Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

1. Увод

2. Отглеждане на пшеница

3. Отглеждане на ечемик

4. Отглеждане на царевица

5. Заключение

6. Използвана литература

УВОД

Всички зърнено-житни култури спадат към ботаническото семейство Poacea (Gramineae). В България се отглеждат следните негови представители: пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес, просо, царевица, сорго, ориз и някои други. Културите от това семейство си приличат или се различават по отношение на ботаническа характеристика.

Зърното съдържа нужните за осъществяване на жизнената дейност на човека и животните хранителни съставки. Това са белтъчини, незаменими аминокиселини, безазотни екстрактни вещества – основно скорбяла и захари, мазнини, витамини, минерални вещества. Допълнително предимство е, че съотношението между белтъчините и безазотните екстрактни вещества е в рамките на 1:5 - 1:6. То е подходящо за подържане на жизнените функции на консумиращите го.

Белтъчините се намират в лесноусвоима форма.

Полученото зърно може дълго да се зъхранява и лесно да се транспортира. Това се дължи основно на ниското съдържание на влага в него (12 - 14%).

Отпадъците от мелничарската промишленост могат да се използват като част дажбата на продуктивните одомашнени животни.

Зелените части на царевицата, соргото, ръжта и тритикалето могат да се използват и за зелено изхранване на животни под формата на силаж, сено и паша.Зърното на житните и неговите производи са ценна суровина за хранително-вкусовата, пивоварната и спиртоварна промишленост. Сламата, която се отделя при жътвата се явява основен груб фураж за преживните селскостопански животни, а също е и суровина за получаване на целулоза и се прилажа в производството на хартия. Технологията на отглеждане на зърнено-житните култури може изцяло да се механизира. Това качество спомага за високата им икономическа ефективност. Житните култури се характеризират с голяма екологична пластичност. Поради това, че произходът на зърнено-житните култури, отглеждани в България, е от различни части на света, то и изикванията им по отношение на абиотичните фактори на средата са различни. По отношение изискванията им към топлинните условия, те се делят на:

- зимни — зимна пшеница, зимен ечемик, зимно тритикале, ръж;

- зимуващи (те са специфична междинна група) — зимуващ ечемик, зимуващ овес, пролетна пшеница, пролетен ечемик, пролетно тритикале;

- ранни пролетни — пролетен ечемик, пролетна пшеница, пролетно тритикале, овес;

- късни пролетни — царевица, просо, сорго, ориз.

По отношение изискванията на пролетните зърнено-житни култури към влагата, те се делят:

- влаголюбиви — царевица;

- изискващи през определен период от вегетацията си водно огледало — ориз;

- сухоустойчиви — просо, сорго.[1]

ПШЕНИЦА

Пшеницата е главната полска култура в България и се отглежда на площ между 10 и 15 милиона декара. Най-разпространена в страната е т.нар. мека(обикновена) пшеница, която се използва за производство на хлебно зърно и за фураж.

От пшениченото зърно освен хляб се приготвят макарони, фиде и други тестени изделия. В Южна България и в близост до Северното Черноморие има подходящи условия за отглеждане на твърда пшеница, зърното на която е подходящо за производство на макаронени изделия, грухано зърно и др.

Изисквания към почвата

Пшеницата е много взискателна към почвата, което е свързано с високата отзивчивост към хранителни вещества. Благоприятни за тази култура са почвите с мощен хумусен хоризонт, средно до високо съдържание на хумус в орницата, близка до неутралната реакция на почвения разтвор. При по-леките и по-бедни почви получаването на високи добиви при тази култура може да се осъществи със завишаване на минералното торене, в частност на азотното, чрез системно повишаване на органичното съдържание на почвата чрез инкорпориране на органична материя – след жътвени остатъци и торове, както и чрез подобряване на почвената реакция.

Пшеницата формира съцветие клас, в което зърното зрее дружно и прибирането става механизирано и еднофазно със зърнокомбайни. В условията на България периодът на жътвата протича между 15–20 юни до края на юли. По-късна от юли жътва може да се наложи при завишени валежи през лятото. При оптимални условия на средата и отлична агротехника от пшеницата се получават добиви над 800 кг/дка.

Развитието преминава през фенологични фази и по отношение на изискванията се делят на 4 подпериода – от сеитба до пълно поникване; от поникване до начало на вретенене; вретенене – изкласяване и цъфтене; цъфтеж, наливане и узряване на зърното. Всеки от тези периоди е чувствителен поне на един от екологичните фактори.

-----------------------------------------------------------------

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

При съвременни технологии на отглеждане на засявани зърнено-житни култури, много производители прилагат следната схема - занижават нормата на предсеитбеното азотно торене и внасят комплекс от макро и микроелементи, заедно с обеззаразяването на семената. Тази технология води до намаляване на загубите от отмиване и други физически промени на минералните торове и осигурява на младите растения комплекс от хранителни елементи за получаването на добре гарниран посев, с повишена студоустойчивост. Освен това се избягва и рискът от неусвояване на минералните торове при суша. Не е без значение и икономическата страна на въпроса от гледна точка на земеделския производител. Редуцирането на почвеното азотно торене и разпределянето на подадените хранителни елементи на 3 внасяния (почвено, със семената и листно) е извънредно полезно мероприятие. При значително занижени разходи се развиват добре вкоренени, правилно братили и закалени посеви с нормална гъстота.

Използвана литература

1. www.Wikipedia

2. Министерство на земеделието и храните

Коментари на клиенти: