Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Каталог Икономика Публична администрация РЕФОРМИ В ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА – ЦЕЛИ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ


Дипломна работа, 91 стандартни страници, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА:

ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА ПО СВЕТА И ЕВРОПА 3

ГЛАВА ВТОРА:

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАП-КАКВО Е НАП, КАКВИ ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ ОБСЛУЖВА 6

ГЛАВА ТРЕТА :

ИСТОРИЯ НА НАП 8

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:

ПРОУЧВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАП. ПРАКТИКА НА СТРАНИ ЧЛЕНКИ НА ЕС, ДЪРЖАВИ КОИТО НЕ СА ЧЛЕНКИ НА ЕС И ДЪРЖАВИ ИЗВЪН ЕВРОПА  9

4.1.Правна уредба 11

4.2.Място на органите в публичната администрация 12

4.3.Структура на органите за публични вземания 15

4.4.Правомощия на органите за администриране на публичните

вземания. 21

4.5. Управително тяло на органите за публични вземания 33

4.6. Структура на органите за публични вземания 37
4.7.Правомощия на органите за администриране на публичните вземания 43

4.8. Служители 56

ГЛАВА ПЕТА:

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ПРАКТИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ 58

ГЛАВА ШЕСТА :

ЦЕЛИ И ОЧАКВАНИ ПОЛЗИ 84

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 88


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 90

I. ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА ПО СВЕТА И ЕВРОПА

Навсякъде по света гражданите очакват държавата да осигурява определени публични услуги. Възприемането на плоските данъчни системи в Източна Европа – последвало тяхното по-ранно въвеждане в Хонг Конг и Англо-Фламандските Острови – разпали растящ интерес в Западна Европа и САЩ, пише Financial Times. Някои поддръжници, водени от няколко видни западни организации твърдят, че плоските данъци, които представляват еднакъв размер на облагане на широка основа, увеличават приходите за държавата, като повишават ръста на икономиката и намаляват застоя. Медсен Пирий, президентът на лондонския институт Aдам Смит, казва, че има растящ прилив на интерес към плоските данъци в индустриализираните страни, докато парижката Организация за икономическо сътрудничество и развитие отбелязва, че средният данък върху дохода започва да се покачва отново. По този начин се дава възможност на правителствата да играят двойни игри. Позволява им се да избегнат артилерията от повишаващия се данък върху дохода, без да се излагат на опасност техните годишни приходи.

Критиците на плоската данъчна система, включително и полските леви парти и непрекъснато отслабващите работнически съюзи, спорят, че смяната просто ще прехвърли тежестта от по-богатите към средната класа.

Специалистите в правителството гледат на смяната като начин за повишаване на приходите от данъците и привличане на чуждестранни инвеститори. В голяма част от индустриализираният свят вече се забелязва тенденция към преминаване към по-плоски или по-прости данъчни системи. През последните 20 години броя на данъците в повечето страни е намален драстично, според ОИСР. Страните също така се опитва и да разширят тяхната данъчна основа, заради намаляването на данъчните изключения и толерирания. Девет източноевропейски държави, от Естония през 1994 до Румъния и Грузия тази година, са особено агресивни в промяната към ниски, плоски размери на данъка върху личния доход и често по равно еднакви ниски корпоративни данъци. Но докато повече икономисти са съгласни, че по-ниските данъци ще ускорят растежа на Източна Европа, мненията за влиянието върху плоската данъчна система върху данъка върху дохода остават противоречиви. Най-ясните ползи са по-лесна администрация и по-добро разбиране на данъчните сметки. Освен това намаляването на размерът на данъците и разширяването на основата обезсърчава избягването и увъртането около данъците. Това се е проявило за пръв път в случая с Русия, която прие плосък данък от 13% през 2001 г. През 2002 г. приходите от данък върху дохода се покачиха с 25%. Много хора веднага се доверили на плоските данъци.

Но през януари МВФ публикува проучване за Русия, което противоречи на общата теза. Според техният анализ ефективността на данъка върху дохода в Русия през този период по-скоро е причинена от увеличаването на заплащането в страната, което няма връзка с данъчната реформа.

В Словакия, където през миналата година беше въведена плосък данък от 19%, приходите от данъка върху дохода спаднаха с 21%. Правителството покри голяма част от дефицита с по-големи акцизи и данъци върху продажбите.

Поддържащите теорията за плоските данъци икономисти смятат, че икономиката ще има полза от всичко това, което е доказано с факта, че има повишаване в ръста на спестяванията и инвестициите, което се дължи на това, че на гражданите се позволява да запазват по-голяма част от доходите си.

В Източна Европа няколкото държави с плоска данъчна система наистина прогресират. Но връзката на този растеж с плоският данък върху дохода все още е необоснована.

В Словакия, където икономиката тръгна нагоре благодарение на чуждестранните инвестиции, официалните лица казват, че плоските данъци са спомогнали за привличането на вниманието на инвеститорите. Но истинската движеща сила според данъчните специалисти и собствениците на компании идва от ниските заплати и ниската корпоративна таксация в Словакия. Според тях производителите не печелят почти нищо от по-ниските данъци върху дохода. Концепцията за плоски данъци също така повишава и притесненията за социалната справедливост.

Организацията за Икономическо Развитие и Сътрудничество смята, че не е задължително плоските данъчни системи да са регресивни: изглежда, че размерът на данъците на необлагаемият личен доход е по-важен, от колкото размерът им при определянето на това колко прогресивна е една данъчна система.

В Словакия общата опаковка на данъчната реформа, която включва и плоските данъци се е оказала болезнена за някои. Групите с по-големи доходи са били значително облагодетелствани докато по-ниско печелещите групи са получили минимални облаги от удвояването на необлагаемият доход. Много от хората, които са със среден размер на дохода обаче, особено тези, които нямат деца, са загубили от по-високите данъци върху разходите. „Не е задължително плоските данъци да са добри за годишният приход от данъците за държавата или за краткосрочното равенство.”, казва Бен Слей от Проекта за Международно Развитие на ООН в Братислава.

Подобни проблеми накрая ще предизвикат силна опозиция срещу плоските данъци в региона, но този процеса на формирането й още не е активен.

Чарлз Робъртсън, икономист в ING Bank, отбелязва, че Естония е преминала към плоска данъчна система преди повече от десетилетие, без да има някаква опозиция. Според него Естония се справила изключително добре и все още няма политическа партия, която да е поискала да се облагат богатите повече от останалите хора. Всъщност наскоро там беше понижен размерът на данъка от 26 на 24%.

Най-вероятно плоските данъци ще имат повече време за доказване в Източна Европа, докато глобалният дебат продължава.

В България също имаше предложение за преминаване към плосък данък за доходите на физическите лица. Засега обаче приемането му се отложи.


IІ.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – КАКВО Е НАП, КАКВИ ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ ОБСЛУЖВА

Националната агенция за приходите обедини от 1 януари 2006 г. събирането и обслужването на републиканските данъци (данък върху доходите, патентни данъци, ДДС, корпоративни данъци) и задължителните осигурителни вноски (здравни осигуровки, вноските за пенсия, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.).

В офисите на НАП (бившите данъчни подразделения и териториални данъчни дирекции) се подават:

· декларациите за облагане на доходите на физическите лица,

· декларациите за облагане с патентен данък,

· декларациите за облагане с корпоративни данъци,

· справките декларации по ДДС.

Местните данъци и такси (сред които данък сгради, такса смет, данъците върху превозните средства, данъците при придобиване на имущества, данъците върху наследствата) вече се обслужват от общинската администрация, а не от данъчната, както беше до края на 2005 г.

От началото на годината в офисите на Националната агенция за приходите се подават и уведомленията за трудовите договори, декларациите за осигурените лица и за дължимите осигурителни вноски. Също в агенцията се подават декларациите (образци 3 и 5) за здравните вноски, на лицата, осигурявани от републиканския бюджет, както и декларацията за авансово внесените социални и здравни осигуровки.

Освен това в офисите на НАП се издават удостоверения за данъчни и осигурителни задължения, могат да се правят и справки за здравния и социално осигурителния статус на клиентите.

Плащането на данъците и осигуровките се извършва по банков път по сметките на съответната териториална дирекция на агенцията или по Интернет. Плащания в брой не се допускат.

Обезщетенията за временна неработоспособност, за бременност и раждане,за отглеждане на малко дете, за безработица, за трудова злополука и професионална болест, както и всички останали обезщетения продължават да се изплащат от Националния осигурителен институт.

 

------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

VI. ЦЕЛИ И ОЧАКВАНИ ПОЛЗИ

НАП трябва да си постави за задача да обхване в един поглед всички видове вземания. Да се постарае да инвентаризира режима, на който подлежат за доброволно и принудително събиране. Преди всичко трябва да се затварят белите петна и дупки в законодателството и в данъчната, осигурителна и друга практика, които позволяват да се заобикалят тези задължения.

Конкретните очаквани ползи от новата система на администриране са:

  1. ясно и лесно за прилагане законодателство, въвеждащо хармонизирани облагаеми основи за определяне на данъка върху доходите и осигурителните вноски, единни срокове за деклариране и плащане, унифицирани понятия, еднаква терминология и интегрирани процеси и процедури.
  2. създаване на възможност за намаляване на данъчната и осигурителната тежест на основата на повишена събираемост на публичните вземания и намалени разходи за администрирането им.
  3. създаване на по-благоприятна среда за частния сектор чрез увеличаване степента на доброволното спазване на законодателството и осигуряване на унифицирана данъчна/осигурителна система, по-висока степен на сътрудничество и взаимодействие между администрацията и нейните „клиенти” (данъкоплатци, осигурители и самоосигуряващи се).
  4. повишаване на качеството на обслужване на данъкоплатците
  5. намаляване разходите на задължените лица чрез единна регистрация, въвеждане на обща декларация за данъчни и осигурителни задължения, използване на по-ефикасни методи за плащането им, упражняване на контрол от една администрация.
  6. създаване на цялостна програма за обслужване и повишаване на данъчната/осигурителна култура.
  7. изграждане на модерна приходна администрация в съответствие с тенденциите в страните, възприели аналогични системи на пенсионно и здравно осигуряване.
  8. ограничаване на възможностите за корупция и административни злоупотреби чрез надеждна информационна система, модерна организация на работните процеси и прозрачност в администрирането.
  9. обединяване на всички дейности по функционални направления – регистрация, контрол, събиране, ревизии и принудителни действия на базата на една интегрирана модерна информационна система.
  10. свеждане до минимум на административните разходи по събиране на данъците и задължителните осигурителни вноски.

Бавните процедури, недостатъчно доброто обслужване и остарелите методи на работа не съответстват на водещите европейски практики и стандарти в тази област. За да подобри механизмите на събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски, правителството поиска финансова и консултантска помощ от Световната банка, и взе решението за създаване на НАП.

Тъй като НАП обединява събирането на данъците и задължителните осигурителни вноски под един покрив:

  • ще се увеличи събираемостта на приходите в държавния бюджет, което е изключително важно и гарантира надеждността на държавния бюджет – двете досегашни структури (НОИ и данъчната администрация) ще синхронизират действията, усилията и дейността си и ще повишат организационно връзката помежду си
  • ще се намалят разходите по администрирането на тези приходи
  • ще се спестява време - няма да се налага гражданите и фирмите да ходят до две администрации (данъчната администрация и НОИ), за да обслужват задълженията си към държавата, а ще могат да го правят на едно място – в териториални подразделения на НАП.
  • ще се подават общи декларации за данъци и осигуровки
  • ще има възможност за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, заради повишаване на приходите от увеличеното доброволно плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски
  • ще има нови алтернативни начини за обслужване на задълженията – по интернет и по банков път, без да е необходимо да се посещава администрацията
  • ще се намали корупционния натиск, заради непрекия контакт с администрацията
  • ще бъдат по-ясни и разбираеми данъчните и осигурителните закони.

Така ще се отговори на очакванията на обществото и ще се подобри обслужването на гражданите и фирмите.

Международните институции препоръчват на българското правителство да реформира приходната си администрация. От друга страна предстоящото членство на България в Европейския съюз изисква подобряване на отношенията между данъкоплатци и администрация, създаването на една модерна система за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. прилагане на по-съвременни европейски данъчни практики.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

НАП е стъпка към по-компетентно, вежливо и достъпно обслужване на гражданите и фирмите, което от своя страна ще гарантира стабилност на приходите в бюджета. Така се очаква да се увеличи делът на доброволно внасяните данъци и задължителни осигурителни вноски. А допълнителната полза за обществото се изразява в увеличение на държавните разходи за пътища, сигурност и спестяване на време и разходи при спазване на данъчните и осигурителните задължения.

Предвижда се подбор при назначаване на служителите от НОИ и данъчната администрация в НАП, както и редица обучения, които да повишат тяхната мотивация за работа, да развият професионалните и индивидуални качества за постигане на максимална ефективност на личното изпълнение.

Внедряването на единна информационна система ще доведе до:

  • намаляване времето за ревизии и насрещни проверки – в предприятията и фирмите няма да ходят най-различни на порции проверяващи органи, а отива един орган, проверява включително и социалните вноски, включително и данъчните вземания и въпросът приключва, работата им продължава спокойно
  • автоматизирането на процесите по селекция на ревизиите ще оптимизира работата на служителите и ще позволи да се намали времето за извършването им
  • намаляване времето за възстановяване на данъчен кредит
  • издаване на удостоверения на момента
  • създаване на нови възможности за подаване на данъчни документи по интернет – декларации, справки, удостоверения
  • повече приходи от данъци при същата издръжка на администрацията
  • по-компетентно, бързо обслужване
  • подобряване на контролната дейност на администрацията
  • по-висока сигурност на информацията

Не на последно място с НАП се създава информационна банка с унифицирани нормативни документи. Това е базата, която ще позволи да се видят различните субекти на финансовата система в едно цяло, да могат те да се контролират, а не да се изплъзват по различни канали и вратички и да не изпълняват своите задължения към обществото, а също така и да получат своите права от обществото.


Използвана литература

1. НЕНКОВ, В. и др.Данъчна и финансова администрация, АБАГАР, В.Търново, 2003 г.

2. НЕНКОВ, В.Аспекти на развитие на финансовата и данъчна администрация, академично издателство “ Д.А.Ценов”, Свищов,1998

3. СТОЯНОВ,В.Основи на финансите,том първи,Галик,София,1998г.

4. www.nap.bg

5. www.taxadmin.minfin.bg

6. www.mediapool.bg

7. www.evroportal.bg

8. Закон за Националната Агенция по Приходите

9. Проект за реформа в администрацията по приходите


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 806 посетителя и 26 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.