Търсачка

Банер

Каталог Технически науки Проектиране на система за битово-горещо водоснабдяване на производствена сграда с използване на слънчева енергия


Дипломна работа, 70 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици, формули, схеми, графични елементи, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

ЗАДАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

УВОД

ГЛАВА 2. СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ.

2.1. Слънцето като източник на енергия.

2.2.Характеристики на слънчевото излъчване.

2.3.Топлопритоци от директно слънчево облъчванe.

ГЛАВА 3.СИСТЕМИ ЗА СЛЪНЧЕВО ОТОПЛЕНИЕ И ГОРЕЩО ВОДО-СНАБДЯВАНЕ.

3.1. СЛЪНЧЕВИ АБСОРБЕРИ.

3.2.СЛЪНЧЕВИ КОЛЕКТОРИ.

3.3. Ефективност на слънчев колектор.

3.4.Избор, разполагане и свързване на слънчевите колектори.

3.5. Акумулатори.

3.6. Системи за загряване на вода.

3.7. Предотвратяване на замръзване и кипене.

3.8.Дозагряване на водата.

3.9. Синтез на техническите характеристика.

Използвана литература


СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

ТП Термопомпа

СК Слънчев колектор

КПД Коефициент на полезно действие


УВОД

Напоследък все по-често се говори за алтернативните източници на енергия и техните предимства. През летните месеци отново става актуална употребата на слънчевата енергия. Ежегодно Земята получава от Слънцето около 1018 kWh енергия, която е 3000 пъти повече от необходимите в момента нужди на човечеството. Най-достъпното й приложение е за затопляне на вода за битови нужди. Използването на слънцето като енергоизточник ни прави по-малко зависими от цените на електрическата енергия. Освен това този алтернативен източник е екологичен. Добиването на електрическа енергия в ТЕЦ на твърдо гориво (въглища) е свързано с различни замърсявания на околната среда и с отделянето на вредни емисии и парникови газове, вълероден двуокис, серен двуокис и въглероден окис.

В този смисъл всяко решение, което намалява разхода на електрическа енергия е и по-екологично.

Предлагането на слънчеви уреди на нашия пазар е ограничено, повечето съоръжения са с доста високи за българския джоб цени. Но съществуват и по-евтини и също така качествени слънчеви бойлери, родно производство или на чужди фирми. В сравнение с електрическите бойлери, слънчевите са по-икономични и работата с тях е напълно безопасна.

Един от най-известните алтернативни начини за подготовка на топла вода за бита е с помощта на слънчевите колектори. Най-често срещана е индиректната схема на подгряване в бойлери, които са напорни и имат вграден топлообменник. Те се комбинират с електрически нагревател, който е допълнителен източник (за времето, когато слънчевата енергия е недостатъчна за подгряване на водата). Слънчевите комбинирани бойлери се произвеждат в две модификации - бивалентни и тривалентни.

Бивалентните, в които подготовката на топлата битова вода се осъществява от слънчева и електрическа енергия. В тях има топлообменник (серпентина) за слънчевия кръг и дозагряващ електрически нагревател. При тривалентните бойлери има възможност за използване на три топлоизточника за загряване на вода - слънце, електричество и котелния кръг на отоплителната система.

Водата в бойлера се загрява от слънчевата енергия, преобразувана в топлина от слънчевите колектори. Най-удачните за нашите условия са тръбните вакуумирани колектори и плоските колектори с изолация. Тези видове ще бъдат разгледани по същество в изложението на настоящата работа.

При условията в България от 1 кв.м. колекторна площ може да се усвои от 500 до 650 kWh годишно [8]. От тук става ясно колко електроенергия може да се спести с един слънчев колектор (около 2 кв.м.). Годишно може да се загрее 120 пъти водата в един 80 литров бойлер. Разбира се, основно тази система може да се използва в слънчевите месеци на годината. При минимална цена от около 1000 лв. за слънчев бойлер от 80 л. и при сегашните цени на ел.енергията, срокът за възвръщане на инвестицията е около 4-5 години.

На тези технологии принадлежи бъдещето, най-вече на използването на възобновяемите енергийни източници като слънчевата енергия.


ГЛАВА 1. Предпоставки за използване на възобновяеми енергийни източници в България.

ВЕИ са слънчевата, вятърната, водната, геотермалната енергия и тази които се получава от растителна и животинска биомаса. Производството на енергия от възобновяеми източници се подкрепя от европейското законодателство. Когато управляваме проект, използващ възобновяем енергиен източник, ние можете да разчитате на гарантирано екологично производство на електроенергия и горива които могат да заместят петрола и опасните електроцентрали.

Различните видове възобновяеми източници на енергия изискват специализирана подготовка и ресурси.

България има добри природни дадености за добиване на енергия от възобновяеми източници.

Основните възобновяеми енергийни източници, които в България имат потенциал за енергийно производство, са слънчева енергия, биомаса, геотермална енергия, ветрова енергия и хидроенергия.

Мястото на България сред европейските страни. През последните 5 години световният фотоволтаичен пазар нараства твърдо с около 30 % годишно. Този успех се дължи главно на стимулирането на пазара и на научно-изследователската и развойна дейност. Това се отнася главно за Япония, САЩ и страните от Европейската общност. В рамките на Европейската общност тази дейност се подкрепя както от национални, така и от програми на общността. В много от страните на Европейската общност фотоелектричеството се смята за доказана технология, чрез която може да се достигне 12% участие на ВЕИ в енергийното производство. В сравнение със страните от Европейската общност прави впечатление силното изоставане на новоасоциираните страни (НАС). До края на 2002 г. страните от Европейската общност (заедно с Швейцария и Норвегия) имат инсталирани фотоелектрични мощности около 430MW, а в 10-те страни НАС има инсталирани общо 0.56MW. Това изключително голямо изоставане е причина да бъде проведено проучване на състоянието на изследователската и развойна дейност в областта на фотоелектричеството в тези страни. Проектът е финансиран от Европейската комисия по линия на 5-та рамкова програма, носи название PV-NAS-NET и е с начало 2003 г. Координатор е Полша, от страна на България участвува ЦЛ СЕНЕИ на БАН.

Първата стъпка на проекта бе събиране, анализ и разпространение на информация за състоянието на изследователската и развойна дейност в областта на фотоволтаиката. Информацията се събира на основата на въпросник, подобен на въпросника, с който е събирана такава информация за страните от Европейската общност. Това позволява адекватно сравнение на събраните данни, както и съпоставяне на основните изводи.

Първият етап на събиране на информация включва данни от последните седем години – до 2003 г включително. Предварителният анализ на до сега събраната информация дава възможност да се оцени състоянието на фотоелектричното (ФЕ) преобразуване на слънчевата енергия в отделните страни и причините, поради които те заемат определено място в общата схема. На фиг.1.1 са показани инсталираните ФЕ мощности за отделните страни. Както се вижда от фигурата, България е около средата. Но като се има предвид, че България е най-южната от тези страни, трябва да се говори за сериозно изоставане по количеството на инсталираните ФЕ мощности.

 

-----------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Глава 7.Изводи

В настоящата разработка е разгледан пример за въвеждане на система за оползотворяване на енергия от възобновяеми енергийни източници в производствена сграда, конкретно слънчева система за загряване на битова гореща вода.

В контекст на общата политика, ЕС работи за намаляване на въздействията на промените в климата и установяване на обща енергийна политика. Като част от тази политика държавните глави и министър-председателите на държавите-членки приемат през м. март 2007 г. задължителни цели за увеличаване на дела на възобновяемата енергия. До 2020 г. възобновяемата енергия трябва да съставлява 20% от крайното потребление на енергия в ЕС (8,5% през 2005 г.).

Проведеният енергиен анализ в Производствен цех – гр. Бургас показва, че за реализация на технологичната схема се използва голямо количество електроенергия, както за производствени нужди, така и за отопление на съответните производствени сгради и складове.

Една от причините за този разход е спецификата на производството - енергоемко, със съответни замърсявания и влияние върху работния персонал.

При предписване на горепосочената мярка се вижда, че след нейното изпълнение предприятието ще спести 25628 кWh енергия, което в парично изражение се равнява на 9410 лв за година. Необходимите общо инвестиции за въвеждане на енергоспестяващите мерки са в размер на 45994 лв. със срок на откупуването им – 4,9 години.


Използвана литература

[1] Иванов В. и др., Технико-икономическа обосновка на строителството на енерго-активни здания в България, Техника, София, 1987

[2] Селиванов Н.П. и др., Энергоактивные здания, Стройиздат, Москва, 1988

[3] Стамов Ст., Справочник по отопление, климатизация и охлаждане – част 2. Отопление, топло- и газоснабдяване, Техника, София, 2001

[4] Стамов Ст., Справочник по отопление, климатизация и охлаждане – част 1. Основи на отоплението и вентилацията, Техника, София, 1990

[5] Тодорова, “Стратегия и политика за развитие на възобновяеми Енергийни Източници в България. Доклади от ІІІ-та Национална конференция по възобновяеми енергийни източници”, С. 2003

[6] Наредба No.1 / 05.01.1999 за проектиране на топло-изолацията на сгради, ДВ 007 / 26.01.1999

[7] “Слънчевата енергия ни прави независими от цената на тока през лятото“, сп. “Топлотехника за бита“ бр.2/2003

[8] Българенски, “Развитие на ВЕИ технологиите в България. Доклади от ІІІ-та Национална конференция по възобновяеми енергийни източници”, С. 2003

[9] Residental energy efficient construction. A guide to understanding, ITS Inc., Carvel, Alb., Canada, 1997

[10] Mathsoft Desktop Reference, MathSoft, Inc. 1994


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


повече категории
Машиностроене
Строителство

За сайта

Кой е онлайн

В момента има 660 посетителя и 12 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.