Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Каталог Икономика Туризъм Туристически ресурси на гр Велики Преслав


Реферат, 26 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици, SWOT анализ, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Географско положение и териториален обхват

2. Възникване, име и развитие на Велики Преслав в миналото

3. Особености на природните туристически ресурси

3.1. Туристически ресурси на релефа

3.2. Климат

3.3. Води

3.4. Растителност

3.5. Животински свят

4. Особености на антропогенните туристически ресурси

4.1. Културно-исторически ресурси

4.2. Изуствени туристически ресурси

5. Рекреационни функции на Велики Преслав

5.1. Вид на курорта

5.2. Природни предпоставки за развитието му

5.3. Курортни сгради и съоражения

5.4. Брой и разпределение на летовниците по сезони и от къде идват

5.5. Туристическо значение на селището

6. SWOTанализ

7. Приложения

8. Използвана литература


1. Географско положение и териториален обхват

Град Велики Преслав е разположен в Североизточна България, в югозападната част на област Шумен. Астрономическото географско положение на града е 43.15N географска ширина и 26.817Е географска дължина. На север и изток граничи с община Шумен, на югоизток – със Смядово, на югозапад – с Върбица и на запад с община Търговище. Връзката на града в южна посока се осъществява през Ришкия (890 m надморска височина) и Върбишкия проход (396,6 m).

Населението наброява 7 527 жители. Тя е трета по брой население в област Шумен след общини Шумен и Нови пазар. Обхваща 12 населени места – 1 град и 11 села.

Центърът на град Велики Преслав отстои на 17 km от областния център – гр. Шумен, на 378 km от столицата – гр. София, 103 km от регионалния център - гр. Варна, и на еднакви разстояния (130 km) от най-близките пристанища на р. Дунав – гр. Русе и гр. Силистра.

Град Велики Преслав заема площ от 76.763km2.

2. Възникване, име и развитие на Велики Преслав в миналото

Градът е възникнал през първата половина на 9 век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Княз/цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен 3 км от старата столица Плиска.

Преслав става втората столица на Първото българско царство през 893 г. Година предшествана от бурни събития- войни, покръстването на българите от Борис І, реакцията на болярите и опита за реставрация на езичеството от Владимир- Расате наследника на Борис І.Окончателно късайки с езичеството  Преславският събор провъзгласява българския език за официален в богослужението, нова столица Преслав  и високообразованият Симеон за български княз. Така година след година на мястото на съществувалия още от времето на хановете Крум и Омуртаг военен лагер- аул израства българската столица. Разположена на приблизително 3,5  км2., оградена на запад от хълма “ Зъбуите”, вписана на юг до Преславска и Драгоевска планина,  на изток от поречието на р. Тича / Камчия / и на север до южните части на сегашния град. Като столица на силна и могъща държава градът е опасан от високи крепостни стени, които ограждали територии условно наречени Външен и Вътрешен град с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена  успоредно и в близост до южната стена на вътрешния град разкриха и трета стена, която вероятно е подсилвала отбраната на цитаделата през различните периоди на съществуването на града. В четирите си посоки стените  завършват с кръгли кули, а портите от  север, юг и изток  са се издигали във височина на почти 14 -15 м.  с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускащи се  две железни врати. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от силен за времето си военен гарнизон разположен отвътре в непосредствена близост до крепостната стена. Вътрешната крепостна стена огражда представителните светски и църковни сгради- жилищната и тронната палата на дворцовия комплекс и с пряка връзка на  с дворцовия манастир на северозапад,  с владетелската базилика, патриаршеският комплекс, административната сграда, красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата, болярското имение на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка канализация за питейна и отходна  вода. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят- бани с басейни отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от  север, юг и изток  издигат множество жилища, болярски имения, манастири и църкви станали последен дом на  известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер  току над самата река блести  Кръглата / златна/ църква- от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия и наос и  дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий  /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на българската държава.

 

 

---------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

SWOT – анализ (таблица 3)

Силни страни

Слаби страни

· Природни ресурси: (8)

- Благоприятно географско положение;

- Екологично чиста природа;

- Наличие на редки растителни видове:

+ урумово лале – Патлейна;

+ див рошков – Патлейна;

+ конски кестен – Дервиша;

- Наличие на популации с добри трофеи:

+ благороден елен;

+ дива свиня;

- Богато разнообразие на рибни видове;

- Лесно достъпен планински релеф;

- Река „Камчия”;

· Археология и история: (10)

- Висока степен на концентрация на археологически паметници с национално значение: НИАР „Велики Преслав” „Патлейна”, „Скални манастири”;

- Уникални музейни колекции:

+ преславско златно съкровище;

+ преславска рисувана керамика;

+ колекции епиграфски паметници /старинни надписи/;

+ колекция от оловни печати;

+ Съкровище от готски накити – ІV – VІ век

· Наличие на местни фолклорни състави; (3)

· Традиционно домашно винопроизводство; (9)

· Развита пътна мрежа; (6)

· Наличие на квалифицирани туристически кадри; (5)

· Наличие на туристически ресурси за развитие на: (7)

- културно – познавателен туризъм;

- еко туризъм;

- хоби туризъм;

- религиозен туризъм;

- селски туризъм;

- „Дегустационен” туризъм

- ловен туризъм;

- риболовен туризъм;

· Неподдържано речно корито; (7)

· Липса на природните ресурси; (7)

· Наличие на нерегламентирани сметища; (9)

· Неуредени места за отдих и почивка; (8)

· Липса на електрозахранване, вътрешна инфраструктура на туристическите обекти; (8)

· Липса на обособен център за старинни занаяти; (6)

· Неконтролиран достъп до природните и археологически резервати; (5)

· Ограничен режим за застрояване; (6)

· Неизградена селска канализация; (10)

· Недостатъчна леглова база; (8)

· Неизяснена собственост на туристическите хижи на територията на града; (8)

· Неразработена туристическа инфраструктура – липса на туристически информационен център; (6)

· Липса на възможност за професионално обучение (4)

· Липса на опит в туристическата дейност; (9)

· Липса на сигурност на местния бизнес за развитие на туризма; (6)

· Липса на информация за публични терени, удобни за застрояване. (6)

· Лошо състояние на пътната мрежа на територията на града. (7)

Възможности

Заплахи

· Утвърдени национални стратегии за развитие на еко и културен туризъм; (7)

· Наличие на утвърдени национални, регионални и международни туристически борси; (5)

· Реализация на продукта в международен мащаб; (7)

· Дългогодишен национален и регионален опит в развитието на туризма; (6)

· Интензивно развитие на специализираните видове туризъм; (7)

· Публично-частното партньорство като форма на развитие в областта на туризма; (6)

· Подобряване на инвестиционния климат в страната; (7)

· Предимство на членството ни в ЕС; (5)

· Наличие на еднотипни дестинации в района; (5)

  • Влошена Ж П достъпност; (10)
  • Лошо транспортно обслужване на населените места; (8)
  • Силен външен конкурентен натиск; (7)
  • По-ускорено развитие на съседни райони;(7)
  • Неблагоприятна политика за стопанисване на държавните имоти.(9)
  • Задълбочаване на икономическата криза;(10)
  • Миграция на населението; (9)
  • Увеличаване на безработицата - влошаване на съотношението между работещо и неработещо население; (10)


Използвана литература

1. Димитър Овчаров - Велики Преслав. Градът на цар Симеон , Издателство „Славена”

2. Игнат Пенков и Васил Доийнов – „Градовете в България”

3. http://velikipreslav.bg/

4. http://www.museum-preslav.com/

5. http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/preslav/index.htm

6. http://www.bulgariainside.com/bg/articles/ndex.html

7. http://www.visitbulgaria.net/bg/preslav/news/tsar_simeon.html


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 544 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.