Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Каталог Икономика Застрахователно дело НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПАЗАР В СВЕТЛИНАТА НА ДИРЕКТИВИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Дипломна работа, 70 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици, формули, схеми, диаграми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ УВОД ПЪРВА ГЛАВА ПРАВНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ 1. Макроикономическа стабилност 2. Съвременният застрахователен пазар ВТОРА ГЛАВА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ ПАЗАР В БЪЛАГРИЯ 1. Същност и особености на застрахователния пазар 2. Национален застрахователен пазар 3. Либерализация на Държавен надзор 3.1. Макроикономическа стабилизация 3.2. Процеси на лицензиране на заварените застрахователи и застрахователни брокери 3.3. Положителни тенденции в застрахователния пазар 3.4. Негативни тенденции на застрахователния пазар 3.5. Динамика на развитие 3.6. Присъствие на чуждестранни застрахователи 4. Деконцентрация на застрахователния пазар ТРЕТА ГЛАВА ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕТО 1. Икономическа и политическа обстановка 2. Генериране на нови застрахователни потребности и модернизация на застрахователния отрасъл 3. Пазарна политика на застрахователните дружества 4. Основни показатели характеризиращи мястото на животозастраховането в застрахователния пазар ЧЕТВЪРТА ГЛАВА ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБЩОТО ЗАСТРАХОВАНЕ 1. Икономическа и политическа обстановка 2. Генериране на нови застрахователни потребности и модернизация на застрахователния отрасъл 3. Пазарна политика на застрахователните дружества 4. Основни показатели, характеризиращи мястото на общото застраховане в застрахователния пазар ПЕТА ГЛАВА ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ ПАЗАР 1. Преразпределение на застрахователния пазар 2. Генериране на нови застрахователни потребности и модернизация на застрахователния отрасъл 3. Основни показатели характеризиращи мястото на застрахователния пазар в българската икономика 4. Стратегия на развитие на застрахователния пазар 2005 г. 5. Стъпки за подобряване състоянието на пазара ЗАКЛЮЧЕНИЕ ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ПРИЛОЖЕНИЯ УВОД Създаването на застрахователен пазар е последица от въвеждането на пазарна икономика. С премахването на монопола в застрахователното дело се създават условия и за пазарни отношения в областта на застраховането. Застрахователният пазар има голям обхват. Той не може да се ограничи в рамките на дадено, специално обособено за целта място. В понятието пазар (застрахователен пазар) се включват всички търговски сделки, които се извършват на дадена територия. Застрахователният пазар е мястото, на което се срещат застрахователите или техните посредници с кандидатите за застраховане или презастраховане. На него посредници и застрахователи уточняват също така своето участие по застраховането на различни обекти, правят се промени в презастрахователните договори (оферти), наложени от борсови обичаи, за да могат да получат котизация. Нарастването на ролята на застраховането за развитието на икономиката предполага внасяне на по-голяма научност в неговото организиране. Ето защо темата на настоящата дипломна работа е насочена към застрахователния пазар в България. Целта на настоящата дипломна работа е да се анализират насоките за развитие на българския застрахователен пазар в светлината на директивите на Европейския съюз. За така поставената цел, трябва да се изяснят следните задачи: 1) Анализ на правните и икономическите предпоставки за формиране на застрахователния пазар в България; 2) Анализ на застрахователния пазар в България за периода 2003 - 2005 г. 3) Разглеждане на тенденциите в развитието на пазар на животозастраховането; 4) Разглеждане на тенденциите в развитието на пазара на общото застраховане; 5) Определяне перспективите за развитие на застрахователния пазар в България и стъпките за неговото подобряване. ПЪРВА ГЛАВА ПРАВНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ 1. Макроикономическа стабилност Исторически преглед Застраховането има много древна история, като първите му наченки се забелязват още в кодекса на Хамурапи, където се предвиждало търговците да поемат взаимното задължение да преразпределят загуби по време на пътя поради кражби, природни бедствия и др. Началото на застраховането в България се поставя след освобождението от турско робство. Поради липса на опит първите застрахователни дружества са чужди: • През 1882 г. се настаняват у нас румънските “Дачия” и “Насионал”; • През 1887 г. Живото застрахователното дружество “Ню Йорк лайф” започва застраховане срещу злополуки по железниците; • По-късно идват и австрийски дружества, които правят застраховки “пожар” и “транспорт”. Държавата в този период активно насърчава застраховането и за около 10 години се натрупват солидни знания и опит в тази насока. Откриват се предимно застрахователни акционерни дружества. Първото българско застрахователно дружество е основано през 1891 г. в Русе. Неговото име е “България” и има 62 агенции, чрез които подпомага своите дейности – по имуществени застраховки, презастраховки, “пожар”, “транспорт”, а впоследствие и “злополука”. Чужди представителства имат Турция, Гърция, Испания, САЩ и др. През 1895 г. се създава второ българско застрахователно дружество “Балкан”, подкрепяно от държавата. Отразява промяната в държавната политика – т.е. Постепенно изтласкване на чуждия капитал от нашата икономика. То изкупува румънските застрахователи, а после и някои от по-малките български застрахователни фирми. Дружеството практикува застраховки при злополука при ж. п. транспорт и др. Застрахователни продукти. През 1924 г. Започва формирането на клонове в застраховането. “Живот”, “Пожар” са с голямо държавно участие. Те бележат голям растеж и печелят голям приход. Двете дружества допринасят много за развитието на българското застраховане и националният застрахователен пазар, като спомагат за: • разширяване на пазара на застраховането; • популяризиране на тази дейност у нас; • формиране на доверие у клиентите; • попълване на държавната хазна, привличане на чужди капитали и др. Развитието на застрахователния пазар в страната продължава и през 20 век. В началото на века се развива нова форма на застрахователно сдружение – кооперативни застрахователни дружества – Ученическа каса, Чиновническо дружество и др. Взаимното застраховане има за цел подпомагане на своите членове при болест, обезпечаване на семействата им и др. През 1946 г. на основата на Чиновническото дружество се създава ДЗИ. Двете акционерни и двете кооперативни дружества посрещат потребностите на пазара. Но пазарът се разраства, появяват се дружества “Орел” и “Витоша” – 1914 г. Настаняват се и чужди застрахователни дружества. Истински бум на застраховането се явява след Първата световна война, защото се осъзнава значението на застраховането. Появява се застраховката “живот”. През 1923 г. в България вече има 35 застрахователни дружества – наши и чужди, рязко се увеличават събираните премии. Голяма е ролята на чуждия капитал – най-често е 1/3 от дружествата. Тогава започва концентрацията на натрупаните в тази сфера капитали и така се организират застрахователни компании, които постепенно се превръщат в клонове на търговски банки. През 1927 г. се създава Държавен застрахователен контрол над частните застрахователни дружества. Държавният контрол се осъществява от Дирекция, закрита през 1946 г. До 1946 г. застраховането играе важна роля, развиват се три застрахователни бранша – пожар, транспорт, злополука. Развива се и презастраховането, но не с голям ефект. През 1946 г. излиза нов закон за застраховането, сливат се компаниите, осъществява се стопанско окрупняване с цел понижаване на отрицателните последици от раздробеността на застрахователния пазар. Създава се ДЗИ със социална функция по отношение на застраховките живот и злополука. Като цяло е беден застрахователния пазар. Първоначално застраховането се развива като дейност, а после като клон на науката за национално стопанство. Застраховането като дейност е свързано с отделяне на част от новосъздадения продукт в икономиката, респ. националния доход за покриването на неочаквани обстоятелства, предизвикващи щети и разрушаващи създадените материални блага. Застрахователната наука е клон от дисциплината “Финанси”, занимаваща се с: • Оценка на действително причинените щети вследствие на събития, които не зависят от волята на субективния човешки фактор. Застраховането цели подпомагането чрез адекватни обезщетения собствениците на материални блага или да компенсира увреждания на здравето или загуби на живота; • Подпомага застраховането като вид бизнес. Застрахователите набират средства и изграждат застрахователен фонд с цел финансова стабилност и платежоспособност. При настъпването на риска се изплаща съответното обезщетение. Има пари, когато постъпленията са повече от плащанията по щетите. Тогава се осъществява натрупване в застрахователния фонд /ЗФ/. То се пренася от година на година и фондът нараства. При събирането на премиите от застрахованите се калкулира и фонд печалба., който формира собствените средства на застрахователните дружества, организации, фирми и осигурява самоиздръжката на застрахователните дружества; • Теорията на риска и управлението на риска. Рискът е понятие, въз основа на което се предвиждат и съответно предварително оценяват т.нар. застрахователни събития, около които се върти застрахователния договор. Изучаването на риска е сложен процес, защото е свързан с обективните и субективни условия. Той не управлява количеството на предлаганите и сключвани сделки и съответно не регулира и размера на калкулираните и събираеми премии. С това се съдейства за няколко неща: • застраховането се отделя като самостоятелен бизнес; • насърчава се развитието на пазар в застраховането и конкуренцията в него; • насърчаване на частните капитали, инвестиращи в сферата на застраховането – образуване на АД . Отдръпването на държавата от застраховането не е пълно. Тя продължава да регулира качеството на предлаганите продукти в областта на застраховането. Тя се грижи за осигуряване професионална компетентност и финансова стабилност на застрахователните дружества. Същността на застраховането, пътищата на неговото развитие, стопанската му насоченост и организационното му устройство се определят от конкретния етап на обществено-икономическото развитие. Застраховането има голямо значение както като икономическа категория, така и за извършване на дейност при нейната реализация - практиката. Застраховането изразява определени икономически отношения. Тези отношения възникват между застрахователя, от една страна, и застрахования - физическо или юридическо лице, от друга, във връзка с образуването, управлението и разпределението на застрахователния фонд. За възникване на застрахователното отношение следва да бъде сключен застрахователен договор. Застрахователният договор по своята същност е една алеаторна, двустранна, конесуална, формална и самостоятелна правна сделка за сключване на една доброволна застраховка. Застрахователният договор е източник за възникване на застрахователното правоотнашение. Той се регулира от гражданското право и има типов характер. --------------------------- 5. Стъпки за подобряване състоянието на пазара Ще продължи търсенето на ефективни пътища не само за по-качествено и по-разнообразно задоволяване на съществуващите застрахователни потребности, но и за генериране на нови такива. Паралелно ще се развиват три съществени тенденции, които ще определят пазарните перспективи: а) рязко увеличаване на обхвата по съществуващи и сравнително отдавна известни видове и подвидове застраховки; б) откриване на нови пазарни ниши чрез налагане на съвременни застрахователни продукти за нуждите на взискателни и с големи финансови възможности клиенти, чиито брой би следвало непрекъснато да расте в хода на едно действително задълбочаване на пазарните реформи в икономиката; в) стартиране на процеса на постепенно все по-широко използване на нови технически средства за рекламиране, предлагане и сключване на застраховки. Реализирането на последната тенденция ще зависи от степента на практическо използване на съвременни технологии и технически средства, масовото компютъризиране и използването на интернет. Същевременно трябва да се запази необходимата доза реализъм – опитът на най-развитите страни засега показва, че оферирането и продажбата на застраховки по електронен път, колкото и да са на мода, колкото и модерни средства да се използват за тази цел, трудно ще изместят досегашните класически методи. Добри изгледи за реализация на посочените тенденции през предстоящия трети етап от развитието на българския застрахователен пазар ще има в дългосрочното животозастраховане, застраховките на домашно имущество, отговорности, гаранции и др. Заедно с това не бива да се забравя, че модернизацията на застрахователния отрасъл не може да се развива от само себе си. Тя трябва да бъде подпомогната от адекватни данъчни промени и от адекватни решения за повишаване на платежоспособното търсене на съвременни застрахователни продукти. Само така развитието на българския застрахователен пазар би могло да отговори на предизвикателствата на неговото поетапно интегриране в застрахователния пазар на европейското икономическо пространство. Една от промените се налага поради забележката на Европейската комисия за подобряване на ефективността на застрахователния надзор. В тази връзка е необходимо да се въведат ясни и конкретни изисквания във връзка със изграждането на системи за вътрешен контрол. Надзорът ще трябва да има надеждни механизми за контрол и оценка на тези системи, тъй като те са основните гаранции за стабилност на всяко дружество на един толкова конкурентен пазар като застрахователния в една модерна пазарна икономика. Във връзка със механизмите за по-добро корпоративно управление е и изискването за повече прозрачност в сектора. То е свързано регулираността на отчетите, подробното информиране , което да бъде достатъчно за извършването на по-обективна оценка за рисковете и финансовото състояние на всяко едно дружество от сектора както от надзора, така и от всички останали граждани, които имат интерес да ползват услугите на стабилни и здрави компании. Друга забележка на ЕК е честотата на проверките на място. Досега плановите проверки на място са се извършвали веднъж на три години в едно дружество и ЕК отбелязва че тази честота не е достатъчна за извършване на ефективен надзор. Във връзка с това контролът ще бъде зачестен включително и чрез тематични проверки , където е необходимо. Ще се работи и за въвеждането на подробно ръководство за извършването на проверки, за да се създаде пълна прозрачност в процедурите и механизмите за извършване на проверки. Необходимо е и надзорът върху застрахователните дружества да се ориентира в зависимост от риска. Стриктното спазване на нормативните изисквания от страна на всички дружества на застрахователния пазар е наложително. Предстои и разрешаването на дългогодишен проблем с въвеждането на методика за ликвидация на щетите по „Гражданска отговорност”, която е предвидена в Закона за застраховането. Досега съществуващата методика реално ще трябва да влезе в действие. Занапред е добре да се мисли за изграждане на механизми и институции за извън съдебно решаване на спорове, което да опрости и съкрати процедурата , тъй като в момента такива спорове траят с години и в някой случаи дори изтичат давностните срокове, свързани със заведените искове, поради липсата на съгласуваност между отделните закони. В бъдеще ще се оценява в много по-голяма степен рискът, свързан с инвестициите на резервите, както и оценката на самите резерви. При всяко положение може да се очаква намаляване на риска, свързано с въвеждането на нови правила, които са предписани в Кодекса за застраховане и отразяват най-новото поколение директиви в ЕС. Въвеждат се и нови правила за локализиране на риска и покритие на резервите . Ще се осъществява и надзор за съответствието и на активите и пасивите на застрахователите, свързано с техническите, валутните, пазарните и други рискове, така че да има максимална стабилност за всеки един застраховател. Според новия Закон за застраховането, Комисията по финансов надзор ще отнема лиценза на застраховател, ако не спазва изискванията за платежоспособност в установените срокове, както и ако неправомерно откаже плащане , покрие със закъснение задълженията по застрахователните договори или по друг начин грубо наруши правата на застрахователя. Лицензът ще се отнема и ако застрахователя престане на извършва дейността си за повече от 6 месеца или има и друга търговска дейност освен основната. Обща цел на застрахователите е да се увеличи и доверието на българите в застрахователните компании и в сектора като цяло. Това може да се осъществи по различни начини: • По нататъшно освобождаване на законовата рамка от процедурни и бюрократични препятствия; • Строг контрол върху начина по който се инвестират резервите на компаниите; • Елиминиране на необходимо високите разлики в доходността, обявявана от застрахователните компании; • Нормализиране на схемите за данъчни облекчения. С новия кодекс компаниите се задължават да пазят доброто име на конкурентите си и да не допускат увреждането на доверието към тях и продуктите им. Дружествата няма да имат право да използват в рекламата си невярна или заблуждаваща информация относно своята или конкурентна дейност. С подписването на кодекса компаниите декларират, че ще информират обществеността за правата и задълженията, които произтичат от застрахователните договори. Дружествата се задължават да имат открити и прозрачни отношения с КФН и да предоставят на комисията необходимата информация в съответствие с изискванията на закона. Клиентите трябва винаги да са информирани за предлагания от застрахователя продукт – за неговата цена, покритие, условия, рискови фактори, гаранции и изключения, както и за размерите на премията и застрахователната сума. Благоприятното развитие на застрахователния пазар се обуславя от постепенното повишаване на застрахователната култура на населението, намаляването на безработицата, стабилизирането на покупателната способност на домакинствата и укрепналото финансово състояние на предприятията от реалния сектор. През последните четири години двата основни показателя, които характеризират мястото на застраховането в икономиката на страната, застрахователно проникване и застрахователна плътност нарастват. При растеж от 29,8% на премийния приход за първото тримесечие на 2005 г. спрямо първото тримесечие на 2004 г., може да се очаква запазване на тенденцията към увеличение в стойностите на тези показатели. Към 31.03.2005 г. брутният премиен приход на застрахователите възлиза на 268 709 248 лв. През разглеждания период се запазва преобладаващият дял според брутния премиен приход на общото застраховане спрямо животозастраховането, който към края на март 2005 г. достига 88,5%. Въпреки това относителният дял на животозастраховането в брутния премиен приход се повишава от 11,2% през 2003 г. на 12,1% през 2004 г., а за първото тримесечие на 2005 г. е 11,46%. Дейността на застрахователните компании трябва да е съобразена изцяло с потребностите и желанията на клиентите в сферата на пазара на застрахователните услуги и това е основната цел, която представлява двигател при дейността по подобряване на застрахователния пазар. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Застрахователната услуга е високо интелектуален продукт. Под предмет на застрахователна договор се разбира паричната компенсация на застрахования от застрахователя под формата на застрахователна сума или обезщетение. Сключването на застрахователен договор обаче не предотвратява застрахователното събитие. С него само се компенсират загубите при настъпване на застрахователния случай. Предметът на конкретната застраховка трябва да бъде точно определен и ясно разграничен от застрахованата вещ или лица. Застрахователният договор предполага съществуването на нещо, което ще бъде засегнато от събитието и по повод на което може да се сключи този договор. По своята същност, застрахователната услуга е и вид финансова услуга и като такава тя спада към групата на т. нар. “затрудняващите услуги”. Изборът на конкретна застраховка и подходящо застрахователно дружество представлява значителна трудност за потребителя. Това се дължи на обстоятелството, че предложението за сключване н застрахователен договор се разбира и осмисля трудно. Този проблем се задълбочава, когато се налага във връзка със застраховка “злополука”. До голяма степен това се дължи на факта, че целта на тази застраховка е да компенсира рискове, които са трудно предсказуеми, поради което техният размер и вида и характера на щетите, които те ще предизвикат не могат да бъдат планирани. В разработената дипломна работа е направен аналитичен обзор на застрахователния пазар в страната. В резултат от това могат да се обособят следните изводи: 1) Един от основните проблеми на българския застрахователен пазар е свързан с данъчното облагане, тъй като действащата към момента система реализира данъчна ставка за застрахователите от около 65%. 2) В България все още липсва ефективен финансов и застрахователен контрол, което позволява наличието на нелоялна пазарна конкуренция; 3) Застрахователният пазар в България е стабилен, но не е зрял. Необходими са мерки за неговото усъвършенстване в бъдеще. 4) В България съществува ниска застрахователна култура, както сред населението, така и сред застрахователните компании; 5) Застрахователните дружества в страната и тяхната политика не са достатъчно гъвкави. Необходимо е за в бъдеще да се вземат мерки за повишаване гъвкавостта на застрахователните дружества, така, че те да могат бързо да отговарят на новопоявили се застрахователни потребности на обществото; 6) Единият от проблемите, с които потенциалните клиенти се сблъскват е непознаването на предлаганите на застрахователния пазар продукти - т.е. кой от многото застрахователи да изберат и какви рискове биха поели застрахователите. В европейските застрахователни пазари ролята на съветник на клиента в повечето случаи е поета от специализиран посредник - застрахователния брокер. Познавайки добре възможностите, репутацията, условията и тарифите на различните застрахователи, от една страна и рисковете на клиента, предлаганите възможности, от друга страна, брокерът е този, който съдейства за сключването на застраховката. Все още на българският застрахователен пазар такива специализирани брокери няма и един добър застраховател би трябвало сам да се погрижи за въвеждането на своите клиенти - настоящи и бъдещи, в специализираната материя на застраховането, която е от пряк интерес за тях. Въпреки всички тези проблеми, през последните години застрахователния пазар в страната следва тенденция на модернизация и усъвършенстване. Ежегодно застрахователните дружества отчитат повишаване на приходите от премии. В бъдеще тенденцията е към покачване на цените на застрахователните услуги и изравняването им с тези на европейския пазар, а в същото време се очаква да се повиши и застрахователната активност на населението на страната, поради възникващи нужди от защита на имуществото и по-висока степен на сигурност. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г. 2. Балабанов, Б. "Застраховането в България", София, 1994 год. 3. Драганов, Хр., И. Мишева, З. Първанов, "Застраховане", издателства "Форком", София, 1998 год. 4. Илиев, Б., И. Мишева, "Застрахователен пазар", Свищов, 1998 год. 5. Харди, Е., Р. Айвами, "Застраховането - принципи, право и практика", том І, София, 1994 год. 6. ЗАКОН за застраховането, Обн., ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., доп., бр. 1 от 3.01.1997 г., в сила от 3.01.1997 г.; Решение № 6 на Конституционния съд на РБ от 25.02.1997 г. - бр. 21 от 11.03.1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм., бр. 21 от 20.02.1998 г., в сила от 1.01.1998 г., доп., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 93 от 11.08.1998 г., бр. 132 от 10.11.1998 г., бр. 88 от 8.10.1999 г., доп., бр. 83 от 10.10.2000 г., изм., бр. 97 от 28.11.2000 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 1 от 2.01.2001 г., изм., бр. 102 от 27.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., доп., бр. 107 от 15.11.2002 г., изм., бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от 1.03.2003 г., изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 7. Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.” 8. Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.” 9. В.”Банкеръ”, „Застрахователите очакват консолидация в бранша”, бр. 16, стр. 11, 23.04.2005 година 10. В.” Дневник”, „Чужди застрахователи упрекват правителството в данъчен терор”, 26.04.2004 11. В.”Дневник”, „Общозастрахователният пазар отчете ръст от 24% през 2004 г.”, бр. 70, стр. 37, 11.04.2005 г. 12. В. „Пари”, „Браншът поиска строг контрол за задължителните полици”, бр. 241, стр. 13, 15.12.2004 г. 13. В. „Пари”, Неочаквани събития разтърсиха застрахователния бранш през 2004 г.”, бр. 250, стр. 15, 29.12.2004 г. 14. В. „Пари”, „Кодексът за застраховане ще е хармонизиран с изискванията на ЕС”, бр. 1, стр. 15, 16.3.2004 година 15. В. „Капитал”, Нискорисковите спестявания: какво предлага пазарът в България”, бр. 1, 20.03.2004 г. 16. В. „Капитал”, „По пътя към истинската конкуренция”, бр. 17, стр. 132, 01.05.2004 година 17. В. „Кеш”, „Българският пазар все още търси своя истински облик”, бр.3, стр.38, 21.01.2005 г. 18. В. „Кеш”, „Спестовните застраховки са 1/5 от пазара”, бр. 19, стр. 39, 13.5.2005 година 19. В. „Монитор”, „делът на застраховките в БВП у нас три пъти по-малък от новите членки на ЕС”, бр. 1, стр. 16, 06.05.2004 г. 20. В. „Сега”, „Задължителните застраховки поскъпват с влизането ни в ЕС”, бр.5, стр. 8, 2005 г. 21. www.nsi.bg 22. www.unitedbg.com/pub5_bg.htm/29.08.2005 23. http://www.government.bg/Government/Program/391.html 24. www.capital.bg/show/index.php / 02/09/2005 25. http://66.102.9.104/search?q=cache:c6FuaCwobfQJ:idg.bg/presentations/InsuranceForum2004/09_40-10_00-Jordan_Chukov-AZD-BG.doc 26. www.segabg.com/11042005/p0030007.asp 27. http://66.102.9.104/search?q=cache:oVd4HPmUUUoJ:investorbg.com/News/BG/ViewNews.asp 28. www.focus-news.net/index.php%3Fcatid%3D103%26newsid 29. www.banker.bg/article.asp

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 858 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.