Търсачка

Банер

Каталог Психология Агресивни прояви при учениците в начална училищна възраст


Дипломна работа, 65 страници малко по-големи от стандартните, съдържа таблици, диаграми, схеми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} table.MsoTableGrid {mso-style-name:"Table Grid"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; border:solid windowtext 1.0pt; mso-border-alt:solid windowtext .5pt; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-border-insideh:.5pt solid windowtext; mso-border-insidev:.5pt solid windowtext; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

 

Увод

с. 3

Първа глава. Проблемът за агресията в психологическата литература

с. 5

1. Същност и особености на човешката агресивност

с. 5

1. 1. Условия за възникване на агресивните прояви

с. 9

1. 2. Агресивността като личностна характеристика. Полова и възрастова специфика

с. 12

1. 3. Зараждане на агресивни тенденции в детството и съвременните им измерения

с. 18

2. Социализационни процеси и причини, обуславящи агресивните прояви в начална училищна възраст

с. 22

2. 1. Семейната и училищната среда като съществени фактори за проява на агресивност

с. 24

2. 2. Влияние на медиите върху детското поведение. Насоки за работа с деца с агресивни прояви

с.29

Втора глава. Експериментално проучване на агресивните прояви в училищната среда

с. 34

1. Теоретична постановка и методологически основания на емпиричното изследване: цели, задачи, хипотези

с. 34

2. Методи и организация на изследването

с. 35

Трета глава. Анализ на резултатите от изследването на агресивните прояви на учениците

с. 39

1. Анализ на резултатите от изследването на агресивността при 8-9 годишни момичета и момчета

с. 39

2. Анализ на резултатите от изследването на агресивността при 10-11 годишни момичета и момчета

с. 44

3. Сравнителен анализ на резултатите от изследването на агресивността при 8-9 годишни и 10-11 годишни момичета и момчета

с. 50

Обобщение, изводи и препоръки за преодоляване на агресията в образователната практика

с. 54

Литература

с. 3

Приложения

с. 3

У В О Д

 

Живеем в трудно време. Когато човек мисли едва ли не само за физическото си оцеляване, когато болшинството от хората живеят на прага на бедността е много трудно да се спазват завещаните от предишни поколения морални ценности и норми. Нещо повече, в днешно време човечеството като че ли се връща много назад в своята ценностна система.

В началото на еволюцията на човека агресивното поведение изиграло голяма роля за неговото приспособяване. Но когато се огледаме наоколо и видим свят, изпълнен с насилие и конфликти, ненавист и недоверие между хората, безсмислените кръвопролития и тероризъм, с основание започваме да се съмняваме в ролята на агресията за оцеляване.

Наблюдаваме тотален регрес по отношение на човешките взаимоотношения и в личностен и в цялостен социо-културен план. Моделите на поведение все повече се променят в полза на насилието, целите оправдават използваните средства, цената на човешкия живот спада с такава скорост, с каквато се покачва цената на жадуваната цел.

Всички трусове в обществото рефлектират най-болезнено върху децата. Много от тях нямат нужните условия за да изживеят пълноценно своето детство. Загрижени за всичко друго, на родителите им остава все по-малко време да се занимават пълноценно със своите деца, да ги обсипят с нужното внимание и любов. Логично е децата да търсят своето място под слънцето, да искат да се изявяват и утвърждават. А къде са положителните примери, които да следват? Не намирайки опора в нещо положително, социално значимо и цялостно, те се обръщат към неподходящи образци за поведение. Възприемат неподходящи модели за подражание и оттук първите стъпки към отклонение от правилния път на поведение. Стига се до неизбежен сблъсък с обществено приетите норми на поведение. Незачитането на съществуващите морални ценности и норми води до постепенно деградиране на обществото като цяло. А това е трудно сравнимо с нещо друго и е много страшно. Децата, като най-невинните и незащитени същества усещат най-ясно това, което се случва. Негативните примери за следване не водят до нищо добро. Все по-често в информационния поток, с който ни заливат медиите, заема постоянно място една тема, която буди основателна тревога - това е проблемът за насилието, агресията, която се шири около нас и ни изпълва с безпокойство. Масовото излъчване на насилие по телевизията (филми, предавания, реалити шоу), компютърните игри изпълнени с насилие - това са областите, към които се насочват децата. Нарастването на проявите на насилие, в които участват подрастващите, прави този проблем изключително остър и болезнен. Още повече че агресивното поведение е постоянен спътник и на училищния живот. Все по-често ставаме свидетели на жестоки и безпричинни сбивания, водещи до леки и по-тежки повреди, на грубо отношение към преподаватели, родители и други възрастни. Хуманизмът в обществото се проявява само тогава, когато се случи нещо страшно и непоправимо. На фона на непрекъснато нарастваща детска престъпност у нас и намаляването на възрастовата граница на извършителите, става ясно до колко тревожен и значим е разглежданият проблем. Все повече нараства необходимостта от това всички държавни органи и обществени организации да работят заедно, когато се касае за съдбата на децата и за осигуряване най-добрата защита на техните нрави и интереси. Когато говорим за възможности за регулация на агресивното поведение не само в семейството, на улицата, но и в училище, се налага съобразяване с половите и възрастовите особености на подрастващите. Според изследователите това е така, защото ако в първите години на живота при различните деца типа и честотата на агресията съвпадат, то с нарастване на възрастта същата се изменя. Влияние за това оказва и различието в пола. В този смисъл изключително актуален е проблемът за разкриването на причините и психологическите механизми на агресивното поведение на подрастващите.

Основната цел на дипломната работа е проучването на социалните фактори, които влияят за агресията при момичетата и момчетата от начална училищна възраст. От сериозен интерес е и анализирането на същността, генезиса и особеностите на човешката агресивност в теоретичен и емпиричен план. Изключително важно е да се очертаят най-често срещаните агресивни прояви сред учениците в начална училищна възраст и въз основа на това да се работи превантивно за недопускането им или за успешното отстраняване на причините, които ги отключват и поддържат в училищния контекст.

Научноизследователските задачи на настоящото проучване са следните:

Ø Установяване на причините, пораждащи агресивни прояви;

Ø Проучване на особеностите в поведението на момчетата и момичетата от начална училищна възраст и анализ на половите различия в агресивните прояви.

За решаване на основните научноизследователски задачи са използвани два научни метода. Единият е въпросникът за изследване на агресивните прояви, създаден от Бъс-Дюрки, а другият е специално създадена за целите на настоящото изследване анкета.

Първа глава. Проблемът за агресията в психологическата литература

1. Същност и особености на човешката агресивност

Агресията е основно явление у живота на всяко живо същество. Тя е свързана с инстинкта за самосъхранение и помага на организма да използва заобикалящата среда за задоволяване на жизнените си нужди Агресията и агресивността са от явленията, за които се дискутира по различни поводи и в различен смисъл. Една от причините за неопределените граници на явлението е тази, че в неговия житейски смисъл се влагат множество значения-като се започне от етническата вражда, физическото насилие по време на войни и се стигне до проявите на кариеризъм, обиди, подигравки, детски караници. Агресията произхожда от латинската agressio, което означава нападам, пристъпвам и е един от механизмите на психологическа защита на индивида. Тя е социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат вреди на хора или повреди на предмети.

В "Речник по психология" (Десев, 1999) пише за агресивността, че означава "нападателност, социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или предмети. В тесен смисъл на думата агресивността означава войнствен характер на човека; в по-широк смисъл - динамизмът на човека, който се утвърждава, без да отбягва трудностите, борбата; още по-широко разбрана, агресивността характеризира основна диспозиция, благодарение на която живото същество може да получи удовлетворяване на свои жизнени потребности, най-вече на тези от храна и възпроизводство. Агресивността е социално обусловена и мотивирана, макар понякога недостатъчно разумно контролирана" [4] Агресията е съпътствала постоянно човешката "цивилизация". От историята са известни множество факти на прояви на агресия спрямо невинни хора, агресивни прояви, подбудени от етнически, политически, расови, роднински и религиозни мотиви.

Понятието "агресия" означава множество разнообразни действия, които нарушават физическата или психическата цялост на друг човек, нанасят му вреда, противоречат на интересите му или водят до унищожението му. Тази анти-социалност на явлението позволява да се отнасят към него в такъв широк спектър от прояви. Агресивното действие не е просто реакция на някаква ситуация, а има и конкретен мотивационен аспект, който разкрива подбудите за действията и евентуалните последствия. Всяко агресивно действие цели да причини вреда или болка.

Л. Бърковиц отбелязва,че един от големите проблеми при дефинирането на агресията произтича от използването на термина за обяснение на широк кръг от различни действия: "Когато хората описват някого като агресивен,те биха могли да искат да кажат,че той често се опитва да причини болка на останалите или,че е много настоятелен и се опитва да наложи своя собствен тип на взаимоотношения с останалите или,може би,че напористо и самоуверено отстоява убежденията си или че обикновенно се опитва да разреши изправящите се пред него проблеми по-настоятелно."[13, Попов, 1999)]. Л.Бърковиц посочва и някои характерни личностни свойства на агресивния индивид,а именно,че той унифицира много хора и обекти като функционално еквивалентни и активизира и подържа съответно поведение към тях. Термините "агресивност", "агресивен човек" и други подобни срещаме често по отношение проява на междуличностно равнище, с различно съдържание. Тяхната същност от различни изследователи се разглежда по различен начин. Агресивноста в повечето случай е свързана с конфликт между отделните личности, а не с нарушаване на правни норми. Агресивното поведение може да влияе върху извършването на различни дейности. То по-скоро е индивидуална личностна, поведенческа стратегия за постигане на някаква цел.

Агресията може да бъде разглеждана като проява (напрегнатост, неудовлетвореност), може да бъде свързана с желание за личностно превъзходство (лидерство в групата), да се "излива" от фрустираността на личноста в социалния живот. Тя е заложена биологично в човека, но не всички постъпки и не всички хора са агресивни. "Хората безспорно не са еднакви. Те се отличават един от друг не само по вродените индивидуални особености, отличават се и по своето развитие. Човешкото поведение зависи от много елементи - в какво семейство е пораснал, в какво училище е учил, в какъв обществен кръг се намира. Хората, които са сходни по природа, могат да се различават като личности. Близките житейски обстоятелства често изработват сходни реакции при хора, които иначе са напълно различни. В основата им стои мотивационната дейност, активизацията на волята, качеството на ценностите, силата на чувствата и други "[14, Петров, 1998, с.35-36].

Според З. Фройд, агресивното поведение по своята същност е инстинктивно и неизбежно, тъй като в човека са налице два много мощни инстинкта: сексуалният /либидо/ и инстинкта за разрушение /танатос/. Енергията на първия инстинкт е насочена към удоволствие, съхранение и възпроизвеждане на живота. Енергията на втория е насочена към разрушаване и прекратяване на живота. З. Фройд твърди, че всяко човешко поведение се явява резултат от сложното взаимодействие на тези два инстинкта и между тях съществува постоянно напрежение. Предвид това, че е налице остър конфликт между съхранението на живот /Ерос/ и неговото разрушение /Танатос/ други смесени механизми обслужват целта да направляват енергията на Танатос навън /Аз/. Ако тази енергия не бъде обърната навън, то тя скоро ще започне да разрушава самия индивид. По такъв начин Танатос косвено способства за това агресията да се насочва навън срещу другите. Тази теория може да се визуализира чрез следната схема:

----------------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Обобщение, изводи и препоръки за преодоляване на агресията в образователната практика

От представените анализи и сравняването на резултатите (приложение №3 и приложение №4)се установи, че момчетата са по-агресивни от момичетата. И телесната и вербалната агресивност при момчетата са с чувствително по-високо равнище на проява от колкото при момичетата. От анализа и сравняването на резултатите се установява, че с възрастта агресивността нараства. От представените анализи за групата на момичетата следва, че средните стойности на физическа агресивност при 8-9 годишните момичета се оказа по-високи от същите при 10-11 годишните момичета. Този вид агресия показва, че една част от изследваните деца са готови да действат от позицията на силата и тя се превръща в основно тяхно средство за решаване на проблемите им.

Това се отнася и до вербалната агресивност. Макар и по-малко приемана за опасна, словесната агресия също има негативно отношение особено за децата, които са лесно раними. Много често обидните думи се помнят дълго време и оставят траен отпечатък в детското съзнание. Физическата и вербалната агресия намаляват почти равномерно ,при момичетата с възраста. Но независимо от това при 10-11 годишните момичета агресивността като цяло нараства, защото нараства агресивната раздразнителност, агресивното недоверие, ревност и омраза, вина след агресия.

Определени по-явни прояви на агресивност при 8-9 годишните момичета преминават в други по прикрити при 10-11 годишните момичета. От анализите за групата на момчетата, които бяха представени се установи, че физическата агресивност при 8-9 годишните и при 10-11 годишните запазва едно и също равнище на проява, докато вербалната агресивонст с възрастта намалява. С възрастта нараства равнището на проява на индиректна агресивност. Индиректната агресия се явява един заместващ вид агресия, който не е насочен пряко срещу някого, но чрез извършването на дадени действия става много ясно, че всъщност е насочено срещу този човек - макар и в не пряка форма. Характерно за този вид агресия е, че тя се съпровожда обикновено с чупене на нещо, удряне по масата, тряскане на врати или говорене за някого в негово отсъствие. Неоспорим е фактът, че възможността да удряш по масата или да счупиш някоя вещ е за предпочитане пред алтернативата да удариш човек и да го нараниш. Нараства равнището и на агресивната раздразнителност агресивна раздразнителност. Агресивно раздразнителните деца обикновено се афектират от наглед съвсем обикновени неща и ги възприемат като значителни., агресивно недоверие, ревност и омраза, вина след агресия, лъжата,както е и при групата на момичетата.Това води до нарастване на агресивността като цяло при момчетата.

Момчетата проявяват по-голяма склонност към агресивни действия от момичетата. Възможно е това да се дължи на различно отношение на лицата от двата пола към агресивността.

Проявите на агресия от страна на момчетата често се интерпретират като приемливи, не рядко и поощрявани Съществува и своеобразна нагласа на повечето хора да приемат и отнасят агресивността в поведение по-често към мъжкия стереотип.

Хипотезата относно това, че момчетата са по-агресивни от момичетата, че реализират значително по-често физически агресивни действия от момичетата се потвърждава. Според изследването се отнася и до вербалната агресивност и тук хипотезата се потвърждава.

Физическата агресия при момчетата е може би в следствие от импулсивното поведение на една част от тях, възприемани като лидери на взаимодействията. С действията си ( замеряне, удряне, обиди, и т.н. ) те предизвикват другите към конфликтни ответни реакции, съпроводени често с прояви на агресивност. Подобни агресивни актове се извършват не рядко, с цел да се насочи вниманието към собствената личност, да се покаже превъзходство спрямо съучиниците.

Предполага се, че тези действия са израз на преобладаващи неволеви характеристики в поведението на учениците. Това е или в резултат на семейните условия, в които децата са придобивали социален опит (били са свидетели на агресивни действия, които са се извършвали между родителите или агресивни действия от страна на родители насочени към самото дете) или на взаимодействието им в референтната за тях група, в която те с успех се ползват от агресивните си постъпки. В повечето случаи агресивните действия на тези деца се преценяват от съучениците им като преднамерени, което предизвиква и ответни действия от същия характер.

Частично се потвърди хипотезата на изследването, защото не се потвърди предположението, че с възрастта физическата агресия ще намалява, а вербалната агресия ще се увеличава и при момичетата и при момчетата.

От изследването се установява, че при момичетата с възрастта намаляват физическата и вербалната агресивност, а при момчетата - физическата агресивност се запазва, а вербалната агресивност също намалява с възрастта.

Както се отбелязва в теоретичната част до голяма степен причините пораждащи агресивност в поведението, са свързани с влиянието на социалните фактори - училище, семейството (психо-травмиращите семейни взааимоотношения), приятелския кръг, медиите (пропаганда на насилие по филмите - всички възможни варианти на убийства, побои и др., различни предавания шоу демонстриращо борба"Кеч мания"), компютърните игри, улицата, където децата играят.

При разговорите ми с учителите, те споделиха, че след началото на излъчванията на различни предавания и реалити шоу като например "Кеч мания" децата след училище започвали да си организират турнири и да се бият, като всяко се определяло на един от участниците от това предаване-Скалата, Трите хикса и тн. Начинът на хранене също играе роля, защото децата консумират големи количества сладко като шоколади, вафли и дори и кафе, а това им действа като адреналин, който при отрицателни емоции се увеличава и стимулира агресивните прояви.

За детето от начална училищна възраст климатът в семейството и училището е от особено значение за психичното му развитие, във връзка с усвояване на положителните модели на поведение и взаимодействие. В спокойна атмосфера, в дух на разбирателство, уважение и симпатия се създава благоприятна обстановка за възпитание на детето, по отношение на отговорност и етични отношения към другите хора.

За да се установят трайни модели на агресивно поведение, от особенна важност е да се даде на детето възможност да интериализира система от ценности, която отхвърля агресивността. Затова родителите и учителите трябва много внимателно да преценят какви форми и начини за въздействие ще прилагат спрямо детето при негативни прояви от негова страна.

В тази насока е необходимо да се измести доминантата от стремежа за благополучие в получаваните резултати при дейността на децата към стремеж за благополучно и хармонично развитие на детската личност. Агресията може да се намали, когато детето изгради в себе си представа за ефекта на нараняването,причинено на другите от него,и това е придружено с обяснение и насърчаване в търсенето на други алтернативни поведения.

Като средство за намаляване на агресивността се сочи заниманието със спорт - плуване, бягане, карате. Положителният пример, емпатията, убеждаването играят важна роля. Най-често след агресивни прояви на детето, възрастните налагат определено наказание, смятайки, че по този начин ще коригират поведението. Доказано е, че суровото наказание има временно действие, а ако не се прилагат предпазливо, в бъдеще може да има обратен ефект, т. е. да формира крайно агресивни деца. Има известни основания да се вярва, че наказанието може да бъде полезно, ако се прилага правилно.

След проведеното изследване се установи, че с възрастта нараства равнището на проява на вина след агресия, добре е да се обърне внимание на този момент. Преживяването на вина се състои от усещане, че детето греши че „не е право" по отношение на другите или на самото себе си. В училище а и в семейството събуждането на чувството за вина трябва да се използва за организиране и коригиране на не мотивирани действия на учениците. Не трябва родителите да манипулират децата да изпълняват някаква задача посредством чувство за вина.

В началото на ХХІ в. въпреки напредъка на материалната и духовна култура, все повече се увеличават проявите на агресивно поведение, изразяващо се в различни форми на насилие. Тези прояви често имат различни причини, но е по-лесно да се обясняват и оправдават с агресивната природа на човека. Не трябва да се слагат под един знаменател всички, когато един е извършил нещо неприемливо, а да се помогне за завръщането на тази личност в обществото. Много фактори влияят върху формирането на личността, някои от тях са предпоставка за агресивно поведение.В социализацията на индивида възникват противоречия, те немогат да бъдат изкоренени.

В настоящата разработка насочихме вниманието си върху факторите, които влияят за агресивните прояви при момчетата и момичетата от начална училищна възраст. Влиянието на социалните фактори подпомагат агресивните прояви при децата във всичките им разновидности. Те имат за свой източник и свой адресат обществото - институциите и индивидите.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 781 посетителя и 25 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.