Търсачка

Банер

Каталог Европейска интеграция Интеграция на Р България, подпомагана от предприсъединителни инструменти (ФАР, ИСПА, САПАРД), Оценка


Дипломна работа, 54 стандартни страници, съдържа таблици, диаграми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

I.Увод

Използвайки днес термина „Европейски фондове”, всеки един млад човек трябва да е наясно какво точно се има предвид. Отговорът на този въпрос включва ясното разбиране за това - какви са различните фондове, за какво и кого са предзназначени, както и до каква степен изпълняват предварително поставените по тях цели. Това е и основна цел на настоящата разработка.

По своето историческо значение европейските фондове могат да бъдат оприличени на плана „Маршал”, който осигури основата за икономическия просперитет на Западна Европа след Втората световна война и съдейства на страните от тази част на Стария континент да се наредят на челните места в света по жизнен стандарт и конкурентноспособност. След промените настъпили в България през 1989г. настъпва началото на нови и така дългоочаквани отношения с Европейската общност. Година след промените е взето официално решение България да се присъедини към Европейския съюз.

И така реалните преговори на България с Европейския Съюз започват през 2000-та година.. Основна пречка за безпроблемното ни присъединяване е спазването на изискванията и правилата на общността. В това число влиза и прозрачното усвояване на средства от Предприсъединителните програми на Европейския съюз за България.

Необходимостта от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз се обуславя от важността на оставащия етап от подготовката на България за усвояване на средствата. Четири са основните изисквания на Европейския съюз, при осигуряването и спазването на които България ще получи средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд:

А) Ясно разработени програмни документи;

Б) Действаща правна и институционална рамка, осигуряваща подготовката, оценката и наблюдението на плановите документи и проекти;

В) Укрепен административен капацитет и обучен персонал, позволяващ ефективното функциониране на институционалния механизъм.

Г) Ефективно функциониращи механизми за финансово управление и процедури за финансов контрол.

От първи януари 2007г. най-старата държава на европейския континент- България, е членка на съюз състоящ се до тогава от 25 държави. Това е Европейският съюз, който се формира след сливането на три предишни съюза: Европейска общност за въглища и стомана, Европейска общност за атомна енергия и Европейска икономичекса общност. След създаването му през 1992г. Европейският съюз е цел за всички страни на стария континент.

В държавата има осезаем ръст на заетите в секторите на промишлеността. Това е реалност благодарение на многобройните чуждестранни инвестиции и европейски фондове, подпомагащи не само големия, но и средния и малък бизнес у нас. Ръст бележи и туризмът в България. Все повече и повече туристи избират нашата красива и живописна страна за зимен или летен туризъм в рамките на Европейския съюз. Тези два фактора допринасят за осезаемия ръст в българската икономика като цяло.

II.Същност на европейските фондове

1.Предистория .Създаване на европейските фондове

Когато създадоха Европейската икономическа общност на 25 март 1957 г. шестте страни основателки (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия) бяха нетърпеливи да осигурят своето хармонично развитие чрез намаляване на пропастта между различните региони и подкрепа на по-малко облагодетелстваните региони, чието развитие изоставаше.

Структурните фондове на Еврпейския съюз са финансови инструменти за подпомагане развитието на отделни страни членки и недостатъчно развити региони.

Някои от страните в ЕС са по-бедни от останалите - Гърция, Португалия, Испания, а като цяло в добре развитите страни има изостанали в икономическото си развитие региони. Създаването на Структурните фондове е резултат от решението страните членки на ЕС да извършват действия в полза на региони, които срещат проблеми при развитието си. Това решение се основава на концепцията за икономическо и социално единство, което постепенно е довело до определянето на европейска регионална политика на същата основа като общата земеделска политика и икономическата и паричната политика на Съюза. ЕС отделя средства за изравняване развитието на всички региони в Общността, като прилага регионална политика на общността посредством финансовите инстрменти.

Средствата от Структурните фондове са предназначени за постигане на приоритетите в структурната политика на ЕС, които са зададени за орпеделени периоди от развитието на ЕС. По отношение на Структурните фондове предишният период обхваща 2000 -2006 г. , а настоящият – 2007 2013 г. Над 90% от финансирането на СФ се предоставя за национални програми и за постигане на 3-те цели. Целите са:

А) Подпомагане на развитието и структурното преустройство на изоставащи развитието си региони.

Б) Икономическо и социално преустройство на региони със структурни затрруднения.

В)Адаптация и модернизация на политиките и системите за образование, квалификация и заетост.

1.1. Основни периоди при вземането на решения за Европейските фондове.Видове фондове.

-1957-1973: Въвеждане на първите инструменти на Общността

-1974-1987: Необходимо укрепване на икономическото и социалното единство

-1988-1993: Основни принципи на прилагането на Структурните фондове

-1994-1999: Удвояване на Структурните фондове

-2000-2006: Опростяване и укрепване на управлението на Структурните фондове

-1957 - 1973: Въвеждане на първите инструменти на Общността

За да реализират тези цели, в Римския договор бе включена клауза за създаването на Европейски социален фонд (ЕСФ).

ЕСФ /The European Social Fund - ESF/ е създаден през 1958 г. Този фонд финансира мерки, подпомагащи социалната политика. Мерките за постигане на висока заетост са една от важните политики на ЕС залегнала в договора от Амстердам.

Основната му задача е осигуряването на финансова подкрепа за подпомагане на страните в индустриален упадък и борба с дългсрочната безработица, насърчавайки връщането на безработните и необлагоделстваните групи към пазара на труда, главно чрез финансиране на мерки за обучение и на системи, осигуряващи заетост.

Финансирането по фонда конкретно допринася за:

-улесняване достъпа до пазара на труда;

-осигуряване на равни възможности на пазара на труда;

-развитие на уменията, способностите, повишаването на професионалната квалификация, преквалификация и т.н.;

-насърчаване създаването на работни места;

-финансиране на проучвания и пилотни схеми, отнасящи се до аспекти, които са общи за няколко страни членки.

Фондът за ориентиране и гарантиране на селското стопанство – секция “Ориентиране” - ЕФОГСС (The European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - EAGGF) е създаден през 1962 г. като основен инструмент за провеждане на общата селскостопанска политика. В съответствие с принципите на член 39 на Договора за Европейската икономическа общност, финансовото съдействие по фонда е насочено конкретно към изпълнението на следните задачи:

-укрепване и реорганизиране на селскостопанските, и горските структури, включително тези за пазарна реализация и преработка на селскостопанските и горските продукти и облекчаване на природните затруднения в селското стопанство;

 

 

----------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

III.Заключение

Преди приемането ни в Европейския Съюз, България има още две алтернативи, но те едва ли биха били удачни. Голяма част от българските политици от по-старото поколение живеещи със спомените от далечното минало смятат, че изборът за членство в Европейския съюз не би било удачен избор, а по-добре би било България да остане в сферата на влияние на Русия, която очевидно от времето на Путин проявява недвусмислен стремеж да разпредели икономическите и политически пространства и влияние на изток, но тази игра я играхме близо 40 години и тя не ни доведе до много добро. Другият вариант на България за който някои политици твърдо смятат, че пътят към Европа минава през Босфора, но и тази игра сме я играли. Изборът на членство в Европейския ссъюз е по- доброто от другите две алтернативи. Основната трудност на България обаче се оказва това, че почти половин век в нея е нямало собствена политика и собствена дипломация, а предимно хора „разузнаватели”, за това така наречения преход и изграждането на собствена политика ще отнеме много време. Преходът е лична работа, трябва да се научим да се организираме вътрешно в себе си, принципа върху който е изградена западната политика „времето е пари”.

България е приета не защото съюза беше убеден, че ние сме готови, а поради чисто геополитическа причина. Ние сме на брега на Черно море, а от другата страна на Черно море се намират големите източници на енергия, целта на Европейския съюз е да стъпи от другата страна на Черно море, където Грузинците и Арменците драпат със зъби и нокти да се спасят от „Големия стар брат”.


Използвана литература

1. Национален план за развитие на Република България за периода 2007-2019 г. , Агенции за икономически анализи и прогнози, София 2005 г.

2. www.iki.bas.bg

3. www.evropa.bg

4. www.evroportal.bg

5. www.bta.bg

6. www.news.bnt.bg

7. Маринов В., За перспективите на националната икономика след присъединяването на Република България към Европейския Съюз, 2005 г.

8. Икономическите предизвикателства – България 2010 г., 2005 г., Доклад за президента на Република България

9. www.minfin.government.bg

10. www.mi.government.bg

11. Георгиева Е., Симеонов К., Европейска интеграция, „Византия”- София, 2005г.

12. http://www.iaphare.org/bg/index.php

13. http://www.vdconsultbg.com/opencms/vdconsult/left_programs/far/index.html

14. http://www.referati.org/kakvo-predstavlqva-programa-far/0/ref

15. http://www.vdconsultbg.com/opencms/vdconsult/left_programs/ispa/index.htm

16 . http://www.mrrb.government.bg/?lang=bg&do=ispa

17. http://ec.europa.eu/regional_policy/funds/ispa/ispa_en.htm

18. http://www.minfin.bg/bg/page/77

19. http://www.ispa-mrrb.org/?id=108

20. http://ec.europa.eu/bulgaria/finance_business/pre-accession/index_bg.htm

21. Ангелов, Г., Европейските фондове и държавният бюджет, сп. „Преглед на

стопанската политика”, бр. 266, Институт за пазарна икономика, 2006.

22. Методически указания за разработване на Областните стратегии за развитие,

МРРБ, 2004.

23. Национална оперативна програма „Регионално развитие”, МРРБ, 2006.

24. Национална стратегия за регионално развитие, МРРБ, 2005.

25. Стоянов, Яв., Партньорство в планирането на регионалната политика, сп.

„Публична администрация”, бр.4, 2004.

26. Жерар, М., Развитието на регионализацията и присъединяване към

Европейския съюз: сравнителна перспектива, „Децентрализация и интеграция:

регионално и местно управление”, С., 2004.

27. Василева, М., Регионална политика и законодателна реформа, в.

„Строителство Градът”, бр.11 от 20.03.2006 г.

28. Структурни инструменти на ЕС: Възможности за общинските власти, Пенчева,

Боряна, директор на дирекция „Управление на средствата на ЕС”,

29. Министерство на финансите, Международен семинар на Банка ДСК,

21.02.2006 г.

30. Анти-корупция, учебно помагало. (2003). София: Коалиция 2000

31. www.ipaei.government.bg/intpublications.phtml.

32. Гълбрайт Джон (1993) Анатомия на властта. София: Христо Ботев.

33. Комуникационна стратегия за подготовка на членството на България в ЕС

(2002),(www.government.bg/Europe/News/).

34. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване(2002).

35. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване(2003).

36. “Стратегия за участието на РБългария в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС” (2002), ( www.government.bg/Europe/News/ ).

37. “Стратегия за модернизиране на държавната администрация”. Приета с

Решение на Министерския съвет №465 от 09.07.2002.

38. Финансово изпълнение на Програма ИСПА и Програма ФАР на ЕС.

www.minfin.bg/bg/acts/uses/programs.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 349 посетителя и 10 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.