Търсачка

Банер

Каталог Европейска интеграция Европейското гражданство


Дипломна работа, 55 стандартни страници, съдържа бележки под линия и таблици, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Съдържание

Увод

Първа глава

Понятие и история за гражданството на ЕС

Националност , гражданство на съюза ,

Втора глава

Елементи на развитие на гражданството на ЕС

Основни свободии , права на гражданите , петиции , право на гласуване

Трета глава

Бъдещето на гражданството на ЕС

Заключение


УВОД

Европейския съюз се създава с подписването на договора от Маастрихт през 1992г. , преди това обаче тази идея преминава през различни етапи.

Понятието ''съюз'' се използва трайно в развитието на интеграционните процеси в Европа от деня на зараждането им, но се влага различно съдържание. Проектът за Европейска политическа общност от началото на 50-те години предвижда '' съюз между държавите и народите'', но с подчертано наднационален характер и ръководен от двукамерен парламент и Европейски изпълнителен съвет. В Римският договор за европейска икономическа общност от 1957г. отново се говори за съюз. В приембюла на Римския договор намира израз решимостта на шесте държави да положат основите на един все по - тесен съюз между европейските държави. Четери години след Римския договор Франция предлага проектодоговор за съюз на държавите, наречен Фуше 1, изразяващ идеите на Де Гол за '' Европа на отечествата'', изграден върху принципа на международно сътрудничество и класическата дипломация. Във контрапроекта на останалите пет държави от 1962 г. ( план Фуше 2 ) подходите на обединението са наднационални и в този текст за първи път се използва изразът ''Европейски съюз''. След провала на проектите Фуше този израз не се използва дълго време чак до 1972 на срещата на високо равнища в Париж. Там държавите от Европейската икономическа общност подчертават решимостта си до крач на десетилетието да трансформират целия комплекс на взаимоотношенията си в Европейски съюз. Съгласно тази формулировка съюзът се очаква да обедини икономически и неикономически общности. Необходима е обаче концепция за изграждането на ЕС и тя намира израз в доклада на белгийския премиер Лео Тиндеманс . Основните тенденции в него са :

- институционални реформи, които постепенно да променят баланса между наднационални и международни подходи функционално обединяване на икономическа интеграция с европейско политическо сътрудничество;

- гъвкавост и засилено сътрудничествоВсички последвали проекти или опити за концепции за ЕС са варианти на постановките на Тиндеманс. Комитетът Спинели представя проект за конституция на съюза. В Европейския парламент в същото време се води широка дискусия, която завършва с решението да се създаде комисия по институционалните въпроси и по- късно да се извърши ревизия на Римските договори. Така се стига до междуправителствена конференция през 1986г. , когато се подписва Единен европейски акт. С този акт не се създава ЕС, а се очертава насоките за реализиране на тази идея. Три години след подписването му е свикана междуправителствена конференция, за политически съюз, която работи паралелно със аналогичен форум по въпросите на икономическия и валутен съюз. Резултататите от двете конференции се обединяват в договора за ЕС от Маастрихт от 7.02.1992г..

Европейското общностно право е продукт на процесите на обществена трансформация, започнали на европейския континент в края на Втората световна война. То се развива като автономен правов ред, следствие от серия международни договори. В този аспект решаваща се оказва ролята на Съда на ЕО, който, позовавайки се на критерия за функционалност, не възприема ограничителното тълкуване на предоставените на общността правомощия в учредителните договори, а напротив – допуска в някои материи разширяване на общностната компетентност, като се базира на теорията за имплицитните (т.е подразбиращите се) правомощия. Така, дългосрочните цели на договорите получават директна приложимост и върховенство над местното право[1], индивидуалните права възникват от задълженията[2] на държавите-членки, а европейските договори, главните документи на европейската интеграция са интерпретирани като конституция[3]. Съгласно решение на Съда на ЕО, правото на Европейската Общност – днес Съюз – се е превърнало в правен ред не само за държавите-членки, но и за техните граждани.[4]

С Договора от Маастрихт официално се въвежда понятието за европейското гражданство. То е заложено в част втора (чл.17-22) на ДЕО, като се предполага, че оттук нататък индивидът ще да бъде поставян в центъра на общностното право. Целта, която визират държавите-членки с въвеждането на това понятие е да установят пряка политическа връзка между Европейския съюз и неговите граждани, да спомогнат за по-активното им въвличане в социалния, икономическия, културен и политически живот на държавите-членки, в които пребивават, без да са техни граждани.

При вземането на решение за установяване на гражданство на Съюза държавите-членки са водени от желанието да установят пряка политическа връзка между ЕС и хората, така че те да бъдат по-активно въвлечени в социалния, икономическия и културен живот на европейско ниво.Гражданството на ЕС има редица особености, не замества гражданството на държавите-членки, а го надгражда.Европейското гражданство гарантира определени права на хората, които го притежават:

Право на свободно придвижване и пребиваване на територията на държавите- членки на Съюза.

Право да участва в местните избори на държавата-членка (да избира и да бъде избиран), в която пребивава постоянно, без да е неин гражданин, и то "при същите условия, както и гражданите на тази държава".

Право да участва в изборите за Европейски парламент (да избира и да бъде избиран) в държавата-членка, в която пребивава постоянно, без да бъде неин гражданин, отново при същите условия, при които в европейските избори участват и гражданите на конкретната държава-членка.

Право на дипломатическа и консулска защита от органите на държава-членка, на която не са граждани, при положение че собствената им държава няма представителство в трета страна.

Всеки гражданин на Европа има право да подава петиции до Европейския парламент (ЕП) и да сезира Европейския Омбудсман.

Омбудсманът е назначаван от Европейския парламент орган, който е компетентен да получава жалби от всеки гражданин на Съюза или от всяко физическо или юридическо лице, с постоянно пребиваване или седалище в някоя от държавите-членки, за случаи на лошо администриране в действията на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда и на Първоинстанционния съд при изпълнение на техните съдебни функции.

В случаите, когато Омбудсманът е установил случай на лошо администриране, той сезира въпросната институция, която разполага със срок от три месеца, за да представи своето становище. Омбудсманът впоследствие предава доклад до Европейския парламент и до заинтересованата институция, постановява ревизията от Маастрихт.

Гражданите на Съюза и постоянно пребиваващите на негова територия лица могат лесно да се обърнат към институциите с искане или жалба, а именно като подадат петиция до ЕП. Петицията трябва да е на тема, която е свързана с дейността на ЕС и засяга пряко лицето, което я подава. Всеки, който живее в държава-членка на ЕС, може да сезира Европейския омбудсман за случай на „лошо администриране“, допуснат от страна на институция или служба на ЕС. За разлика от петициите, гражданите не трябва да са пряко засегнати от проблема, който излагат в жалбата до омбудсмана. Европейските граждани могат да се обръщат към институциите на ЕС на един от 23-те официални езика и да получат отговор на същия език.

Изследването на правното съдържание на гражданството на Съюза показва нееднородни резултати, които се различават по избраната отправна точка. Ограничен анализ на съществуващите разпоредби в ДЕО не би довел до позитивно заключение относно бъдещето на европейското гражданство, особено ако оценките са базирани на сравнение с правата, които имат националните граждани. Такова сравнение, което би могло да следва от формулировката в договорите на ЕО, почти неизбежно би довело до разочарование. Следователно е нужно тук и оценяване на гражданството на Съюза в светлината на неговия потенциал. Тук също, националното гражданство застава като негов фон и насърчава различни проекции. Много от тези оценки влияят върху дебата, засягащ устойчивостта на понятието „европейски народ” и европейска конституция. Едната линия в изследването търси основите на гражданството в пред-законовите идентичности. Оценката на гражданството в този случай зависи от това какво е жизнено необходимо за изграждането на общността, като не се изключват от внимание съществуващите елементи на социалната природа, която създава идентичността.

Тема: Европейското гражданство – понятие , развитие и бъдеще в Европейският съюз

Цел: Да се проследи изграждането на единно общество с придобит приоритет от гражданини в Европейският Съюз.

Спрях се на темата за Европейският гражданин поради актуалността и сред младежта и неспиращият интерес на младите да живеят в чужбина. Насочен от настоящата тематика за развитието на Българският гражданин, която е вследствие от участието ни в ЕС . Невъзможността на обикновенният индивид да осъзнае ,защо ,кой и как ще му обясни за Европейското гражданство ,ме накараха да установа разликата между това което казват политиците и това което мога да намеря и прочета за моето уграмотяване.

Промяната на социалния статус на българите в качеството им вече и на европейски граждани, се променя ,а успоредно с това се промения и скалата от отговорности, права и задължения. Те се отнасят както за депутатите и министрите, а също както и другите български граждани които до голяма степен не познават правата, свободите и ограниченията на европейските граждани. За голямо съжаление те коват законите на страната и ги прилагат в управленската си дейност, незнанието на тяхното равнище има по-сериозни последици за страната ни, отколкото незнанието на останалите граждани. Настоящето изследване споделя възгледа, че гражданството на ЕС, нормативно закрепено в правната уредба на Съюза, ще представлява предшественика на активното европейско гражданство, бъдещото развитие на което ще бъде повлияно от развитието в правния му статут.Голямо е изкушението да се съпоставят перспективите пред гражданството, бидейки те свързани с позитивното право и с политическата теория по две причини. Едната причина е методологическа по природа. Ако се държи на точността, то трябва да се отбележи, че двата възгледа засягат два различни и несвързани дискурса. Възниква въпросът дали задължително е така или има и отношения, които са от взаимен интерес. Втората причина се крие в пионерската роля, която има гражданството на Съюза в дискусията около европейската конституция. И двата дискурса споделят идеята за създаване на интеграция и идентификация чрез закона.



------------------------------------------------


Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

От гледна точка на историческия момент за нас, българите, е много важно да се освободим колкото може по-скоро от емоцията - от възторжена до отричаща и просто да се вгледаме в реалноста, на утрешния ден. В Хартата на основните права на ЕС има много рационални моменти, които биха ни послужили, за да се ориентираме по-лесно в бързо сменящия се за нас исторически пейзаж и да действаме, като осъзнаваме и изискваме спазването на правата ни на европейски граждани. За пример на Европейското гражданство в ЕС се спирам на история прочетена от мен на скоро.

Нека аз съм търговец на чадъри. В първият момент аз продавам чадъри които сам произвеждам. Това са специални чадъри, направени по поръчка. Когато правя един чадър, аз си представям човека, който ще го ползва. Затова моите чадъри са различни, те си имат “характер”. Разширяването на пазара доведе до появата на много мои конкуренти, аз трябва напрекъснато да намалявам цените на чадъри и да повишавам тяхното качество. За начало започвам да намалявам непроизводствените разходи (транспорт на материала, предварителна преработка, намиране на търговски обект, сключване на договор). Когато сведа тези разходи до минимум, аз трябва да мисля и за намаляване на производствените разходи. Ако мисля за продукта като едно цяло, то тогава аз имам едно нещо на което да намаля цената.Ако разделя ножа на острие и дръжка , то вече мога да намалчвам цената от две неща. На колкото повече по-дребни парченца аз разчленя моя чадър , толкова по-големи са шансовете да намаля цената на всяко от тях, а оттам – и на общата цена на моите чадъри.

Сега вече, когато произвеждам, пред очите ми не е човекът, който ще притежава чадъра, а отделни елементи , от които се състои моята стока. Аз мога да разчленя на отделни елементи и действия, необходи за производството на чадър. В резултат от това се получават много прости, единични движения. Ето това е в основната идея за манифактурата, а оттам и на машиното производство. Не много след идеите и самите машини се появяват на историческата сцена. Колко е по-силна конкуренцията толкова е по-голяма нужда от диференциации (разчленявания). Това води до все по-тясна специализация. Аз вече не произвеждам сам чадъри, защото би ме довело до фалит.Аз вече не съм самодостатъчен. Аз съм станал зависим от моите партнъори. Както и те от мен.Все по-голяма професионализация води до повишаване общата ни производителност. Но същевременно увеличава взаимовразките между нас.

Европейското общество е общество – взаимносвързано вътре в Европейския съюз и само по-себе си се контролира и оценява.

Шивачът е зависим търговеца на платове, които е зависим от тъкача, той от лекаря и от нотариуса, и т.н. Всички тези шивачи шивачи, търговци, лекари и адвокати обаче са принудени да едновременно да мислят и за частните си интереси и за всеобщия интерес. И те едновременно трябва да се грижат за личните си дела, иначе ще изгубат реномето си на специалисти, а от друга страна делата им са пряко свързани и зависими от обществените пътища, съобщения, транспорт и т.н. А от това зависят всички. Имаики предвид политиците, ако им оставим на тях без да ги следим и проверяваме как си вършат работата има опасност те да се разсеят и да забрават, защо са излъчени от народа и кои интереси те да защитават.Това е начина по който се развиват и подобряват институциите, които ни гарантират защита на политическо ниво на интереси на нас Европейските граждани в Европейския съюз.

Страните-членки на ЕС, са призвани да се грижат за отстояването на обществения интерес. Проблемът е в това, че за да се грижи за обществения интерес, държавата се нуждае от обучени специалисти – тава са администрациите и институциите. Има момент обаче в който администрацията или институцията сама по себе си е носител на самостоятелен интерес, равнопоставен на частните и най-вече на обществените групи. Тук възниква необходимостта от силни европейски организации (които са нестопански, неправителствени граждански организации). Неправителствените организации са самостоятелни институции, които обединяват граждани за не на частия ,а на общия интерес, тогава, когато има съмнение че органите на държавната власт не са достатъчно ефективни. Неправитествените организации се опитват да влияят върху процеса на вземане на управленски решения и една много важна част от тяхната дейност е насочена към инициативи за осигуряване на прозрачност на дейността на обществените институции и публичност на информацията от обществен интерес.

Видно е, че на гражданите на ЕС се предоставят множество, при това съвсем немаловажни права и възможности, чиито правопораждащ юридически факт е членството на съответната национална държава в Съюза. Европейското гражданство не заменя националното. Както е изтъкнато и в текста на ДЕС, то го допълва. Освен това, както бе вече отбелязано – не може да се придобива отделно от националното гражданство - следователно всеки гражданин на ЕС е преди всичко гражданин на собствената си държава и трябва да се съобразява с нормативно установените в нея правила на своето национално гражданство. Следователно можем да заключим, че макар да не подменя, нито поглъща националното – европейското гражданство представлява своеобразна надстройка над него и го обогатява. Казано накратко – гражданството в ЕС е наднационално. Все пак – с оглед на разглеждания проблем е важно да се подчертае, че гражданството на Съюза не може да бъде използвано, за да се придобие гражданство на държава-членка, различна от държавата по произход на конкретния европейски гражданин. Единствено в компетентността на държавите-членки е да определят правилата за придобиване и изгубване на национално гражданство.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ

ДОГОВОР НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

ХАРТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСТНО ГРАЖДАНСТВОТО НА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСТНО ЙЕРАРХИЯТА НА АКТОВЕ НА ОБЩНОСТТА

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСТНО КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ

Виенската конвенция за консулските отношения от 24/04/1963 (ВККО), Договор за ООН

ДИРЕКТИВА 90/364/EEC

ДИРЕКТИВА 90/365/EEC

Директива 95/46/EЕC

ДИРЕКТИВА 93/96/EEC

http://europa.eu/

http://www.horizonti.bg/evro/institution.htm

http://www.europarl.europa.eu/

http://ec.europa.eu/bulgaria/index_bg.htm

http://www.ombudsman.europa.eu/home/bg/default.htm

http://www.anticorruption.bg/ombudsman/

http://www.bilyanaraeva.eu/?inc=page&id=254&pid=253&s_id=1&lang=bg

И ДРУГИ.



[1]


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 515 посетителя и 9 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.