Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика Историческо развитие на международните отношения


Дипломна работа 171 стандартни страници има апарат литература има таблици и графика
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

1. Основни етапи от историческото развитие на МО от древността до наши дни и тяхното теоретично осмисляне. Очертаване на основните парадигми и дебати - по лекция на Гочев, разработката на Лъчо, термини от речника на Е. Александров Характерно за Античността, Средновековието и Ренесанса е преобладаването на историческата наука, която се занимава с описване на събитията, случващи се на международната арена, но не се занимава с анализът им и с теоретичното им обяснение. Едва в края на ХІХ век се появяват и първите изследвания и анализи по - специално в политическата география. Освен нея, другите дисциплини, на чиято основа се опират теоретичните направления са: политическа философия, теоретична социология, международно право, икономическа теория и историческа наука. Античност Три школи: китайска / м/у 8 и 3 в.пр.н.е. /; индийска / 6-3в.пр.н.е. /; древногръцка / 5-3в.пр.н.е. /. Китайска – Лао Дзъ, Сун Дзъ. Три направления:  стремеж да се установят стандартни външнополитически ситуации, в които се взимат политически решения, като по този начин да се постигне ефективност и оперативност на ВП. Идеята е, че за всяка ситуация има най-добро решение – стратегема. До 3 век пр.н.е. са описани 36 ситуации и решения. Всяка стратегема се изразява с до пет думи. Пример: умното решение е да се оставят две сили да се конфронтират, а ние да балансираме.  Значението на информацията и организирането на служба за събиране на информация (Сун Дзъ). Това дава възможност за за оценка и инициатива.  значение на мобилизирането на широка обществена подкрепа за външнополитическо действие – следователно техника за постигане на превъзходство и поставяне на цел. Индийска школа – Као Тиля (по времето на Буда)  значение на съюзите и коалициите за увеличаване на собствената сила  всяка външнополитическа цел има най-ефективно за нея средство – следователно идея за съответствие между цел и средство. Ефективността трябва да бъде постигната чрез средствата на дипломацията, а не по военен път, защото войните са икономически неизгодни. Древногръцка – съществува висока степен на респект към нея. За истина се приема казаното от Аристотел и Платон. Атинската република (разделението на властите) се възприема като модел за създаване на САЩ. 1.1. Тукидит – 471-400 г.пр.н.е./”За Пелопонеската война”/  Войната е естествен продукт на отношенията между полисите, а не резултат от божията воля (Зевс)  Установява повторяемост на войната – следователно тя е основна форма на МО и средство на външната политика и отношенията между полисите. /редуване на война-мир-война/  За всяка война има причини. Въвежда разграничаване между повод и причина, както и между явни и скрити причини. Като причина за войната той определя борбата за военно-политическо надмощие и борбата за хегемония, като повод - очертаването на някакво превъзходство / пр. военно, изразяващо се в различните темпове на въоръжаване /; желанието да се промени установеното неравенство; повявата на психическото явление - опасенията.  Идея за екстраполация на събитията – това е първата форма на предсказание и предвиждане /ако нещо се е случило 100 пъти, ще се случи и 101-ви път/.  Описва реални случаи на баланс на силите; на методите на дипломацията, като противопоставяне на съюзи или коалиции; наличието на стратигия за провежданата ВП;  Изразява разбирането за МО, че при отсъствието на доминираща сила, която да ограничи параметрите на държавите, силните правят това, което им позволява силата, а слабите - това, което им се полага=>разбирането за значението на силата на държавата за ВП. 1.2. Платон и Аристотел – нищо ново в сравнение с Тукидит 1.3. В Древен Рим е възприето изцяло гръцкото наследство. Една от римските сентенции за съотношението на силите “Господ е на страната на големите батальони”  476 г. – падане на Римската империя – светската политическа власт става раздробена и разпокъсана ( изключение - Империята на Карл Велики 768-814г. ).През Средновековието христианството служи като интеграционна сила на западните цивилизации. На теория и често на практика кралете са подчинени на Папата.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 587 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.