Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика Иракската криза и българската външна политика


Реферат, 22 стандартни страници, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание :

I. Въведение

II. Изложение

1. Накратко…

2...теоретична рамка на българската политика

3.в началото...

4. да действаме...

5.Нато или Буш...

6. а къде е ООН...

7...ЕС е недоволен

8...отзвукът

III. Заключение

IV. Източници

"Човек, има право да наказва нарушителя, защото нарушителят обявява, че живее според други закони, различни от тези на разума и общата справедливост, които са установената от Бога мярка за делата на хората с оглед на тяхната взаимна сигурност; така той (нарушителят) става опасен за човечеството, защото отслабва и разкъсва връзката, която трябва да предпазва хората от нараняване и насилие; това е престъпление срещу целия човешки род, срещу неговия мир и сигурност, гарантирани чрез закона на природата. Ето защо всеки човек (а също и държава), съобразно правото, което притежава да съхранява човечеството изобщо, може да възпира, а където е необходимо и да унищожава вредните за хората неща и по този начин може да причини зло на всеки, който е престъпил този закон, така че да го накара да съжалява за извършеното и с това го възпре като чрез неговия пример възпре и други хора от извършване на подобни злини…"

(Джон Лок "Два трактата за управлението")

I. Въведение

Пресечната точка между историята и бъдещето е същността на световната политика. В края на 2005 г. Ирак продължава да е нейното настояще. Вече става ясно как ще завърши една глава от историята, която само за две години промени до неузнаваемост не просто очакванията за състоянието на постсаддамовия Ирак, но и правилата, по които се подреждат международните отношения. Иракското предизвикателство, заключено между Тигър и Ефрат, и крайният му резултат са от значение не само за външната политика на Съединените щати, но и за всички, независимо от това, дали имат, или нямат присъствие между иракския Багдад и афганистанския Кабул. Макар и мъчително, тази очевидност няма как да не попадне в сериозните анализи за глобалните геостратегически цели и икономически интереси, както и в анализите за състоянието и необходимата промяна на международните организации, в които се подрежда световната политика. Тази очевидност ще промени и конкретните действия и намерения на регионалните сили по конфликтните точки на международната политика. По всичко личи, че Ирак ще продължава да бъде на първо място в световния дневен ред.

На 5 май 2005 г. Народното събрание на Република България приема решение за участието на Република България в подкрепа на инициативите на международната общност за поддържането на сигурността и стабилността в Ирак. Като подкрепя инициативите на ООН и Европейския съюз и подчертава значимостта на ангажирането на НАТО в Ирак и на провежданата мисия за подготовка на иракските сили за сигурност, водейки се от позицията, че промените на параметрите на националното участие на Република България се извършват на основата на консултации в рамките на международната коалиция и при спазване на поетите международни ангажименти, Народното събрание определя числен състав до 400 военнослужещи на пехотния батальон от Българската армия, участващ в Многонационалните сили на територията на Ирак. Българският пехотен батальон да изпълнява до 31 декември 2005 г. мандата за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак, даден на Многонационалните сили с Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. Министерският съвет води консултации и преговори в рамките на коалицията за определяне на подходящи форми на по-нататъшно участие на Република България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак при отчитане на последващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и позициите на Европейския съюз и НАТО.

II Изложение

1. Накратко...

За България случаят "Ирак" е без прецедент. През 2003 страната за пръв път e изправена пред избор по отношение на глобална криза. До 1945 международната среда е доминирана от флуидни алианси и страна като България взема решения на базата преценка на баланса на сили и гаранции за ненападение. Тази вековна конструкция се променя при двуполюсното противостоене и до 1989 година външно-политическите решения за България се вземат извън България.

Войната в залива от 1991 година минава покрай България и не налага избори с такава степен на риск и поемане на собствена отговорност. Интервенцията в Косово е изпитание от по-висок порядък, но не защото задачата е извънредно трудна,а защото за собствена изненада България изведнъж става международен фактор. Това й налага да излезе от състояние на международно-политическа невинност, да се самоопредели към каква група международни сили се числи, и да понесе съответните отговорности. Но аналогия с тези международни конфликти е некоректна и подвеждаща. Нито една от тях няма достигнатите в случая "Ирак" глобални мащаби. Случаят Ирак, обаче, продължава да се мисли чрез тези и други аналогии.

2...теоретична рамка на българската политика

Кризата "Ирак" има глобализационен потенциал, при който онези, които в други условия биха давали подобни гаранции, стават актьори вътре в нея, в това число и България. Следователно и легитимният аргумент на САЩ в този план би бил, че с акцията срещу Ирак те воюват за собствената си сигурност, оттам за укрепване на глобалната сигурност, и така, в частност за сигурността на малки страни, които наглед нямат връзка с конфликта, както в случая с България.

Примерът с договарянето показва тенденция в дебата за Ирак да се прибягва да понятия, които описват друг контекст, друг обект, друг тип международната среда. Объркването по отношение на типа международна среда налага изясняване на по-основни характеристики на случая Ирак и на параметрите, в които се прави българският избор. Без претенция за вярност - тя би била неуместна в тази комплицирана ситуация - а по-скоро с намерение да обърна внимание на тази страна на въпроса, предлагам една възможна конструкция на рамката, в която трябва да се мисли "Ирак".

На първо място, "Ирак-2003" е случаят, в който най-ярко проличават драстичната смяна на основни характеристики на международната среда след Студената война. Промяната засяга главно тенденцията към разпад на самата подреденост, на системните параметри на би-полярното противостоене. В периода 1945-1991 международният ред има два центъра на власт и сила; те са изправени непосредствено един срещу друг; всеки е заплаха за самото съществуване на другия; отношенията им са силно милитаризирани; сигурността на всеки е свързана с отбранителната мощ; всеки си набавя гаранции срещу другия чрез ескалация на ядрени потенциали; и т. н.

Най-съществена тук е яснотата на структурата, нейният изразен релеф и устойчивост. След 1991, обратно, тенденцията е към разграждане, непредвидимост, неопределеност, в пределния случай хаос. Когато тенденцията към разпад и хаос, която се развива независимо от държавните политики, се превърне в специален проект на определени индивиди и мрежи, то този проект е тероризъм par excellence; това е дефиницята на тероризма.

На второ място, виждайки в Ирак системен фактор за миниране на глобалната сигурност, индустриален, макар ловко прикрит, производител на тероризъм, САЩ и коалиция отговарят с проект за превантивна война. В перспективата на описанието на промяната в глобалната среда превантивните политики добиват извънредно високо значение и по принцип изместват отбранителните. На практика, това е смяна на ъгъла на разбиране, а именно, от предимно военно-отбранителен към полицейско-превантивен. Полицейската акция може да вземе форма на мащабна война, но перспективата все пак е друга.

Оттук обаче тръгва и съществените въпроси: трябва ли да се води мащабна война с превантивна цел? Приемлив ли е изобщо проектът за превантивна война? И каква би била цената в глобален мащаб при такъв прецедент? Този проект няма много общо с работата на инспекторите, които биха набавили само вторична легитимация за войната. САЩ и коалиция трудно ще развият убедителна аргументация в тази насока. Ако инспекторите нищо особено не открият, военната акция се нуждае от сериозно обосноваване. Усилието за убеждаване трябва да се направи, защото пълното игнориране на глобалния протест в името на глобалната сигурност е противоречиво и крайно неубедително.

На трето място, напълно закономерно проектът за превантивна война е разделящ. Днес западният свят е разделен повече от всякога от 1945 насам. Извън конкретните интереси на една или друга страна да се включи в групата на САЩ-Великобритания или в тази на Франция-Германия, налице е дълбока дилема. Тя има морално-политически характер, тъй като засяга основите на международно-правовия ред и принципите, на които се строи той от 1945 година насам. САЩ и Великобритания се позовават на Мюнхен 1936 година, но срещу тях стои 50-годишното усилие за превенция чрез регулация, а не чрез война.

Тази ориентация е свързана със самата идея за "обединени нации" и е дълбоко присъща на цялата европейска Модерност и на нейната либерална политическа философия. Развитието на корпуса на международните правни режими е водено от идеала за отворена общност и включване на нови участници в общото усилие, а не от едностранно поемане на отговорност за състоянието на глобалната среда.

Тук "мюнхенският" аргумент на САЩ би бил, че днес фундаменталните условията за сигурност трябва тепърва да се положат, точно както това става през 1945. И че за това е нужно прилагане на сила по прочистване на цял регион, както стана преди това с една страна, Афганистан. Такъв аргумент не може да се изведе от съществуваща основа. Евентуалната му валидност може да се докаже само от следствията на войната. Но обстоятелството, че валидността на аргумента "за" война ще се набави (единствено) от нейните благоприятни следствия, означава подминаване на всякаква нормативна основа за вземане на решения. Всъщност най-сериозната група противници на войната от това именно се опасяват - че освен човешки живот, който е свято нещо, война от такъв тип ще върне корпуса на международното право доста назад.

Как следва в такава усложнена ситуация да се строи българският външно-политически избор:

Първо, България се налага да изостави всякакви идеи за търговия със сигурност или специални изгоди. Това ще ни отчисли от групата на сериозните актьори, които разбират за какво става дума.

Второ, в политически план България не трябва да мисли за самия Ирак. Гледната точка на България следва да бъде развита в координатна система, чиито основните измерения са самите фактори за сегашното разделението на Запада.

Трето, България трябва да изнесе на преден план самата грижа по формирането на позицията си. Тя трябва да участва в интензивната международна комуникация през една двойна рефлексия: независимо от това "каква" позиция заявява, важно е да показва настойчиво "как" изгражда позицията си.

Четвърто, по въпроса "как" България трябва да отчита, че разделението по случая "Ирак" е временно и преодолимо и се развива вътре в общото пространство на Запада. Затова всяко преиграване може да се окаже несериозно и дори заредено с комизъм. Единството на западния свят едва ли трайно ще се разгради заради случая "Ирак".

 

----------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

III Заключение

Във време на големи световни промени винаги е лесно да забележиш повратна точка, която я няма. За много хора войната в Ирак и тревожните месеци, които я предхождаха, изглеждат като най-опасния период в живота им. Дори ако поставим Ирак в контекста на последните събития в историята на света, е ясно, че е все още рано да се прецени какъв вид повратна точка представлява настоящата война, ако въобще има такава повратна точка.[1]

През февруари 2003 г. политическият коментатор на вестник “Liberation” Ален Дюамел написа: “Като се вземе предвид факта, че 10-те държави, които трябва да бъдат приети в ЕС през следващата година, държат повече на солидарността си със САЩ, отколкото на проекта за обединена Европа, тогава в името на какво трябва да бъде ратифициран договорът за тяхното присъединяване? Гласувайки отрицателно в Европейския парламент, Франция би могла да блокира разширяването”. Е, Франция не го направи, но тук е важно да се отбележи ,че България и Румъния са получили датата 2007 г. за присъединяване, те едва ли могат да бъдат съвсем спокойни. Срещата в Атина завърши с декларация относно актуалния въпрос за Ирак, в която ЕС поиска ООН да играе централна роля в икономическото и политическото възстановяване на Ирак. Така че, България не би могла да си позволи да играе друга, освен балансирана роля, по отношение на кръстосването на шпаги за Ирак. Накрая може да се отбележи, че за бъдещото ни членство в ЕС трябва да се работи упорито и професионално. Изказванията и позициите по най-различни поводи не бива да рискуват забавянето на изпълнението му. И не трябва да забравяме, че позицията на страната ни трябва да бъде балансирана и добре обмислена.

Перспективите и приоритетите на българската външна политика остават конюнктурни. Няма вече национален интерес, той е преплетен, транснационален,


ИЗТОЧНИЦИ

  1. „България – предвидимият партньор. Българската външна политика 2001–2005“, изд, Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия“, Сф. 2005г.
  2. сп. „ Международни отношения”, книжка 2, 2003г., изд.къща МО
  3. сп. „Международни отношения „, книжка 3, 2003г., изд. Къща МО
  4. сп. „ Демократически преглед „, бр.48, 2001/02г.
  5. сп. Икономист 24 март 2003
  6. Financial Times", 11 Март 2003
  7. Foreign Policy- изд. за България, 06/07.2005г.
  8. Foreign Policy –изд. за България, 08/09.2005г.
  9. Foreign Policy- изд. за България, 10/11.2005г.
  10. вестник "дума", 9.04. 2005
  11. вестник „Капитал”, броеве 2005г.
  12. вестник „Сега „ , броеве 2004г.
  13. вестник „Труд”, 23.11.2004г.
  14. http://www.evroportal.bg/Chapter.jsp

15. http://www.mediatimesreview.com/november04/Kriza.php

16. http://www.segabg.com/12042003/p0050002.asp

17. http://www.mediapool.bg/site/business/2003/12/17/12_171203bu.shtml

18. http://www.bta.bg/cgibin/site.1/freenews/bulgariaes_archive.pl

19. www.mfa.government.bg

20. www.md.government.bg/



[1] сп. Икономист, 24 март. 2003



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 580 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.