Търсачка

Банер

Каталог Европейска интеграция България и европейската политика в областта на отбраната и сигурността


Дипломна работа, 93 стандартни страници, съдържа бележки под линия, графики, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод.............................................................................................

Първа глава. Развитие на Втория стълб на ЕС..............................

1. Еволюция на Общата външна политика и политиката за сигурност в ЕС ....

2. Новите заплахи и европейската стратегия за сигурност..........

3. Настоящи проблеми пред европейската политика в областта на отбраната и сигурността ........

Втора глава. Измерения на новата Концепция за сигурност на България .....

1. Външна отбранителна политика на България – развитие и перспективи .....

2. Концепцията за сигурност на България и военната доктрина на страната в контекста на евроинтеграция ......

3. Проблеми пред българската политика в областта на отбраната и сигурността

Трета глава. Участието на Република България в Общата европейска политика за сигурност и отбрана .

  1. България и проблемите в Близкия Изток .......
  2. България и стабилността на Балканите ......
  3. България и нейната роля за формиране на ОЕПСО .....

Заключение ...........

Използвана литература .............................................................


Увод

Деветдесетте години на XX век са свързани с няколко мащабни европейски проекти, един от който е развитието на Обща външна политика и политика на сигурност(ОВППС) на ЕС. Тя представлява система за сътрудничество между страните-членки по въпросите, свързани с международната политика и е основен инструмент за запазване на националните интереси в епохата на растящата глобална взаимозависимост. Целта на ОВППС е да се запази идентичността на ЕС на международно ниво. Тя насочва към укрепването на външната сигурност на ЕС и на страните-членки и може да се прилага в областта на разоръжаването, контрола върху въоръженията, износа на оръжие, неразпространението на оръжия и особено оръжията за масово поразяване.

Известно е, че в структурно отношение Европейският съюз се крепи на три стълба: Европейски общности – Европейска икономическа общност (митнически съюз и единен пазар, селскостопанска политика, гражданство на ЕС, образование и култура, здравеопазване, социална политика, имиграционна политика и др.), Евратом и Европейска общност за въглища и стомана; Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС), Външна политика: сътрудничество, опазване на мира, човешки права, демокрация; Политика за сигурност и отбрана: военен капацитет на ЕС, военна промишленост, финансиране на отбраната, сътрудничество в областта на отбраната; Правосъдие и вътрешни работи (сътрудничество между съдебните власти и органите на полицията; борба с наркотиците, търговията с оръжие, организираната престъпност и тероризма).

Общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО) се осъществява в рамките на “втория стълб” на ЕС и представлява неделима част от ОВППС.     Европейската политика по сигурността и отбраната, като интегрална част от ОВППС, има за цел да изгради и засили способността на ЕС да действа с широк набор от граждански и военни инструменти за предотвратяване на международни конфликти и управление на кризи.

През годините си на функциониране, Европейския съюз постигна завидна интеграция по отношение на митническа, икономическа, социална и др политика. Постигнатият напредък в изработването на обща политика за сигурността и външната политика обаче е по-малък, отколкото този при създаването на единния пазар и единната валута. От друга страна, увеличаването на заплахи от тероризъм и избухване на регионални кризи извеждат необходимост от удвояване на усилията на страните - членки да оформят обща отбранителна политика .

България е член на НАТО. Освен това, от 01.01.2007г. вече е и член на ЕС. При това, България се намира в регион, който – към настоящия момент не е от т нар. горещи точки, но за сметка на това, винаги се е отличавал с несигурност и известна нестабилност.

Това определя актуалността на темата за настоящия проект.

Целта на дипломната работа е да се разгледа как се вписва политиката на България в новите концепции за сигурност и общата отбранителна политика на ЕС.

Задачите, които се поставят за разработка са:

- да се разгледа общата външна политика на ЕС и политиката за сигурност на Съюза;

- да се анализира външната отбранителна политика на България в контекста на членството й в НАТО и евроинтеграцията;

- да се разгледа бъдещето на общата отбранителна политика на ЕС и концепцията за сигурност на страната при членството й в НАТО.

Тезата, която се издига в разработката е, че концепцията за сигурност на България трябва да бъде синтез между следните фактори: членството на страната в НАТО, перспективите пред общия отбранителен съюз на ЕС и националните интереси и възможности на страната, но е необходимо да се предприемат редица структурни промени по отношение на самата отбранителна политика.

С настоящата дипломна работа се цели да се покажат тенденциите в развитието на ЕПСО и как ще се отрази на българската сигурност и отбрана приемането на България в Европейския съюз, какви реформи трябва да се осъществяват в българската политика в областта на сигурността и отбраната, за да бъде тя достоен партньор на останалите държави-членки. Как участието на България в Европейската политика за сигурност и отбрана ще се отрази на националната сигурност и отбрана.


Първа глава

Развитие на Втория стълб на ЕС

1. Еволюция на Общата външна политика и политиката за сигурност в ЕС

ОВППС (Common Foreign and Security Policy, CFSP) се появява след срещата в Маастрихт през 1992 г.[1] Първоначално, ОВППС включва “рамка за обща политика по отбраната”, която “би могла да доведе до обща отбрана”. За да предприеме действия с отбранителна насоченост, обаче, ЕС трябваше да се обърне към друга организация – Западноевропейския Съюз (ЗЕС, Western European Union, WEU), създаден през 1954 г. на основата на Брюкселския договор (1947) и включващ тези страни- членки на ЕС, които са и съюзници в НАТО. По този начин, на ЗЕС се гледаше като на интегрална част от развитието на ЕС.  Основните инструменти на ОВППС са:

Общи стратегии (common strategies). Въведени с договора от Амстердам, те се приемат от Европейския съвет с консенсус и се отнасят за региони, в които ЕС има важни интереси. Те формират основната рамка за действие на Съюза, като определят целите, продължителността и начините на действие. Общите стратегии се изпълняват чрез приеманите от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство съвместни действия и общи позиции. Съветът на ЕС може да предлага на Европейския съвет да приеме общи стратегии.

Общи позиции (common positions). Правно обвързващи актове, изясняващи позицията на Съюза по отношение на дадена ситуация. Националните политики на страните- членки следва да са съобразени с тях.

Съвместни действия (joint actions). Това са правно обвързващи оперативни действия, имащи на разположение финансови средства. [2]

Съобразно постигнатите споразумения, ЕС може да участва в системата на международните отношения чрез решения, сключване на международни договори, декларации и контакти с трети страни. Важно за развитието на ОВППС е, че договорът от Амстердам предвижда възможността за т. нар. "конструктивно въздържане". В този случай страната, която се въздържа чрез формална декларация, не е задължена да прилага решението, но съгласно принципа на солидарността тя следва да приеме, че решението обвързва Съюза като цяло и че се въздържа от действия, противоречащи на това решение. Това правило не се прилага, ако страните, които се въздържат, имат повече от една трета от гласовете в Съвета на ЕС.

Квалифицирано мнозинство за вземане на решения се предвижда в два случая: решения, прилагащи обща стратегия и решения, изпълняващи съвместни действия или общи позиции. Поради важни причини, свързани с националната политика, страните- членки могат да блокират вземане на решение с квалифицирано мнозинство (т. нар. "emergency brake"). Тогава не се пристъпва към гласуване, а Съветът на ЕС с квалифицирано мнозинство може да поиска от Европейския съвет да реши въпроса с единодушие.

Дейностите по ОВППС, респективно ОЕПСО, се финансират съгласно чл. 28 от Договора за ЕС от бюджета на Европейските общности и от страните- членки.[3] Административните разходи са за сметка на общностния бюджет, а оперативните също, с изключение на случаите, когато те са свързани с операции, имащи военни или отбранителни измерения, или когато Съветът на ЕС реши с единодушие. Понеже операциите по управление на кризи имат не само военен, но и граждански характер, е трудно да се направи разграничение относно отговорността за разходите по тях.

По време на съществуването си, ОВППС претърпява различни промени. Така например, на 16 декември 2002 г. в Брюксел беше сключено споразумение с НАТО, позволяващо достъп на ЕС при ръководени от него операции до сили и средства на Северноатлантическия съюз, без последният да взема участие в тези операции. Това споразумение позволява на ЕС да подобри способността си да провежда тази част от "Петерсбергските задачи", които са с висока интензивност.


----------------------------------------


v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

На 1 януари 2007 година нашата страна стана пълноправен член на ЕС. Тя е част от процеса на разширяване , което означава разпростиране на институциите на наднационално управление и социализацията на новите страни в управленските структури. Това засяга и техните външни политики в значителна степен, което се изразява и в свързването на европейското разширение с европейския ред и сигурност.

Значението на ОЕПСО за България може да се изрази кратко в две понятия- “сигурност” и “интеграция”. ЕС се стреми да създаде зона на сигурност, стабилност и просперитет в Европа. Интегрирането на България в процеса на изграждане на Обща европейска отбрана представлява един от аспектите на общата политика на страната ни.

Балканите вече са зона на най-активно действие на Общата външна политика и политика на сигурност, част от която е Общата европейска отбрана.

Нашата страна бележи значителен напредък в реформите във военната политика и особено в армията: формиране на Българската армия като ефективна сила, съвместима със силите на НАТО; въвеждане на модерна система за планиране на отбраната; въвеждане на съвременни технологии и процедури за управление на войските и силите; разгръщане на щаба и бригадата на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.

С приемането на страната ни в ЕС, България се задължи да осъществи поставените си цели : 1) висока степен на координация на външнополитическата дейност на България с ОВППС на ЕС и осъществяването на Обща европейска отбрана; 2) прилагане на общите принципи за утвърждаване на демокрацията; 3) утвърждаване на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа; 4) планиране и провеждане на хуманитарни, спасителни и мироопазващи мисии към тези на ЕС; 5) подготовка и участие в мисии в духа на Петерсбергската декларация и 6) повишаване на оперативната съвместимост на въоръжените сили на България с тези на ЕС и НАТО.

Формирането на политиката на България за принос към Общата европейска политика на сигурност и отбрана би следвало да се базира на разбирането, че по този начин се засилват позициите на страната с оглед интеграционните процеси и ще се позволи вземането на по-активно участие при формирането на зона на стабилност и сигурност в Европа.

Стратегическите предизвикателства в света в началото на 21-ви век пораждат необходимостта от стратегически консенсус в сектора на сигурността и отбраната между всички държави. Радикални заплахи представляват международният тероризъм, религиозният екстремизъм, военните конфликти, етническата омраза, организираната престъпност, незаконната търговия с оръжие, трафикът на хора, нелегалната имиграция, трансграничната контрабанда, разпространяването на наркотиците и др. Особено опасни са както съчетаването на тероризма с насилието, така и разпространяването на различни оръжия за масово поразяване. Ответните мерки са: укрепването на държавността, гарантирането на сигурността, засилването на сътрудничеството, контролирането на въоръженията, поддържането на мира, осигуряването на стабилност, засилването на доверието и др. В съвременните условия сигурността е главно условие за устойчивото развитие на цялото човечество.

Стратегическият консенсус е необходим при формирането на политиката и стратегията в сектора за сигурност и отбрана. Европейският съюз се фокусира върху разширяване на стратегическото партньорство и международното сътрудничество в тази сфера. Неговата политика в областта на сигурността и отбраната цели да се увеличи гражданския и военния потенциал за превенция от различни кризи и конфликти. Ориентирана е към създаване и развиване на стратегическа култура за вземане на стратегически решения. Разрешаването на кризите и предотвратяването на конфликтите изисква стратегическо мислене, съчетано с компетентно използване на подходящи инициативи. Политиката се концентрира върху координиране на взаимодействието, съгласуване на усилията, обединяване на ресурсите, развиване на сътрудничеството и др.

В Европейската стратегия за сигурност особено се подчертава, че нито една държава не е в състояние сама да разреши сложните проблеми на съвременността. Стратегическите цели са насочени главно към ограничаване на заплахите и осигуряване на стабилност. Обръща се внимание върху своевременното предприемане на изпреварващи действия. Европейският съюз възнамерява да изгради до 2010 година глобална система за наблюдение и сигурност GMES3, която да гарантира сигурността на стратегическите обекти и личната безопасност на гражданите на общността. Европейската агенция по отбрана е създадена, за да развива отбранителните способности на съюза. Нейните цели са насочени към разширяване на отбранителния капацитет, поощряване на кооперирането в областта на въоръженията, усъвършенстване на индустриалната и технологичната база в отбраната, развиване на пазара на отбранителна техника и др. Европейската политика по въоръженията се фокусира върху стратегическата проблематика, свързана с установяването на основните насоки за развитие на отбранителната индустрия и координирането на стратегиите на европейските страни в областта на военното производство. Стратегическите приоритети са ориентирани към изграждането на по-добри отбранителни способности и формирането на по-силна отбранителна индустрия. Ангажиментите са насочени към ефективното решаване на проблемите на европейското сътрудничество в сферата на въоръженията.

Националната политика на България в областта на сигурността и отбраната е формулирана в редица стратегически документи: “Концепция за националната сигурност”, “Стратегия за сигурност на Република България”, “Стратегически преглед на отбраната”, “Стратегия по отбранителна аквизиция”, „Военна доктрина на Република България”, „Военна стратегия на Република България” и др. Приоритетите в отбранителната политика на България са насочени към отразяване на заплахите и рисковете за суверенитета, сигурността, независимостта, целостта и стабилността на страната. Разчита се на изграждането и поддържането на отбранителния потенциал чрез рационално използване на отбранителните ресурси. Съобразява се с международните ангажименти на страната по отношение на колективната система за сигурност и отбрана в Европа.

Споразуменията между Европейския съюз и Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) служат като основа за стратегическо партньорство при съвместно разрешаване на различни кризи. НАТО е международна организация, която е ангажирана с разрешаването на актуалните проблеми на сигурността и отбраната. Всички решения се вземат с пълен консенсус след консултиране и обсъждане между представителите на страните членки. Така се изразява колективната воля на суверенните държави. Стратегическият консенсус между съюзните държави в НАТО е насочен към нейното превръщане от военна организация в дипломатически съюз с политическа мисия. Това е свързано с промяна на доктрината от “масивен отпор” към “гъвкав отговор”, което означава разумно използване на политически, дипломатически, икономически, военни и други средства за гарантиране на сигурността и отбраната. Принципът на консенсус се прилага на всички йерархични нива в организацията. Това означава, че решенията не се вземат чрез гласуване, а в резултат на преговори, които включват публични консултации. Те се провеждат постоянно и систематично при формулирането и реализирането на общата политика в областта на сигурността и отбраната. Така се цели уеднаквяване на изразените позиции преди вземането на решения от националните органи. Стремежът е да се постигне общо съгласие за колективната политика по сигурност и отбрана на алианса, както в настоящето, така и в бъдещето.

Основната цел на бъдещата реформа на въоръжените сили на страната е гарантирането на сигурността чрез активно сътрудничество между заинтересованите страни. Приоритетни области са стабилизирането на региона, укрепването на доверието, избягването на конфликти, управлението на кризи, контролът върху въоръженията, правата на човека и др. Консенсусни инструменти са непрекъснатият диалог и провеждането на преговори между държавите - членки на ОССЕ от една страна, и България – като член на НАТО и член на ЕС, от друга страна. Приоритетността на реформата в БА се определя от следните фактори:

Ø Постигане на оперативни способности в изпълнение на целите на силите, което означава изпълнение на поетите ангажименти към НАТО.

Ø Друг определящ критерий е гарантирането на въздушния и морския суверенитет на страната.

Ø Трети такъв е развитието на способности за противодействие на асиметричните заплахи

Ø И разбира се, като последен фактор се определя факта, че страната е длъжна да защитава външната граница на ЕС като член на ЕС.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Василев, Хр., Военната стратегия на Република България, в "Политика за сигурност", брой 1/1999 г., стр. 3-15

2. Военна доктрина на Република България
Гълъбов, А.., Комуникация и сигурност. Регионален и местен капацитет за развитие: http://www.ieas-bg.org

3. Добинс, Дж., Ролята на НАТО в държавното изграждане, Сп. Нато Преглед, бр 2005/ юли, с. 5-8

4. Захариева, Ю., И. Шикова, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С., 2004

5. Конституцията, международните договори и приемането на България в НАТО. М-ли от кръгла маса, проведена 5.12.2002 г.,София

6. Минчев, М., България вече е член на НАТО.

7. Николова, Е.,"Военнополитически предизвикателства пред България и способността й да ги посрещне",в-к "България без граници",бр.1/1999 г.

8. Панайотов, Пл., За година в НАТО привлякохме крупни инвеститори, в. Пари, бр. 67/7 април, 2005 г.

9. Проект на договора за приемане на Конституция за Европа. С., Университетско издателство “Свети Климент Охридски”, 2004.

10. Тотев, Д., Пътят на България към пълноправно членство, нови мисии, способности, партньорства.

11. Хикс, С. Политическата система на Европейския съюз. С., Парадигма, 2001.

12. Христов, С.,Консенсусно управление на съвременната фирма, Международна научно-практическа конференция “България и ЕС: Предизвикателства към бизнес обучението”, Несебър, 2005

13. http://www.evroportal.bg




Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 421 посетителя и 7 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.