Търсачка

Банер

Каталог Аграрни науки Продуктивна възможност на бяла детелина в Троянски район


Дипломна работа, 63 стандартни страници, съдържа таблици и диаграми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

1. Увод.................................................................................................... 3

2. Литературен преглед..................................................................... 5

3. Цел на проучването....................................................................... 13

4. Екологична характеристика на района…................................ 14

5. Материал и методика.................................................................. 21

6. Резултати от проучването.........................................................25

7. Изводи............................................................................................. 59

8. Списък на използваната литература...................................... 62


1.УВОД

Понастоящем в нашата страна се отдава голямо значение на решаването на фуражния и белтъчния проблеми, като предпоставка за постигане на набелязаните темпове за развитие на животновъдството. Увеличеното производство на животинска продукция, при намален разход на кръмни единици, е важен фактор за икономическото стабилизиране на селското стопанство. Всичко това може да стане реалност, само ако в практиката се въведат подходящи фуражни култури и сортове, ако се повишат добивите и качеството на получаваната от тях продукция, ако се създадат нови технологии за отглеждане на селскостопанските животни. Особено внимание трябва да се обърне на въпросите свързани с рационалното използване на тревните площи. Последните статистически данни сочат, че от всичките 15 157 хил. дка. мери и пасища, 8 800 хил. дка. са в планинските и предпланинските райони, а 1 089 хил. дка.- в горския фонд. С широкото разгръщане в тези „български целини” на характеризиращото се с минимална материална база, с ниска фондоемкост и с изключение на трудоемките операции пасищно животновъдство, може да се постигне изключително много. Всичко това изисква едно съвременно и културно отношение към създаването и експлоатирането на тревостоите в тревните асоциации, за което е необходимо добро познаване на особеностите и изискванията на участващите в тях видове.

В настоящия труд са представени резултатите от 3 годишно проучване на една от най-важните бобови треви - Trifolium repens L.(бяла детелина). По литературни данни този вид има Близкоизточен произход. Отглеждан е като културно растение най-напред в Холандия през 1570 г. , а след това (1694 г.) и в Англия. По-късно използването му се практикува в Северна Америка и в други страни на света . Широкото разпространение на бялата детелина се дължи на голямата й екологична пластичност. В днешно време тя се тя се среща почти по всички географски ширини и дължини.

В съвременното селско стопанство бялата детелина има изключително значение (особено в смески с пасищен райграс и други житни треви) за районите със силно развито животновъдство- страните от Северозападна Европа и Америка, както и за Австралия, Нова Зеландия и др. В тези страни на нея се пада не малък дял за решаването на белтъчния и фуражния проблем. Разширеното и́ използване е продиктувано от нейните отлични качества, висока хранителна стойност и смилаемост, устойчивост на паша и утъпкване, занижени изисквания към почвено – климатичните условия. На много места в света тя се използва още за зелено торене, благодарение на добрия си химичен състав; за затревяване на изоставени и ерозирани земи, паркове и градини, във връзка с начина й на растеж; за запазване и възстановяване на почвеното плодородие чрез симбиотична фиксация на азот. Не на последно място е използването й като лечебно средство в медицината и като много добро медоносно растение в пчеларството.

Отглеждането на бялата детелина в България е ограничено, въпреки, че условия за това има. У нас се среща почти навсякъде в естествените ливади и пасища, край пътищата, по горските поляни и по изоставените земи и други затревени площи. За слабото използване на този ценен тревен вид в нашето селско стопанство основни причини са: липсата на традиция, на подходящи сортове и на посевен материал от тях.

Ботаническа класификация на бялата детелина. Форми, сортове и техните особености.


2. Литературен преглед

Ботаническа класификация на бялата детелина. Форми сортове и техните особености

Род Trifolium L., който се състои от над 250 вида (Heyn,1981; Polhill и др. 1981) се числи към семейство Fabaceae L. От тях само 25 имат фуражна стойност, а като културни видове се отглеждат 10, включително и бялата детелина (Evans, 1976: Dale и др., 1984). Първите опити за класификация на вида са направени през 1532 г. от Brunfels в Herbarum Tomus , цитиран от Erith (1924). През следващите две столетия тя е известна като Trifolium pretense album. През 1753 г. в своята класификация Linne отделя бялата от червената детелина, като и дава името Trifolium repens. Поради голямото разнообразие от форми учените започват да я разделят на дива бяла детелина, която е дребна, с малки листа и много столони (силно пълзяща) и културна бяла детелина, към която причисляват формите с по-мощен и по-изправен растеж, по-едри листа и по-малко на брой столони.

Пръв Erith (1924) разграничава три форми на бялата детелина, описани от него така:

1. дива - листата и́ са малки, често близко разположени до земната повърхност, листните дръжки са къси (2,5 - 6,5 см), столоните са фини и устойчиви. Тази форма се среща по старите ливади в Европа и Азия.

2. холандска - листата имат средна листна повърхност, листните дръжки са по-дълги от на дивата форма (5,0 – 7,5 см), а столоните са по- дебели.

3. гигантска - тази форма има средиземноморски произход. Всичките и органи са по-едри от на предходните две форми, като листните дръжки достигат до 60 см. Като разновидност на тази форма или често отъждествявана с нея е известната бяла детелина Ладино. За нея Kreuz (1961), цитирайки Tabor от 1957 г. съобщава, че е намерена от Zappa през 1760 г. в Ломбардия. Gipson и Hollowell (1966) твърдят, че тя е намерена много по-късно през 1848 г. в долината на реката По, Италия. Те се базират на труда на McCarthy и Emery от 1894 г. През 1891 г. Ладино - детелината е въведена в Съединените щати, където по настоящем се разглежда и като сорт и като тип (Carlson и др., 1985; Gibson и Cope, 1985).

Съвременните специалисти като Kreuz (1965), Мухина и Шестиперова (1978), Van Bockstaele (1985) и др. предлагат свои виждания за класификацията на бялата детелина, които са възприети в отделни страни.

В използвания понастоящем у нас рода Trifolium L. (Ужик и др. , 1983), бялата детелина Trifolium repens L.var. repens има три форми:

1. f. silvestre Alef. - с дребни листа

2. f. hollandicum Hort. - със средни листа

3. f. giganteum Lagr.- Foss. - с едри листа

Между трите форми няма генетични бариери и е възможно да се срещнат растения с междинни признаци. Това многообразие на бялата детелина, което е пораждало големите затруднения на ботаниците от 18 век, сега е много полезно за селекционерите. То е предизвикано от свободното кръстосано опрашване на бялата детелина. Например могат да се срещнат растения с характерните за едрата форма листа и цветни главички, а столоните да принадлежат към формата със средни листа. Когато последната форма е расла неограничен брой генерации и е била обект на случайни кръстосвания, може да има растения и от другите две форми - едролистната и дребнолистната, а посеви от последните две форми могат да имат растения, принадлежащи към междинната форма.

Според начина на използване трите форми на бялата детелина се определят от редица автори (Caradus и Williams, 1981/1983 Davies W., 1984, Frame и Newbould, 1984 и много други) така:

- дребнолистната - като пасищен тип

- едролистната - като сенокосен тип

- среднолистната - като смесен (сенокосно-пасищен) тип.

Разграничение между отделните форми може да се направи и според тяхната добивност макар, че продуктивните възможности на бялата детелина при самостоятелно отглеждане не са много големи. Тя има по-ниски добиви от тези на люцерната и червената детелина (Маслинков, 1955, Тотев, Тотев, 1970, Scott и др., 1974, Frame, 1986).

Почти всички изследователи твърдят, че дребнолистната форма има най-малка добивност, едролистната най-висока, а междинно положение заема формата със среден размер на листата (Arnaud и Niquaux, 1981, Gervais, 1969, Stewart, 1981, Wright, 1980/1982 и др.) Това се потвърждава и от изследванията на Спрайнайтис (1986), който установява положителна корелация (R=0,71- 0,98) между добивите на сухо вещество в чист или смесен посев на бяла детелина и височината на тревостоя. Като се вземе под внимание мнението на Vacek и Zapletalova (1982), че едролистните сортове са най- високи, може да се обясни защо те са и най-добивни.

Такова разделение на трите форми бяла детелина почива на начина им на растеж и техните особености.

Растенията от f. silvestre според Stewart(1981), Caradus и Willams (1981/1983) и Lehmann и др. (1985) имат нежни и дребни листа, носени от къси дръжки. Техните посеви са гъсти, съставени от тънки, много добре разклонени столони. Устойчиви са на студ, на интензивна паша от овце, на детелинов рак. Много трайни са и се препоръчват за планински и предпланински райони с плодородни и по-влажни почви. На бедни почви те са по груби и по-ниско качествени (Radej, 1983). Според Caradus и Williams (1981/1983) в планинските райони дребнолистната форма превъзхожда по добив едролистната. Принадлежащите на нея сортове имат ниско съдържание на фосфор в надземната маса и по-високото такова в корените и столоните. Това позволява да се предпазят от изнасяне чрез изпасване значителни количества фосфор от повърхностния почвен слой. При нисък азотен фон добивите от тях са 77 - 94 кг/дка сухо вещество (Camlin и Gilliland, 1984).

 

---------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

7. ИЗВОДИ

1. Растежът и развитието на изпитваните 15 сорта бяла детелина при условията на ИПЖЗ гр. Троян протичат нормално. В началните фази от развитието на растенията почти не се наблюдават различия между отделните сортове. Растенията поникват 14 - 16 дни след сеитба, първият прост (несъщински) лист се появява след още 5 - 7 дни, а първият троен (същински) лист – 14 - 17 дни след поникването. Известни различия започват да се наблюдават от началото на разклоняването. Тази фаза настъпва 46 – 55дни след поникването, като повечето сортове от f. giganteum са измежду най-късно разклоняващи се – Arcadia, Titan, Gigant и California. При тях разклоняването започва при наличие на розетка от 1 – 2 ройни лист по-малко в сравнение със сортовете от другите две форми, които се разклоняват по-рано – Търговище, Lirepa, Menna, Nesta, Pajbjerg, S - 184 и др. Бутониацията настъпва 72 – 77 дни след поникването на растенията, а началото на цъфтеж – след 76 – 81 дни. За повечето сортове f. giganteum реколтирането на посевите по години и подрасти е с около 1 – 3 дни по- късно.

2. В началните фази от развитието на растенията (до първи троен лист) почти няма различия по височина. В последващите фази най-високи са сортовете от f. giganteumArcadia, от Троян, Califirnia и др. Средната височина на бялата детелина при първи троен лист е 28,2 mm, при разклоняването – 69,0 mm, a при бутонизацията – 171,8 mm. При реколтирането по години и подрасти отново най-високи са повечето сортове от f. giganteum. Най-висок тревостой от бялата детелина формира първият подраст.

3. Осреднената обща площ на тройния лист от изпитваните 15 сорта бяла детелина е 1274 mm2. С най-едри листа са сортовете от f. giganteumCalifornia, Arcadia, Titan, от Троян и др., които превъзхождат стандарта с 45 – 50 %, а с най- дребни – Lirepa, Huia, Pajbjerg и S - 184. По години листнта площ нараства от първата до третата, когато средно тя е 1592 mm2, а по подрасти намалява от първия към третия.

4. Средно за периода на изследване покритието на площта е 7,7 бала и е най-добро при сортовете от f. giganteum Arcadia, от Троян, Titan и др. С най- добро покритие е първата и отчасти втората година, което е показателно за не особено високата дълготрайност на бялата детелина. Покритието на площа е най-високо при първите подрасти.

5. Бялата детелина е устойчива на болести и неприятели вид, при който в условията на опита относително най-големи поражения нанасят предимно хлорозите, причинени вероятно от манганова и алуминиева токсичност и някои вирусни болести.

6. Ботаническият състав показва, че бялата детелина е средно дълготраен вид, който в тревостоя има най-голямо участие в годината на сеитбата и в първите подрасти. В следващите години и подрасти присъствието и́ постепенно намалява. Най-високо участие през годините на изследване поддържат предимно сортовете от f. giganteum от Троян, California, Arcadia и сортовете от f. hollandicumMenna и Milka.

7. Добитият от бялата детелина фураж е съставен средно от 78,53 % листа, 3,26 % стъблата и 18,21 % генеративни орагни, като количеството на листата е доста променливо и зависи от сортовите особености, климатичните фактори, времето на реколтиране и др. Количеството на генеративните органи е сравнително по-постоянна величина и се влияе предимно от климатичните фактори (най-вече топлина и светлина).

8. При сенокосно ползване от бялата детелина се получава средно за три години по 2107,9 кг/дка зелена маса и 376 кг/дка сухо вещество. Най- високодобовни са сортовете Arcadia, от Троян, Menn, California и Milka, които дават съответно 475,6; 457,6; 440,8; 466,8 и 457,0 кг/ сухо вещество. При такова ползване общо за три години бялата детелина осигурява средно по 179,17 кг/дка суров протеин, като най-големи количества се получават от вече споменатите сортове. Решаващи са добивите на зелена маса, сухо вещество и суров протеин за втората година и първите подрасти.

9. Благоприятният морфологичен състав на фуража от бяла детелина определя и високите му качества. Средното съдържание на суров протеин е 15,93 %, като то е по-ниско при при сортовете от f. giganteum. Суровите влакна са сравнително малко – средно 18,83 % като по-високи стойности имат предимно сортовете от същата форма. Бялата детелина съдържа средно 1,267 % калций, 0,308 % фосфор и 11,15 % минерални вещества.

10. Азотфиксиращата активност на естествено разпространените в почвата едноименни бактерии, които живеят в симбиоза с бялата детелина, има различни стойности. Тя е най-висока при сортовете Olwen, Donna, Pajbjerg и Mennaсъответно 9336,62; 9012,43; 2034,91 и 1140,21 nM C2H2 за 24 h на един корен, а най-ниска – при Milka (165,39 nM C2H2 за 24 h на един корен).

Средният обем на грудките на едно растение е 0,35 см3, като по- голямата част от тях са разположени по страничните разклонения на корените - средно 146 броя.

11. Аминокиселинният състав на бялата детелина е много добър. Аминокиселините съставляват средно 13,10 % от абсолютно сухото вещество, като 6,31 % от тях са незаменими. С най-високо съдържание на аминокиселини са сортовете Milka, Huia и Мenna. В повечето случаи съдържанието на незаменими аминокиселини при бялата детелина е по-високо от това на най- използваните фуражни култури.


СПИСЪК НА ПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

1. Алексиев А. И др. – „Хранене на селскостопанските животни”

т.2 – Фуражи и технология на фуражите, С., Земиздат, 1985

2. Андонов Т. - „Юбилеен сб. на КОС - Троян”, С., Земиздат , 1970, 395- 415

3. Андреев Н. Г., В.А. Михеев - „Докл. Моск. с. – х. Акад. Им. К.А.

Тимирязева”, 1947, вип. 199, 91- 96

4. Баскакова Л. и др. - „Тр. ВИР”, Л., 1979, т. 65, вип.2, 133 – 138

5. Буркин И. А. - „ Физиол. растении”, 1971, 18, 4, 840 – 847

6. Владимиров Ив. – Справочник по използване на фуражите”, С.

Земиздат, 1973, 1- 437

7. Георгиев М. - „Физическа география на България”, С., Наука и изкуство, 1979

8. Годизов Т., Р. Албегов - „Цветков. раст.”, Орджоникидзе, 1983, 75 – 77

9. Димитров Д. - „Климатичните ресурси на България”, С., Наука и изкуство, 1947

10. Клапп з. - „Сенокоси и пасища”, М., 1961

11. Коломец Т. А. - ” Тр. по прикл. ботан. генет. и селекции. ВИИИ растениевъдства”, 1970

12. Кутузова А. А и др. - ”Сб. н. тр. ВИК ”, 35, 1987

13. Лайда Т. - ”Биопродукция лугов. Тр. Проекта 3 МАБ”, Талин, 1986

14. Личев С. , Ж. Гушевилов - ”Селскостопанска наука”, 1981

15. Маслинков М. - Н. тр. на ВСИ ”В. Коларов”, Пловдив

16. Мухина Н. А. , З. И. Шестипетрова - ”Клевер”, Колос, Л. , 1978

17. Пенков М. - ”Почвите в България – опазване и подобряване”

18. Попов И., Т. Тотев - ”Растениевъдни науки”, 1969

19. Попов И - ”Растениевъдни науки”, 1975

20. Радева В., А, Кючукова - ”Физиолог. на раст.” 1988

21. Ужик М. - ”Международны класификатор рода Trifolium L. Л., 1983

24. Aranud R. - ”Cultivar” 1986

25. Arnaud R., M. Niqueux - ”Fourrages”, 1982

23. Boller B., J. Nosberg - ”Plant and Soil” 1987

22. Caradus J. R. - ”N. Z. J. Agr. Res. ” 1980

26. Charles J. T. - ”Fourrages”, 1976

28. Chow H. S. - ”Diss. Abstr. ”, 1967

27. Davies A., E. Evans - ”Grass and Forage Sci.”, 1982

29. Davis R. - ”Farmers Weekly”, 1985

30. Frame J. - ”Crop res.”, 1986

31. Garden D. - ”Trop. Grasslands” , 1987

32. Gibson P. B. - ”Argon. J.”, 1957

33. Gilliland T. J. - ”Agr. in N. ire”, 1986

34. Gucker A. – ”Fourrages”, 1987

35. Hill J. - ”Euphytica”, 1987

37. Hunt W. - ”J. Appl. Ecol.” 1970

36. Guy V. - ”Nouv. Agr.”, 1986

38. Lopez G., D. Smith - ”Crop Sci.”, 1963

39. Michaud R. - ”Prodicteur Agr.”, 1987

40. Reid D. - ”J. Agr. Sci.”, 1986

46. Thomson D. - ”Grassland Research Today”, 1984

41. Ueno M. ”J. A. R. Q.”, 1982

42. Vacek V. - ”Rost cyroba”, 1970

43. Welty L. at all – ”Montana Agr. Exper. St”, 1979

44. Wilson J. - ”Nutrit. Limit Animal product. Pastures, Farnham Royal ”, 1982

45. Widdup K., I. Turner - ”N. Z. J. Arg. Res ”, 1979

47. Woledge J. - ”Ann. Appl. Biol.”, 1988

48. Wright C., J. Fauner - ”Rec. agr. res. Belfast”, 1977

49. Wright C. - ”Ann. Rep. agr. res. Inst.N. Ire.”, 1980/82

 



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 392 посетителя и 5 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.