Търсачка

Банер

Каталог Право ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ НАД ДЕЙНОСТТА НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ


Дипломна работа, 97 стандартни страници, съдържа 1 таблица и бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД.................................................................................................................3

ПЪРВА ГЛАВА

СЪЩНОСТ И ПАРАМЕТРИ НА ГРАЖДАНСКИЯ КОНТРОЛ..........6

1. Обществен контрол.......................................................................................6

2. Контрол на гражданите върху администрацията.....................................14

3. Концепции за граждански контрол в гражданското общество...............21

ВТОРА ГЛАВА

ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ НАД ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ...30

1. Същност и основни етапи на законодателната дейност..........................30

2. Мониторинг на дейността на 41-вото Народно събрание за периода юли-ноември 2010 .......34

3. Форми на граждански контрол..................................................................52

ТРЕТА ГЛАВА

АНАЛИЗ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО И ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА ГЕРБ .........61

1. Мониторинг на парламентарното управление на ПГ ГЕРБ....................61

2. Количествен и качествен анализ на парламентарния контрол за периода 2009 – 2011 г .............70

3. Анализ на ефективността на парламентарния контрол...........................76

4. Вотовете на недоверие към правителството като форма на граждански контрол. ......................85

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.............................................................................................93

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА..................................................................96

УВОД

Контролът е много важен фактор в процеса на демократизиране на процесите в обществото. Той допринася за практическото реализиране на задачата за хармонично съединяване на издигането на научното равнище на държавното управление с издигането на равнището на информираното участие на населението в това управление.

Очертаването на възможностите и начините на използване на контрола в публичната администрация предполагат най-напред изследване на контрола като относително обособена, богата по съдържание и социално предназначение функция на управление. На основата на тази по-широка теоретична трактовка на контрола се определят различните форми на контрол върху администрацията:

§ Контролът, който се осъществява вътре в администрацията – като чат от ежедневното функциониране на административните органи, като самостоятелна дейност на определени контролни органи, като административни производства породени от жалби на граждани и организации или протест на прокурора

§ Контролът, осъществяван върху администрацията от други органи, непринадлежащи на административната система – от представителните органи, от съда и прокуратурата

§ Контролът върху администрацията, упражняван от гражданите и обществеността – възможностите на отделните граждани да контролират и реагират срещу неправилни и незаконни действия на администрацията, обществения контрол и контрола на общественото мнение.

Ролята на контрола и като инструмент на държавата за осигуряване на добре работеща администрация, и като механизъм за гражданите за изявяване на техните нужди, искания и оценки на пригодността и ефективността на държавния административен апарат, определя закономерното засилване на интереса към теоретичните аспекти и практическия опит в контрола. Това поражда актуалността на избраната за разглеждане тема.

Целта на дипломната работа е да се изследва същността и методологията за извършване на граждански контрол над законодателната власт.

Предмет на изследване е гражданският контрол над администрацията в Република България и по-конкретно администрацията на законодателната власт.

Обект на анализ е състоянието и възможностите за усъвършенстване на гражданският контрол конкретно над законодателната власт.

Народното събрание, като законодателен орган и общонационален политически форум, естествено съсредоточава общественото и медийно внимание. На пръв поглед парламентът е най-прозрачната висша държавна институция и гражданите могат да се информират пълноценно за всички аспекти на неговата дейност, за парламентарните обсъждания и за разглежданите законопроекти. Но това е само на пръв поглед. Има редица зони от законодателния процес и дейността на парламента, които остават извън „светлината на прожекторите” или пък публичната информация за тях е разпиляна, инцидентна или недостатъчна.

В този контекст е наложителен системен мониторинг на дейността на Народното събрание. Целта е да се разшири информираността на активните граждани, неправителствени организации и бизнес асоциации, а оттам и техният граждански контрол и участие в законодателния процес да станат по-ефикасни.

Концептуалната призма, през която се наблюдава и оценява законодателния процес и цялостната дейност на парламента, включва следните основни постановки:

§ законодателната власт е един най-важните гаранти за спазването на новото основно право, което с влизането в сила на Лисабонския договор има всеки гражданин на България – правото на добро управление и добра администрация, закрепено в чл. 41 от Хартата за основните свободи на ЕС, в редица актове на Съвета на Европа и в практиката на Съда в Люксембург;

§ основните функции на Народното събрание – законодателна и контролна – трябва да бъдат осъществявани при стриктно спазване на принципите на съвременния парламентаризъм, статута на народните представители и конституционно установеното съотношение между трите разделени власти;

§ парламентът трябва да бъде реално подотчетен на гражданите, а гражданският контрол върху неговата дейност не бива да се изчерпва само с гласуването от избори на избори;

§ приеманите закони трябва да отговарят на изискванията за пропорционалност, правна сигурност, предвидимост и качество на нормативната уредба в духа на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за подобряване на качеството на правителствените регулации;

§ приеманите закони трябва да допринасят за: а) намаляване на бюрокрацията; б) гарантиране на прозрачността и отчетността на публичните институции; в) защита на правата на гражданите и на уязвимите групи; г) насърчаване на икономическата свобода.

За реализиране на формулираната в дипломната работа цел се поставят следните задачи:

1) Да се опишат същността и параметрите на гражданския контрол

2) Да се направи мониторинг на дейността на 41-вото Народно събрание

3) Да се анализират формите на граждански контрол върху законодателната власт

4) Да се изследва парламентарното управление и законодателната дейност на ПП ГЕРБ

5) Да се анализира състоянието на парламентарния контрол в периода 2009 – 2011 и проведените вотове на недоверие към правителството като форма на граждански контрол


ПЪРВА ГЛАВА

СЪЩНОСТ И ПАРАМЕТРИ НА ГРАЖДАНСКИЯ КОНТРОЛ

1. Обществен контрол

Общественият контрол е проява на участието на гражданите в управлението и на засилената роля на обществеността в оценката на функционирането на публичната администрация. Упражняването на контрол от страна на гражданите и техните организации п работата на държавния апарат е подчертан израз на реална демокрация.

В широк смисъл общественият контрол обхваща всички форми и видове на контрол, упражняван от недържавни органи и организации, т.е. контролът на широката общественост, на населението, на обществени органи и организации и на гражданите. Поради своята специфика и изключителната важност за защита на правата на личността контролът от страна на гражданите като индивиди по отношение на администрацията се разглежда отделно. Контролът на гражданите върху администрацията, който използва различни процедури, форми и средства за въздействие, е уреден изрично от закона и трябва да се разграничава от обществения контрол в тесен смисъл.[1]

Обществен контрол (в тесен смисъл) се нарича контрола, осъществяван от обществените органи или организации, структури на обществена самодейност и други форми на демокрацията, включително проявите на общественото мнение и на масмедиите. Контролът, упражняван от профсъюзите, политическите партии, творческите съюзи, формални и неформални структури на обществена самодейност, е обществен контрол, защото изразява контролни въздействия на различни групи от обществото върху дейността на администрацията. Обществените организации в цялото им разнообразие са субекти на обществен контрол. Степента, обхватът и формата на обществения контрол зависят от характера на различните обществени организации и формирования. Особено активна форма на обществен контрол в последно време са критичните публикации и материали, обнародвани чрез средствата за масова информация – печат, радио, телевизия и други. Медийният контрол претендира да бъде „четвъртата власт” в управлението на обществото.

Функциите на обществения контрол са присъщи нему видове дейности, дефинирани и изпълнявани в съответствие с неговото социално предназначение и образуващи в своята съвкупност модел на системата на въздействие на този вид контрол върху обществения живот, и в частност върху публичната администрация. Функциите на обществения контрол представляват направленията на контролното въздействие върху отношенията в сферата на администрацията. Е изразяват активната роля на обществения контрол в организацията и функционирането на държавния административен апарат. Общественият контрол притежава и изразява всички общи задачи на контрола въобще, но общественият му характер се отразява на спецификата и интензивността на проявленията на функциите му.

Спецификата на обществения контрол го поставя на особено място в системата за контрол върху администрацията. Основна задача на обществения контрол е да съдейства в позитивния процес на управление – да създава обстановка, която да не позволява или да предотвратява настъпването на отрицателни явления и причините за тях.[2] Общественият контрол обслужва пълноценно двете страни в процеса на функциониране на администрацията – органите на управление и обектите на управление – гражданите и обществеността. Значимостта на обществения контрол за държавното управление се изразява преди всичко в неговата информационна и превантивна роля и в бързината на реакциите му. Значимостта му за обществото се изразява най-вече във възможността му да улавя несъответствията на действията и актовете на държавно управление с нуждите и интересите на гражданите и обществото



------------------------------------------------------


Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Спецификата на обществения контрол го поставя на особено място в системата за контрол върху администрацията. Основна задача на обществения контрол е да съдейства в позитивния процес на управление – да създава обстановка, която да не позволява или да предотвратява настъпването на отрицателни явления и причините за тях.

Контролът на гражданите върху администрацията е абсолютно необходим елемент на демократичната държава. Той е важна действена форма за тяхното участие в управлението на държавата, и по-конкретно в дейността на държавните административни органи. Този контрол е съществен фактор за защита на правата на гражданите.

Ефективността на законодателната дейност на парламента е основен фактор за легитимността и стабилността на политическата система във всяка демократична държава. Тя се измерва чрез способността на парламентарната институция да откликва на конфликтите и проблемите в обществото породени от разнородните социални интереси и чрез създаването на благоприятна среда за подпомагане на дейността на другите основни власти, каквито са изпълнителната и съдебната власт.

От информацията на база редовни мониторингови и специални доклади за състоянието на парламентарното управление и законодателството през изминалите две години се очертават редица негативни тенденции от гледище на принципите на доброто управление и гражданските права:

а) Рязкото влошаване на качеството на приеманите закони, клиентелизъм и засилено проникване на частни и корпоративни интереси в законодателните инициативи на мнозинството и правителството на ГЕРБ.

б) В приеманите закони доминира две крайно негативни тенденции: необосновано засилване на държавната репресия за сметка на основни граждански права и прекомерна централизация на властта и съсредоточаване на управленски функции в тесен кръг лица.

в) Ерозията на парламентаризма и държавността чрез системно неглижиране на конституционния статус на Народното събрание и политически посегателства върху независимостта на съдебната власт и независимите контролни и регулаторни органи.

г) Необоснованото засилване на държавната репресия за сметка на основни граждански права, недостатъчният парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност.

По отношение на парламентарния контрол в периода 2009 – 2011 г. могат да се направят следните констатации:

1) Ролята на парламента за реформата в правораздаването не се изпълнява ефективно

2) Парламентарният контрол върху дейността на МВР и службите за сигурност е недостатъчен и неефикасен

3) Парламентарният контрол е предимно формален, неефикасен и недостатъчен. В този си вид парламентарният контрол върху Министерския съвет не отговаря на принципите за прозрачност и отчетност на властта. Често контролът е сведен до ненужна формалност, а самите отговори на министрите съдържат повече бюрократичен формализъм, отколкото осъзната политическа отговорност и визия за съответната политика.

4) За последните две години представители от ГЕРБ правят няколко предложения за промени в парламентарния контрол, приемането на които би погазило фундаментални демократични права като участието на гражданите в управлението чрез референдуми и възможността за осъществяване на парламентарен контрол от страна на опозицията.

В отговор на наблюдаваните негативни тенденции опозицията внася вече 3 вота на недоверие срещу правителството на ГЕРБ. Първият е заради „колапс, безпрецедентен хаос и липса на перспектива в системата на здравеопазването” и цели не сваляне на правителството, а коригиране на грешните му политики в областта на здравеопазването.

Вторият вот на недоверие е заради провалът на антикризисната политика и липсата на адекватни мерки на кабинета, което води до икономически застой, влошено усвояване на еврофондовете и спрени реформи във всички сфери. Целта и на този вот е да се подмени следваната от правителството политика в тази област.

Третият вот на недоверие е заради провал на политиката в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, отложеното присъединяване към Шенген, полицейщината и нарушаването на основни човешки права. Според вносителите на вота кабинетът се е провалил с противодействието на корупцията, организираната престъпност, не е успял да постигне ефективна охранителна и правораздавателна система. Целта с внасянето му вече открито е да се предизвикат предсрочни парламентарни избори за смяна на управляващото правителство.

Тази активност може да се оцени в положителна светлина предвид факта, че правителствената отговорност е не само пред парламентарното мнозинство и гласувалите за него, а дори в още по-голяма степен пред опозицията вътре и вън от парламента. Дебатите по вот на недоверие служат като инструмент за упражняване на т.нар. право на опозиция.

В бъдеще на преден план излиза необходимостта от още по-активен граждански контрол върху властта, търсейки възможност за използване на различните форми, които законодателството предоставя.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Арабаджийски, Н., Основи на публичната администрация. Специална част, София, 2005

2. Балабанова, Х., Административен контрол, Варна, 2004

3. Гандова, Т., Омбудсманът – посредник между местната власт и гражданите

4. Гарнизов, В., Третият сектор в България: статистика, тенденции, събития. В: „Инициатива за подкрепа на гражданското общество в България”, Асоциация АКСЕС, София, 2003

5. Гражданският контрол в Република България. Принципи, параметри, практики. Асоциация АКСЕС и издателство „Отворено общество”, София, 1999

6. Демократичното общество и гражданският контрол върху системата за национална сигурност, София, 1997

7. Иванов, Х., Гражданското общество и концепции за граждански контрол, София, 2002

8. Иванов, Х., Контрол над специализираните служби за сигурност, София, 2007

9. Йончев, Д., Демократичното общество и гражданският контрол върху системата за национална сигурност, София, 1996

10. Къндева, Е., Публична администрация, София, 2007

11. Международни стандарти, основополагащи принципи и добри практики за институцията на омбудсмана. Европейски център по малцинствени въпроси-България и Омбудсман на република България. С., 2005г., с. 37

12. Стойкович, В., Идентичност и толерантност. Сп. „Демократически преглед”, 1999, с. 20

13. Фотев, Г., Гражданското общество, София, 2002

14. Хънтингтън, С., Войникът и държавата. Теория и политика на гражданско-военните отношения, София, 1998, с. 21

15. Finer, S., The Man on Horseback. Military Intervention into Politics Perguin. Harmondsworth, 1975

16. Janovitz, M., The Professional Soldier: A Social and Political Portrait. The Free Press, Glencoe, Illinois, 1960

17. Закон за отговорността на държавата и на общините за вреди - обн.ДВ. бр.60/1988г. – с посл. изм. ДВ. бр.17 от 6 Март 2009г.

18. Закон за административните нарушения инаказания - обн.ДВ.бр.92/1969г. с посл. изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г.

19. Мониторингов доклад за дейността на ХLІ народно събрание – юли-ноември, София, декември, 2010

20. Доклад за състоянието на парламентарния контрол в 41-вото народно събрания (2009 – 2011), София, август, 2011

21. www.modernpolitics.org

22. www.parliament.bg

23. www.dnevnik.bg

24. www.monitor.bg

25. www.ime.bg

26. www.glasove.com

27. www.pressclub.bg/institutions/parliament

28. www.law.bg

29. www.bgnes.com

30. www.focus-news.net




Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 760 посетителя и 16 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.