Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Каталог Икономика Макроикономика Икономически проблеми на развиващите се страни в съвременното световно стопанство


Дипломна работа, 58 страници по-малки от стандартните, съдържа таблици, графики, липсва апарат и някои фигури
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

У в о д

Икономическите проблеми на развиващите се страни в съвременното световно стопанство се отличават с твърде голямо разнообразие. На съвременния етап от развитието на световното стопанство от изключителна важност е точното определяне, анализиране и разрешаване на тези проблеми, както и откриването на причините за възникването им. Общите усилия в тази насока са съсредоточени главно в приобщаването на развиващите се страни към все по-глобализиращото се световно стопанство. Чрез различните интеграционни форми и групировки на развиващия се свят съвременното световно стопанство започва да придобива чертите на единно и цялостно образувание.

Магистърската теза, която се преследва в проекта е следната: интеграционните групировки на развиващите се страни са фактор за икономическо сътрудничество и стратегия за икономическия растеж и развитие.

Обект на настоящето изследване са проблемите на развиващите се страни в съвременното световно стопанство. Предмет на изследването е икономическото сътрудничество и интеграционни групировки в Арабския свят.

Основна цел на проекта е: оценка на значението на интеграционните групировки и многонационалните пазарни групи за икономическото развитие на развиващите се страни.


ГЛАВА ПЪРВА. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, КЛАСИФИКАЦИЯ И ОСНОВНИ ТЕОРЕТИЧНИ ВИЖДАНИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИТЕ НА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ

1. Обща характеристика и класификация на развиващите се страни

Развиващите се страни са група държави, които заемат особено място в световната икономика и се характеризират с икономическа изостаналост, дуалистично развитие и зависимост. Те са разнородни, но имат специфични особености в своето социално-икономическо и политическо развитие.

За означаване на тази група държави се използва различна терминология, съпоставяща ги с развитите в икономическо отношение страни. Най-яркото разграничаване между тях е по отношение на изостанали и напреднали икономики, но подчертаването на състоянието на изостаналост не е твърде подходящо, защото в повечето от тези страни се извършват сериозни социални и икономически промени.

Най-разпространена е класификацията на страните в зависимост от степента на развитие. Така може да се говори за по-развити или по-слабо развити страни. За да се подчертае продължаващата промяна е удачно да се групират като развити и развиващи се страни. Степента на оптимизъм в понятията “развиващи се страни” и “по-слабо развити страни” ги прави най-често използваните термини. Друг термин за означаване на развиващите се страни е “Трети свят”. Използването му обаче не е уместно, защото “Вторият свят” (бившия СССР и социалистическите страни от Източна Европа) вече не съществуват, така че в момента имаме двуполюсен свят от развити и развиващи се страни.

Съгласно социално-икономическата си ориентация, развиващите се страни са с капиталистическа и некапиталистическа ориентация на развитие. Повечето обаче имат капиталистическа ориентация. Развиващите се страни с некапиталистическа ориентация включват държави като Китай, Куба, Виетнам и др.

Развиващите се страни с некапиталистическа ориентация, включват държави със социалистическа ориентация като Китай, Куба, Виентам и др.

Най-широко използвана е класификацията на държавите, съобразно равнището на доходите. Развиващите се страни са делят на държави с нисък доход, държави със нисък среден доход и държави с висок среден доход.

Държави с нисък доход. Това е категорията на най-бедните страни, включваща 61 държави с доход на човек от населението под 785 долара през 1997 г. Общото население на тази група страни възлиза на 2,04 млрд. Души, а средният годишен доход на човек – 350 долара. Тук се включват както големи азиатски държави като Индия, Пакистан и Бангладеш, така и малки, слабо населени страни (38 африкански държави).

Държави с нисък среден доход. Тук се включват 55 държави с годишен доход между 786 и 3125 долара през 1997 г. с население от 2,285 млрд. Души и среден годишен доход на човек – 1230 долара. Тук са държави от тропическа Африка (Свазиленд, Намибия, Екваториална Гвинея), държави от Централна и Южна Америка (Боливия, Салвадор, Колумбия, Перу, Гватемала, Парагвай и др.) , държави от Северна Африка и Близкия Изток (Алжир, Йордания, Тунис, Ирак, Иран и Сирия). В тази категория са и част от бившите републики на СССР (Азърбейджан, Молдова, Казахстан, Руската федерация, Туркменистан, Узбекистан и Киргизия), както и някои източно-европейски държави (България, Полша, Чехия, Словакия, Румъния). Китай в последните години също премина в групата на държавите с нисък среден доход.

Държави с висок среден доход. Категорията включва 36 държави с 501 млн. Души население и годишен доход между 3126 и 9656 долара през 1997 г. Средният годишен доход възлиза на 4520 долара. Тук се включват Бразилия, Мексико, Аржентина, Чили, Венецуела и Уругвай (Латинска Америка). В тази група са и развиващите се страни – износителки на петрол (Бахрейн, Оман, Саудитска Арабия, Либия).

Нови индустриализиращи се страни. Някои развиващи се страни, като Южна Корея, Тайван, Бразилия, Мексико, Хонконг, Сингапур и Израел, постигат впечатляващи икономически резултати след Втората Световна война и са наречени “нови индустриални страни”. След 1989 г. Сингапур, Хонконг и Израел се включват в развитите страни, а Южна Корея – от 1992 г.

Понятието “развиващи се страни” е доста условно, тъй като между тези страни съществуват много различия, като тези с най-голямо значение за икономическото развитие се свеждат до различия в: степента на индустриализация; колониалното наследство; равнището на просперитет; икономически растеж; климата и природните ресурси. Въпреки тези различия между развиващите се страни могат да се посочат и някои общи черти, които се свеждат до: широко разпространена бедност и недохранване; голяма поляризация на доходите; суровинна експортна търговия; експлозивно нарастване на населението; голям дял на селското стопанство в общото производство и заетост; масова безработица; политическа нестабилност; изявен дуализъм в икономическата структура; международни ограничения пред развитието.

2. Икономическо развитие и икономически растеж на развиващите се страни.

Най-общо икономическото развитие може да се определи като създаване на условия за реализация на човешката личност. Могат да се посочат три основни критерия за постигане на тези условия: намаляване на бедността; намаляване на безработицата; намаляване на неравенството между хората.

Интересно е също, че невинаги високите равнища на дохода са определящи за развитието на определена държава – Кувейт има по-висок доход от Германия и Франция, но е развиваща се страна. Това се дължи на факта, че този доход не се разпределя сред всички, следователно нямаме развитие. Като цяло развитието е резултат от комплексни икономически и неикономически фактори.

Често категориите “икономически растеж” и “икономическо развитите” се определят като еднозначни. Между тях обаче съществува фундаментална разлика. Икономическият растеж се определя като процес, при който една държава увеличава производството на стоки и услуги на човек от населението за определен период от време, най-често една година. Икономическото развитие е комплексен термин, като според някои икономисти това е икономически растеж, съпроводен с промяна в структурата на икономиката, в социалната и в политическата сфера. В процеса на икономическо развитие значително се увеличава значението на промишлеността, намалява ролята на селското стопанство, променя се квалификацията на работната сила, засилва се урбанизацията и т.н. От друга страна икономическият растеж невинаги означава развитие, тъй като е възможно да има растеж, но да няма развитие.

Конкретно в развиващите се страни се говори за дуалистично развитие и растеж. Това означава, че един сектор на икономиката се развива, а другите – не. Обикновено икономическият растеж при дуалистичната икономика е съсредоточен главно около производството на стоки за експорт, така че почти не се засяга социално-икономическото развитие на останалите сектори.

В резултат на всичко казано дотук може да се обобщи, е категорията “икономически растеж” се свързва най-вече с развитите държави, а икономическото развитие – с развиващите се страни, тъй като първоначално трябва да се повиши общото равнище на икономиката, за да се постигнат устойчиви темпове на икономически растеж. От гледна точка на оценката на икономическото развитие на дадена страна за предпочитане е да се използва показателят “брутен национален продукт (БНП) на човек от населението” пред “общия БНП”, тъй като по този начин може да се проследи как се разпределя дохода сред населението. Също така промените в БНП без да се отчитат промените в населението, имат малко значение.

Пример: Ако БНП на държавата А се увеличава с 2,5% годишно, а на държавата Б – с 2%, то държавата А се развива по-бързо от държава Б. Но ако населението в държава А се увеличава с 3%, а в държава Б – с 1%, то реално държава Б се развива по-добре. Следователно в държава А ще има икономически растеж, но няма да има икономическо развитие, тъй като увеличеният БНП се разпределя сред повече хора и БНП на човек от населението ще спадне.

Друг фактор, който следва да се има предвид е инфлацията, тъй като за да се получи реална оценка на икономическия растеж данните за БНП трябва да са с постоянни цени. За отчитане на икономическото развитие може да се използва и показател за чистия национален продукт. Той се определя като се спаднат амортизационните отчисления от брутния национален продукт.

При определяне на икономическото развитие не се включват такива важни понятия като: естествени ресурси; технологии; човешки ресурси; индустриализация, които са непосредствено свързани с процеса на развитие. Това се налага поради факта, че те трудно могат да бъдат определени. В края на Първата световна война Аржентина има по-силна индустриална база от победените Германия и Япония. Само след десет години и двете държави надвишават обема на производството на Аржентина. Този пример е показателен как с използването на по-съвременни технологии се ускорява процеса на икономическо развитие.

Подобно влияние имат и природните ресурси. Бразилия и Индонезия са сред най-богатите страни в света по запаси на природни ресурси, но са много по-назад в икономическото си развитие от Холандия например, която почти не притежава собствени природни ресурси.

Критериите за оценяване и сравняване на икономическото развитие могат да бъдат абсолютни, относителни и социално-икономически. За да се направи реална оценка трябва да се отчетат и трите групи показатели. В противен случай се получава деформация на оценката. Така например по абсолютни показатели Индия е една от големите икономики, но по относителни показатели (на човек от населението) е една от най-бедните развиващи се страни.

Недостатък при използването на брутния национален продукт е, че не дава представа за разпределението на дохода сред населението. В развиващите се страни има голяма поляризация на доходите. За графично представяне на разпределението на доходите се използва кривата на Лоренц. Доходът в проценти се изразява по вертикалната ос, а на населението – в проценти по хоризонталната ос. Кривата, която свързва двете променливи, показва разпределението на дохода. Ако последният се разпределя равномерно, кривата на Лоренц ще лежи по диагонала. Колкото е тя по-далеч от диагонала, толкова по-неравномерно ще бъде разпределението на дохода (фиг. 1).

 

-----------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През последните десетилетия интеграцията и сътрудничеството между развиващите се страни заемат важно място в общия комплекс на техните външноикономически отношения. Въпреки различията в прилаганите схеми и механизми на интеграционно обединяване на развиващите се страни, съществуващи понастоящем над 45 икономически групировки стимулират търговията и сътрудничеството между развиващите се страни с една основна цел – да се мобилизират вътрешните ресурси и възможности, като на базата на на общите усилия се постигне необходимия напредък в социално – икономическото развитие. Стремежът към формиране на регионални и субрегионални пазари в отделните групировки и към обединяване на суровинните и финансовите ресурси за изпълнение на съвместни проекти в различни области и отрасли са важни направления на интеграцията и сътрудничеството между развиващите се страни.

Досегашното развитие на интеграционните групировки показва, че интеграцията и сътрудничеството между развиващите се страни от всички райони на света са обективна реалност, основаваща се както на необходимостта да се развиват производителните сили в развиващите се страни, така и на общия процес на интернационализация на стопанския живот в световното стопанство.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 669 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.