Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа в началото на XXI век


Малка дипломна работа (реферат), 43 стандартни страници, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Потребност от адекватна оценка за новите реалности в Югоизточна Европа.

2. Стопанската реформа в България и инициативите за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа.

2.1. Инфраструктурната стратегия на България и проектите за развитие на инфраструктурата в Югоизточна Европа.

2.2. Енергийната политика на България и регионалното сътрудничество в енергетиката.

2.3. Транспортната политика на България и регионалното сътрудничество в транспорта.

2.4. Политиката на България за развитие на съобщителните системи и регионалното сътрудничество в телекомуникациите.

2.5. Инвестиционната стратегия на България за реализацията на регионалните инфраструктурни и други икономически обекти.

2.6. Екологичната политика и регионалните инициативи за опазване на околната среда.

2.7. Търговско-икономическите отношения на България със страните от Югоизточна Европа и перспективите за динамизирането им в контекста на регионалните инициативи.

2.8. Регионално сътрудничество в областта на отбраната.

Използвана литература.

1. Потребност от адекватна оценка за новите реалности в Югоизточна Европа.

Международната система се променя. Потенциалът на българската външна политика е такъв, че тя не може да оказва решаващо въздействие върху процесите в света. Подхождайки реалистично, за нея остава възможността да се приспособява към новите тенден­ции, но не на базата на дилетантския подход въм закономерностите в международните отношения и на емоциите, подхранващи са­телитния синдром, а чрез дълбоко осмисляне на възможностите за реализиране на националните интереси.

На сегашния етап за българската външна политика съдбоносно значение придобиват осмислянето и ориентирането в зараждащите се нови тенденции в развитието на международната система, обусловени от настъпилите съществени изменения. В съотношението на силите между основните й елементи и започналото нейно радикално преструктуриране. Във времето на преход българската вън­шна политика е изправена пред риска да остане в плен на парадигмите, с които се обясняваха международните отношения в мина­лото. Романтизмът на промените предразполага и въм идеализира­но възприемане на реалностите. При разработването на новата външнополитическа линия особено значение придобива отчитането на ролята на структороопределящите фактори и връзки в проме­нящия се свят.

Интересът на САЩ към балканите нарасна подчертано след разпадането на югославската федерация. Това съвпадна с намаляването на основанията за американско присъствие в Централна Европа. САЩ взеха инициативата в свои ръце и успяха да доведат събитията до споразумението от Дейтън, осигуряващо мир в Босна и Херцеговина, който може да се поддържа само с присъствието на чужди въоръжени сили. След това американската външна политика се ориентира към развитие на мирния процес и чрез икономическа стабилизация на района. Лансиран беше планът Шифтър за организиране на регионалното икономическо сътрудничество. Но ценностната и идеологическата несъвместимост между триумфиращия западен модел на обществено развитие и режима в Съюзна ре-публика Югославия доведе до предприемането през периода март -юни 1999 г. на масирани военни действия на НАТО с подкрспата на редица други страни срещу Югославия. Повод за това стана изост­рянето на косовския проблем в началото на 1999 г. В края на XX век Балканите възродиха печалната си слава, която си спечелиха в нача­лото на века.

Косовската криза постави на изпитание балканската политика на България. В критичната обстановка регионалната политика на страната беше подчинена на набелязаните приоритети - вграждането в европейските и евроатлантически структури. Тя беше при­ведена в унисон с позициите и конкретните искания на НАТО и Ев-ропейския съюз. Въпреки противоречивото възприемане на събити­ята сред българската общественост през май 1999 г. Народното събрание прие решение за предоставяне на българското въздушно пространство за самолетите на НАТО, осъществяващи въздушни­те атаки срещу Югославия, и за логистична подкрепа за силите на пакта. Постижение на българската външна политика бяха преодоляването на т.нар. езиков спор с Република Македония и подобрява­нето на двустранните отношения малко преди да се разрази воен­ният конфликт по повод на косовския проблем. Но като цяло спорни остават възможностите на българската външна политика да дава адекватна оценка за реалностите в света. Очевидно е, че се създа­ват предпоставки политиката на САЩ да задава тенденциите в развитието на процесите В Югоизточна ЕВропа. Това може да се окаже вариант на съхраняването на САЩ като европейска сила. Той като че ли е приемлив за Европейския съюз. и Русия. Но в тези съби­тия стана ясно, че българската външна политика не е преодоляла сателитния синдром. Тя заложи на безспорно доминиращия фактор, но пренебрегна позициите и интересите на други сили като Русия и Китай, чиято роля и в новата международна система не е за подце­няване. Създаде се впечатление, че България побърза да угоди на по-литиката на НАТО в района, без да осигури ясни ангажименти от организацията и страните членки в контекста на новите приори­тети във външните си отношения, и не положи усилия да направи своите позиции по-приемливи за други първостепенни фактори в новата международна система.

В новите условия позициите на Русия на Балканите съществено отслабнаха. САЩ обаче си дават сметка, че това е район, към който тя проявява традиционно подчертан интерес и вероятно ще бъдат склонни да овладяват това пространство в партньорство с нея.

За съжаление, различни български държавни органи продължават да сочат най-различни числа за измерване на негативния ефект за страната от югоембаргото. Използват се резултати от различни изчисления, без да се вниква в тяхното съдържание. Проявява се не­разбиране на някои изчисления на МВФ за негативния ефект от санкциите на ООН върху платежния баланс на страната за периода юли 1992 г. - декември 1993 г. Беше пресметнато, че за 18 месеца не­гативният ефект от санкциите върху платежния баланс възлиза на 1 млрд. и 119 млн. щатски долара. Това е синтезиран показател, но той не дава точна представа за конкретните щети, загуби и про­пуснати ползи. Направените от Института по търговия оценки по методика, предложена от Програмата за развитие на ООН (ПРООН), за времето от средата на 1992 г. до ноември 1995 г. со­чат, че българската икономика е претърпяла загуби, възлизащи на 9 млрд. 787 млн. щатски долара. Странно е, че никой официален пред­ставител на България не се позовава на тази най-обоснована сума.

Обработваната информация за периода, когато се прилагаха югосанкциите, показва, че 49 % от общите загуби се падат на промишлеността, 36 % - на търговията, 6,4 % - на селското стопанство, 5,6 % - на транспорта, 1,1 % - на туризма, 1,1 % - на енергетиката, 0,5 % на телекомуникациите, 0,3 % на строителството. Тези показатсли при отчитане на настъпилите промени в относителния дял на различните отрасли във формирането на брутния вътрешен продукт и гсографското преориентиране на външната търговия могат да бъдат насочващи за определяне на очаквания ефект от косовската криза.

Приложението на югосанкциите показа, че при отсъствието на международен механизъм на защита на интересите на засегнати трети страни от колективни мерки за поддържането на мира не може да се очаква някакво справедливо разпределение на тежестите между отделните членове на международната общност.

Косовската криза създава качествено нова обстановка в Югоиз­точна Европа и поставя на нови изпитания страните в района. Особено тежки се очертават последиците за България. Разразили­ят се конфликт в непосредствена близост до страната може да блокира и без друго трудно осъществяваната структурна реформа.

Събитията на Балканите се отразяват неблагоприятно върху връзките на България с новите й приоритетни партньори. Отношенията с Европейския съюз (ЕС), със страните от Централноев­ропейската зона за свободна търговия (ЦЕФТА) и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) бяха извадени от нормал­ното русло и логиката на споразуменията, които България има с тях. Войната прекъсна естествените и най-преките транспортни връзки с тази част на Европа. За разлика от времето на санкциите войната носи разрушения на инфраструктурни обекти, от които зависят и връзките на България с Централна и Западна Европа. На практика пътят през Югославия беше затворен. Блокирано беше корабоплаването по р. Дунав.

Новата стратегия на Европейския съюз, залегнала в партньорството за присъединяване, няма да произведе в България такъв ефект, какъвто ще се получи в други страни - кандидатки за членство. Неблагоприятните последици от косовската криза за подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз могат да подхранят някаква аргументация за снизхождение при прилагане на критериите от Копенхаген, но ако някой залага на такова решение, това е безнадежден вариант.

Негативният ефект от затрудненията в отношенията с Европейския съюз е значително по-силен в сравнение с периода, когато се прилагаха югосанкциите. Преди търговията с Европейския съюз за­емаше около 30 % от общия външнотърговски стокообмен на стра­ната. Сега на Европейския съюз се падат над 50 % от външната търговия на страната. Косовската криза има пагубен ефект върху български фирми, които са в критично положение. Повишаването на транспортните разходи, започналото покачване на цените на гори­вата, падането на курса на еврото спрямо щатския долар и други, свързани с конфликта, явления правят невъзможно присъствието на много български производства на европейския пазар.

Напразни ще останат и надеждите България да извлече изгоди от влизането в сила от началото на 1999 г. на споразумението за членство В ЦЕФТА. За някои български стоки става много трудно, а в някои случаи и физически невъзможно да стигнат до Чехия, Словакия, Унгария, Словения.

Войната блокира търговските връзки с всички бивши югославски републики. Вече за дълго няма да има нормална търговия със Съюзна република Югославия. Голяма част от стокообмена ни с Македония е свързан с отношенията между Югославия и Македония. Хърватско става труднодостъпна страна за българските фирми.

 

--------------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

2.8.Регионално сътрудничество в областта на отбраната

Регионалното военно сътрудничество включва състоянието и перспективите му в рамките на програмата на НАТО “ Партньорство за мир” (ПЗМ), двустранно военно сътрудничество, страните в региона, изпълнението и перспективите за адаптация на ДОВСЕ и Виенския документ от 1994 по Мерките за укрепване на доверието и сигурността, включително в Черноморската зона, и допълнителните мерки за укрепване на доверието и сигурността, подписани с Турция, Гърция и Румъния, Договора “ Открито небе” Дейтанското споразумение за регионален контрол.

Регионално военно сътрудничество в рамките на програмата ПЗМ.

В резултат на ясно дефинирания приоритет в политиката на република България за пълно интегриране в европейските и евро- атлантическите структури за сигурност в началото на 1994 бяхме сред първите страни, заявили готовност за сътрудничество в рамките на предложената от НАТО инициатива ПЗМ. На 14 февруари подписа рамковия документ за присъединяване. Военното сътрудничество в тази област се основава на документите, разработени и утвърдени от ръководните органи на нашата страна и НАТО.

Важна част от регионалното военно сътрудничество в рамките на програмата ПЗМ беше срещата на министрите на отбраната на страните, участнички в нея от Югоизточна Европа, страните, членки на НАТО от региона (Гърция и Турция), и членките на НАТО (Италия и Сащ), състояла се в София на 3 октомври 1997г. Отчитайки необходимостта от разширяване на регионалното сътрудничество в областта на рекламата и мерките за укрепване на доверието и сигурността, министрите се договориха за следните меки и мероприятия, отразени в Приложение към Съвместната декларация:

Интеграция в западните институции:

*семинари за планиране на отбраната, посветени на адаптацията/ съкращаване на ВС и насочени към постигане на оперативна съвместимост;

*срещи на експертно равнище по въпроси, свързани с квалификацията и работата на цивилните служители във военните институции;

*курсове за старши офицери по проблемите на гражданския контрол на ВС;

*срещи на високо равнище на специалисти по въпроси, посветени на засилване на участието на страните от региона в ПЗМ.

Мерки за укрепване на доверието и сигурността (МУДС):

*срещи на началниците на ГЩ и заместник-министрите на отбраната от Югоизточна Европа за обсъждане на регионално сътрудничество в областта на отбраната, договореност за обмен на щабни офицери;

*срещи на равнище експерти за разработване на мерки за засилване на прозрачността, чрез подобряване на количеството и качеството на обменените данни по бюджетите за отбрана, структурата на ВС и друга информация в рамките на процеса на планиране и преглед на отбранителната политика по линия на ПЗМ;

*обмен на малки подразделения между съседни страни при провеждане на национални учения;

*подкрепа от страна на министерствата на отбраната за общи мерки за предотвратяване на незаконна емиграция, наркотрафик и незаконен трафик на оръжия, международен тероризъм, разпространяване на оръжия за масово поразяване, контрабанда и други;

*съображения относно начините за работа с МУДС и регионалния контрол на въоръженията;

*изграждане на система на “гореща” телефонна връзка на началниците на ГЩ, МО на страните участнички.

Регионално сътрудничество в областта на отбраната:

*семинари на експертно равнище по гражданско планиране на извънредни ситуации за обмен на опит и информация по изискванията на НАТО/ ПЗМ;

*семинари на експертно равнище по планиране на отбраната/ преструктуриране на ВС;

*редовни срещи на старши офицери посветени на подготовката, комплектоването, личния състав и други, свързани с гражданското планиране на извънредни ситуации и оказването на помощ при природни бедствия;

*изграждане на съвместен щаб/ подразделение/ формирования или многостранна основа, включително и създаване на съвместни контингенти за участие в рамките на поддържане на мира;

*изграждане на регионален координационен център по ПЗМ /МУДС, както и регионални центрове за обучение в рамките на ПЗМ;

*обсъждане на възможностите за създаване на център за предотвратяване на регионални конфликти и управление на кризи;

*съвместни учения по ПЗМ и съвместни учения “в духа на ПЗМ”;

*редовни срещи на равнище експерти за обсъждане и обмен на информация и опит по въпросите, свързани с процеса на планиране и преглед на отбранителната политика, целите на оперативната съвместимост и въвеждането на стандартите на НАТО във ВС;

*участие в операции за поддържане на мира, провеждане под ръководството на НАТО;

*мероприятия за оценяване на поддръжката и изграждането на регионалната инфраструктура в съответствие сус стандартите на НАТО;

*съвместни мероприятия за обучение за боравене с опасни отпадъци, предотвратяване на замърсяването и почистване на околната среда;

*двустранни и многостранни консултации и дискусии по инициативите за засилено сътрудничество в рамките на ЕАПС в Югоизточна Европа и Черноморския регион;

*семинари по управление на кризи.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. д-р Динков Д., “Регионално сътрудничество в Югоизточна Европа”, УИ “ Стопанство”, София, 2002г.

2. “Регионално военно сътрудничество на Балканите”, Военен журнал 4/1998г.



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 495 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.