Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика САЩ и Близкия Изток Или Как 11 септември и петролът определят външната политика на Съединените американски щати


Малка дипломна работа 36 стандартни страници има апарат и литература, има таблици
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Вследствие опита да се противодейства на повишените цени на петрола в началото на 70-те, през 80-те западните държави се отказват от т.нар. алтернативни енергоизточници, може да си съставим мнение относно бъдещото водещо значение на петрола. Защото другите енергоизточници не могат да конкурират икономически петрола, докато цената му е под 25$ за барел. През 70-те и 80-те на миналия век държавите-износителки на петрол увеличават производството му неколкократно – от 9 на 31 млн. барела дневно през 1973 г. Това към периода е 55% от световното производство. Те започват, макар условно и временно, да използват ресурса за политически цели. Сами си дават права върху ценоопределянето. За да противостои на това поведение Хенри Кисинджър създава Международна енергийна агенция за конфронтация с организацията ОПЕК. Тази агенция отнема към 80-те монопола върху определянето на цените и в основни линии постига целите се, а именно:  Сътрудничество между държавите-членки и консултации с многонационалните компании  Гарантиране петролните запаси на държавите-членки  Полагане основите на ефективна информационна система, която да определя тенденциите в потреблението Отворен остава тук въпросът как така САЩ се намесва в интересите на близкия изток. Според някои американски експерти арабският свят е единственият регион в Третия свят, който разполага едновременно и с природни, и с демографски ресурси и ако беше господар на решенията си, ако проявяваше единомислие, щеше да е значим фактор. Поради това разривът между ресурсите и квалифицираните кадри за тяхното управление е преднамерено предизвикан, откъдето се разбира, че нефтените компании контролират процесите на търсенето и добиването му спрямо някаква своя висша стратегия. От 1982 г. Свободните цени са вече по-ниски от тези, определяни от ОПЕК. ОПЕК решава да намали производството от 31 млн. барела (за 1979 г.) на 17 млн. барела (за 1985 г.) Норвегия и Великобритания влизат в намалението и ОПЕК не успява да задържи цените разумни. Саудитска Арабия поема в свои ръце петролната област, като решава че трябва да произвежда повече от Иран и Ирак, за да има тежест. САЩ, обаче решава да впрегне петрола в своя полза. Щатите имат интерес към петрола не само заради печалбите на компаниите им там, а и заради степента, до която Япония и Западна Европа разчитат на него. От Близкия изток З.Европа получава 50% от суровия петрол, а за Япония – цифрата е 90%. САЩ не възприема арабския петрол като част от факторите, влияещи върху политиката й относно арабско-израелския конфликт. Това може да се проследи на два етапа: 1. От юни 1967 до края на 60те години – въпреки решението на Багдадската конференция от 5 юни 1967 за прекратяване изпомпването на арабски петрол и ембарго върху продажбите за всички страни, заели пряко или косвено позитивна позиция спрямо агресията , това петролно ембарго претърпява голям провал, особено що се отнася до отражението му върху САЩ. Причините: Европейските държави, на които е наложено това ембарго разполагат с достатъчно запаси за кризисни ситуации. Освен това увеличеното производство на Иран и Венецуела спомага за покриване на нуждите им. САЩ – главната мишена на ембаргото има към периода незначителен внос от региона – 2,3% и съумява да запази самозадоволяването си и увеличават собственото си производство. 2. От 70те – с началото на енергийната криза. През 1972 г. потреблението на енергия в САЩ е нараснало средно годишно с 3,4%, а потреблението на петрол – със 7%, производството от своя страна се е увеличило само с 1%. САЩ започва да внася петрол от Канада и Карибите, въпреки че в интерес на истината нараства и частта от Близкия изток – от 3% на 9% (1970 - 1973). В мемоарите на Хенри Кисинджър се посочва, че Никсън в схващанията си за международния конфликт, в своята политика се влияе от значението на Израел за американските интереси в района, а те го подтикват да подкрепя Израел и да заема позиции, които биха заели и други, повлияни от ционистките корпоративни интереси. На 18 април 1973 Никсън представя пред конгреса важно писмо, изготвено за него от Джордж Линкълн. В него се призовава към по-малко разчитане на вносни ресурси, увеличаване на ползването на въглища и инвестиране в изследването на енергийни ресурси. Въпреки това, писмото показва слаба чувствителност към въпросите с петрола. Американската администрация продължава да му отдава второстепенно значение. В продължение на времето обаче нещата коренно се променят.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 419 посетителя и 1 потребител в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.