Търсачка

Банер

Каталог Информатика, ИТ Компютърни системи Аудио усилвател на сигнал от компютър


Дипломна работа, 80 стандартни страници, съдържат таблици, схеми и формули, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

Титулна страница стр.1

Задание стр.2

Отзив на научния ръководител стр.3

Увод стр.4

1. Първа глава – Обзор и сравнителен анализ стр.7

2. Втора глава – Блокова схема и изисквания стр.9

3. Трета глава – Описание на блоковете стр.13

3.1 Мрежов трансформатор (блок 9) стр. 13

3.2 Изправител “Грец” (блок 10) стр.14

3.3 Филтрови кондензатори (блок 15) стр.14

3.4 Максималнотокова и среднотокова защити (блок 11) стр.16

3.5 Захранващ мрежов щепсел (блок 7) стр.39

3.6 Маломощен стабилизиран токоизправител с мрежово токозахранване и термична защита (блок 14) стр.39

3.7 Стереопредусилвател (блок 3) стр. 42

3.8 Стереоеквалайзер (блок 4) стр. 43

3.9 Крайно стъпало на усилвател на мощност (блок 5) стр.44

3.10 Изчислителна част стр.49

4. Четвърта глава – Особености при проектирането на печатните платки стр.67

5. Пета глава – Особености при създаване на устройството стр.72

Заключение стр.75

Използвана литература стр.76

Приложение стр.79

УВОД

С развитието на електротехниката и по-точно на електрониката са разработвани нискочестотни усилватели на мощност първоначално на базата на вакуумни радиолампи [1] с 3, 4 и 5 електрода и отоплителна намотка за електронна емисия от катода към анода. Големината на анодния ток се е управлявала от напрежението на управляващ електрод (решетка) и така се е получавало усилвателно действие. При това размерите на радиолампите са били много по-големи, както и разсейваните мощности. Коефициентът на полезно действие е бил сравнително нисък. Поради големите стойности на анодните напрежения (над 100V до 300-400V) и сравнително малките стойности на анодния ток (10mA до 100-200mA) [2], се е налагало да се използва за съгласуване на товара (високоговорителя 4, 8 или 16 Ω) и лампата така нареченият “изходящ трансформатор”. Това допълнително създавало неудобство поради големите му размери и тегло (маса), включително съпътстващите проблеми за равномерното усилване на сигнала в целия честотен диапазон. Така например ниските честоти трудно са били постигани под 80Hz, а високите честоти трудно са надхвърляли 10-12kHz. [3]

Следващият период с използването на полупроводниковите германиеви и след това силициеви транзистори се характеризира с рязкото намаляване на размерите на усилвателите, повишаване на коефициента на полезно действие и разширяване на честотния диапазон от 20 - 30Hz до 15 - 20kHz при отпадането на “изходящия трансформатор”, защото са се използвали рационално удобните параметри на транзисторите – ниски напрежения на колектора при голям колекторен ток, чрез което се е получавало директно съгласуване с товара (високоговорителя). При това са били постигнати изключително високи качествени показатели. Така например при мощност 80W, честотната лента от 20Hz до 20kHz, са постигнати нелинейни изкривявания 0,002 % (практически неуловими от ухото на човека) [4]. Стремежът към висококачествено музикално възпроизвеждане е довел до масовизиране на така наречената Hi-Fi техника, където задължително мощността е над 50W, честотна лента 20Hz - 20kHz, а коефициентът на нелинейни изкривявания е под 1% при максимална мощност. При това Hi-Fi техниката се характеризира с добавянето на “екстри” като многоканално тонрегулиране чрез “еквалайзери”, сензорно регулиране и управление на звука, индикации на нивото на сигналите, шумоподтискащи електронни системи, честотно компенсиращи специализирани предусилватели за различните видове източници (микрофони, грамофони, магнитофони и т.н.), стереосистеми, квадросистеми, активни филтри в предусилвателните стъпала, електронна защита в захранването и др. [5]

Съвременната нискочестотна техника се изгражда изключително на базата на интегрални схеми [6], при които се постигат минимални размери, максимални мощности, минимални нелинейни изкривявания и много широка честотна лента, както и минимално съотношение на сигнала спрямо шума. При това коефициентът на полезно действие (на крайното стъпало) се доближава до 48 – 49%.

С използването на MOS крайни транзистори в интегралната схема (за режим клас “AB”) са постигнати големи мощности при малки нелинейни изкривявания. За домашни нужди практически мощността е до 50W и рядко до 100W. В затворена голяма или средноголяма стая мощност над 50W е вредна за ухото на човека. Ако помещението е голямо може да се ползва мощност и до 100W. Съществуват и мощни усилватели до 1kW и повече за озвучаване на зали и открити площи. При тях се използва обикновено клас “D” при коефициент на полезно действие до 98 – 99 %.

Напоследък тенденцията е клас “D” да навлезе включително и за домашни нужди, което води до намаляване на “отоплителното” действие на усилвателя и с оглед постигане на минимални размери на усилвателя.

Във връзка с така описаната тенденция в развитието на нискочестотната усилвателна техника и с оглед на заданието на настоящата дипломна работа, авторът се е насочил към използването на интегрална схема с мощност около 50 -100W, с възможност за постигане и надвишаване изискванията на заданието, включително за разработване на универсален многоканален стерео усилвател.

Целта е да се изработи домашен усилвател с максимално използване на готови блокове, като за същинския усилвател (крайното стъпало) да се изпозлва готова разработена платка, но корегирана по отношение на принципната схема, но корегирана по отношение на принципната схема с цел постигане на максимални качествени показатели. Да се изчисли мрежовия трансформатор съобразно мощността на усилвателя с цел да бъде произведен и доставен по поръчка за вграждане в кутията на усилвателя.

 

 

-----------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

В резултат на разработката, съдържаща много и различни по функция блокове е разлизиран усилвател с високи качествени показатели с максимално надеждна експлоатация. Усилвателя е разработен така, че дава възможност за работа в квадрофуния за реално пространствено вътрешно озвучение на затворено помещение, наподобяващо максимално звука в концертна зала. Настоящата схема е разработена за ръчно включване и изключване на принудителната вентилация, когато е необходимо по указание на светодиодната индикация. Необходимо е по-нататъшно осъвършенстване като този процес да бъде автоматизиран. Предвижда се допълнително вграждане на индикатори на мощност за всеки един от усилвателите, както и регулатори на стерео базата (баланса) за двойките стерео усилватели.


Използвана литература

  1. И. Вълчев, К. Витанов, Х. Минев, Нискочестотни усилватели, Техника, София, 1966год.
  2. Сокачев, Електронни лампи, характеристики, Техника, София, 1981год.
  3. Г. Ненов, Нискочестотни усилватели, Техника, София, 1969год.
  4. Статия на Г. Брагин, сп. Радио, бр. 12 / 90год.
  5. П. Барт, Hi-Fi схемотехника, Техника, София, 1979год.
  6. Г. Ненов, Изчисление на нискочестотни, широколентови и импулсни усилватели, Техника, София, 1981год.
  7. Н. Безладнов, Проектирование транзисторньix усалителей звуковьix частот, Связь, Москва, 1978год.
  8. TDA7294 datasheet, www.digchip.com
  9. С. Васютински, Въпроси от теорията и изчислението на трансформаторите, Техника, София, 1976год.
  10. Г. Савов, Маломощни дросели и трансформатори, Техника, София, 1978год.
  11. Дж. Ленг, Наръчник по опростено пресмятане на схеми с полупроводникови елементи, Техника, София, 1981год.
  12. К. Шенк, Полупроводниковая схемотехника, Мир, Москва, 1982год.
  13. Н. Анихимов, Справочник Радиоприемники, радиольi, електрофоньi, магнитофоньi, Техника, Киев, 1988год.
  14. A. Сокачев, Приложения на операционните усилватели, Техника, София, 1987
  15. В. Златаров, Приложение на аналоговите интегрални схеми. Наръчник, Техника, София, 1985год.
  16. LA3161, datasheet, www.digchip.com
  17. А. Шишков, Полупроводникова техника, Техника, София, 1981год.
  18. Class D Tutorial, datasheet, Zetex

Освен посочената използвана литература в по конкретни части от текста са използвани общо поредицата български списания “Радио и телевизия, електроника”, руските списания “Радио”, “Полупроводникова техника”, А. Шишков, както и допълнителна използвана литература.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 480 посетителя и 2 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.