Търсачка

Банер

Каталог Биология, Екология КОМПОСТИРАНЕТО В БЪЛГАРИЯ


Дипломна работа, 62 стандартни страници, съдържа таблици, снимки, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Увод

Замърсяването на околната среда е един от най-основните и актуални проблеми на съвременността. Много от световните и регионални организации следят проблемите свързани с природата и човешкото общество, като се стремят поне частично да ги премахнат и да направят взаимодействието им по-пълноценно и благоприятно. Това е един начин за подобряване на връзката човек – природа.

През последните години в резултат на развитието на индустрията и жизнената дейност на хората в околната среда се генерират огромно количество отпадъци от всякакво естество. При неправилното управление на тези отпадъци съществуват реални рискове както за самата среда, така и за здравето на обществото. За ограничаване в максимална степен на тези рискове в практиката се използват различни методи за третиране.

Основен метод за обезвреждане на отпадъците в България е депонирането. В последно време алтернативен метод за управление на биоразградимите фракции е компостирането, което е широко застъпено в западноевропейските модели за обработка на отпадъците.

През 1997 г. на конгрес в Атланта се слага начало на световната политика за компостиране (преработка на органични отпадъци в тор). Тогава Жак Ив Кусто изненадва всички, като прогнозира, че към 2050 г. компостът ще има стойността на злато.

I.Литературно проучване

1. Същност на процеса компостиране

1.1 Определение за компост

Компостът (фиг1.) представлява стабилно, хигиенизирано, без неприятна миризма, богато на органични съставки и подобно на хумус вещество, получено в резултат на процеса на компостиране.

Фиг.1. Компост

1.2 Същност на процеса

Компостирането е екзотермичен процес , при който органичните субстрати се подлагат на аеробна биодеградация от смесена микробна популация в условията на подходяща температура и влажност. В процеса на биодеградацията органичния субстрат претърпява физично и химично превръщане с образуването на стабилен хумуфициран краен продукт. Този продукт е ценен за селското стопанство като органичен тор и като средство за подобряване на структурата на почвата. Хумуфицираните продукти бързо влизат в равновесие с екосистемата, която са внесени и не предизвикват сериозни нарушения в нея, както това се наблюдава при внасяне на непреработените органични отпадъци. Сред отпадъците, които се компостират спадат хетерогенната градска смет (смес от органични и неорганични компоненти), хомогенните фекални маси от животински ферми, отпадъци от растениевъдството, активна кал и др. В процеса на компостиране органичните вещества преминават в по-стабилна, по-проста форма, отделя се СО2 и Н2О, температурата се повишава. В естествени условия биодеградацията протича бавно, на повърхността на земята, при температурата на околната среда и предимно аеробно. Естественото разлагане на органичните компоненти може да се ускори ако преработваният субстрат се събере на купчини, което позволява да се съхрани част от топлината отделяна при ферментациите. Този ускорен процес именно е компостирането. Органичните отпадъци с промишлен, селскостопански или битов характер съдържат смес от захари, белтъци, мазнини, хемицелулози, лигнин и неорганични соли с широко вариране на съдържанието, което определя и различно време на разграждане на отделните компоненти. Обикновено съдържанието на сухо вещество по отделните компоненти е както следва:

· водоразтворими съединения – 2-30 % (захари, нишесте, аминокиселини, амониеви соли и др.) ;

· съединения разтворими в органични разтворители, като етер и спирт (мазнини, масла, восък) – 1-15% ;

· белтъци 5-40 % ;

· хемицелулоза 10-30 % ;

· целулоза 15-60 % ;

· лигнин 5-30 % ;

· пепел 5-25 % .

Органичните вещества, съдържащи се в отпадъците, подходящи за биологично третиране могат да се разделят на няколко групи:

· органични съединения на азота – аминокиселини, аминозахариди, пептиди, белтъчини, нуклеинови киселини ;

· въглехидрати – полизахариди, захариди (целулоза, хемицелулоза, скорбяла и др.) ;

· ароматни съединения – лигнин, фенолни съединения;

· липиди – мазнини, восъци, стероиди и др.

Целулозата, лигнинът и въглехидратите се разпадат по-бавно и се образува тъмен, относително устойчив хумус, бавно освобождаващ азот. Съставът на отпадъчните фракции зависи от възрастта и вида на растението и условията, при които е отглеждано. Свежото зелено растение съдържа много водоразтворими вещества, белтъци и соли. При увеличение на възрастта му солите се връщат в почвата, а нискомолекулните вещества стават високомолекулни (целулоза, хемицелулоза, лигнин) . Съставът на отпадъците от животновъдството зависи преди всичко от вида на животното и от неговата храна.

1.3. Фази на процеса

Процесът компостиране протича в четири стадия: мезофилен, термофилен, изстиване и съзряване. Процесът започва при температурата на околната среда; рН на течната фаза обикновено е слабо кисело. В началния мезофилен стадий микроорганизмите, присъстващи в отпадъците, започват бързо да се размножават, температурата се повишава до 40°С и средата се подкиселява за сметка на образуването не органични киселини. При температура 40°С мезофилите загиват, а термофилите започват да преобладават. Това повишава температурата до 60°С, при която гъбичките умират. При температура по-висока от 60°С, биодеградацията продължава от спорообразуващите бактерии и термоактиномицетите, като рН става алкално поради отделения амоняк от белтъците. По време на термофилната фаза ней-лесно усвояемите субстрати, като захари, нишесте, белтъци и мазнини бързо се изчерпват и скоростта на процеса започва да намалява, след като в нея се въвличат по-устойчиви субстрати. При това намалява и топло отделянето и постепенно се изравнява със скоростта на загуба на топлина от системата, което съответства на температурата за достигане на температурен максимум. След това компостът започва да изстива. Често при компостиране на стари отпадъци се наблюдават няколко температурни максимума. Може да се каже, че след температурния максимум разбъркваната маса за компостиране е достигнала стабилно състояние. Лесноусвоимите съединения вече са разградени, основната потребност от кислород е удовлетворена, компостираният материал престава да привлича мухи и паразити и не мирише, защото лесно достъпните азот и сяра са свързани от новообразуваните микробни тела. По време на изстиването рН бавно пада, но остава алкално. Термофилните гъби от по-хладните зони отново обхващат целия обем и заедно с актиномицелите усвояват полизахаридите, хемицелулозата и целулозата като ги разрушават до монозахариди, които се използват от широк кръг микроорганизми. Скоростта на топлоотделяне намалява значително и температурата спада до тази на околната среда. Първите три стадия на компостирането (мезофилен, термофилен и на изстиване) протичат за дни или седмици, в зависимост от типа на използваната система за компостиране и микробиалната активност. Заключителният етап – съзряване, през който загубите на топлина и маса са малки, продължава няколко месеца. През този стадий протичат сложни реакции между остатъците лигнин и отпадъчните белтъчини на умрелите микроорганизми водещи до образуване на хуминови киселини. Компостът не се загрява, в него протичат анаеробни процеси при съхранение, той не отнема азота от почвата при внасяне в нея. Крайното му рН е слабо алкално. Най-подходящата максимална температура е 55-60°С, защото по-високите температури подтискат повечето микроорганизми и процесът се забавя. От друга страна, при 60°С се унищожават патогенните микроорганизми.

1.4. Микробиологични аспекти

В процеса компостиране вземат участие над 200 вида бактерии и не по-малко от 50 вида гъби. Тези видове може да се подразделят според температурният им диапазон на психрофили (t<20oС), мезофили (t=20-40oС) и термофили (t>40oС). Микроорганизмите, които преобладават в крайният стадий на компостирането са мезофили.

Макар, че количеството на бактериите в компоста е много голямо, поради малките им размери те съставляват по-малко от 50 % от общата микробна биомаса. Някои видове (от род Bacillus, Clostridium) образуват ендоспори, които издържат значителни температури и изсушаване. Актиномицетите растат значително по-бавно от бактериите и гъбите и на ранните етапи от компостирането не им правят конкуренция. Те се появяват на по-късните стадии от процеса, когато станат твърде много и формират на дълбочина 10 см от повърхността добре видим слой от актиномицети с бял или сив цвят. Те достигат до 105-108 клетки на 1г. влажен компост, което е по-малко в сравнение с бактериите. Гъбите играят важна роля в деструкцията на целулозата и състоянието на компостируемата маса трябва да се регулира така, че да се оптимизира тяхната активност. Важен фактор се явява температурата, тъй като гъбите загиват при t<55oС. Сред гъбите са отделени както термофили (растат при t=50oС), така и мезофилни (растат при t=28oС). След понижаване на температурата те отново са разпространяват из по-хладните зони по целия обем. Обикновено след 50 дни от началото на компостирането нараства броят на целулозолитичните и лигнинразграждащите гъби и актиномицети, а броят на бактериите се понижава.
Вирусите поради високата температура на компостиране рязко намаляват. Бактериофагите, актинофагите и други, могат да окажат известно въздействие върху микробната асоциация. Тоест чрез унищожението на една група микроорганизми се дава възможност за развитие на друга.
Първаците се хранят с определени видове бактерии, водорасли и други първаци, те не усвояват дрожди и актиномицети. Когато влагата и температурата станат неблагоприятни, първаците образуват цисти с които преживяват за дълго време.
Структурата на компоста към края на процеса (t=7-13oС, оптимална влажност) се формира и с участието на червеи, мравки, бръмбари, термити и прочие.

 

-----------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключения

В резултат на извършения преглед на състоянието на компостирането в България и анализа на законодателството и институциите, имащи отношение към управлението на отпадъци и в частност към компостирането, може да се направи извода, че възможностите за развитие на компостирането в извънградските и селските райони на България зависят от въвеждането на законодателна забрана за депониране на биоразградимите отпадъци и съответно задължение за разделното им събиране, облекчаване на процедурата за избор на площадка за съоръженията за компостиране и въвеждане в експлоатация на такива съоръжения и инсталации, както и използването на други стимули, касаещи предимно населението, като например икономически стимули, свързани с намаляване на такса смет.

Добре балансираният компост е с доказани свойства на подобрител на почвата.

Ако редовно се добавя компост, почвата в градината става по-проветрива, по-лесно се отцежда и съдържа подобрен хранителен резерв, от който растенията могат да черпят.

Подобрената почва създава по-малко проблеми с насекоми или болести. Компостът е хранителна среда на многобройни полезни почвени микроорганизми, които контролират вредните микроорганизми. Той подпомага отглеждането на здрави и устойчиви на вредители растения.

За да се постигне по-добро качество на компоста и възможност за бърза реализация е необходимо да се използват инсталациите и съоръженията с по-висока степен на автоматизация.


Използвана литература

1. Влахов, С., Микробиологични методи за пречистване на околната среда, София, 2003г.

2. Георгиев, Йончо, Методи за третиране и оползотворяване на твърди битови отпадъци, София, 2007г.

3. Димитрова, Ели, Практическо земеделие и домакинство, 2005г.

4. Иванов, Петко, Стопанин, 2002г.

5. Томов, В., Методично ръководство за дипломанти, Русе, 2005г.

6. Тотев, Иван, Третиране на твърди битови отпадъци, София, 1993г.

Интернет мрежа

7. www.earthforever.org/indexbg.html

8. www.meva.bg.com

9. www.compost.org/pdf/compostproc tech

10. www.gicom.nl

11. www.mj-as.com

12. www.gardengudes.com

13. http://ecozavod.com


Съдържание

Увод 3

Глава І

Литературно проучване 4

1. Същност на процеса компостиране 4

1.1. Определение за компост 4

1.2. Същност на процеса 4

1.3. Фази на процеса 6

1.4. Микробиологични аспекти 7

1.5. Основни параметри използвани при компостирането 8

1.6. Съоръжения и инсталации за компостиране 11

1.7. Състав на компоста 13

1.8. Начини на компостиране 14

2. Исторически преглед на приложението на процеса компостиране 16

3. Възникване на компостирането в България 20

3.1. Общ преглед 20

3.2. Домашно компостиране 21

4. Обект, предмет, цел и задачи на дипломната работа 26

Изводи 27

Глава ІІ

Приложение на компостирането в България 28

1. Екологично законодателство и норми във връзка с прилагането на компостирането в България 28

1.1. Законодателство в България, свързано с компостирането 28

1.2. Национални стратегии, свързани с компостирането 32

1.3. Институции, отговорни за изпълнение на законодателството по компостирането в България 33

2. Компостиране на различен тип отпадъци 35

3. Техники и технологии, използвани при компостирането 38

3.1. Машини за смилане 38

3.2. Машини за сепариране 41

3.3. Машини за изстискване 41

3.4. Машини за смесване 42

3.5. Машини за разбъркване (хомогенизиране) 42

3.6. Машини за сортиране 44

3.7. Машини за пакетиране 45

3.8. Съоръжения и инсталации за компостиране 45

4. Програми/проекти/ във връзка с приложение на компостирането на компостирането 47

4.1. Програми за компостиране по общини 47

4.2. Програми за заводи за компостиране в страната 52

Изводи 55

Глава ІІІ

Анализ и резултати от прилагане на компостирането в България 57

1. Предимства на прилагания метод за оползотворяване на отпадъци 57

2. Недостатъци на прилагания метод за оползотворяване на отпадъци 57

Изводи60

Заключения 61

Използвана литература 62


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 119 посетителя и 1 потребител в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.