Търсачка

Банер

Каталог Археология, История България Венецианската търговия с българските земи през ХІV век


Дипломна работа, 52 страници малко по-големи от стандартните, съдържа таблици, снимки, графични елементи, бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

І. Въведение..………………………………………………………….......…...……………..3

І.1.Задачи…………..………………………………………………………..………………3

І.2. Извори……………………..………………………………………………...…………….4

І.3. Данни от карти……………..………………………………………………..……………6

І.4. Монетосечене…………………..……………………………………………..…..………7

І.5. Историография………………..…………………………………………..…..………10

ІІ. Търговия с Венеция до и през ХІV в....………..…………………………………..15

ІІ.1. Венециански търговски действия до ХІV в.………………..……………….………..15

ІІ.2. Основни търговски стоки…………………………………..………………………….17

ІІ.3. Места на търговия и мита…………………………………..………………………….18

ІІ.4. Византийско-венециански отношения……………………..…………..…..…………20

ІІ.5. Венецианска търговска дейност през ХІV в. до регламентиране на търговските отношения 22

ІII. Венецианска търговия ХІV – ХV в.: Договорът с Иван Александър ….…....…29

ІІІ.1. Търговските договори на България…………………………………………………..29

ІІІ.2. Характер на документа от 1347 г……………………………………………………..32

ІІІ.3. Съдържание на договора…………………………………………..……….…………34

ІІІ.4. Договорът на деспот Иванко с генуезците…………………..………………………39

ІІІ.5. Сравнение на двата договора…………………………………..………………..……41

ІV. Заключение.......……………………………………………….………..………………46

Приложения…………………….………………………………….…..…….…….……….51

Библиография…………………………………………………………..……...…………….52


І. Въведение.

Фиг.1. Цар Иван Александър Фиг.2. Венецианският дож Андреа Дандоло

І.1.Задачи

Настоящото изследване има няколко основни задачи. Първо трябва да докаже, че венецианците познават българските земи много преди сключеният през 1347 г. договор на цар Иван Александър с Венеция; второ, че българският пазар и стоки са желани и търсени, не само заради обезмитената търговия и липсата на нерегламентирана търговска дейност, а поради качеството и количеството на стоките; трето – да се обсъди вида, характера и съдържанието на договора на цар Иван Александър с Венеция и несъгласие с тезата на Васил Гюзелев относно вида му; четвърто – вид, съдържание и характер на договора на деспот Иванко с генуезците и най-важната задача – сравнение на двата документа; пето търговската дейност между България и Венеция се води оживено и често, въпреки създадените затруднения от страна на византийските императори, сръбските и български владетели и генуезците; шесто – за търговията може да се съди по голямото количество монетни находки в България, от които учените съдят за влиянието, което оказват чуждите монети и стойността им. Благодарение на голямото количество открити венециански дукати в българските земи става видимо влиянието, което тези монети оказват върху монетесеченето на българските царе. Поради тази причина като изображения съм представила тук венециански дукат и венецианска сребърна монета. Ако се разгледат изображенията, може да се забележи приликата във вида на българските монети по времето на цар Иван Александър и венецианските.

Задачите поставени от мен имат за цел да отворят нов поглед на читателите и да променят досегашната представа за търговските отношения между България и Венеция. Търговската дейност на венецианците се извършва много отдавна и по различни начини. Това е не само презморската, а и сухопътната, чрез сателита им – Дубровник. Освен това работата има за цел да покаже на читателите, че българските владетели, въпреки заимстването от Византия, което не е на 100%, имат и свои модели на поведение и общуване. Например: модела на документите е еднакъв и за двете страни, но в случая на търговския договор с венецианците, България ги облага с мито, докато точно в този период Венеция води безмитна търговия в пределите на Византийската империя.

Отделно като изображение в част втора има карта на Черно море (фиг.7.), с което целя да покажа на читателите черноморските пристанища, с част от които италианските градове-републики Венеция и Генуа търгуват.

І.2. Извори

Богати на сведения за търговията на българите за периода на Втората българска държава са западноевропейските извори от ХІІ–ХІV в. Те идват в помощ за изясняването на редица събития, които византийските или българските автори премълчават или не познават добре. Така например отношенията между България и Латинската империя през първите десетилетия на ХІІІ в. са отбелязани в хрониките на Жофруа дьо Вилардуен, Робер дьо Клари и др. Различните документи се съхраняват в архивохранилища на папската канцелария, във Венеция, Генуа, Дубровник, Рим, Унгария, Франция, Италия и в други страни. От тях може да се научи повече за икономиката, бита и ежедневието на българското население, да се добие по-вярна представа за климата и природата на Балканския полуостров и др. Те сочат, че през на XIII–XV в. българските земи са известни в Западна Европа с производството и износа на големи количества зърнени храни – пшеница, жито, ечемик, просо, восък и др. Особено прочуто през този период е „…житото от Варна и от Загора (Северна България и Добруджа), което се изнася от град Варна за Византия и други страни, посредством венециански и генуезки търговци.[1]

Изворите за периода на ХІV в. са многообразни и различни и са главно част от търговските регистри и дневници на венецианците, както и оплаквания от действията византийския и българския владетел, които се съхраняват във Венецианския архив. Част от изворите са и различните решения на Големия съвет на Сеньорията и писмата на дожовете до управителите на остров Крит и др. Източник на информация от българска страна са договорите на българските царе и монетните находки, които спомагат за добиване на по-ясна представа за търговията в българските земи.

Изворите са различни по жанр, характер, съдържание, местопроизход, народностна принадлежност на авторите и достоверност на съдържащите се в тях данни, осведоменост, отношение към българския народ и др. Най-важен извор са договорите, сключени между българските владетели и Венеция, Генуа и Дубровник. В тях се откриват ценни данни, полезни при проучването на историческата география и икономиката на България през средновековието.

За изясняването на въпроса за ролята и значението на българските земи в търговските отношения с други страни се съди от разнородни официални източници като: царски актове (грамоти, договори, писма) с Дубровник, Венеция и Генуа, някои търговски книжа от епохата – например документи в Дубровнишките архиви, от Генуезкия държавен архив, архива „Датини” в Прато, „Сметководната” книга на Антониус Барбериус, сведенията в „Наръчник по търговия” на флорентинеца Франческо Балдучи Пеголоти и др. [2]

Българските земи през цялото средновековие са прочути със своето плодородие. В анонимното „Описание на Източна Европа” от 1308 г. се отбелязва: „България сама по себе си е голямо царство... Земята му е много обширна, богата и хубава. Тя се напоява от десет плава­телни реки, обрасла е с живописни гори и дъбрави и е богата на жито, месо, риба, сребро и злато и много други стоки и най-вече восък и коприна..,”.[3] Османският историк от XV в. Нешри пък в своята „Книга за историята на османския двор” допълва: „Говорят, че земята на сина на Александър Шишман се простирала край реката Дунав и стигала до Едирне (Одрин). Разположена била точно срещу Ефляк (Влашко). Тя била твърде благодатна земя. От нея се изнасяли овце, мед и масло в света. Изобщо в нея се намирали повече всякакви блага от другите области..”.[4]

Ролята и мястото на България в Югоизточна Европа през средновековието се определя от няколко фактора: географското положение; съседството с Византия; средищното положение между Изтока и Запада; ранното образуване на българската държава и др. Намираща се на важен кръстопът, през които минават пътищата от Европа към Азия и от Средиземно море към Балтика и Русия, през цялото средновековие българската държава представлява важен и търсен търговски обект и партньор.[5]

І.3. Данни от карти

Интересите на Венеция към Балканския полуостров и Черно море в търговско отношение се формират към ХII в., но знанието за тези пазари съществува много отдавна. Изключително ясни са сведенията в морските карти или наричани по друг начин – портулани,[6] които съдържат информация за водената презморска търговия с черноморските брегове.

Данните от портуланите и морските карти, съпоставени със сведенията за черноморската търговия, показват, че през XIV в. са посещавани от италианските и другите чуждестранни търговци следните български пристанища, повечето от които са и житни тържища: Ахтопол, Созопол, Анхиало, Месемврия, Емона, Галата, Варна, Карвуна, Калиакра, Килия, Кафа, Ликостомо, Маврокастро и др. Венецианците обикновено предпо­читат да търгуват в традиционните и утвърдени български черноморски тържища, като Анхиало, Месемврия, Варна, Карвуна и Ка­лиакра. През ХІV в. като основно пристанище, от което те изнасят жито в голямо количество, се налага Варна. В средата на XIV в. Килия се издига като важно и предимно генуезко търговско тържище.[7]

През периода на Същинското средновековие (XII–XІV в.), когато се наблюдава напредък на космографските познания в Европа се раждат редица географски описания и пътеписи, написани на латински език.[8] В тях се открива информация за България и нейната територия, а това дава възможност да се допълнят данните от домашните, византийските, славянските и арабските извори. Развитието на мореплаването и презморската търговия води до засилен интерес към географските и геополитическите знания и представи за Византия и свързания с нея славянски свят, в това число и българското Черноморие.

І.4. Монетосечене

За монетосеченето в българските земи използвам книгата на Никола Мушмов „Монетите и печатите на българските царе”.[9] Монетосеченето в България съществува, но не стихийно, тъй като венецианците търгуват с византийски перпери, които изпълняват ролята на международна валута на Балканския полуостров, и които омаловажават ролята на местните монети. Наличието на венециански монети допълнително доказва факта, че търговията в българските земи е оживена, а също така и че в България се търгува с монети от различни държави.

Но сравнителен стабилитет на международния пазар постигат българските сребърни грошове на Иван Алексан­дър (изобразен със сина си Михаил (фиг.3), сечени през 1331–1335 г. Освен тях Иван Александър сече и медни монети отново с изображение на него и сина му Михаил. Също така сече сребърни и медни монети само със своя облик. (фиг.4)


-------------------------------------------------------------


Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ІV. Заключение

Независимо от привилегиите (грамотите) за свободно търгуване при условията през средновековието, чуждестранните търговци завързва­т делови връзки с местните жители главно по пъ­тя на създаването на търговски колонии в някои градове. Във Видин има дубровнишка колония, във Варна – колонии на генуезки и венециански търговци, Солун се очертава като постоянно сре­дище за венецианска и дубровнишка търговия и пр. Международната търговия е изложена на по­стоянни рискове, както поради крайната несигур­ност на пътищата, така и поради необходимостта да се изминават значителни разстояния по суша и по море със средствата на тогавашния транспорт. Невинаги помагат и грамотите за свободно тър­гуване.[1]

Офанзивата на османците за завладяването на България и на Балканския полуостров в края на XIV в., се отразява неблагоприятно върху италианската и особено върху генуезката тър­говия в българските земи. Редица от стоките и продуктите, изнасяни от тях, вече не се срещат по тържищата на Италия и Западна Европа. Това е естествен резултат от разорението и опустошението на българските и балканските земи от османците. Така например за известно време „загорският восък” изчезва като наименование от западната търговска номенклатура, поради обстоятелството, че търговията в българските земи след трите години от тяхното окончателно завладяване от османците почти замира.[2]

И след падането на България под османско владичество във венецианските документи се откриват сведения за износ на зърнени храни от българските пристанища. В „Решение на Колегиума за зърното на Венеция, относно житото, докарвано от Черно море, с изключение на това от Варна, Несебър и Педия”, от 11 юли 1403 г. се казва, че „Също всеки, както местен жител, така и чужденец, който достави жито с венециански или чуждестранен кораб от областта на Варна, Несебър и Педия от реколтата от 1403 г., което е добро и продаваемо, ако иска да го предаде на Комуната, трябва да получи от нашата Комуна 3 ливри и 5 солиди в дребни монети за всеки венециански старий, с всички гореописани начини и разпореждания.”[3]. Това се потвърждава и с решение от 21 юли 1403 г.[4] Постепенно икономическият живот в българските земи през първата половина на XV в. започва да се съживява.

След падането на Константинопол под османска власт не е преустановен трафикът на венецианските и генуезки кораби в черноморските пристанища. Това показва известно стабилизиране на икономическия живот в черноморския хинтерланд и наличието в него на едно българско селско стопанство, което превъзмогва отчасти последиците от османското нашествие. Османците продължават търговската дейност с Венеция и Генуа в Черноморието, но търговски център става Истанбул.[5]

Избраната от мен тема: „Търговия на Венеция с българските земи през ХІV – ХV в.” има за цел да отговори на поставените задачи в началото. Тези задачи и още много други, възникващи по време на работата, трябва да се докажат и анализират, но до колко релевантен ще се окаже анализа, не е сигурно. По време на работата ми се оказа, че имам двойно повече въпроси за задаване, отколкото отговори за получаване. Темата е широкообхватна и се основава на много извори, които дават по-конкретно описание на събитията и причината за случващото се. Тези извори, обаче трябва да се изучат и внимателно да се анализират, тъй като анализът им оказва най-голямо влияние върху формирането на гледната точка на изследователите.

Историята на тази тема е много интересна и грабваща вниманието. Един от основните въпроси, на които се опитах да дам отговор, е защо Венеция търгува толкова оживено с България. Изводът, че нерегламентираната търговска дейност устройва венецианците е достатъчен, но само в някои отношения. Така например въпросът защо точно житото от Варна и защо точно тя се оказва главен търговски център, как успява да се наложи, защо успява да се наложи и др. са все въпроси от малко по-различно естество – урбанистично. Варна се налага като главен търговски център на средновековна България, защото в по-голяма част от съществуването си е в пределите на българката държава, докато Месемврия, Анхиало и др. черноморски градове редовно преминават ту на българска, ту на византийска страна.

Ясно е, че венецианската и генуезката търговия с българските земи има голямо значение за България. Чрез активната търговска дейност с италианските градове-републики Венеция и Генуа, България повишава авторитета си в Западна Европа. Стоките и започват да се търсят оживено и да се разпространяват, чрез венецианци и генуезци, в много страни. Освен издигането на международния авторитет на страната, се получава и едно стълпотворение на хора по българските пазари, които не са само български жители, но и чужденци. Това спомага на икономиката на страната да се развива и подобрява, стопанството да се развива по-активно, а политиката да мине на друго ниво, не само да заимства от Византия.

Както стана ясно, България заимства голяма част от фискалната си система и термините от византийската; впоследствие, когато се засилва славянския елемент в терминологията, термините са преведени и усложнени, а фискалната система става по-комплексна. По този начин те стават релевантни на българския случай и служат активно във функционирането на страната.

Сключването на договора между Венеция и България, държава, която се намира в орбитата на Византия, и която заимства модела на съществуване и управление, показва, че България успява да се докаже като самостоятелна износителка на стоки. Но освен стоки се изнасят и много роби, като се наблюдава тенденцията за повишаване на търговията с роби. Този аспект от търговските отношения между България и Венеция, струва ми се, е недостатъчно разглеждан, защото по никакъв начин не влияе положително на страната и не подпомага развитието на икономиката, стопанството, политиката и живота на страната.

От цялото изследване се вижда количеството на изнесената стока, като главно се набляга на житото. Най-вече, защото то изпълнява важна роля в живото на хората, а именно прехраната. Без възможност за прехрана населението, няма друг избор освен да недоволства и да се бунтува, а това може да доведе до смяна на управляващите. Примерът с „черната смърт” ясно показва, че прехраната на населението на Сеньорията е от изключителна важност и това се доказа от покачването на цените на житото дори и на това от Варна.

Но въпреки лошото си качество, „житото от Варна” е сред най-често споменаваните във венецианските документи при износа на жито от България. Както се знае „житото от Варна” не е отглеждано само във Варна, а в околностите и, както и в други области на България, които нямат излаз на море и не могат да достигнат директно да венецианските търговци. Интересен е фактът, че в такъв случай търговската дейност се извършва от дубровничани, като сателит на Венеция. Още Михаил ІІ Асен подписва договор с Дубровник през 1253 г. и си осигурява непреки отношения с Венеция. Които по-късно водят до регламентирани търговски отношения – договорът на цар Иван Александър с Венеция.

По време на търговските отношения между изброените по-горе държави се наблюдава и навлизане на нови и модерни предмети и стоки. Така например с изброените от мен стоки, с които търгува Венеция в българските земи, стигаме до извода, че венецианците внасят голяма част от „западния свят” на териториите на Балканите. Стоките за лукса са нещо изключително рядко откриваемо в българските земи, защото населението не изпитва необходимост от тях, а само обкръжението на владетеля и хора смятащи себе си за „елит”.

Западните държави, развити и усъвършенствани по-рано, внасят много от стоките за „разкош” в България. Това води до промяна в стила на обличане, маниерите, обноските и пр., също така се променя и манталитета на част от населението, главно на „елита”, който може да си позволи луксозни стоки. Промяната в необходимите стоки доказва и промяна в съзнанието на хората за необходимостта от обвързване с Византия. Империята започва да губи престижа си на голям търговски център и на покровителка на балканското население. Големите търговски центрове се изместват от Константинопол и се преместват в Солун, Драч и др., по този начин Византия губи част от приходите си и от необходимите за живот стоки. Промяната в статута на Империята кара българските владетели да обърнат поглед и на Запад и да последват модела на западните държави. Това обаче се оказва невъзможно, поне в българския случай, тъй като многовековното съжителство с Византия, коренно е променила облика на България.

Така виждайки договора на цар Иван Александър с Венеция и договора на деспот Иванко с генуезците, ясно проличава модела на съставяне. Договорът с венецианците е съставен по византийски образец, докато договорът с генуезците е съставен (според И. Билярски) от самите генуезци, но може и да е съставен по генуезки образец.

Основният проблем, който се разглежда в това изследване е за наименованието на договора на цар Иван Александър с Венеция. Както по-горе отбелязах, тезите са много и всеки автор защитава отлично своята. Но истината е, че можем само да предполагаме и да гадаем какъв по-точно характер има този договор. Това е нещо, което предстои да се доказва, защото за момента в България има само един специалист по тази тема, а именно Васил Гюзелев и липсата на друго мнение по въпроса подлага на съмнение изводите му.

За да се даде точно определение на договора трябва да се обърне внимание на по-ранните регламентирани и нерегламентиране отношения между двете държави. За вида и характера на документа съдим по издадените извори, които наблягат на отношенията през ХІV в., а тези от предишните периоди остават в периферията и само се споменават, не се взимат сериозно под предвид. Така например не се споменава в изворите за търговска дейност с българските земи по времето на Латинската Константинополска империя и преди това. Нима през периода 1204-1261 г. венецианците не търгуват и не изхранват населението си? Къде са изворите за този период. И защо те да не оказват влияние при формирането на идеята за регламентиране на търговската дейност с Венеция?

Разглеждайки изворите, открих липсата на документи и доказателство за търговска дейност с българските земи през ХІІ-ХІІІ в. Такава търговска дейност се споменава в договора на император Алексий ІІІ Ангел, където той дава привилегиум на венецианците за безпрепятствена търговска дейност в земите му, и където се споменават темите Загория, Тракия и Македония. По този начин търговията в българските земи с чуждестранните търговци е регламентирана, но не от българските владетели, а от византийските.

В началото на изследването си се опитвам да докажа, че венецианците познават българските земи много преди 1347 г. Те са познати на Западна Европа, защото се намират в орбитата на Византийската империя. Но освен покрай Византия България, и по точно българските владетели успяват да извоюват един международен престиж, като например по времето на хан Крум, България има обща граница с Франкската империя, през българските земи преминават кръстоносците от първия, втория и третия кръстоносен поход, а по времето на Калоян кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход се правят безуспешен опит да покорят българските земи, но безуспешно.

Отношенията между България и Запада във връзка с кръстонос­ните походи имат и друга страна. В резултат на походите се създават условия за разнообразни, не пряко свързани със самите походи връзки на българския народ и българската държава със Запада. От една страна, това са икономическите и търговските връзки на българските земи с големите търговски центрове на Запад. Това са на първо място ита­лианските градове-републики Венеция, Генуа и др., които по време на походите и след тях обхващат в мрежите си търговията с Византия и изтока изобщо.

По-горе стана ясно, че Венеция е предпочитала българските стоки, заради нерегламентираната и безмитна търговия, но това става, само след като Византия изкарва наяве аспирациите си към ролята на регулатор за достъп до Черно море. Разбира се това става и след няколко битки между Венеция и Генуа, за господство в черноморския басейн. Не бива да забравяме, че българските пристанища играят второстепенна роля в търговията на градовете-републики Венеция и Генуа. Двете комуни търгуват активно и с Кримския полуостров, откъдето, според „Наръчника по търговия” на Пеголоти, житото от Кафа е най-доброто жито в Черноморието и Хазария.

Търговията с българските земи не стихва и след османското завоевание. Веднага след като османците се установяват на Балканите, те продължават да поддържат връзки с търговските партньори на превзетите земи. Друг факт е, че и житото вече се изнася и за столицата на османската империя и другите и части. По този начин стоките от България продължават да се изнасят, само че вече носят печалба другиму. А в българските земи започват да се внасят, не западноевропейски стоки, а стоки от Ориента, като това става масова явление.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 319 посетителя и 12 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.