Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Каталог Икономика Публична администрация Финансово самоуправление на българските общини


Дипломна работа, 135 стандартни страници, съдържа таблици, бележки под линия и диаграми, липсва апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

УВОД

В условията на глобализация на света и засилване на интеграционните просеци, принципа на държавен суверенитет търпи известни ограничения, поради което, принципа на местно самоуправление започва да играе все по-важна роля. Местни управления са съществени елементи на самоопределянето на общностите в демократичните общества. Тези процеси предизвикват непрекъснато засилване на административните и икономическите функции на териториално-административните единици.

В периода на преход към пазарна икономика особена актуалност получиха проблемите свързани с финансовото управление на общините. Голямото значение и особеното място, което и в бъдеще ще имат финансите на местните органи на управление, налага постоянно да се усъвършенства тяхната организация в съответствие с новите икономически и политически условия. Ефектът от промените е свързан с преминаване от системата, при която местното самоуправление беше недемократична административна ръка на централното правителство, към система при която има местна демократична отчетност на взетите решения.

Въпреки усилията за утвърждаването на общините като автономни социални общности, този процес е спъван от редица трудности. Те произтичат преди всичко от това, че все още страната ни не е отърсила напълно от негативните последици на централно-плановото управление. У нас все още липсва ясен модел на местното самоуправление и степента на неговата финансова автономност. Отделно от това централната власт води политика на дискриминация спрямо общините - натоварва ги с отговорности, а не им дава необходимите права. Това ги прави зависими от нея при изпълнение на своите задължения по предоставяне на публични услуги на гражданите. Все още се подценява ролята на финансовото разпределение на обществения продукт, създаден на територията на общината.

Финансовата независимост се определя като главно условие за развитие на общините в прехода към пазарна икономика у нас. В тази връзка е необходимо да се предостави по-голяма свобода на общините да влияят върху собствените си приходи. Така те ще разполагат с по-добри възможности да управляват своите бюджети. Трябва да се има предвид, че жизнеността на самоуправлението зависи и се предопределя именно от механизма за събиране и изразходване на паричните средства. Той не следва да накърнява интересите на общините, фирмите и населението.

Темата за финансовото самоуправление става все по-актуална от гледна точка на стремежа на страната ни към пълноправно членство в структурите на Европейския съюз. Това е свързано и с приемането на европейските ценности за развито местно самоуправление и равнопоставеност между централните и местни органи на управление.

Целта на настоящата разработка е да разкрие същността изначението на финансовото самоуправление на общините и актуалните тенденции на развитието му в България, както и в някои европейски страни.

Основните задачи за постигането на така формулираната цел са свързани с:

1. Разкриване причините за децентрализираното предлагане на определени публични блага, наричани местни публични блага.

2. Разделянето на функциите при задоволяването на обществените потребности между централните и местни органи на управление в България.

3. Разкриване източниците за финансиране на местните публични блага.

4. Разкриване същността на общинските бюджети в България, чрез разглеждането на тяхната приходна и разходна част.

5. Количествен анализ на състоянието финансовото самоуправление на българските общини и на тази база извеждането на основните тенденции в тази област.

6. Посочване на някои, актуални предложения за реформи във финансовата независимост на общините у нас, в посока на разширяване на техните фискални компетенции

7. Основни сравнения и тенденции в развитието на финансовото самоуправление в страните членки на Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа.


ГЛАВА ПЪРВА

ИКОНОМИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ФИНАНСОВОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ. ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТИ

Местното самоуправление е основно право на гражданите и принцип на регионалната политика. То е най-близкото до населението ниво на демократично управление и се предполага от развитието на обществото и изменението на потребностите и претенциите на хората. Удовлетворяването им предполага доближаване на властта до населението, откъдето се демократизира и целия управленски процес.

Ето защо в съвременните общества е немислимо всички процеси да бъдат управлявани демократично и достатъчно ефективно чрез политически процес на национално ниво. Определени обществени ценности следва да бъдат разпределени съобразно желанията на местното население, които са институционализирани от местните власти на управление, т.е. да бъдат децентрализирани.

Понятието децентрализация (от латински decentrumбез център) се определя като система на управление, при която местните органи на власт получават някои от функциите на централната власт. Налице е премахване, намаление или отслабване зависимостта от централната власт. По този начин местните власти получават до голяма степен автономен статут, като техните органи се формират чрез избор.[1] Самият процес на прехвърляне на властта и функциите от националните органи на управление към демократично избрани органи за управление с поднационално ниво, в съответствие с принципа на субординарност се нарича демократична децентрализация.[2]

Според професор Станчо Чолаков за децентрализация се говори в двоен смисъл:

1. При разпределение на властите на законодателна, съдебна и изпълнителна.

2. Когато се създават по-малки и подчинени на държавата локални власти със самостоятелен бюджет и самостоятелни административно-изпълнителни прояви. В последния случай говорим за самоуправление.[3]

С други думи проф. Чолаков приравнява понятията териториална децентрализация с местно самоуправление.

Според европейската харта за местното самоуправление (ЕХМС) последното се определя като право и способност на местните власти да регулират и управляват, което свое право те упражняват чрез съвети и събрания, чиито членове са избрани чрез свободни, тайни, равни и преки избори.[4]То е ограничено в две насоки.[5]Най-напред то е “местно”, следователно ограничението му е пространствено. На второ място, то е ограничено количествено – отнася се само до местното население. Тази ограниченост води до извода, че местното самоуправление е система на делегиране на определени функции на местните власти, с цел реална защита на техните граждани.

От гореизложеното се вижда, че децентрализацията и местното самоуправление са двете старани на една и съща монета. От гл.т. на централната власт, прехвърлянето на функции към местните органи на власт представлява децентрализация на държавното управление. От гл.т. на местните власти, възможността да упражняват прехвърлените им от централните органи функции представлява правото им на местно самоуправление.

В България системата на държавно управление се състои от две основни институции – централни (парламент, правителство) и местни органи на самоуправление (кмет на община, общински съвет). Съгласно чл.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)[6] общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Ето защо в изложението, под понятията охарактеризиращи юрисдикциите, в които се осъществява местното самоуправление се разбира общината. В същото време трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 2 ал.1 от Конституцията, където се казва че освен единна (“унитарна”) България е държава с местно самоуправление. Значимостта на местното самоуправление придадена му от Конституцията, се изразява в обстоятелството, че то е отбелязано наред и в тясна взаимовръзка с формата на държавно устройство. Ето защо местното самоуправление се реализира като отделеност и самостоятелност при решаване на задачите за реална защита на местните потребности, но не означава пренебрегването на общодържавните интереси. В този смисъл са и идеите на ЕХМС.[7]

Утвърждаването на местното самоуправление в България се обуславя от няколко основни групи фактори:

1. От гл.т. на структурата на държавно управление и традициите, свързани с наличието на местно самоуправление в миналото, последните се базират на политическата история и формирането на държавата и нейното право.

2. От гл.т. на публичните финанси е икономически ефективно фискалните функции да се осъществяват на няколко управленски нива.

3. Стремежът на страната ни към пълноправно членство в ЕС предполага приемането на европейската система от ценности по отношение на държавното управление. Един от основните моменти в нея е принципът на развито местно самоуправление, заложен в ЕХМС.

Финансовата независимост на общините зависи от тяхното местно самоуправление. Развитието му е един от основните въпроси, който стои пред икономическата и политическата реформа у нас. До преди няколко години у нас се отдаваше предимство на принципа за единство на бюджета. Това предимство се обуславяше от общодържавната собственост, централизираното управление и единността на държавния бюджет.

Оптът показва, че колкото повече правила делегира държавата на местните органи и колкото по малко се намесва в тяхната дейност, толкова по-добре функционира местното самоуправление. За да може, обаче общината да функционира ефективно и да изпълнява отговорностите делегирани и от населението на нейната територия от една страна и от държавата от друга, тя трябва да разполага със собствени финансови ресурси, с които да се разпорежда свободно в рамките на своите правомощия.


----------------------------------------------------------------------



Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Важен въпрос за децентрализационния процес в България е ролята на местните органи на власт /общините/. Необходимо е да се изяснят отговорностите и функциите, които общините ще имат в дългосрочна перспектива. Това би позволило да се следва логическа линия на развитие на финансовото самоуправление на общините в политически прозрачни условия.

Чл.2, ал.1 от КРБ достатъчно красноречиво постановява, че освен единна (“унитарна”) България е държава с местно самоуправление. Значимостта на местното самоуправление придадена му от Конституцията се изразява в обстоятелството, че то е отбелязано наред и в тясна взаимовръзка с формата на държавно устройство. То е уредено като форма на децентрализация на държавната власт с цел повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение.

Независимо от това, обаче, общините в България нямат достатъчно фискална автономия, за да могат да оперират ефективно и да осъществяват предписаните им функции. Правото да се налагт данъци и такси изразява в най-голяма степен автономността на една власт и я отличава като публична. Действащата нормативна уредба, обаче, не предвижда правомощие на органите на местното самоуправление да въвеждат местни данъци и такси и да определят размера на местните данъци. От друга страна, приходите от данъци се събират от данъчната администрация и със закъснение постъпват в бюджета на общината. Общинските съвети имат право да определят размера на местните такси, като се придържат в границите определени в ЗМДТ.

Ето така определянето и събирането на собствените приходи на общините възпрепятства финансовото им самоуправление и се явява пречка да изпълняват програмата си в съответствие с конкретните условия на територията си.

Друг проблем, който нажежава взаимоотношенията между общините и централната власт е методиката, по която се определя размера на субсидиите. Тя по принцип трябва да изравни ресурсните възможности на общините и да осигурява някакъв минимум от ресурси, който те да предоставят, а не да води до нарушаване на местното самоуправление и да поставя във финансова и друга зависимост местните териториални общности от централната власт.

Необходимо е да се постигне по-добър баланс в отношенията на общините с централния бюджет. Решаването на проблемите стоящи пред българските общини, както и постигането на финансово самоуправление може да се постигне само след сериозни изменения в сега действащата нормативна уредба и привеждането на общинското управление в съответствие с ЕХМС.

За да бъде целесъобразно местното самоуправление, общините трябва да разполагат с по-голяма свобода при управление на финансовите си ресурси. Само така те ще бъдат стимулирани да разкриват нови резерви за финансиране и най-ефективно използване на набраните средства.








Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1634 посетителя и 44 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.