Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика Избухване на германо – съветската война – 22 юни 1941г


Реферат (малка дипломна работа), 42 стандартни страници, има литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

В края на 20-те – началото на 30-те години международната обстановка съществено се променя. Дълбоката световна икономическа криза, започнала през 1929г. предизвиква сериозни вътрешно-политически промени във всички капиталистически страни. В някои от тях (Великобритания, Франция и др.) тя довежда на власт сили, които се стремят да извършат широки вътрешни демократични реформи. В други (Германия, Италия) кризата съдейства за формирането на антидемократични (нацистки и фашистки) режими, които използват във вътрешната си политика социалната демагогия едновременно с развихрянето на политическия терор и нагнетяването на шовинизма и милитаризма. Именно тези режими стават подстрекатели на нови воени конфликти (особено след идването ан власт на Адолф Хитлер в Германия през 1933г.).

С бързи темпове започват да се формират огнищата на международно напрежение. Едното се създава в Европа поради агресивността на нацистка Германия и фашистка Италия. Второто – в Далечния изток поради хегемонистичните претенции на японските милитаристи.

І. Ерата на германо-съветския пакт (1939-1941 г.)

1. Германо-съветският пакт

Непосредствено преди влизането на германските войски в Прага, Сталин отправя първото си „послание” към нацистка Германия, като заявява на 10 март 1939г. пред ХVШ конгрес на БКП (б), че ако западните страни желаят Съветският съюз да повярва, че Хитлер има намерение да завземе Украйна, за да се „отрови атмосферата и да се предизвика конфликт с Германия”, СССР не е нито наивен, нито готов да „извади горещите кестени от огъня в полза на подпалвачите на война” (като се подразбират западните демокрации). С много колебания няколко дни след това СССР се съгласява да се присъедини към декларацията за „безусловна гаранция”, дадена от Великобритания и Франция на Полша. Но полковник Ю. Бек (външен министър на Полша) отхвърля вясякакъв ангажимент, който би могъл да доведе до присъствието на съветски войски на полска територия. На 17 април 1939г. СССР предлага на Великобритания и Франция да сключат съветско – френско – британски съюз, придружен от гаранция, която да обхаваща цяла Източна Европа от Румъния до прибалтийските държави. Същият ден съветският посланик в Берлин известява фон Вайцзекер, германски държавен секретар по външните работи, за желанието на съветското правителство да установи най – добри отн ошения с Германия, без да се държи сметка на взаимните идеологически различия.

Две седмици по-късно замяната на М. Литвинов, разгърнал толкова усилия за осигуряване на колективната сигурност, с Молотов, председател на Съвета на народните комисари, е правилно разтълкувана нкато знак за промяна на съветската външна политика в полза на нормализирането в съветско – германските отношения. През май германският посланик в Москва Шуленбург е информиран, че правителството му, решено да нападне Полша, желае да „предприеме точни преговори със Съветския съюз”. За да повиши залога, съветската дипломация продължава преговорите с Франция и Великобритания. Всеки от преговарящите има скрити цели : Западът, в желанието си да възпрепятства германо – съветското сближаване, протака преговорите, като в същото време се стреми да изясни германските намерения. За СССР главен момент е гаранцията, че прибалтийските държави няма да попаднат по един или друг начин в ръцете на Германия и че в случай на война срещу последната съветските войски ще могат да пресекат територията на Полша и Румъния, тъй като СССР и Германия нямат обща граница.Франция и Великобритания продължават да заобикалят те­зи точки. Недоверието на съветската страна нараства, като вижда подготовка на западните демокрации за нов Мюнхенски договор за сметка на Полша, който би развързал ръцете на Германия на изток. На 29 юни Правда публикува статия, подписана от Жданов, която е озаглавена: Правителствата на Великобритания и Франция не желаят равноправен договор със СССР. Два дни по-късно западните държави дават съгласие за включване на прибалтийските държави в сферата на действие на „източната гаран­ция”, но при илюзорна „западна гаранция” за Швейцария, Холандия и Лю­ксембург. Съветският съюз отхвърля този договор; както на Запад, така и на Изток засегнатите държави не желаят подобни „гаранции”. Тъй като дипломатическите преговори не водят до резултат, Великобритания и Фран­ция се съгласяват да изпратят мисии за обсъждане на условията за военна конвенция със СССР. Но тези мисии, тръгнали на 5 август с кораб, присти­гат в Москва едва на 11 август. Съветската страна, представлявана от на­родния комисар по отбраната Ворошилов и началника на Генералния щаб Шапошников, изразява недоволство от по-ниския ранг на преговарящите представители, притежаващи (особено англичаните) твърде неясни пъл­номощия, които изключват преговори по толкова важни въпроси, като пре­минаването на съветскн войски през Полша или през прибалтийските дър­жави или по конкретните бройки на мобилизираните сили от всяка страна в случай на германска агресия.

На 21 август съветската делегация отлага преговорите с представи­телите на Запада; на тази дата съветското правителство решава да сключи договор с Германия. Контактите между съветските и германските пред­ставители на различно равнище са взели нов обрат в края на юли. Когато германците разбират, че Москва ще приеме френско-британска военна ми­сия, те дават да се разбере, че СССР има интерес да се договори с тях по въпроси от икономически и териториален характер. На 14 август Рибентроп предлага да отиде в Москва за сключване на истински политически договор. На другия ден съвстското правителство дава принципния си агре­ман за тази германска инициатива, като същевременно иска уточнения относно германските предложения. На 19 август Германия отговоря като подписва търговски договор - подготвян от края на 1938 г. - с много изгодни за СССР условия (тъй като предвижда кредит от 200 милиона марки с много ниска лихва), и като обещава да помоли Япония да прекрати непри­ятелските действия срещу СССР и да определи със съветската страна „сфе­рите на влияние” в Източна Европа. Същата вечер съветското ръководство се съгласява с визитата на Рибентроп в Москва за подписване на пакт за нападение, изготвен вече от съветската страна и предаден на Берлин. Пристигането на Рибентроп, предвидено за 26 август, е ускорено по настояване на Хитлер. Германският министър, снабден с „пълни извънредни пълномощия”, пристига в Москва следобед на 23 август, а подписаният през нощта договор за ненападение е огласен на 24-ти - пактът с вадилност 10 години влиза незабавно в сила. Той е придружен от таен протокол, чийто текст е открит в Германия, но отричан от съветската страна до 1989г. Този текст определя сферите на влияние на двете страни в Източна Европа: в сферата на СССР остават Естония, Латвия, Финландия, Бесарабия; на Германия - Литва. Що се отнася до Полша, ако съдбата на остатъците от една полска държава са отминати с мълчание, то СССР трябва във всеки случай да си възвърне след военна намеса белоруските и украинските територии, присъединени към Полша след Рижкия договор (1921 г.), както и част от „исторически и етнически полските територии” в провинциите иа Люблин н Варшава.

Огласяването на пакта предизвиква истинска сензация в света и най – вече в страните, директно заинтересовани от кризата и чиито обществености не са подготвени за този коренен поврат в европейския ред. Осем дни след подписването на пакта нацистките войски нападат Полша.

2. „Тайният протокол” в действие

На 9 септември, преди сгромолясването на полската съпротива, съ­ветското правителство известява Берлин за намерението си да окупира бър­зо териториите, които му се полагат по тайния протокол от 23 август. На 17 септември Червената армия навлиза в Полша под претекст, че „идва на помощ на украинските и белоруските братя по кръв”, застрашени от „раз­падането на полската държава”. Тъй като тази версия на фактите не удов­летворява Германия (защото тя предполага, че СССР е действал на своя глава), едно съвместно съветско-германско комюнике от 19 септември удос­товерява съгласието на двете сили по тази инициатива, чиято цел е да „се възста­новят мирът и редът, нарушени от разпада на Полша”. Съветската интер­венция среща слаба съпротива; тя усилва объркването на поляците, прити­снати между два огъня.Съветските войски пленяват 230 000 души;само 82 000 от тях оцеляват до лятото на 1941 г. и по-късно се присъединяват (след нападението на Германия над СССР) би­ло към армията на Андерс (образувана от правителството в изгнание в Лондон), било към армията на Берлинг, създадена в СССР по съветска инициатива. Мимолетната идея да бъде оставена една полска държава-буфер е изоставена, което прави задачата за определяне на границата между Германия и СССР по-деликатна. Предвидена първоначално (на 22 септем­ври във Варшава) по Висла, след посещението на Рибентроп в Москва на 28 септември тя е преместена на изток до Буг, което все пак дава на СССР повече териториални придобивки, отколкото линията Кързън от 1920г. В замяна на тази съветска „отстъпка” от договореностите в тайния прото­кол от 23 август, Германия включва Литва в сферата на съветските инте­реси. След приключване на визитата на Рибентроп в Москва, в едно съвмест­но комюнике се съобщава, че полският въпрос „е урегулиран окончателно”; ето защо няма повече причини за продължаване на войната срещу Франиня и Великобритания. Ако тези две страни не преустановят враж­дебните нападки, „Германия и Съветският съюз ще съгласуват мерките, които трябва да се вземат”.

В същото време договорът с Германия позволява на СССР да присъ­едини обширна територия {200 000 кв. км), населена с 12 милиона души, от които 7 милиона украинци, 3 милиона белоруси и 2 милиона поляци. В следващите месеци стотици хиляди жители на анексираните територии са изселени на Изток като „враждебни нелоялни елементи”. На 1 и 2 ноем­ври, след инсценировка на народно допитване, тези територии са присъе­динени към Украинската и Белоруската съветски републики.

Непосредствено след окупирането на териториите, принадлежали на Полша, и съгласно сключените договорености с Германия, СССР насочва вниманието си към прибалтийските страни. Съветското правителство на­лага на Естония един „договор за взаимопомощ”, според който тя „предос­тавя” военни бази на СССР (28 септември 1939 г.). Подобни договори са подписани през следващите седмици от Латвия и Литва.

На 31 октомври съветското правителство предявява териториални претенции към Финландия.На 29 ноември СССР се възползва от един инцидент на границата, за да денонсира договора си за ненападение с Финландия. На другия ден започват враждебните дейст­вия. Съветската преса съобщава за образуването на едно „народно прави­телство на Финландия”, оглавено от Куусинен и включващо няколко фин­ландски комунисти, сътрудници на Комннтерна и отдавна живеещи в Мо­сква. Вследствие на съветската агресия, СССР е изключен от Обществото на народите. Във Франция и Великобритания обществеността взема стра­ната на Финландия; дори са предвидени френско-британски военни дейст­вия, но те са осуетени от неутралитета на скандинавските държави. На бойното поле Червената армия претърпява тежки загуби, без да успее в продължение на седмици да преодолее линията Манерхайм. Но накрая Финландското правителство мо­ли за мир: с договора от 12 март 1940 г. то отстъпва на СССР целия Карелски провлак заедно с Виборг и му предоставя за тридесет години базата Ханко. Тази скъпо струваща за съветските войски война разкрива на Германия и на по-про­ницателната част от съветския генерален щаб неподготвеността и слабо­стта на Червената армия.

От юни 1940 г., непосредствено след светкавичната победна офанзи­ва на германските части във Франция, съветското правителство потвърж­дава намерението си да изпълни всички клаузи на тайния протокол от 23 ав­густ 1939 г.Прибалтийските държави, обвинени в нарушаване на „договорите за взаимопомощ”, които ги свързват с Москва, са принудени да образуват коалиционни правителства под контрола на съветски политически коми­сари (Деканозов в Литва, Вишински в Латвия, Жданов в Естония) и под­крепени от Червената армия. След създаването на тези „народни прави­телства”, са организирани избори за сеймовете на Литва и Латвия, както и за Държавен съвет на Естония. В тях могат да се явяват само кандидати, излъчени от местните комунистически партии, „съветвани” от НКВД. Пар­ламентите, излъчени след тези избори, поискват включването на техните страни в Съветския съюз, като молбата им е „удовлетворена” в началото на август от Върховния съвет, провъзгласил създаването на три нови съ­ветски социалистически републики. Докато десетки хиляди „несигурни еле­менти” са изселени в Сибир, Правда пише (8 август 1940 г.): „Слънцето на Сталиновата конституция хвърля благотворните си лъчи върху нови тери­тории и нови народи.”

Няколко дни след навлизането на Червената армия в прибалтийските страни, съветското правителство изпраща ултиматум на Румъния. Той изисква Бесарабия незабавно да бъде „върната” на СССР (преди тя е част от Руската империя и е спомената в съветско-германския протокол от 23 ав­густ 1939 г,). Освен това ултиматумът иска Северна Буковнна ца бъде пре­дадена на СССР, без да е била част от Руската империя и без да е спомена­та в съветско-германските договорености. Изоставена от Германия, Румъ­ния е принудена да се подчини. От началото на месец юни 1940г. Буковина и част от Бесарабия са присъединени към Украйна; останалата част от Бесарабия влиза в Молдавската ССР, създадена на 2 август 1940 г. Непос­редствено преди това Молотов, в свое изказване пред Върховния съвет, рисува триумфална картина на придобивките от съветско-германското съ­глашение: за една година 23 милиона души са присъединени към Съветс­кия съюз.

 

------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Край на войната. През 1944 – 1945г. Съветският съюз постига икономическо, военностратегическо и политическо превъзходство над противника. Трудът на съветските хора стабилно осигурява нуждите на фронта. Стратегическата инициатива преминава напълно на страната на Червена­та армия. Повишава се равнището на планиране и осъществяване на най – големите бойни операции.

На 6 юни 1944г. войските на Великобритания и САЩ извършват десант в Нормандия под командването на генерал Дуайт Айзенхауер. От момента на откриването на втори фронт в Европа отношеният между съюзниците придобиват ново качество.

Засилва се съпротивата на народите в окупираните от Германия страни. Тя се проявява в широко партизанско движение, въстания, диверсии и саботажи. Като цяло съпротивата на народите в Европа, в която участват и съветски граждани, избягали от германски плен, има съществен принос в борбата срещу фашизма.

Отслабва политическото единство на страните от германския блок. Япония така и не открива фронт срещу СССР. В правителствените кръгове на съюзниците на Германия (Унгария, България, Румъния) назрява идеята за разрив с нея. Фашистката диктатура на Б. Мусолини е свалена. Италия капитулира и след това обявява война на Германия.

Като се опира на постигнатите преди това успехи, през 1944г. Червената армия извършва редица мащабни операции, с които завършва освобождението на територията на Съветския съюз.

През януари окончателно е разкъсана блокадата на Ленинград, която продължава 900 дни. Северозападната част на територията на СССР е освободена.

През януари е проведена Корсун – Шевченковската операция, по време на която съветските войски освобождават Деснобрежна Украйна и южните райони на СССР (Крим, градовете Херсон, Одеса и др).

През лятото на 1944г. Червената армия предприема една от най – мащабните операции на Великата отечествена война („Багратион”). Белорусия е напълно освободена. Тази победа открива пътя за придвижване към Полша, Прибалтика и Източна Прусия. В средата на август 1944г. на западното направление съветските войски достигат границата с Германия.

В края на август започва Яшко – Кишиневската операция, в резултат на което е освободена Молдавия. Създава се възможност за излизането на Румъния, съюзница на Германия, от войната.

Тези най – мащабни операции през 1944г. са съпроводени с освобождаването и на други територии на Съветския съюз – Закарпатска Украйна, Прибалтика, Карелския провлак и Заполярието.

Победите на съветските войски през 1944г. помагат на народите на България, Унгария, Югославия, Чехословакия в тяхната борба срещу фашизма. Прогерманските режими в тези страни са свалени, на власт идват патриотично настроени сили. Създаденото още през 1943г. на територията на СССР Войско Полско взема участие на страната на Антихитлеристката коалиция. Започва процес на възстановяване н полската държава.

Разгръщайки настъплението, съветското командване провежда редица операции извън пределите на СССР (Будапещка, Белградкса и др.). Те са продиктувани от необходимостта да бъдат унищожени големи вражески групировки на тези територии, за да не бъдат прехвърлени за защита на Германия. Едновременно с това навлизането на съветските войски в стра­ните от Източна и Югоизточна Европа съдейства за засилването на леви­те и комунистическите партии в тях и за нарастване влиянието на Съвет­ския съюз в този регион.

1944 г. е решаваща за победата над нацизма и фашизма. На Източния фронт Германня губи огромно количество бойна техника, повече от 1,5 млн. войници и офицери, военно - икономическият й потенциал е напълно разстроен. Тя губи по-голяма част от окупираните територии.

В началото на 1945 г. страните от антихитлеристката коалиция координират усилията си за разгрома на нацистка Германия. На Източния фронт в резултат от мощното настъпление на Червената армия окончателно е освободена Полша, както и голяма част от Чехословакия и Унгария. На Западния фронт въпреки неуспешната операция в Ардените през 1944 г. съюзниците на СССР също нанасят на Германия решителни поражения, освобождават значителна част от Западна Европа и стигат съвсем близо до границите на Германия.

По такъв начин от октомври 1944 г. голяма част от Източна Европа преминава под съветски контрол. Докато Рузвелт се е посветил на пред­стоящите избори, Чърчил смята момента за подходящ да отиде в Москва и да предложи на Сталин план (закодиран!) за подялба на зоните за влияние в Европа Сталин и Чърчил налагат на Миколайчик границите, които Люблинският комитет е приел за Полша (линията Одер-Ниса на запад, линията Кързън-на изток), както и образуването на правителство на Националното единство. Чърчил признава превеса на съветските интереси в Ру­мъния и България; Сталин се отказва от всякакви претенции към Гърция и, следователно, от всякаква поддръжка на комунистите от ЕЛАС. Въпро­сът за югославския режим остава нерешен. През декември 1944 г. Сталин най – сетне приема генерал Дьо Гол и Жорж Бидо. След често напрегнати преговори (французите отказват да признаят легитимността на Люблинския комитет), двете страни подписват договор за съюз и сътрудничество с валидност 20 години.

През април 1945 г. съветските войски започват Берлинската операция. Нейната цел е превземането на Берлин и окончателният разгром на нацизма и фашизма. Войските на 1-ви (командващ маршал Жуков) и 2-ри (командващ маршал Рокосовски) Белоруски и 1-ви Украински (команд­ващ маршал Конев) фронт унищожават берлинската групировка на про­тивника, пленяват около 500 хил. души, огромно количество военна тех­ника и оръжия. Нацисткото ръководство е напълно демобилизирано, Хитлер се самоубива. Сутринта на 1 май завършва превземането на Берлин и над Райхстага (германския парламент) е издигнато червеното знаме - символ на победата на съветския народ.

На 8 май 1945 г. в предградието на Берлин Карлсхорст набързо сфор­мираното ново правителство на Германия подписва Акт за безусловна капитулация. На 9 май са разгромени остатъците от немските войски в района на Прага, столицата на Чехословакия. Затова 9 май става Ден на победата на съветския народ във Великата отечествена война.

Използвана литература

1. История на дипломацията на съветската държава

2. Верт, Николай – История на Съветския съюз

3. История на Русия – издателство Труд

4. Мирчева, Христина – История на международните отношения


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 988 посетителя и 1 потребител в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.