Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА 1: УВОД

1. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ.....................................................................5

2. ТЕРМИНОЛОГИЯ И ПОНЯТИЕН АПАРАТ...……………8

3. ИДЕОЛОГИЧЕСКИ И ФИЛОСОФСКИ ПОДХОДИ КЪМ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА……………………………………12

4. МУЛТИКУЛТУРНОСТ И ИНТЕРКУЛТУРНОСТ В ОБРАЗОВАНИЕТО…………………………………………….16

5. ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО
ОБРАЗОВАНИЕ……………………………………………….24

6. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ……………………………………………….30

ГЛАВА 2: ОСНОВИ ЗА МОДЕЛ НА МУЛТИКУЛУРАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

1. РАЗВИТИЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ…34

2. ПРАКТИЧЕСКАТА РОЛЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА НАЦИИТЕ…………………………………...45

4. ТОЛЕРАНТНОСТ ИЛИ ДИСКРИМИНАЦИЯ ИМА В ОБЩЕСТВОТО КЪМ РАЗЛИЧНИТЕ МУ СЕГМЕНТИ. ОТРАЖЕНИЕТО НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ…………………………………….61

ГЛАВА 3: ПРАКТИКА

1. ПРАКРИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ………………………………….………………71

ГЛАВА 4: ИЗВОД

1. МОДЕЛЪТ, КОИТО ЩЕ РАБОТИ В БЪЛГАРИЯ – ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУКУЛТУРЕН ОПИТ ("РаМО") ...73

ЛИТЕРАТУРА…………………………………………………….90

ГЛАВА 1: УВОД

Съвременният свят е мултикултурен и намаляването на ефектите от противопоставянето и осъзнаването на различията в интернационален и интеркултурен план има огромно значение. В съвременното образование интернационалните тенденции вземат връх над тенденциите за сепаратизъм и културно разделение.

1. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Целите на настоящото изследване са не да се обхване пълния спектър на многообразието от отношения, противоречия и изграждането на модели, а да се структурира мултикултурния модел в България. Европейското бъдеще на страната ни е поставено пред не само икономически и политически промени. Европейския съюз като културен и морален феномен е нещо по-сложно и комплицирано от чисто механичния сбор в политиката на страни, поставили си общи хоризонти, предизвикателства и стремежи. Много по-трудно се извършват промени, там където трябва да се върви срещу течението, срещу светоусещането на отделните народи и изграждането на единен модел на европейска култура и свят. Края на пътя е някъде там далече след познаването на другия и разбирането му не като приятел, а като брат (и то без да се влага преносен смисъл). И ако политиката на европейско ниво е плод на национално съгласие и избор на всяка една нация без съмнение и разногласия, то превръщане на Европа в една култура, в един морал и традиция е свързано с работа на много нива, често поставяна пред справянето с различни противоречия. Те възникват по оста вътре-вътре, по оста вътре-вън и не на последно място по оста всички за една нова еманация на обща култура и общ морал, която да може да се определи като европейска. Търсенето на това е път към другия като така достигаме и до самите себе си.

И ако някой сметне, че такава цел е трудно постижима и че ще се размие в многообразието от възможни решения, то веднага ще поставим рамката, която да направи всичките ни усилия рационални и концентрирани. Ще се ограничим до това да анализираме мултикултурализма и неговото историческо развитие и да подберем само тези елементи, които биха работили в средата формирана от нашето общество. Казано с други думи – ще направим опит да синтезираме постигнатото от другите нации в изграждането на едно цяло от култура и морал и да го използваме, за да намерим практичния за България модел, с който да поставят основите към новия мултикултурален морал на нашето общество.

За да се случи това, ще се фокусираме върху решаването на няколко съществени за крайния резултат задачи:

- Роля и потенциал на научните изследвания да изградят модели, които да са рационални за различните субкултури. Науката е полезна на практиката, когато работи за постигането на универсалния модел, които е валиден независимо от мястото, времето и различията. Мултикултуралния модел, който е приложим ( условно) в условията на различни противоречия, които не произхождат едно от друго, ще направи работа по практичния ни модел валидна при „равни други условия”. Това е трудна задача, но би било ценно постижение, което ще направи по-нататъшните опити в областта много по-изчистени и работата много по-целенасочена.

- Вливане на постиженията в други области към изграждане на единомислие и обединение в полето на образованието. Спецификата на всяка област от човешката дейност я прави уникална и трудноповторима. Предизвикателството е да се есентират правила, общовалидни и доказани в практиката, които работят повлияни само от човешката природа. Достигането до такъв тип правила, които да могат да рационализират постиженията на икономиката, политиката, техниката към изискванията на образованието е важна задача. Тя ще допринесе за развитието на мултикултуралния модел в образованието, като направи адаптируеми към образователната среда работещи отдавна практични модели постигнати в други области.

- Анализ на единството на обществото, видяно в потенциала му да реализира напрактика мултикултуралния модел. Изучаване на настроенията в обществото – борбата на мотивите на различните обществени сегменти, толерантни или дискриминални са различните групи. Определянето на отношенията между битуващите в едно общо пространство групи ще изчисти изграждането на модела от дискусионни пунктове, които лесно могат да направят всеки модел неприложим. Важно е да се фиксира точно нивото на толерантност и на тази основа да се формулират останалите елементи на модела. Няма да е страшно, ако определим средата като по-дискриминационна и да тръгнем да търсим изграждането на модел, които да работи при тази среда, отколкото да скрием противоречията и модела ни да е неработещ.

2. ТЕРМИНОЛОГИЯ И ПОНЯТИЕН АПАРАТ

ТЕРМИНЪТ “МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ”. До 60-те години на ХХ век доминират постановките на Маркс, Вебер и Дюркем, характерни за индустриалните общества, че социалната диференциация под формата на класи е движещата сила в обществото. Етносът и расата се разглеждат като анахронизми. Тенденцията към глобална културна хомогенизация, символизирана с метафората "глобално село" се свързва с асимилацията като неизбежен процес. Етническите конфликти в някои мултиетнически страни и антиколониалните движения доведоха до преоценка на тези разбирания [1;11].

ОПРЕДЕЛЕНИЕ. Мултикултурализмът се определя от Фоуърс и Ричърдсън (Fowers, Richardson, 1996) като “социално-интелектуално движение, което приема разнообразието като основна ценност и основен принцип и изисква с всички културни групи да се отнасят с уважение като към равни... в основата си това е морално движение, което е предназначено да увеличи достойнството, правата и признанието на различните групи.” Това е либерално-идеалистическо движение, което разширява идеята за индивидуалната уникалност към културните групи.” [3]

Според Ч. Ридли и Д. Мендоса има три категории определения на термина “мултикултурност”.

Включващи (широки) определения. Мултикултурността включва много характеристики, свързани с идентичността: раса, етнос, религия, пол, език, физически белези, социоикономически статус, географско местоположение, националност, начин на живот и пр. Мултикултурализмът се свързва с културния плурализъм и културното разнообразие.

-----------------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ГЛАВА 4: ИЗВОД

1. МОДЕЛЪТ, КОИТО ЩЕ РАБОТИ В БЪЛГАРИЯ – ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУКУЛТУРЕН ОПИТ ("РаМО")

През последното десетилетие българското училище започна да търси свои пътища за осмисляне на образователния процес от гледна точка на идеята за междукултурно образование. За мнозина обаче, мултикултурната среда продължава да бъде неблагоприятен фактор, а не естествен ресурс за социалното и познавателно развитие на подрастващите. В отговор на потребността от ясно осъзнаване на собствената среда като източник на пълноценен интеркултурен диалог, фондация "Междуетническа инициатива за човешки права" провокира създаването на образователна програма за междукултурно разбирателство, предназначена за работа с най-малките ученици.

Образователна програма "РаМО" (Развитие на Междукултурен Опит) бе създадена през 1999 година като един от първите опити у нас за по-цялостно дидактическо разработване на идеята за междукултурно (междуетническо) разбирателство. Нейният концептуален модел е оригинална разработка на автора на настоящата публикация, който в съавторство с Мариана Минчева-Ризова конструира програмния модел на обучение, описан в методическо ръководство за учителя и книга за самостоятелна работа на ученика. [1;2]

Програма "РаМО" е съвременен продукт, съизмерим с европейските стандарти за интеркултурно образование.² Тя е образователен модел, конструиран, за да отговори на потребността от разширяване на опита на съвременните деца за утвърждаване на тяхната културна идентичност и за развитие на чувствителността им спрямо културната идентичност на "другия". Това е програма за "възстановяване" на естественото многообразие на света в опита на децата, ориентирана към развитие на техните познавателни, социални умения и гражданска компетентност. "РаМО" е програма за обучение в разбирателство чрез споделения опит на децата, интеркултурния диалог в класа и взаимното отстояване на правата. Тя е предназначена за работа с класове и групи, независимо от техния етнически състав, и е лесно адаптивна към различна етнокултурна среда.

"РаМО" е интегративна програма. Тя реализира цели и задачи, характерни за образователни програми, чрез които се осъществява:

Ø обучение за личностно и социално развитие;

Ø обучение за междукултурно разбирателство;

Ø обучение по човешки права и правата на детето;

Ø обучение против предразсъдъците;

Ø обучение по антирасизъм и антисексизъм;

Ø философска пропедевтика за деца.

И не на последно място, "РаМО" е едно весело намигване (не само заради своята образна абревиатура) и послание за съучастие към всички, които желаят да се учат заедно - един до друг и един от друг - ученици, учители и родители.

I. Методологически основания на програма "РаМО"

Понятията култура и опит са ключови за методологията на програмата.

Културата и опитът са отправните точки за възприемане на света като разгръщащо се многообразие. Тезата, че светът става все по-многообразен, има за свой аргумент разбирането, че непосредственото познание е процес на непрекъснато откриване на различия. За детето (както и за възрастния) светът се открива първоначално именно чрез своите различия. От възможностите на подрастващият да види в тях проявления на универсалността зависи дали светът ще се разкрива за него като желано и разбираемо многообразие, или ще се затваря враждебно като неразбираемо различие. Дали опознаването му ще предизвиква увереност и сила, или ще изправя страха лице в лице с различността на другия.

Понятията култура и опит очертават широкия контекст, в който програма "РаМО" търси измеренията на разбирането на другия, като познание за различното и универсалното и като разбирателство - съгласие и взаимно отстояване на човешките права. Това предполага, че междукултурният подход, върху който тя се изгражда няма да бъде разбиран само като етнографска интерпретация на факти и събития от миналото на различни етно-културни общности.

Етнографският поглед към мултикултурализма е един от начините за доказване и интерпретация на разбирането на другия. Приложен като "чист" подход в конструирането на образователното съдържание, той крие опасност да превърне класната стая повече в място за минало, отколкото за настояще, а идеята за разбирателството да бъде изгубена между многото детайли от бита и фолклора на етносите. Освен това, фактите от миналото на етнокултурните групи не са особено "услужливи" към днешните измерения на междукултурния диалог.

Всъщност разнообразните подходи към съдържанието на понятието култура присъстват като основания в избора на стратегии за конструиране на образователни програми, които си поставят междукултурни цели. Но както и да бъде интерпретирано понятието култура, то винаги се разкрива чрез отношението създаване. Културата е начинът, по който хората съзидават, или казано по друг начин - живеят. Да се изучава културата на група хора означава да се откриват и типизират нещата, които съставляват начина им на живот, и които ги отличават от останалите групи хора. Затова културата е винаги носител на онзи особен начин, чрез който хората съществуват и чрез който намират основания за своята идентичност.

Опитът да се създава е винаги на територия между множество други проявления на "особеното" и винаги е откриване на своето "особено" място, заради което хората се чувстват именно "на своето място" - включени в модела на културната си определеност.

В привързаността на човека към своите начини на съществуване ("Има определен начин да съм човек и това е моят начин" - Трилинг) можем да открием неутолимото му желание да постига своята автентичност. Автентичността започва от съучастието му с нещата, които го творят, заради които той съществува и които го карат да се чувства пълноценен. Това го прави едновременно уникален, определен чрез групови характеристики и безкрайно универсален.

Всяка индивидуална идентичност има своите модуси на съществуване. Чрез модуса "особено" човек се самовъзприема като носител на характеристики, по които хората от неговата група, по различен и присъщ за тях начин, оценяват своята жизнена ситуация, себе си и околните. Това са общите за групата категории, чрез които тя се самовъзприема като цялост. Чрез модуса "универсално" човек създава своя образ от името на всичко, което го характеризира като човек. Общочовешкото е в хармония с неговата единичност. А чрез модуса "единично" всеки сам в своята самота доказва единствеността на своето реално съществуване.

Тези модуси на самовъзприемане и изграждане на идентичността са част от индивидуалния опит на човека, а начините за тяхното формиране са "кодирани" в културата - в нея са механизмите за вплитане на модусите един в друг, като триединство, чрез което личността има шанс да постигне своята автентичност.

Съдържанието на понятието опит не се различава от смисъла, който влагаме ежедневно в него - познание за действителността, основано на практиката (единство на знания, умения и нагласи). Развитието на човека е развитие на неговия опит. А с понятието междукултурен опит означаваме, от една страна, възприемчивостта на човека към различието и, от друга - личностните му възможности да постига разбиране като състояние на интелектуално и социално съучастие с природата на различното.

В този смисъл развитието на междукултурен опит не означава поставяне на детето в неутрална позиция спрямо другите идентичности и спрямо неговата собствена идентичност. Различието е синоним на съществуващото. Дори само заради това то изисква разбиране. Следователно не винаги е необходимо разбирането на различието да преминава през етап на социално категоризиране, към което мултикултурализмът обикновено проявява особена чувствителност. Разбирането на различието, ограничено единствено до параметрите на социално откриване и запознаване с чуждото, очертава тенденция, която противоречи на самата същност на междукултурното образование.

Така например нерядко в образователните програми, апелиращи за междуетническа толерантност, разбирането се свежда единствено до опити за запознаване със скритото, неудобно и сакрално познание за другия етнос. По този начин като че ли се въвежда двоен стандарт към разбирането и преднамерено се разделя света на "удобен" и "неудобен" за познание, а образователните програми - на "отворени" и "затворени".

Развитието на междукултурен опит означава развитие на личността, което не е компенсаторно предизвикано от установяването на определени дефицити. Междукултурните програми имат често този недостатък, че те са резултат от необходимостта да се ревизира определено социално (образователно) статукво. Това, в определени ситуации, безспорно е необходимо. В други случаи обаче се оказва безполезно, защото фаворизирането на модуса "особено" (в смисъла, в който го определихме) крие рискове за неавтентично самовъзприемане на малцинствените групи и, съответно - за затвърдяване на етноцентристките нагласи на мнозинството.

Точно поради това, че програма "РаМО" не е създадена, за да бъде компенсаторна на определени социални дефицити (въпреки че ги отчита), тя възприема интегралната същност на понятието разбиране и редуцира неговото съдържание за целите на личностното и социалното развитие на учениците. Разбирането се поставя в неговите гносеологически (философски) и социални измерения. От този богат контекст се извеждат необходимите значения на разбирателството - като диалог за правата и тяхното отстояване, като работа върху собствените предразсъдъци, свързани с приемането на "другия".

Факт е, че гносеологическата и онтологическата същност на разбирането се разкрива най-трудно там, където познанието среща не просто незнанието, а другия начин на познание. Това обстоятелство превръща междукултурните програми в трудно изпитание за опита да се интерпретира разбирането като цялостен познавателен процес и социално отношение. Към тези затруднения можем да прибавим и проблемите, свързани с необходимите в случая дидактически редукции, отчитащи спецификата на учебното познание и възрастовите особености на децата.

Към множеството "подводни камъни", свързани с подбора и конструирането на учебното съдържание, трябва да отнесем и трудностите да се съхрани неекстремалният характер на разбирането - като най-естествено състояние и отношение на човека към света. Дори само тези причини са достатъчни да се приеме като предизвикателство конструирането и работата по настоящата програма.

II. Цели на програма "РаМО"

1. Базови познавателни умения

Образователна програма "РаМО" изисква практикуването на базови познавателни умения, които разкриват по-добри възможности пред учениците в овладяването на специфичните за нея компетенции. От друга страна, обучението по тази програма създава много възможности за пренос на базовите умения и е подходяща среда за тяхното развитие.

Базовите познавателни умения, към които програмата е приоритетно ориентирана, могат да се представят в следните групи:

Ø Умения за служене с отношения ("част - цяло", "единично - общо", "причина - следствие", "различие - подобие", "количество - качество" и др.)

Ø Умения за търсене на многозначността на думите и смисъла на понятията.

Ø Умения за разбиране и създаване на метафори.

Ø Умения за критично мислене - разграничаване на фактите от мненията, обосноваване на твърдения - търсене на аргументи.

Ø Умения за поставяне на цели, събиране на информация и генериране на алтернативи.

Ø Умения за оценяване на резултатите и изследване на последствията от взетите решения.

Програма "РаМО" ориентира към постигането и на специфични знания, умения и нагласи, които се отнасят до следващите групи цели.

2. Цели, отнасящи се до развитие на знания, умения и нагласи, свързани с етнокултурни и философски аспекти на "разбирането на другия"

Ø Ориентиране в универсалната същност на етнокултурните събития, и осмислянето им като духовна връзка между хората, като средство за съпреживяване на тяхната обща история и вярвания.

Ø Умения и нагласи за откриване на общото в предназначението, символиката и ценностните послания на празниците от различни етнокултурни системи, представени в България.

Ø Умения и нагласи за откриване на факти, свидетелстващи за наличието на междукултурни взаимодействия в бита и вярванията на хората.

Ø Умения и нагласи за заемане на обясняваща позиция спрямо културните особености на "другия" етнос и търсене на аргументи в защита на неговото културно своеобразие. Изследване на собствената културна идентичност.

Ø Нагласи за възприемане на взаимоотношенията "видимо - невидимо" в проявите на духовността и ориентации към разбиране на религията като връзка на човека с неговата интимност, и като всеобщ междукултурен феномен.

Ø Осмисляне на "разбирането" като отношение между различното и универсалното; възприемане на идеята за разбирането между хората като отношение, предпоставено от разнообразието, и осмисляне на многообразието като атрибут на съществуващото.

1. Цели, отнасящи се до развитие на социални умения и граждански компетенции

Ø Развитие на чувствителност към различията, предпоставени от културния, етническия, религиозния, социалния, възрастовия, половия и здравния статус.

Ø Умения и нагласи за идентифициране на личностни и социални (междуличностни) проблеми, резултат от неразбиране и неприемане на различията между хората.

Ø Умения за изследване на категориите "равенство" и "неравенство" в отношенията между различни социални групи; за откриване на стереотипни представи и негативни предубеждения, свързани с възприемането на различните етнически общности, населяващи България.

Ø Овладяване на стратегии за преодоляване на неразбирателството, резултат от расови, етнически, културни и други различия.

Ø Умения и нагласи за идентифициране на дискриминационно поведение и изследване на възможните последствия и начини за развитие на конфликтите, породени от дискриминация.

Ø Умения за ориентиране в аксиологическата и прагматичната стойност на правата на детето - за отстояване на собствените права и за поемане на отговорност за правата на другите.

Ø Умения за идентифициране на конкретни проблеми и възможности за подпомагане на връстници в неравностойно социално положение; развиване на позитивни нагласи за търсене на решения "със собствени сили".

Ø Умения за работа в екип и учене в група; нагласи за създаване на позитивна атмосфера в класа - на взаимно разбиране и сътрудничество.

4. Цели, отнасящи се до развитие на личностни умения и нагласи

Ø Умения и нагласи за изразяване на своите потребности, ценности, начин на живот и културна идентичност.

Ø Нагласи за самоутвърждаване на своята равноценност посредством изразяване на чувства, мисли и отстояване на собствените нужди и права.

Ø Умения за справяне с негативни чувства, предизвикани от неразбиране и неприемане на "различието".

Ø Формиране на нагласи за самопознание, развитие на умения за постигане на увереност в себе си и изграждане на позитивен Аз-образ; утвърждаване на чувството за личностна идентичност и уникалност.

Ø Умения и нагласи за поставяне на собствени цели и програми за саморазвитие.

III. Източници на образователното съдържание

Целите на програма "РаМО" предполагат структурирането на съдържание, което редуцира и интегрира компоненти от различни области на етнокултурното, философското (онтологическо, гносеологическо, аксиологическо) и социално познание.

Относително обособено място в съдържанието на програмата заема етнокултурният познавателен компонент, който представлява своеобразен пласт от факти и аргументи, обслужващи идеята за универсалността и многообразието. Достъпът на учениците до този компонент се осъществява по различни начини - от традиционното монологично изложение на учителя до възможностите за споделяне на знания и умения, непосредствено свързани с опита на самите ученици. Лично възприет или преразказан, опитът придобива измеренията на учебно съдържание, което не може да бъде изцяло контролирано, но затова пък притежава реалните измерения на преживяното. Предметът на общуване между учениците (като част от образователния "предмет" на програма "РаМО") трудно може да бъде причислен към една определена област на човешкото познание. Самото етнокултурно познание е генетически интегрирано с възможностите на човека за самопознание. В този смисъл е логично подобна образователна програма да предусеща перспективите в самопознавателното развитие на учениците.

В познавателното развитие на децата от начална училищна възраст присъстват възможностите за философска рефлексия. Настоящата програма, макар и да не е специализирана за осъществяването на философска пропедевтика в началното училищ

Коментари на клиенти: