Търсачка

Банер

Каталог Европейска интеграция Политически и икономически критерии за присъединяване на Македония към ЕС


Дипломна работа, 95 стандартни страници, съдържа бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

Увод.......................................................................................................................3

Първа глава: Икономически и политически критерии за членство в Европейски съюз..................................5

1. Наличие на функционираща пазарна икономика..................................7

2. Способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз...........14

3. Способност за поемане на задълженията за членство.

Придържане към целите на политическия, икономически и валутен съюз .........23

4. Политика: стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, върховенство на закона, човешки права и зачитане и защита на малцинствата ...............28

Втора глава: Настоящото разширяванe ....................................31

1. Западни Балкани.....................................................................................32

2. Отношенията между ЕС и Западните Балкани................................35

3. Развитието на отношенията между Република Македония и Европейския съюз........42

Трета глава : Переспективите на Македония за членство в Европейския съюз ................60

1. Критериите за членство в Европейския съюз и постигнатия от Република Макдония напредък при тяхното изпълнение..................62

2. Политически критерии................65

3. Икономически критерии........................................................................73

4. Приемане на правните достижения на общността.........................80

Заключение.................93

Използвани литературни източници...................................................95


Увод

Темите свързани с Европейския съюз, присъстват всекидневно в медийното пространство и чрез него влизат във всеки европейски дом. Актуалноста и популярноста на тези теми се определят не само от принципната значимост на Съюза като международен субект, но и заради предстоящото присъединяване на земите-кандидатки към него. В този контекст познаването на произхода и развитието на тази уникална организация би дало възмозност за аргументиран анализ на настоящите тенденции в нейното развитие, както и за смислено участие в дебата за бъдещето на Европа. Европейската интеграция след Втората световна война, довеждайки до създаването на Европейския съюз, е един от най-забележителните процеси в съвремената история.

Европейският съюз претставлява широко семейство на демократични европейски държави които чрез взаимно политическо и икономическо сътрудничество се стремят към осигуряване на траен мир и просперитет. Европа е континент с много различни култури, но и с взаемни европейски вредности. Европейският съюз е отворен за членство на всяка европейска държава която изпълнява условията за присъединяване.

От своето създаване през 1957 г. като Европейска икономическа Общност Европейския съюз се разрасна бързо и обхвана 15 европейски държави. През 2004 към него с присъединиха още десет държави и последното разширяване което се осъществи през 2007 г. към Европейския съюз присъединиха се България и Романия.

Апсорпционата мощ на съюза изчервпа се така че остава към него да се присъединят Хърватия която води преговори, Македония която е членка-кандидат и най-вероятно още най-много пет или шест държави.

Република Македоня от 2005 г. съгласно заключоците на Европейският съюз от 2005 г. има статус на земя-кандидат за членство в ЕС.

Определеноста на власта в Република Македония за по-скоро интегриране в ЕС се засновава на голямата поддършка на гражданите и голямата заложба за ускорени реформи които са неопходими за просперитет на гражданите на Македония а съответстват с изизскванията за членство в Европейския съюз.

Република Македония в процеса на интеграция в ЕС се заснова на политическа заложба за изпълнението на критериите от Копенхаген, както и и укрепване на диалога и партнерството с институциите нa Съюза и с държавите-членки.

Целта на настоящата разработка е да се пояснат политическите и икономическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, и по кои въпроси относно достиженията на правото на ЕС се водят преговори, кои сa переспективите на Македония за членство в ЕС и кои са отношениата между Македония и ЕС.

Обект на настоящето изследване са политическите критерии за присъединяване: стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, върховенство на закона, човешки права и зачитане и защита на малцинствата; и икономически: наличие на функционираща пазарна икономика, способство за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския Съюз.


Първа глава: Икономически и политически критерии за членство в Европейския съюз

Въпреки някои особености и политическата природа на преговорите по присъединяване, настоящето разширяване ще се основава на установената процедура за присъединяване. Концепцията за отворената организация лежи в основата на Европейската общност още от нейното основане до днес.

За да влезе една страна в Европейския съюз, Договарът от Маастрихт установява ясна процедура за онези страни, които са готови за членство. Възможноста за кандидатстване за членство е ограничена от три безусловни предпоставки:

· молба за членство може да подаде само европейска държава. Разбирането за това коя държава е „европейска“ зависи от цяла група географски, исторически, културни и политически фактори, преценката по които, очевидно, е относителна. С посочване на изричното изискване за членство да се приемат само „европейски държави“, отпадна окончателно въпросът за отдавна надяващите се да бъдат допуснати до членство северноасоцирани страни като Мароко, Алжир и др., поддържащи тесно икономически върски с Европа. Отпадна и възможноста за членство на Израел (макар че в спорта , например, Израел участва в европейски турнири).

· Втората предпоставака изисква страната-кандидат да зачита принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на правовата държава - като принципи, общи за държавите членки. Европейският саюз изрично заявава, че зачита основните права на човека, така, както се гарантира от Европейската конвенция за защита на човековите права и основни свободи от 1950 г. и както произтичат от общият за държавите - членки конституционни традиции, в качеството им на общи принципи на правото на ЕО. По това изискване не се прави самостоятелна преценка - то е доразвито в първите от трите критерии за членство в ЕС от Копенхаген юни 1993 год.- политическия.

· Трето държавата-кандидат подава писмена молба за членство. Молбата адресира до Съвета на министрите. От там нататък процедурата е разделена на две части. Това едностранно волеизявение може да бъде изтеглено от държавата кандидат до момента на депозиране на ратификационната грамота - както в случая с Норвегия през 1994 г. В свое предварително становище до Съвета Комисията разглежда общите възможности и проблеми на поисканото присъединяване. На практика ЕК изготва всяка година доклад за напредока на държавите-кандидатки по пътя към пълноправо членство в ЕС. В тези доклади Комисията прави подробен критичен анализ на цялостното икономическо, политическо и правно състояние на страната кандидат и отправя множество препораки. Те нямат задължителен правен характер, но се възприемат като програмен документ с особено политическо и практическо значение. Фактически Комисията има централна роля, тьй като тя предлага общи преговорни позиции и се намира в разнобразни директни работни контакти със страните кадидатки.

Политическото (и на практика решаващото) решение за започване на преговори се взима от върховния политически орган на ЕС - Европейският съвет. Съветът взема единoдушно решение за започване на преговори по смисъла на чл. 49 на Договор за Европейскиа съюз (ДЕС). На всички нива преговорите със страните кандидатки се водят от преседателството на ЕС (Ò Съвет на ЕС) от името на всички държави-членки.

1. Наличие на функционираща пазарна икономикa

Процесите на разширяване на ЕС обуславят неговото насочване към подобряване на функционирането му. Разбирането на икономическите критерии за присъединяване към Европейскиат саюз се основава на теоретичните постановки за международната икономика, интегрирането на пазарите и валутните системи.

През юни 1993 г. Съветът на Европейският саюз на срещата си в Копенхаген реши, че асоцираните страни могат да се присъединят когато изпълнят следните критерии:

1. стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, върховенство на закона, човешки права и зачитане и защита на малцинствата;

2. наличие на функционираща пазарна икономика;

3. способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в съюза;

4. способност за поемане на задълженията по членство, вкл. и придържане към целите на политическия, икономическия и валутен съюз.

Към тези критерии трябва да се считат за добавени и 4-те конвергентни критерии от Мадрид 1995 за въвеждане на еврото:

- финансова стабилност: инфлация в последната година да е най-много 1.5% по-висока от средната инфлация за трите держави членки на ЕС с наи-ниска инфлация, а основният лихвен процент на централната банка да е до 2% над средината в трите държави-членки с най-нисък основен лихвен процент;

- валутна стабилност: курсът на националната валута в последните 2 години да е поддържан без особени затруднения (ще рече и без подкрепата на валутен борд) и в рамките на разумни отклонения (няколко процента) спрямо еврото и долара;

- бюджетна стабилност: бюджетният дефицит през последната година да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП):

- ниска държавна задължителност: държавният дълг (външен и вътрешен) да не е с повече от 60% от БВП за последната година.[1]

Еврпейския съюз постави тези критерии, за да прецени доколкото една страна кандидат е готова да бъде член на Съюза. Като инструменти за преценка след 1997 г. се смятат становищата на комисията и техните актуализации в рамките на годишното изготвяване доклади за постигнатия напредък и в институциите по асоциране, които заседават в рамките на европейските споразумения.



-----------------------------------------------------------------------


Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

В този момент се писва историята на Европейският съюз и се очертават контурите на идната европейска федерация. Република Македония не смее да позволя да остане извън този процес, дължна е да направи максимално усилие за хващане приключение с другите Европейски държави. Ще бъдем ценени само според нашите достиганя и решеност, цвърстината и вярата в процеса на интеграция в настоящата и бъдеща европейска структура.

Република Македония дължна е накрая да покаже че може да инвестира в бъдешето на идните генерации. Трябва да се укрепи настоящата институционална система която е отговорна за управлението, координацията и ускоряването на процесът на интеграция. Сега е времето да се направи квалитетен и професионален персонал, за да превзе отговорноста за реализиране на споразумението за Стабилизациа и асоциране и да се използват средствата който ни са разполагаеми чрез КАРДС програмите и ИПА фондовете. От обещание за Европейска интеграция, дължна е да премине към реализация на тази визия.

Правната система трябва базисно да се транспонира с европейското законодателство на тлото на Македония, и да се изградат институции способни да прилагат Европейската правна система.

Тази политическа прозрачна накана и конкретни чекори и нататак да се надстройва. Но това което трябва да следва е интензивиране на оперативни активности в посока на итегративният процес, на всички държавни структури, икономически оператори, неправителствения сектор. Изграждане на собствена стратегия, която се основава на реална абсорпционна мощ на структурите, разполагаемите човешки ресурси и капацитетите на институциите, динамически детерминирана от интересите на държавата, чрез интереса на стопанството и неговите способности.

Критериите от Копенхаген за голямо разширяване на Европейският съюз е много подходящ за Република Македония и дава възможност да се направи крачка напред за създаване на климат за поднасяне на молба за пълнопрвно членство в ЕС. Това непремено ще трябва да се случи, но дължни сме да покажем че сме дораснали за такова историческо решение и че това го правим в цялост убедени в тяхната изправност без съмнение за неблагоприятни моменти по нас.

Единствено така ще можем да очакваме подкрепа от държавите-членки на ЕС и от тези който в скоро време ще се присъединят към ЕС.

Процесът за Сатабилизация и асоциране дава вдъхновение на всички държави в региона, включително и Македония. До този момент не успяхме да използваме всички бенефити од процеса в отношение на България и Романия който са вече пълноправни членки в ЕС и Хърватия която е на крачка до пълноправно членство в ЕС.

Може да се донесе заключение че на земите от региона им е даден сигнал че могат да следват позитивните изкуства на България и Романия и да се опитват да хванат приключение. Македония със статуса на земя-кандидат е веднага зад Хърватия и трябва да следи нейниат път към пълноправно членство в ЕС.

Неопходимо е превземане на мерки и активности от Правителството на Република Македония и другите власти в политическият живот на Македония за създаване на позитивен климат и поширока политическа международна основа за реализиране на актът за поднасяне на молба за пълноправно членство в ЕС от Договарът за Европейският съюз в които всяка „европейска държава може да поднесе молба за да стане членка на Европейския съюз “.


Използвани литературни източници

1. Критерии за членство в Европейският Съюз и постигнатия от Република България напредък при тяхното изпълнение, В.Търново, 2001.

2. Джон Пиндър, Еврпейският Съюз, София, 2006.

3. Атанас Семов, Европа 12 Звезди, София, 2004.

4. Сайман Хикс, Политическата система на Европейския Съюз, София 2007.

5. Вернер Вайденфелд, Волфганг Веселс, Европа от А до Я, 2002.

6. Емил Панушев, Икономическа интеграция в Европейския Съюз, София, 2003.

7. Мирела Велева-Евтимова, История на Европейската интеграция 1945-2005, София, 2006.

8. Валтер ван Гервен, Европейският Съюз, София, 2007.

9. Секретаријат за Европски прашања, Преговори за членство во Европската Унија, Скопје, 2009.

10. Секретаријат за Европски прашања, И сонцето е свезда: Македонија во ЕУ, Скопје, 2008.

11. Секретаријат за Европски прашања, Речник на термини: Европската Унија и претпристапната помош, Скопје, 2007.

12. Секретаријат за Европски прашања, Програми на Заедницата, Скопје, 2009.

13. Политичка мисла, Година 5, бр. 15, септември 2007, Скопје.

14. Политичка мисла, Година 1, бр. 1, март 2003, Скопје.

15. Влада на Република Македонија, Извештај за напредокот на Република Македонија во процесот на пристапување во ЕУ за периодот октомври 2008 – јуни 2009, Скопје, 2009.

16. Комисија на европските заедници, Извештај за напредокот на Република Македонија 2008, Брисел, 5 ноември 2008.

17. http://www.sep.gov.mk

18. http://www.europa.bg

19. http://www.idscs.org.mk

20. http://.pomagalo.com.bg

21. http://ec.europa.eu





Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 385 посетителя и 10 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.