Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Каталог Икономика Човешки ресурси, Икономика на труда Стандарти за Здравословни и Безопасни Условия на Труд


Малка дипломна работа, 34 страници по-големи от стандартните, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Увод стр. 2

2. Някои международни норми за осигуряване на здравословен и безопасен труд стр. 3

3. Национални норми за здравословен и безопасен труд стр. 5

4. Трудови стандарти стр.8

5. Европейските стандарти за здравословни и безопасни условия на труд и тяхното приложение в България стр.9

5.1 Основни директиви на ЕС в областта на здравето и безопасността при работа стр.10

5.2 Хармонизиране на националното законодателство с правото и практиката на ЕС стр.15

6. Основни елементи на Системата за Управление на Здравословни и Безопасни Условия на Труд (СУЗБУТ) стр.20

6.1 OHSAS 18001 стр.25

6.2 OSHA стр.27

6.3 ISO 14001 стр.27

7. Обобщение и Заключение стр.29

8. Използвана литература стр.33
1. Увод

Здравословните и безопасни условия на труд са едно от основните човешки права. Още през 1948г. Организацията на обединените нации прокламира правото на всеки човек да работи при справедливи и благоприятни условия на труд. Това право се защитава последователно и от Международната организация на труда. От своето създаване до сега тя е посветила на този въпрос 23 Конвенции и 22 Препоръки, от които нашата страна е ратифицирала общо шест[1]. Универсално значение сред актовете на Международната организация на труда, които защитават осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, има Конвенция №155 от 1981г. относно безопасността и хигиената на труда и производствената среда и препоръка №164 за нейното приложение. Тази конвенция изисква всяка страна да разработи, да осъществява и периодически да актуализира национална политика в областта на труда, хигиената на труда и производствената среда, която да съответства на съответни стандарти и практика, и да бъде съгласувана с представителните организации на работниците и служителите, и на работодателите.

BS8800, OSHA, ISO14001 и OHSAS 18001 са само малка част от тези стандарти и изисквания, които се отнасят до здравословните и безопасни условия на труд. Това са доста пространни документи, съдържащи голямо количество информация, която понякога може да доведе до объркване и възпрепятстване на работата, отколкото да и бъде от полза. Ето защо в тази разработка ще бъдат разгледани част от тези стандарти и ще им бъде направен по-задълбочен анализ с цел опростяване и улесняване на задачите по управление на безопасността на труда.

Основната цел при въвеждането на Система за управление на здравословни и безопасни условия на труд по модел OHSAS 18001 (Occupational Health and Safety System) е да бъде осигурено предпазването от нещастни случай и увреждането на здравето, възникващи в резултат на работата, по време на работата или свързани с нея, като се намалят до минимум, до колото това е обосновано и практически осъщаствимо, причините за опасностите, присъщи на производствената среда. Друг аспект на тази система е спечелване на доверието на работещите във фирмите и контролните органи по безопасност на труда. Това носи сигурност за клиента, че изпълнението на бъдещ договор с дадена фирма няма да бъде застрашено поради заболявания, стачки или конфликти с контролните органи.

Въпреки по-слабото внимание, което се обръща на тези стандарти, все повече нараства ролята на работодателя за удовлетворяване на работещите от гледна точка на тяхната безопасност и здраве. Все повече клиенти изискват закупените от тях продукти да не са произведени от фирми, използващи детски труд или които са социално безотговорни, а така също условията на труд да са съобразени и с изискванията за опазването на околната среда по стандарта ISO14001.


2. Някои международни норми за осигуряване на здравословен и безопасен труд

Националната политика по безопасност на труда трябва да бъде съобразена с международните норми в областта на здравословните и безопасни условия на труд. Тя включва мерки в такива области като:

- разработването, разположението, конструктивните особености, обслужването, ремонта и подмяната на обзавеждането на работните места, а така също и на средствата за отиването до тях и за напускането им;

- осветлението, вентилацията, реда и чистотата на работните места;

- температурата, влажността и подвижността на въздуха в работната зона;

- разработването, конструирането, използването, обслужването, изпитанието и проверката на машините и съоръженията, които могат да представляват опасност за работещите;

- предпазването от вредното за здравето физическо или психическо напрежение (стрес), предизвикано от условията на труд;

- използването на електричество;

- изготвянето, опаковката, маркировката, транспортирането, съхранението и използването на вредни вещества и агенти, отделянето на утайки или отпадъци, а така също и заменянето им с други безопасни или по-малко опасни такива;

- защита от радиация;

- предпазването, контрола и защитата от професионални опасности, предизвикани от шума и вибрациите;

- контрол за чистотата на въздуха и т.н.

Международните правни норми изискват да се осигури законодателна защита на здравето на работниците и служителите и безопасността на техния труд. Въвеждането на система за контрол, която да гарантира спазването на правилата по безопасността и хигиената на труда и производствената среда също е част от тези изисквания. Важно е да бъдат предвидени санкции за нарушителите на установените норми в тази област. Също така трябва да се определят и регламентират процедурите за информиране на работодателите, а когато е необходимо – и на осигурителните и застрахователните организации за злополуките в производството и за професионалните заболявания. Тяхното статистическо наблюдение и ежегодното му публикуване са предпоставка за по ефективна организация и изпълнение на работата, а така също и за предприемането на конкретни мерки по избягването на подобен вид аварии. В съответствие с изискванията на Международната организация на труда, работодателят трябва да създаде такива условия, до колкото това е обосновано и практически осъществимо, че работните места, машините, съоръженията и процесите, които са под негов контрол, да са безопасни и да не застрашават здравето на работниците и служителите, а когато е необходимо – да предостави съответните защитни облекла и средства, за да се предотврати възникването на злополуки или вредни въздействия върху здравето. Освен това работодателят е длъжен при възникването на аварии и на трудови злополуки, когато това е необходимо, да предприеме мерки за оказване на първа помощ.

Специално внимание в тези изисквания се отделя на назначаването на представители на трудещите се в службите по техника на безопасността и на създаването на комитети на трудещите се по безопасността и хигиената на труда или на съвместни комитети по безопасността и хигиената на труда, изградени на паритетни начала. От работодателите се изисква да разработват политиката на предприятието в областта на безопасността и хигиената на труда, да определят конкретни мерки, чрез които се материализира тази политика, както и отговорностите на различните органи за тяхното изпълнение. Тази политика трябва да се направи достояние на всеки трудещ се на езика, достъпен за него. Те трябва да осъществяват контрол върху производствената среда, както и да регистрират всички данни по безопасността на труда, които съдържат информация за подлежащи на регистрация нещастни случаи и увреждане на здравето на трудещите се в трудовия процес, за контакта с определени вещества и агенти и др.

-------------------------------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

7. Обобщение и Заключение

През 2003 г. е подписано Споразумение за координация и сътрудничество между Министерството на труда и социалната политика и национално представителните организации на работодателите и на синдикатите. Целта на споразумението е чрез координация и сътрудничество между заинтересованите страни да се подобри качеството при осъществяване на дейността по безопасност и здраве при работа. Споразумението не отлага изпълнението на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а е плавен преход за осигуряване на инвестициите в тази сфера чрез разработените от работодателите програми. За целта държавата трябва да предостави данъчни, митнически и кредитни облекчения за предприятията, които инвестират в безопасните и здравословни условия на труд. Увеличава се броят на предприятията, в които има осигурено обслужване на работниците и служителите от служби по трудова медицина. В 25% от проверените предприятия е констатирано изпълнение на това изискване на закона. Трябва да се подчертае, че в сферата на материалното производство и, по-конкретно – в предприятията с над 50 наети лица, този проблем в страната е почти напълно решен. Трудностите са в резултат на недостатъчния брой, териториалното разположение, кадровата и техническата обезпеченост на регистрираните от Министерство на здравеопазването служби по трудова медицина. За микро- и малките предприятия осигуряването на такова обслужване е проблем, тъй като службите по трудова медицина нямат икономически интерес да сключват договори със стопански субекти, които имат малък брой наети лица.

Поради значимостта на социалното сътрудничество за ефективността и качество при осъществяване на дейността по безопасност и здраве при работа е необходимо да се регламентират ефективни икономически инструменти за поощряване на работодателите в областта за подобряване условията на труд. Такива мерки и инструменти например са:

преотстъпване на част от корпоративния данък при реализирани през годината проекти в подобряване на работната среда;

- насочване на излишъците от Фонд "Трудова злополука и професионална болест" към фонд "Условия на труд" за финансиране на проекти на фирми за безопасен труд;

- извършването на нова експертна оценка на нормативните изисквания, свързани със санитарно–хигиенните норми на химическите вещества в работната среда;

поетапно разработване и актуализация на правилниците по безопасност на труда в различните икономически сектори;

- осигуряване на подкрепа на малките и средни фирми за прилагане на изискванията на нормативната база в областта на ЗБУТ;

- съдействие от страна на социалните партньори за информиране на фирмите при прилагане на добрите европейски и световни практики в областта на ЗБУТ;

- разширяване и прилагане на координирани и комплексни съвместни проверки, обединяване на контролните функции на Контролните държавни органи при проверки във фирмите с участието на социалните партньори, засилване на методическата и информационна подкрепа и намаляване на реалното време за проверки;

- установяване на правила за строг контрол на ефективността на работата на Службите по трудова медицина;

- дискусията на резултатите от Националните кампании на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", обсъждането на приоритетите и проблемите и "добрите практики" за безопасност и здраве на работното място да прераснат в ежегоден преглед;

За изпълнение изискванията за ЗБУТ и гарантиране устойчивостта на заложените дейности са необходими обединените усилия на държавата, работодатели и синдикати. Сертифицирането на българските фирми по ИСО 9000 и ИСО 14000 е предпоставка за постигане на по-добри условия на труд, защото с намаляването на генерираните емисии и въвеждането на необходимия контрол върху използуването на суровините неминуемо се подобряват и условията на труд и намаляват съответните рискове от професионални заболявания и аварии.

По силата на закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), приет в края на 1997г., отговорността за осигуряване на здравето и безопасността на работниците и служителите е изцяло на работодателя. В него беше предвиден преходен период от 3 години за предприятията, въведени в експлоатация преди влизането на ЗБУТ в сила, да приведат условията на труд във фирмите в съответствие с изискванията на закона. В резултат на предприетите мерки от работодателите и засиления контрол на Главна инспекция по труда е намален трудовият травматизъм със 17%. Тенденцията за намаляване на трудовите злополуки е особено изразена в предприятията, където е извършена оценка на риска и са реализирани програми за техническо и технологично обновление на работното оборудване, намален е производствения риск, а оттам - предпоставките за производствен травматизъм.Анализите показват, че основните причини за трудовите злополуки са:

- липса на обучение и инструктаж на работниците;

- груби нарушения на правилата за безопасност;

- не обезопасеност на машини и съоръжения;

- нарушаване на технологичните изисквания при извършване на определени работни операции;

- неправилна организация на работното място;

- ниска квалификация на работещите, отчасти произтичаща и от голямо текучество;

- липса и неизползване на лични предпазни средства;

- липса на периодични медицински прегледи;

- принизен вътрешнофирмен контрол.

Горните причини могат да бъдат успешно преодолени в кратки срокове от работодателите без значителни финансови разходи. За много от рисковите производства, обаче, в металургията, химическата промишленост, рудодобива и други, спазването на ЗБУТ може да бъде постигнато само със значителни инвестиции за основна подмяна на остарялото оборудване и технологии, разходите за които ще доведат до финансови затруднения във фирмите. Така например, за обновяване на мощностите само в рисковите производства в химическата промишленост са необходими около 4 млрд. лв. инвестиции. Данните показват, че условията на труд в нито едно от 56-те основни химически предприятия, включващи около 200 рискови химични производства, не са приведени в пълно съответствие с изискванията на закона. Само някои от големите химически предприятия, предимно чуждестранна собственост, се доближават до европейските норми, при това - не по всички показатели. Подобно е положението и в други отрасли на тежката промишленост, където средната възраст на оборудването е 30-40 години.

Експертните оценки показват, че необходимите средства за обновяване на рисковите производства във всички фирми с оглед осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд ще изисква инвестиции надхвърлящи 10 млрд. евро. Приблизително на такава сума се изчисляват и инвестициите, които предприятията задължително трябва да направят за изпълнение на екологичните норми и изисквания, отговарящи на европейското законодателство. За спазване на някои от екологичните стандарти са предвидени преходни периоди, като най-дългият е до 2015 г., докато за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд няма такива преходни периоди. Нещо повече, те са задължителни от началото на 2004 г. Разбира се, голяма част от инвестициите в двете сфери – екология и здравословни и безопасни условия на труд, се припокриват и, следователно - финансовата тежест върху бизнеса няма да се формира като сбор от горните суми.

По данни на НСИ средногодишно в страната се инвестират около 7-8 млрд. лева, от които около 55%-60% в машини и оборудване. Намаляването на данък печалба за 2005г. на 15% остави допълнително около 200 млн. лева в предприятията. Средствата от “Фонд условия на труд”, активизирането на банковото кредитиране и предприсъединителните фондове са другите източници на допълнителен финансов ресурс за бизнеса с цел въвеждане на европейските стандарти и изисквания. Фирмите с чуждестранна собственост имат и достъп до външни финансови източници, предоставящи им дългосрочен финансов ресурс при по-благоприятни условия.

Инвестициите за спазване на ЗБУТ, както и тези с екологична насоченост, въпреки положителните ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, имат много по-дълга възвращаемост, а в отделни случаи икономическата ефективност от тези вложения е почти нулева. Ето защо, е необходима някаква форма за държавна подкрепа и стимулиране на работодателите, инвестиращи в проекти, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно ЗБУТ държавата следва да насърчи работодателите чрез данъчни, митнически и други преференции при закупуването на ново оборудване, средства за индивидуална и колективна защита, контролноизмервателна техника. Освен общото намаление на корпоративния данък, през последните години не са предприети други стъпки в тази посока. Всички фискални мерки, включително данъчни преференции, задължително следва да бъдат съобразени с изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи. Положителен стимулиращ ефект ще има и предвиденото диференциране на вноските за трудова злополука в зависимост от честотата на трудовите злополуки. Засега това се предвижда да става по производствени дейности, което донякъде обезсмисля индивидуалните усилия на отделния работодател да подобри условията в неговото предприятие.

Друг проблем, който финансово тежи на бизнеса, е необходимостта от сключване на договор с екипи по трудова медицина, които най-често се явяват външни за предприятията, без да познават неговата специфика. Те трябва да следят за здравословното състояние на работниците и служителите, да правят оценка на риска и да предлагат мерки за отстраняване на рисковите фактори. Към момента едва 1/3 от всички действащи стопански субекти – около 200 хиляди, са сключили такива договори. Заплащането обикновено се договаря на човек от предприятието. Практиката на договаряне понастоящем е разнопосочна – цените за годишен абонамент на човек варират от 1.5 лв. до 35 лв. Чести са случаите на формално и некачествено обслужване. Контролът върху работата на службите по трудова медицина следва да се осъществява не само от Министерството на здравеопазването, но и от Инспекцията по труда. Едно удачно решение, с цел минимизиране на разходите и подобряване на качеството на услугата за предприятията, е изграждане на служби по трудова медицина към браншовите организации, които да се специализират в съответния бранш и неговата специфика.

Имайки предвид сегашното състояние на предприятията, тяхното ангажиране с организационни мерки и заделените инвестиции за подобряване условията на труд, може да се прогнозира, че големите предприятия, особено тези с чуждестранно участие, са в състояние на изпълнят европейските изисквания за здравословен и безопасен труд. Опасността от фалити, породени от спиране на отделни машини или технологични линии и санкциите по неспазване на нормативните разпоредби, е по-реална в малките фирми. Неизбежно обаче по-голяма част от предприятията ще изпитат определени временни затруднения с тяхната конкурентоспособност. В средносрочен и дългосрочен план намаляването на загубите от престои, обезщетения и подобряване на търговския имидж на фирмите ще възстанови многократно тяхната конкурентоспособност. Най-верният път е изграждане на системи за управление на здравословните и безопасни условия на труд, интегрирана с цялостната дейност по управление на предприятията – ISO 18000.


8. Използвана литература

(1) Директиви на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд - http://europe.osha.eu.int/legislation/directives/

(2) Доклади за дейността на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" през 2001 г., 2002 г. и 2003 г.; http://git1.mlsp.government.bg/

(3) Български нормативни документи - закони, правилници и наредби - правно информационна система "АПИС"

(4) Редовни доклади на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване - http://www.evropa.bg

(5) Съответствие на националните законодателства на страните-кандидатки и новите страни-членки на Европейския съюз - Редовни доклади на Европейската комисия и Мониторингови доклади - http://europa.eu.int/comm/enlargement/report_2004/index.htm.

(6) Международна харта за правата на човека, С., 1988

(7) Кодекс на труда, ДВ, бр. 100, 1992; последно изм. и доп., 25бр, 2001.

(8) Закон за здравословни и безопасни условия на труд, обн., ДВ, бр. 124, 1997

(9) Конституция на Република България, обн., ДВ, бр. 56, 1991.

 





Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 2310 посетителя и 79 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.