Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ПРАВА НА ЧОВЕКА


Реферат (малка дипломна работа), 29 стандартни страници, има съдържание, но липсва литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ І

1.Общество...................................................................................................стр.3

1.1 Определение .....................................................................................стр.3

1.2 Видове общества..............................................................................стр.3

Според основните си препитания...........................................................стр.3

Според политическата си структора.....................................................стр.3

2. Гражданско общество.................................................................стр.3

2.1 Определение......................................................................................стр.3

2.2 Основни характеристики на гражданското общество.............стр.4

2.3 Историческа еволюция на гражданското общество.................стр.4

Първи етап (16- 17 в.)................................................................................стр.4

Втори етап (18 - 19 в.).................................................................................стр5

Трети етап (19- 20 в.).................................................................................стр.5

Четвърти етап (20 -21 в.)..........................................................................стр.5

2.4 Ролята на гражданското общество в държавата .......................стр.6

2.4.1. Качествена роля на гражданското общество..........................стр.6

2.4.2. Функционална роля на гражданското общество.......................стр.7

Преки начини на взаимодействие.................................................стр.7

Косвени начини на взаимодействие чрез посредник................стр.9

2.4.3 Структурна роля на гражданското общество............................стр.10

ДЯЛ ІІ

1. Права на човека..............................................................................стр.12

Понятие.....................................................................................................стр.12

Същност ..................................................................................................стр.12

Значение ...................................................................................................стр.13

2. Основни характеристики на правата на човека......................стр.14

3. Поколения права на човека.........................................................стр.14

4. Историческа еволюция на правата на човека..........................стр.16

5. Международна закрила и на правата на човека......................стр.17

ДЯЛ І

Общество

Преди да разгледаме гражданското общество, неговите характеристики, произход и ролята му в държавата, нека се запознаем с обществото като цяло.

Обществото е група от хора, които образуват полузатворено тяло. В него индивидуалните личности действат най - вече с останалите членове на групата. Обществото е взаимно зависима мрежа от човешки отношения.

Видове общества

Според основните си препитания

Човешките общества често са организирани според основното си препитание. Социалните учени са установили общества на ловци, събирачи, номадски овчарски общества, и интензивни земеделски общества (наричани още цивилизации). Според някои, индустриалните общества и тези след индустриализацията се различават от традиционните земеделски общества.

Според политическата си структура

Обществата също могат да бъдат организирани според политическата си структура: по нарастващ по големина и усложненост ред те са: род, племе, държава.

Родът това е група от хора, които представляват една фамилия.

Племето са обединени хора или родове, свързани помежду си от общ произход или общ език, обща култура и общо самосъзнание. Племената с близък етнически произход образуват определена етническа група, а разнородни племена с обща политика могат да формират племенен съюз. Когато племената създадат своя държава те образуват по висша общност (народ).

Държавата или страната е политическа общност заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежава вътрешен и външен суверинетет. Възниква в резултат на общественото разпределение на труда, появата на частна собственост и на класите. Чрез система от държавни и контролни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Всяка държава създава единна система от политически институти и отношения осигуряваща управлението на обществото.

Гражданско общество

Определение

Гражданското общество е онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата – духовната. Заедно в държавните институции в свободното граждонско общество действат освободени от държавна опека организации на гражданите изразяващи техните интереси. Същевременно държавата запазва за себе си само най - главните функции, като оставя на гражданското общество възможност да се соморегулира. Главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество се явява правото, което с еднаква сила важи и за държавата и за обществото.

Основни характеристики на гражданското общество

“Организираното гражданско общество се разбира като хетерогенна общност състояща се от:

- организации на работници и работодатели;

- организации, представляващи други социални и икономически партньори като например браншови, бизнес, индустриални професионални и корпоративни организации;

- неправителствени организации, които събират заедно хора със споделени виждания, например блоготворителни, потребителски, правозащитни, културни и образователни организации;

- така наречените местни организации, чрез които група от хора (граждани) могат да участват в живота на местните общности;

-организации, основани на споделена вяра.

Всички тези организации, от които е съставено обществото, са и неговите характеристики, тъй като всяка от тях има свой характер и собствен интерес.

 

----------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Историческа еволюция на правата на човека

Въпреки различната историческа и идеологическа обосновка на тези различни категории права, всички те са част от модерната концепция за човешките права. За прогресивното подобрение на защитата на човешките права са необходими всички тези различни видове човешки права. Тяхната регламентираност и ефективност в правото може да е различна, но те всички са еднакво значими.

Но за достигането до такова разграничение и обособяване на групи права на човека се преминава през дълъг исторически и социален период на еволюция, продължаваща и до днес. В световен мащаб първите кодификации на човешките права са Английския бил за правата (Bill of Rights, 1689), Декларация за независимостта на Съединените американски щати (American Declaration of Independence, 1776) и френската Декларация за правата на човека и гражданина (Declaration des droits de homme et du citoyen, 1789), която и досега е позитивно право от най-висок ранг в родината си. Ако говорим за юридически предвестници - актове и уредби, то те се появяват още в Средновековието, като първа е знаменитата Велика харта на свободите, оповестена в началото на XIII в. Англия е родина на първите юридически извори на индивидуалните и политически права на личността и на първите теории за правата. Самият термин; права на човека принадлежи на английския философ и писател Джон Лок (1632 - 1704). След това правата на човека се прокламират в САЩ, Франция, а по-късно и в други страни. Интерес представлява фактът, че в Англия първите закони, регламентиращи човешките права: Петицията за правата, и Билът за правата са действащо право и сега, докато другаде като например в САЩ, съществуват определен брой поправки към съответните исторически документи.

В България за първи път правата на човека се регламентират в Търновската конституция от 1879 г., където са уредени в глава XII и за онова време достатъчно пълно и напредничаво. Имат се предвид индивидуални и политически права. Закрепено е обаче безплатното начално образование. Включена е и една любопитна разпоредба, която има за предмет не право на гражданина, а право на човека в чистия му вид: Никой в Българското княжество не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия (чл. 61).

Тъй като универсалната природа на правата на човека се изразява най- естествено и най-адекватно от международното право, именно международното право се оказва и най-подходящото, и най- благоприятното лоно на тези права. Ето защо и международноправната уредба на правата на човека трябва да превалира над вътрешнодържавната.

Тази обективна зависимост и необходимост е осъзната отдавна от теорията, а в годините след Втората световна война е закрепена в различна форма и степен и в много конституции (например чл. 25 от Конституцията на Германия, чл. 10 от Конституцията на Италия, чл. 55 от Конституцията на Франция, чл. 28 от Конституцията на Гърция, чл. 15 от Конституцията на Руската федерация и др.). Така в чл. 10, ал. 2 от Италианската конституция изрично е записано, че задължителен еталон на конституционно признатите права и свободи са международните актове в областта на правата на човека.

Знаменателно за теорията на правата на човека е разбирането, отразено и от международни договори, според което правата в международното право се извличат не от международен (междудържавен) акт, а пряко от достойнството на човека. Основанието на правата следователно не е междудържавна спогодба, а ценността на човешката личност. Международното право прокламира и урежда правата на човека като израз на това достойнство и на тази ценност, а не на волята на държавите.

Международна закрила и на правата на човека

Под егидата на ООН са разработени и приети повече от 60 международни акта, засягащи пряко правата на човека. Редица международни актове са приети от ЮНЕСКО и в рамките на регионалните международни организации като например: Конвенция за защита правата на човека и основните свободи на Европейския съвет (1950 г.), Договор за мир с Япония (1951 г .), Меморандум относно свободната територия на Триест (1954 г .), Конституция на организацията за африканско единство (1963 г.), Заключителен акт от Хелзинки (1975 г .) и др.

Кодификацията и прогресивното развитие на международното право в областта на правата на човека се извършва преди всичко на основата на общопризнатите принципи на съвременното международно право - принципът на равноправие и забрана на дискриминацията и др.

Под егидата на ООН са разработени и приети и голям брой кодифициращи актове относно правата на човека. Около 20 универсални международни акта, засягащи правата и свободите на човека, са приети в рамките на МОТ - профсъюзна свобода (6 конвенции и 3 препоръки), забрана на принудителния труд (2 конвенции и 1 препоръка), равенство на възможностите и третирането между двата пола (3 конвенции и 3 препоръки).

Освен универсалните международни актове са приети редица актове от регионални международни организации. Такива са заключителните документи от Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (Хелзинки - 1975 г., Мадрид - 1983 г ., Виена - 1989 г . и Копенхаген - 1990 г.); Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Европейската социална харта, Американската конвенция за правата на човека, Африканската харта за правата на човека и др. В тази връзка интересно е, че Лигата на Арабските държави (1945) сформира Постоянна комисия за човешките права през 1969 г. За съжаление досега тя не е приела никакъв документ с нормативна стойност и по този начин комисията остава сякаш извън рамките на проблематиката, за която е създадена.

В Далечния Изток все още не съществува регионална организация, която да фокусира дейността си върху правата на човека и тяхната защита. Правните документи в редица азиатски страни показват две основни причини за липсата на интерес към сключването на договори, нормиращи правата на човека и създаването на правозащитни институции. Първата е, че реално Азия не съществува като единно регионално понятие. Втората е, че международната кодификация и защита на правата на човека изцяло се базират на западните идеи за това, които пък от своя страна са чужди на азиатските култури.

Идейните основи на този разцвет на правата на човека на международна плоскост са комплексни или може би синкретични.

Независимо дали правата на човека ще бъдат определени като новата универсална религия на човечеството (Н.Неновски), специфична даденост и висша проява на правото (М. Михайлова), като феномени на правото, като юридически явления (Д. Милкова) или атрибут на всяко разумно същество във всяка епоха и на всяко място (С. Ангеловска), те си остават

неотменими и неотчуждаеми за човешкия индивид. Като разглеждаме изминатия от правата на човека исторически път: от идеите към нормите и правнодължимото, от вътрешното към международното право, от гражданските и политическите към социално-икономическите права, не може да ни убегне, че този прогрес съжителства с постоянно нарушаване на правата. Някъде те са все още непризнати, другаде признати, но неспазвани частично или изцяло. От тук следва и изводът, че юридическото признание и закрепване не означава още реализация, осъществяване на правата в живота. То е огромна крачка напред, но смисълът му е да бъде основа и средство за функциониране на правата на човека. Или както гласи част от плана за правата на човека по случай 50- годишнината от създаването на Всеобщата декларация за правата на човека, изготвен от Comite des Sages на Европейската общност: Въпреки всичко, много остава да бъде свършено и времето за действие е сега.

Все пак правата на човека несъмнено представляват основен постулат на съвременното цивилизовано правно мислене. Като своеобразен юридически аналог на свободата на човешката личност, те се осмислят днес като основен критерий за прогресивността на правото. В световен мащаб това означава доближаване до възможността за създаване на единен правов ред, както и засилване на процесите на обмен и интеграция в правната сфера.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 990 посетителя и 52 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.