Търсачка

Банер

Каталог Аграрни науки Специфика при отглеждането на слънчоглед в България и в частност в ЗК “Златни класове”


Дипломна работа, 62 стандартни страници, съдържа таблици, бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Стр: Увод 2 Глава 1. Морфологични и биологични особености на културния слънчоглед 1.1. Произход и ботанически особености на културата 1.2. Химически състав на слънчогледа 1.3. Сортове Глава 2. Основни почвено-климатични условия за отглеждане на слънчоглед 2.1. Климатични и почвени изисквания на културата 2.2 Място в сеитбообращението 2.3. Основна обработка на почвата 2.4. Система за предсеитбена обработка на почвата 2.5. Сеитба – посевни норми и срокове 2.6. Торене 2.7. Грижи през вегетацията 2.8. Напояване 2.9. Прибиране на реколтата Глава 3. Плевели, болести и вредители 3.1 Борба с плевели 3.2 Борба с болести 3.3.Борба с вредители Глава 4. Технология за отглеждането на слънчоглед в ЗК “Златни класове” 4.1. Технология на засяване, отглеждане и прибиране на слънчогледовата култура 4.2. Изводи и препоръки за подобряване на технологията за производство на слънчоглед в разглежданата кооперация Заключение Литература Увод Североизточният район е един от 6-те района за планиране в България (ниво NUTS 2 на Европейската номенклатура на териториалните единици). Той включва 6 административни области: Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен. Площта на района представлява 18% от общата площ на България и в него живее 17% от населението на страната. Средната гъстота на населението в района е 66 ж./кв. км. при средна гъстота за страната 71 ж./кв. км. В област Добрич използваната земеделска площ заема 71% от територията на областта, в обл. Разград - 52%, в обл. Силистра – 48%, в обл. Варна – 39%, в обл. Шумен – 38% и в обл. Търговище – 36%. Като цяло, 49 % от територията на района се използва за земеделско производство, а делът на неговата използвана земеделска площ в общата използвана земеделска площ на страната е 34%. В Североизточен район земеделските стопанства са най-едри и имат най-младото “управление”: средната използвана земеделска площ в тези структури е 82 дка, докато средната за страната е 44 дка. Средната възраст на управителите в района е най-ниската – 57 г., докато средната за България е 60 г. Районът е най-големият производител на зърнени, маслодайни и фуражни култури в България, като делът на техните площи в общата им площ за страната е съответно 35%, 40% и 37%. В сравнение с останалите 5 района, делът на отглежданите свине, овце, пуйки, гъски и пчели заема най-голям дял в националното им производство. Районът се откроява и като най-големият производител на пшеница (31% от площите в страната), царевица за зърно (59%), слънчоглед (39%), рапица (41%), тикви за семки (95%), леща (67%), зрял фасул (42%), кайсии (83%) и малини (32%). Таблицата по-долу онагледява какъв процент от използваната земеделска площ в Североизточния район се използва за отглеждането на зърнено-житни култури. По данни от 2003 г. процента достига 58 % (табл. 1). Таблица 1 Култури Североизточен район Общо за страната Брой стопанства Площ (дка) Брой стопанства Площ (дка) Пшеница 20 528 2 773 497 105 481 8 843 521 Царевица на зърно 81 318 2 130 908 275 241 3 628 769 Слънчоглед 7 421 2 581 722 29 458 6 556 760 Обработваема земя 104 845 9 456 158 533 251 26 749 065 Целта на настоящата разработката е да се представят основните особености на слънчогледа като културно растение, както и да се представи практически отглеждането му от земеделски производител от Североизточния район, представен в лицето на земеделска кооперация “Златни класове” с. Змеево, община Балчик, област Добрич. Тази цел ще бъде постигната чрез изпълнението на няколко задачи. Първо ще представим основните особености при подготовката на почвата за отглеждане на слънчоглед. Ще представим характерните специфики при обработката на почвата и при прибирането на реколтата като цяло за България. Ще изнесем данни и ще опишем проведените от разглежданата кооперация мероприятия за предходната стопанска година при засяването и прибирането на слънчогледа. Ще бъдат направени изводи за възможното оптимизиране на добивите и на отглеждането на слънчогледа като цяло, съобразно изложената теория в първите глави на разработката. Глава 1 Морфологични и биологични особености на културния слънчоглед 1.1. Произход Слънчогледа е едно от сравнително новите културни растения. Съвременните ботанически изследвания показват, че той произхожда от югозападната част на САЩ. При археологически разкопки на този континент са открити глинени съдове, чиято възраст се изчислява на 2-3 хилядолетия. Културният слънчоглед е бил въведен непосредствено след царевицата в Мексико през XVI в. Тази култура е пренесена в Европа от Перу за пръв път и засят в кралската ботаническа градина в Мадрид през 1510 г. от там се разпространява из цяла западна Европа като декоративно растение, а в Унгария и Румъния придобива значение като фуражно растение. В Европа първия патент за производство на масло е узаконен в Англия под № 402 от 12. 11. 1716 г. – “Екстракция на масло от семената на слънчогледа”. Истинският разцвет в развитието на производството на слънчоглед настъпва в Русия особено след Първата световна война. Слънчогледа се отглежда преди всичко заради маслото, получавано от неговите семена. В нашата страна около 90 % от растителните масла, използвани за храна на хората, се осигуряват от слънчогледа. По хранителна стойност слънчогледовото масло спада към групата на висококачествените. То е богато на линолова киселина (55-60%), съдържа значителни количества токофероли и относително малко свободни мастни киселини; има ниско перокисно число. Оптималното съдържание в растителните масла на линолова киселина и токофероли също служи като показател за тяхната биологична активност. Съгласно класификацията по този признак слънчогледовото масло се нарежда на второ място след соята (в единици на 1 г.): Соя – 62,4 Слънчоглед – 55,0 Памук – 48,5 Фъстъци – 31,1 Сусам – 28,2 Рапица – 17,3 Биологичните особености характерни за слънчогледа могат да се обобщят в следното: • Корен. Слънчогледът се характеризира с мощна коренова система, състояща се от главен корен и многобройни странични разклонения. Главният корен е вретеновиден, добре развит, проникващ на дълбочина 3–4 м. Макар, че основната маса корени е разположена на дълбочина до 50 см, слънчогледът усвоява влага и хранителни вещества от дълбоките почвени слоеве. • Стъбло. Съвременните маслодайни сортове и хибриди, отглеждани в България, имат средна височина на стъблото 1,70–2,00 м. Отглеждат се и декоративни генотипове с височина над 2,50 м, а в страните с по-хладен климат — сортове и хибриди с височина на стъблото 1,20–1,40 м. Стъблото е неразклонено при маслодайните сортове и хибриди и разклонено при бащините линии за получаване на хибриди и при декоративните форми. Дебелината му в основата е 2–4 см. То е обло, но неравно, а вътрешността му е изпълнена с паренхимна тъкан. • Листа. Те са едри, сърцевидни, назъбени по периферията, най-често с ширина 22–30 см. Броят им варира от 14 до 50, най-често 25–30. В началото на вегетацията листата са разположени по двойки, след което се появяват поединично и последователно. Максимална листна площ се формира към фаза цъфтеж, а листно-площния индекс на културата е висок — 3–4,5. • Цветове. Те са събрани в кошничка (пита), която е най-често плоска или леко изпъкнала с диаметър 15–40 см (при генотиповете за масло 18–25 см). Цветовете са 2 вида — езичести (най-често безполови, разположени по периферията на съцветието) и тръбести (двуполови, във вътрешността на питата). Езичестите цветове имат ролята да привличат насекомите, които извършват кръстосаното опрашване при тази култура. Тръбестите цветове се състоят от 5-листно венче, 5 тичинки и 1 плодник. Броят им в 1 пита е от 600 до 1600. • Плод. Той е акен (семка), с удължено яйцевидна форма. Съставен е от шлюпка и ядка. Шлюпката може да бъде бяла, сива, виолетова, черна или изпъстрена на ивици. Важна характеристика на съвременните сортове и хибриди е наличието на въглеводороден слой с голяма твърдост, наречен панцерен, който да предпазва ядката от слънчогледовия молец. Масата на 1000 семена е между 45 и 120 г. Ядката има тънка обвивка, два семедела и зародиш. Тя съставлява 70–75 % от семето и в нея се акумулират мазнините. Ядката на генотиповете за масло съдържа 60–65 % мазнини и около 20 % протеин. Маслото е от типа на полусъхливите. ---------------------------------- Заключение Първоначално като заключение ще отбележим трудностите в развитието на зърнопроизводството през последните 11 години. Те могат да се разкрият следните основни проблеми: • забавено връщане на земята на собствениците й; • липса на средства за агротехника, торове и препарати; • забавеният процес на връщането на земите пречи и за внедряването на най-новите научни постижения постигнати в областта на селското стопанство; • през периода на преход са разрушени редица връзки между зърнопроизводството и ХВП; • през последните 11 години спадът на зърнопроизводството в България до голяма степен се дължи и на загубата на пазари за продукцията; • всички горепосочени проблеми се отразяват негативно върху производството на важни зърнени култури като пшеницата, което води и до появата на проблеми в изхранването на населението; • въпреки посочените проблеми, перспективите за развитие пред зърнопроизводството са благоприятни, защото отглеждането на зърнени култури в България е традиционно, а и повечето от тях са неизменна част от ежедневното меню на българин. В последните няколко години с оптимизирането на икономическата обстановка в старната ни, българинът отново отправи поглед и сили да се занимава със земеделие. България получи и множество икономически помощи по линията на различни европейски фондове и програмата “Сапард” . Това определено е стимулиращ фактор, за да се възобнови производството на земеделски култури у нас. С приемането на страната ни в Европейския съюз се отвориха и множество пазари до скоро проблемни за нас. Така се стимулира българският производител, който се тревожи по-малко за реализацията на продукцията си. Литература 1. Борисов, Г., Влияние на основната обработка на почвата и торенето върху добива от слънчоглед – Почвознание и агрохимия, 1972, № 5 2. Маждраков, П., Маслодайни растения в България. София, 1957. 3. Стоянова Й., Симеонов, Б., Слънчогледът в България. БАН, 1977. http://www.mzgar.government.bg/StatPazari/Agrostatistika/agrostatistika.htm http://www.geocities.com/tonev_sunflower/Content.htm http://chm.moew.government.bg/indexLetters.cfm?vPage=1 http://bg.wikipedia.org/

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 591 посетителя и 4 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.