Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер



Дипломна работа, 67 страници малко по-големи от стандартните, съдържа таблици и формули, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод…………………………………………………………………….2

ГЛАВА ПЪРВА. Финансиране на фирмата чрез собствени капитали ………..4

1. Финансиране на фирмата чрез собствен капитал………………………….4

2. Акционерния капитал – финансова основа на фирмената дейност – увеличаване на акционерния капитал ……...8

3. Печалбата като елемент на собствения капитал на фирмата…………..19

ГЛАВА ВТОРА. Краткосрочна и дългосрочна задлъжнялост на фирмата ……….23

1. Мястото на краткосрочните дългове във финансовата структура на фирмата ...25

2. Дългосрочно кредитиране на фирмата…………………………………….30

3. Постоянни и оборотни фондове……………………………………………..40

ГЛАВА ТРЕТА. Лизинга като начин за увеличаване активите на фирмата …42

1. Теоретични аспекти на лизинга……………………………………………..44

2. Технология на лизинговите операции по примера на „София Ауто” АД …….50

2.1. Представяне на анализираната фирма…………………………………...50

2.2. Лизингови сделки предлагани от „София Ауто” АД…………………...53

Заключение…………………………………………………………..61

Използвана литература…………………….………………………64


Увод

При осъществяване на дейността си, всяка фирма има нужда от определени средства за функциониране. Разходите за финансиране са сумите, които фирмата плаща, за да получи средства от различни източници. Цената на финансиране може да се разглежда като минималната стойност на възвръщаемостта, която инвеститорите искат да получат срещу инвестициите си. Разходите за финансиране се влияят от степента на риска, който фирмата носи, както и от финансовата й структура. За да се определи влиянието на разходите за финансиране при вземане на управленски решения, е необходимо да се избере подходящ модел за оценка на тези решения и да се определи най-изгодната, т.е. най-евтината схема за финансиране на дейността.

Именно, от гледище на финансирането на бизнеса, капиталите на фирмата се разделят на няколко групи:

- в първата група се включват вътрешните, собствени капитали на фирмата. По-конкретно, това са: неразпределената печалба, резервите, неизползваните амортизации и др. При използването на тази група капитали не се поставят ограничения, но като цяло, финансовата практика показва, че е по- разумно тези капитали да се инвестират в нови технологии, иновации, лицензи, нови продукти и др. По този начин се постига висока печалба и добра фирмена стратегия.

- друга група капитали са външните собствени капитали. Това са капитали на нови съдружници, капитали от приватизация, субсидии от държавата и др. Нормалното при тях е да се свързват с ефективни инвестиции и с печеливша текуща дейност.

- третата група капитали са тези на чуждите капитали, като възможност за финансиране на бизнеса. Най-характерно за тях е, че не са хомогенни от гледище на насочването им. Нормално е с дългосрочните кредити да се финансират инвестиционни проекти на фирмата и заедно с част от собствените капитали да се изгради фирмената стратегия. Практиката сочи, че е ефективно чрез краткосрочни кредити да се осъществява текуща фирмена дейност.

- следващата група капитали са фирмените задължения към доставчици, към бюджета, към персонала, като могат да се използват за временно финансиране на текущия бизнес. Прекаленото им включване в бизнеса обаче създава известни смущения като пренасочване на плащания, смущения в производството и др.[1]

Ето защо, проблемът за финансите на фирмата и тяхното оптимално разпределение е един от най – актуалните въпроси в съвременната икономика. Съществуването на ясна финансово – стратегическа политика се явява основен фактор за развитието на всяко дружество.

Целта на настоящото изследване е да се анализира развитието на лизинговата операция, факторите, които оказват постоянно влияние върху това развитие и напредъкът в последните години на техниката за осъществяване на лизинговите сделки.

Целта на разработката е да се изследват популярните начини за финансиране на предприятието в условията на пазарна икономика и по специално на лизинговите операции.

За постигане на така поставената цел са решени следните по-важни задачи:

1. Изясняване на по-важните понятия, свързани с методите за финансиране на инвестициите и факторите, влияещи върху разпространението на лизинговите операции;

2. Разглеждане предимствата на лизинга като метод и форма на финансиране;

3. Изграждане на теоретичен модел за използване на лизинга в областта на търговията като метод и форма;

4. Формулиране на основните изводи от проведеното изследване на лизинговите операции.

Хипотезата, върху която се работи е следната: в условията на пазарна икономика, съществуват редица начини за финансиране на предприятието. Необходимо е, всяко предприятие да дефинира целите или нуждите си от финанси, за да избере оптималния начин на финансиране на дейността си.

Предмет на изследване са техниките за финансиране във фирмата. Обект на изследване е „София Ауто” АД, за да се проследи технологията на лизинговите операции на фирмата по отношение на техните клиенти.


ГЛАВА ПЪРВА. Финансиране на фирмата чрез собствени капитали

1. Финансиране на фирмата чрез собствен капитал

Известно е, че фирмите според величината на своя капитал да се обособяват в три групи: малки, средни и големи.[2] Малките предприятия, разглеждани през призмата на техния капитал имат няколко характеристики. Те се разглеждат и функционират главно от семейни капитали. В България, капиталите, които функционират в малките фирми се влагат в традиционните браншове и в нерискови дейности. При тях се съчетават функциите на собствениците и мениджърите. Средните фирми са по-устойчиви, мобилни и участват в рискови браншове. Те имат икономическо управление, толерират се от банките, преобладават в световния бизнес. Слабото им място е липсата на достатъчни капитали за финансиране на нововъведения. Тук те са зависими от големите фирми и от научните центрове. Големите фирми имат достатъчно капитали, които влагат в различни браншове на икономиката и печелят от това. Те финансират научни изследвания и развойна дейност, подпомагат малките и средни фирми чрез осигуряване на поръчки, пазари, техника и т.н.[3] Следователно изборът на величината на капитала е съществен параметър на бизнеса. Финансовите ресурси, както и останалите ресурси също струват пари, т.е. имат цена или стойност за предприятието.

Стойността на придобиването на паричните средства представлява цена на капитала. Тя е различна в зависимост от източниците на финансиране. Най-евтината форма на финансиране са собствени парични средства, за които не се налага да се правят допълнителни разходи за придобиването им. За всички останали финансови ресурси цената на придобиването им варира в зависимост от характера на различни източници за финансиране.[4]

Цената на капитала за разлика от цените на всички други ресурси се дава в процент. В зависимост от вида на придобиването тези проценти биват: лихвени (за кредитния капитал) и дивиденти (за акционерния капитал). Тази цена представлява съобразена компенсация за пропуснатите възможности на собственика на капитала да вложи тези парични средства за други цели.

Наличието и използването на различни видове капитали формирани от различни източници обуславя и специфичните начини за установяването на цената на тези капитали.

Съобразно начина на финансиране на фирмата се определя и капиталовата й структура. Капиталовата структура има три степени: ниска, средна и висока.

- Фирмите с ниска капиталова степен притежават собствен капитал между 25-30%. Те са зависими от кредиторите и не навлизат в рискови дейности. Тази капиталова степен не е изгодна и печеливша.

- Средната капиталова степен се движи в диапазона между 30-50% собствен капитал и е предпочитана, печеливша и перспективна. Тя се толерира от банките и от държавата. Подходяща е за предприемачество и рискови дейности.

- При високата капиталова степен собственият капитал е над 50%.[5]

Винаги средната капиталова степен е за предпочитане, защото носи на фирмата допълнителна печалба, дивиденти, средства за финансиране. Към нея се преминава по-лесно от висока и по-трудно от ниска степен. Капиталовата структура с нейните три степени е елемент на управлението на капиталите на фирмата. В динамика тя се изявява чрез т.нар. капиталов механизъм, основаващ се на различни преференции на държавата към бизнеса. Капиталовият механизъм в бизнеса, за разлика от величината на капитала дава шанс на всички фирми. Формулата на капиталовия механизъм е стандартна за пазарния бизнес. Тя е постигната логика, взаимодействаща между различните величини. Капиталовият механизъм в пазарния бизнес се прилага в границите на два негови режима. Първият режим се свързва с фирми, чиито преференции са спрямо печалбата. Обикновено в световната практика, този режим присъства в средния и големия бизнес. У нас той с широка основа се прилага в целия дружествен бизнес - частен, държавен и общински. Вторият режим на капиталовия механизъм се основава върху доходите от фирмената дейност. В България той се свързва с дейността на едноличните търговци. Третата възможност на капитала е собствения капитал като единствен източник за финансиране.

Според общите разпоредби на финансовата практика, собствения капитал е остатъчната стойност на активите след приспадането на всички пасиви. Следо­вателно, той може да бъде характеризиран като една динамична величина. Неговото движение е отражение на развитието на пред­приятието - от неговото образуване до ликвидирането му.

В най-общи линии се смята, че едно предприятие поддържа собствения си капитал, ако в края на от­четния период има толкова капитал, колкото и в началото на съ­щия период. Всяка сума над необходимата за поддържането се приема за печалба, която в последствие може да бъде разпределена или инвестирана. В международната счетоводна практика се прилагат две концепции - финансова и материална. Според фи­нансовата концепция собственият капитал представлява вложе­ните пари или вложената покупателна способност и се приема ка­то синоним на нетните активи или чистата стойност на капитала. Според материалната концепция той се разглежда като производствен капацитет на предприятието. Нашето счетоводно законода­телство предвижда прилагането на финансовата концепция. С фи­нансовата концепция се приема, че собственият капитал се под­държа, когато неговият стойностен размер в края на отчетния пе­риод е поне равен на величината му в началото на периода, след приспадането на всякакви разпределения между собствениците или направени вложения под формата на дялови вноски от тях и преоценката, отразена в собствения капитал.[6]

В състава на собствения капитал могат да бъдат разграничени два основни елемента - инвестиран капитал, т.е. вложените от собствениците активи и натрупан капитал, т.е. ресурси, създадени в предприятието повече от това, което е първоначално инвестира­но от собствениците.

По съотношението между тези две части на собствения капитал може да се даде оценка за деловата активност и ефективност на дей­ността на предприятието. Ако е отбелязана тенденция към увеличе­ние на относителния дял на втората група, тогава може да направи извод, че е налице нарастване на средствата, вложени в активи.


---------------------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

В настоящата разработка бяха разгледани някои форми на финансиране на предприятието. Може да се обобщи, че решенията за финансиране трябва да се обосновават на различни анализи, съобразно моментното състояние на предприятието, целите му и пр.

Разбира се, у нас, навлизат и други форми за финансиране. Така например, такъв е договорът за франчайз, който представлява съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители ( т. 22 от ДР на ЗКПО). Подобно на лицензионния договор тук се прехвърлят права срещу финансово възнаграждение. Съществена отлика от лицензионния договор е, че франчайзодателят е активно задължен да оказва съдействие за развитие на предмета на договора за франчайзинг както първоначално, така и през срока на договора.

Основната характеристика на отношенията при франчайзинга е, че две отделни предприятия се явяват общо на пазара по отношение на стоката или услугата, обект на договора. Друга основна характеристика е, че франчайзополучателят действа от свое име и за своя сметка, като икономическите последици от договора - доколко реализира печалба или не, касаят франчайзополучателя.

Конкретно проявление на икономическата действителност у нас е формирането и развитието на кредитните пазари. За да се вземе решение за финансиране обаче, е необходимо да се изследват всички фактори, които влияят върху избора на начина на финансиране. Чрез анализ могат да се установят негативните черти, като се работи по – посока на тяхното отстраняване. Чрез анализ най – вече обаче, могат да се прогнозират бъдещите рискови фактори за фирмата, като се избере най – правилното решение за финансирането на дейността й. Наборът на информация за оценка на дадено решение се свързва най – вече с минимализиране на риска и избор на по-ниска цена за заемния капитал.

По отношение на корпоративните предприятия, може да се каже следното: издаването на акции е ефективен начин за увеличаване на капитала, след което фирмата изплаща определен дивидент на акционерите. Дивидентната политика трябва да се свързва с вземането на решение от управителния съвет каква част от печалбата да се изплати под формата на дивиденти и каква част да се реинвестира. Дивидентната политика играе важна роля в процеса на определяне стойността н фирмата. Изплащането на дивиденти обикновено служи на акционерите като сигнал за способността на фирмата да получи доход. При определяне на дивидентната политика и по точно на размера на дивидентите е необходимо да се има в предвид, че решението за изплащане на големи дивиденти ще доведе по-малко вътрешни ресурси за реинвестиране във фирмата. Това би я накарало да създаде фондове чрез издаването на нови акции и облигации. Следователно външното финансиране може да промени капиталовата структура и разходите за капитали на фирмата. В съответствие с това оптималната дивидентна политика предполага разумен баланс между използваните стойности на дивиденти и реинвестирането на остатъчните доходи.

Основната причина за бума на лизинговия пазар се дължи на динамичното развитие на секторите, които може да ползват лизинг (транспорт, хранително-вкусова, машиностроене и др.). Пазарът на машини и автомобили втора ръка все още е много голям. Но все повече фирми се ориентират към новата техника. Процентът на нарастване е много по-голям, отколкото при покупките на нови леки коли. При подемно-строителната техника (кранове) съоръженията втора ръка са около 90 на сто.

От друга страна, голяма част от предприятията бяха принудени да изпълнят много европейски изисквания, за да могат да работят в единния пазар на ЕС, което допълнително стимулира закупуването на ново оборудване.

Влияние оказа и ограничаването на кредитния пазар заради рестрикциите на БНБ, наложени на банките. Заради това част от финансовите институции пренасочиха портфейла си към лизинговите си дружества. От асоциацията обаче смятат, че това е по-скоро мит. "Имаше спекулации, че банките ще пренасочат портфейлите си към лизинга, но не се случи. Това си личи най-вече от факта, че ръстът на лизингите при дружествата, които не са свързани с финансова институция, не е по-малък от ръста на предприятията, собственост на банки. Това показва, че като цяло пазарът се разраства.

Въпросът защо лизинг, а не кредит е най-често задаваният от страна на купувачите. Предимствата на лизинга са липсата или минималното изискване за обезпечение, опростена процедура и възможността за разсрочване на ДДС. Чисто психологическият е, че много от производителите и вносителите предлагат разсрочено плащане под формата на лизинг и това е първият вариант, който клиентите виждат.

Фактът, че сме собственици на продукта, докато не изтече договорът, ни прави изключително гъвкави. От друга страна - рисковият толеранс на лизинговите компании и на банките продължава да е различен.

В повечето страни, включително и в съседна Румъния, в нормативната уредба са предвидени данъчни и митнически облекчения за този бизнес. В България обаче почти няма законови стимули. От началото на годината влязоха в сила новите изисквания на Закона за ДДС, които предвиждат данъкът да се плаща накуп още при подписване на лизинговия договор. Тази промяна беше посрещната изключително негативно от участниците на пазара. Вследствие на което администрацията промени част от подзаконовата нормативна уредба и отвори възможност налогът отново да се плаща разсрочено, но при други условия. Крайният резултат е един и същи - оскъпяване заради данъка. Разликата е, че преди се начисляваше ДДС върху лихвата, а сега ще се начислява лихва върху ДДС.

В момента на лизинговия пазар има 62 фирми, като около 40 от тях са истинският двигател на пазара. След присъединяването ни към ЕС не се очакват много нови играчи отвън, тъй като повечето големи европейски компании вече имат представителства тук.

Това обаче не означава, че правителството не трябва да стимулира този бизнес. Като начало от бранша настояват да бъде създаден регулатор на лизинговия пазар. С тази функция се нагърби БНБ, която контролира финансовите институции.


Използвана литература

1. АДАМОВ, В., Дж. Холст и А.Захариев. финансов анализ. В. Търново, АБАГАР, 2002.

2. АДАМОВ В. Финанси на фирмата. В. Търново, АБАГАР, 1998.

3. НЕНКОВ, В. Анализ на финансовото състояние на фирмата. В. Търново, АБАГАР, 1997.

4. АДАМОВ, В. Оптимизиране дългосрочните капитали на фирмата. В. Търново, АБАГАР, 1999.

5. АДАМОВ, В. Управление на капиталите във фирмата. В. Търново, АБАГАР, 2003.

1. Адамов, В., Захариев, В., Проданов, Ст., Бюджетно управление на фирмата, В. Търново, АБАГАР, 2003

2. Адамов, В., Пътев, Пл., Проданов, Ст.,Захариев, А., Инвестиции, В.Търново, АБАГАР, 1999

3. Асенова, М., Видове пазари на ценни книжа, Финанси, 1997, кн.9, с.24-29

4. Асенова, М., Емитиране и пласиране на фирмени ценни книжа, Бизнес управление, 1998, кн.4, с.44-53

5. Закон за корпоративно подоходно облагане

6. Закон за счетоводството

7. Захариев, А., Финансовият лийвъридж и инвестициите в холдингов капитал, Бизнес управление, Свищов, 1999, стр. 32-43

8. Захариев, А., Динамични измерители на ликвидността на фирмата, Финанси на фирмата, София, АСКАНА, 1999, стр. 82-87

9. Йовчев, И., Финанси на предприятието, Вн., 2000

10. Колева, Росица, Инструменти за анализ на ефективността на капитала, Делова седмица/ 2002

11. Марчевски, И., Същност и съдържание на финансовото планиране във фирмата при пазарни условия. – Бизнес управление, кн.3, Сви­щов, 1998, с.6 -18

12. Михайлов, Ем., С. Проданов, Инвестиционен анализ в банковото дело, Ръководство за дистанционно обучение. Център за дистанционно обучение - Академично издателство "Д. А. Ценов", Свищов, 2001

13. Михайлов, М., и кол, Анализ на търговския бизнес, АИ "Ценов", 2002

14. Пенков, И., Форми на кредита, Банки, инвестиции, пари, бр. 3-4, 1997

15. Проданов, Ст., Капиталово бюджетиране, В.Търново, АБАГАР, 1999

16. Проданов, С. и А. Захариев, Бюджетно управление на фирмата (Свитък с учебни материали за самоподготовка). Свищов, АИ "Д.А.Ценов", 2000

17. Пътев, П., Управление на портфейла, В.Търново, АБАГАР, 1996

18. Райков, Г., Основи на финансовия мениджмънт. С., 1996

19. Търговски закон,

20. Цветкова, Маргарита, Анализ на доходността на финансовите активи, АИ "Ценов", 2003

21. www.leasing-bulgaria.org

27. Интернет страница на „София Ауто” АД






Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 3831 посетителя и 64 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.