Търсачка

Банер

Каталог Психология СТРУКТУРА И НАДЕЖДНОСТ НА БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ TRAIT META-MOOD SCALE (TMMS)


Дипломна работа, 49 стандартни страници, съдържа таблици, формули, диаграми, приложения, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Резюме

Основната цел на настоящата емпирична разработка е да се направи първоначално изследване на структурата и надеждността на самооценъчния въпросник за емоционална интелигентност Trait Meta-Mood Scale (TMMS) в български условия. Въпросникът е разработен от основоположниците на теорията за емоционалната интелигентност П. Салови и Дж. Майер.

В теоретичната част са разгледани различни когнитивни теории на интелигентността, довели до прозрението за съществуването и важността на некогнитивните й аспекти. Проследена е работата на изследователите, занимаващи се с проучване на конструкта емоционална интелигентност, като е обърнато специално внимание на модела на П. Салови и Дж. Майер. Отразени са резултатите, свързани с приложението на техния теоретичен модел, получени при адаптирането на въпросника в други социо-културни контексти.

Участници в изследването са 130 души на различна възраст, с различен образователен и семеен статус. Разработката съдържа две последователни, взаимосвързани изследвания съответно върху структурата и надеждността на въпросника, преведен на български език. Резултатите показват, че при българската версия се обособяват 4 субскали, които са с висока степен на надеждност. Тази структура се различава от тази на оригиналния въпросник на П. Салови и Дж. Майер, но при апробирането му в други страни също има индикации за 4-факторна структура. Отделните субскали имат слаба връзка помежду си, като само между две от тях корелацията е по-висока. Направени са коментари по отношение на получените резултати, свързани с факторната структура на въпросника и неговата надеждност.


I.Теоретична постановка на изследването

1.Теории за интелигентността

Британският психолог Ч. Спиърман е един от първите изследователи, които се занимават системно с изследване на интелигентността. В своите изследвания той разработва статистическа техника, станала известна по-късно като „факторен анализ”. Прилагайки факторния анализ върху данните от редица тестове, измерващи различни умствени способности, Спиърман получава забележително сходни резултати. Той установява, че хората, които се представят добре на даден тест, се представят добре и на другите тестове, и обратно. Това означава, че между резултатите от различните тестове има определена корелация. Въз основа на резултатите от своите изследвания Спиърман стига до извода, че интелигентността е една обща когнитивна способност, различните компоненти на която са статистически взаимосвързани и която може да бъде измерена количествено. Спиърман нарича тази генерална способност за разбиране и абстрахиране „g фактор или генерална интелигентност (Spearman, 1904, по Cherry, 2010).

Не всички психолози обаче възприемат радушно идеите на Спиърман. За разлика от него, Л. Л. Търстоун разглежда интелигентността като съставена от седем различни първични умствени способности: езиково разбиране; говорене; разсъждение; скорост на възприемане; работа с числа; асоциативна памет и пространствено изобразяване (Thurstone, 1938, по Cherry, 2010).

Известният американски психолог Х. Гарднър също е привърженик на възгледа, че не съществува една обща интелигентност. Според него съществуват осем различни вида интелигентности, всяка от които се състои от множество способности. Неговата теория за множеството интелигентности разглежда всеки един тип интелигентност като система със собствени функции, различни от тези на останалите. Според Гарднър интелигентностите биват следните: лингвистична; логико-математическа; пространствена; музикална; телесно-кинестетична; естествено-историческа и два вида личностна интелигентност - вътреличностна и междуличностна. Основният принцип в теорията на Гарднър е, че тези типове интелигентност са независими един от друг, но в същото време (например при изпълнението на определени задачи), си взаимодействат (Гарднър, 2004).

Р. Стърнбърг е съгласен с Гарднър по отношение на това, че интелигентността е доста по-всеобхватна от просто една генерална способност. Но за него някои от интелигентностите на Гарднър биха могли да бъдат разглеждани по-скоро като личностни таланти и заложби, отколкото като видове интелигентност. Стърнбърг излага своята триархична теория, според която интелигентността включва три фактора (Sternberg, 1985, по Cherry, 2010):

- Аналитичен - отнася се до способността за разрешаване на проблеми;

- Творчески - включва способността на човек да се справя с новото, позовавайки се на миналия си опит;

- Практически - отнася се до умението на човек да се приспособява към промените в заобикалящата го среда.

Внимание заслужава и теорията за флуидната и кристализираната интелигентност на Кетел-Хорн. Реймънд Кетел доразвива идеята си за тези два типа интелигентност съвместно с Джон Хорн. Теорията Кетел-Хорн обяснява човешката интелигентност като съставена от различни способности, които взаимодействайки си, образуват общата интелигентност (Horn & Cattell, 1967, по Cherry, 2010).

Според Кетел, флуидната интелигентност е способността за абстрактни разсъждения и решаване на проблеми и не зависи от опита или от наученото. Обратно, кристализираната интелигентност се основава на миналия опит на човека. Ето защо флуидната интелигентност започва прогресивно да намалява след 30-40 годишна възраст, а кристализираната интелигентност продължава да нараства през зрелостта. С напредването на възрастта човек натрупва все повече знания и умения, което е свързано с развитието на кристализираната интелигентност.

Остава спорен въпросът по отношение на това, дали човешката интелигентност е една обща или много различни способности. Затова дефинициите на понятието са толкова, колкото и гледните точки.

2. Теоретични модели на емоционалната интелигентност

Емоционалната интелигентност (ЕИ) е все още развиваща се парадигма, която възниква в контекста на изследванията на общата (когнитивна) интелигентност. Тъй като това е сравнително нова област в психологическите изследвания, концепцията за емоционалната интелигентност постоянно се променя и поради това централният теоретичен конструкт няма едно единствено, точно определение.

В основата си различните теории на емоционалната интелигентност са сходни в това, че човек не е безразличен към собствените си чувства и емоции, а също и към чувствата и емоциите на тези, които го заобикалят. Той се вглежда и вслушва в тях, защото те носят важни послания, стига, разбира се, човек да е отворен към тях. В този смисъл, емоционалната интелигентност му помага да взима по-правилни решения, да бъде по-адаптивен и успешен.

Важността на некогнитивните аспекти на интелигентността започва да се осъзнава от някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността още в началото на миналия век. Така например, още през 1920 г. Е. Л. Торндайк, професор по образователна психология в Колумбийския колеж за университетски преподаватели, използва термина „социална интелигентност”, за да опише „умението да разбираш и да направляваш хората да действат мъдро във взаимоотношенията си” (Thorndike, 1920. стр. 228, цит. по Goleman, 2001).

Д. Векслер също оценява важността на неинтелектуалните способности за потенциалната успеваемост на човек в живота. Той смята, че те са задължителна част от общата интелигентност и вървят ръка за ръка с интелектуалните способности за формиране на едно интелигентно поведение (Wechsler, 1940 по Cherniss, 2000).

От множеството интелигентности, които Х. Гарднър включва в своята теория, отношение към емоционалната интелигентност имат двата вида личностна интелигентност. Междуличностната (интерперсонална) интелигентност е способността да разбираш намеренията, мотивите и желанията на другите, а вътреличностната (интраперсонална) интелигентност - способността човека да разбира какво изпитва самият той, да вниква в собствените си страхове и подбуди. Гарднър е на мнение, че тези два типа личностна интелигентност са толкова значими, колкото и класическата интелигентност, измервана чрез IQ (Гарднър, 2004).

Друг модел, разглеждащ емоционалната интелигентност, е този на Р. Бар-Он за емоционално- социалната интелигентност. В този теоретичен модел емоционалната интелигентност се определя като ”съвкупност от некогнитивни способности, компетенции и умения, които влияят върху възможността на човек да се справя успешно с предизвикателствата на заобикалящата го среда” (Bar-On, 1997, стр. 14, цит. по Mayer et al., 2000). В контекста на личностната теория емоционалната интелигентност представлява модел за благополучие. Според Бар-Он, тя се придобива и променя с течение на времето и може да бъде развивана чрез тренинги, терапия и други. Авторът смята, че емоционалната интелигентност, заедно с когнитивната интелигентност, допринасят еднакво много за генералната интелигентност на човека и съответно в комбинация са индикация за потенциалната му успеваемост в живота.

Бар-Он разработва самооценъчен метод за измерване на емоционално- и социално компетентно поведение, който нарича „Емоционален коефициент” (ЕК). ЕК не е предназначен за измерване на личностни черти или когнитивни възможности, а по-скоро на умствената способност на човек да бъде успешен при справянето с предизвикателствата на обкръжението му (Bar-On, 2006).

Според модела на Бар-Он за емоционално- социалната интелигентност, индивидът притежава способности, разделени в следните пет категории (Bar-On, 1997, по Mayer, Salovey and Caruso, 2000):

(1) Вътреличностни (интраперсонални) умения - емоционално самосъзнание, самоувереност, себелюбие, самоактуализация и независимост.

(2) Междуличностни (интерперсонални) умения - емпатия, междуличностни взаимоотношения и междуличностно функциониране.

(3) Умения за приспособимост - решаване на проблеми, тестване на реалността и гъвкавост (приспособимост).

(4) Умения за справяне със стреса – поносимост (толерантност) към стреса и контрол над импулса.

(5) Умения, свързани с общото настроение - щастие и оптимизъм.

 

 

-------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

IV. Дискусия

Апробирането на самооценъчния въпросник TMMS, преведен на български език, ни дава възможност да адаптираме за нашите условия този широко използван и в други страни метод за оценка на емоционалната интелигентност на индивида. Чрез настоящото изследване извършваме една първоначална проверка на това дали въпросникът може да се използва и в българската социо-културна среда. Постигаме това чрез определяне на факторната му структура и надеждността му.

При оригиналната англоезична версия на въпросника резултатите от факторния анализ дават основание за възприемане на трифакторна структура. В настоящото изследване резултатите от този анализ не са еднозначни и категорични. Получават се 8 – 9 фактора, първите 4 от които с по-висока обяснителна сила, и още 4 – 5 фактора, които имат приблизително еднаква тежест, макар и по-ниска от първите. Това би могло да означава, че емоционалната интелигентност, подобно на когнитивната, има по-сложна структура и може да се говори за „множество емоционални интелигентности”. Получаването на по- голям брой фактори също така отразява обстоятелството, че при разработването на оригиналната версия П. Салови и Дж. Майер използват айтеми, отнасящи се към 5 различни смислови области.

Поради това бе необходимо данните да се обработят при предположения за 3, 4 и 5 факторна структура, които изглеждат най-вероятни въз основа на нашите резултати от факторния анализ.

Трифакторната структура, която следва оригиналната версия на П. Салови и Дж. Майер, беше отхвърлена заради смесването на айтеми с различно съдържание във всеки от факторите, както и заради относително ниската степен на надеждност на съответните субскали. Петфакторната структура беше отхвърлена поради невъзможността последния фактор, в който също попадат айтеми от различни смислови групи, да бъде интерпретиран.

Поради това при нас, подобно на австралийския вариант на TMMS, като най-добър се оказа вариантът с 4 субскали, които са с висока степен на надеждност. Подобни резултати са получени и при адаптирането на други версии на въпросника, като испанската и турската например, но с модифициране на скалите, със значително редуциране броя на айтемите в тях авторите успяват да постигнат една надеждна трифакторна структура и при своите варианти на TMMS.

При предварителните анализи с 3- и 5-факторна структура бяха забелязани някои особености, които бяха потвърдени и при анализа с 4 фактора. На първо място трябва да отбележим, че в трите последователни анализа най-силният фактор, с най-висока обяснителна сила, бе факторът, съдържащ айтеми, които се отнасят до способността на индивида да съзнава, да разбира, да разграничава ясно своите чувства в даден момент. В 4-факторния вариант, който приехме за адек

ватен, този фактор е наречен „яснота във възприемането на чувствата”. Той съдържа най-голям брой айтеми (15 айтема) и има най-висока надеждност сред останалите. В оригиналния въпросник П. Салови и Дж. Майер са определили същия фактор, но той е втори поред, съответно по-слаб от техния първи фактор - „внимание към чувствата”, който от своя страна в нашата адаптация е трети по ред.

Друга особеност на трите факторни структури, които бяха изследвани е, че айтемите, които се отнасят до усилията на индивида да контролира своите чувства, по-точно да възстанови положителното си емоционално състояние, когато се намира в неприятна ситуация, не се обособяват в самостоятелен фактор. Пример за айтеми от тази група е айтем 43 „Независимо колко зле се чувствам, се опитвам да мисля за приятни неща. В оригиналната скала на Салови и Майер тези айтеми образуват самостоятелен фактор, наречен „поправяне” или “възстановяване” (repair) на чувствата. Той е трети по ред, т.е. най-слаб, с най-малък брой айтеми, но все пак е самостоятелна скала. За разлика от оригиналната скала, в нашите анализи айтемите от групата, отразяваща стратегиите на индивида за контролиране на емоциите и за справяне с емоционалните проблеми, са пръснати между останалите фактори, с относително ниски факторни тегла.

Може да се обобщи, че приетата от нас структура на въпросника с 4 субскали се различава от тази на Салови и Майер по броя на субскалите (с една субскала повече), по важността на субскалите (най-важната е „яснота във възприемането на чувствата”) и по съдържателната същност на субскалите (липсва „контролиране на чувствата”).

Тези разлики могат да се дължат на няколко причини. Първата е недостатъчния брой на изследваните лица. При нас те са 130, а П. Салови и Дж. Майер са конструирали скалата с 200 и. л. Възможно е да има и недостатъци в превода на айтемите, който е еднократен, от английски на български език. По-вероятна причина обаче за тези разлики може да се окажат крос-културните различия. Липсата на отделен фактор, който да отразява наличието на осъзнати стратегии за контрол и регулиране на чувствата, съответства на обстоятелството, че двата по-слаби фактора в нашия анализ са обръщането на внимание на изпитваните чувства и тяхната интеграция с мислите.

И при нашата версия на въпросника, така, както и при оригиналния му вариант, корелациите между четирите субскали са ниски. В настоящото изследване само между две от субскалите - „яснота във възприемането на емоцията” и „интеграция на чувствата” се наблюдава по-значима взаимовръзка. Едно възможно обяснение на това е, че двете субскали наистина са смислово близки. Интегрирането на чувствата всъщност означава съчетаване на мисъл и емоция, а яснотата по отношение на изпитваните емоции, т.е. да разбираш начина, по който се чувстваш, също включва и мисъл, и емоция. При Салови и Майер двете субскали с по-висока корелация между тях са „яснота” и „регулиране на чувствата”, т.е. индивидът не може да промени нещо, ако не е наясно с него.

Надеждността на субскалите като цяло е на необходимото равнище. Единствено при четвъртата субскала то е малко по-ниско от желаното, но това е поради по-малкия брой на айтемите в нея. При добавяне само на 3 айтема надеждността й може да се повиши достатъчно.

Въпреки някои различия във факторната структура между българската версия и оригиналната, като цяло въпросникът е приложим за измерване на самовъзприетата емоционална интелигентност и за българската популация.


Цитирана литература

Анастази, А., Урбина, С. (2001). Психологическое тестирование. Санкт-Петербург: Питер.

Гарднър, Х. (2004). Нова теория за интелигентността: Множествените интелигентности на 21 век. София: Сиела.

Голман, Д. (2003). Емоционална интелигентност. София: Кибеа.

Aksöz, I., Bugay, A. and Erdur-Baker, O. (2010). Turkish adaptation of the Тrait meta- mood scale. Извлечено на 01.12.2010г. от: http://www.sciencedirect.com

Bar-On, R. (1997). The Emotional Quotient Inventory (EQ-i): a test of emotional intelligence. Toronto: Multi-Health Systems. Извлечено на 12.11.2009г., от: http://www.unh.edu/personalitylab/Reprints/RP2000b-MayerSaloveyCaruso.pdf

Bar-On, R. (2006). The Bar-On model of emotional-social intelligence (ESI). Psicothema, 18, supl., 13-25.

Cherniss, C. (2000). Emotional Intelligence: What it is and Why it Matters. The Consortium for Research on Emotional Intelligence in Organizations.Извлечено на 28.11.2010 oт: http://www.eiconsortium.org/reports/what_is_emotional_intelligence.html

Cherry, K. (2010). Theories of Intelligence. Извлечено на 29. 11. 2010 от: http://psychology.about.com/od/cognitivepsychology/p/intelligence.htm

Fernandez- Berrocal, P., Extremera, N., Ramos, N. (2004). Validity and reliability of the Spanish modified Version of the Trait Meta- Mood Scale. Psychological Reports: Volume 94, Issue, pp. 751- 755.

Fernandez- Berrocal, P., Salovey, P., Vera, A., Extremera, N. & Ramos,. (2005). Cultural influences on the relation between perceived emotional intelligence and depression. RIPS / IRSP, 18 (1), Presses Universitaires de Grenobl, pp. 91-107.

Fitness, J. & Curtis, M. (2005). Emotional intelligence and Trait Meta-mood Scale: Relationships with Empathy, Attributional complexity, Self- control, and Responses; E-Journal of applied psychology: Social section.1(1), pp 50-62.

Gibbs, N., (1995). The EQ Factor. Time magazine. Vol. 146

Gohm, C. & Clore, G. (2002). Affect as Information: An Individual Differences Approach. In: Barrett, L. & Salovey, P. (Eds). The Wisdom in Feelings: Processes Underlying Emotional Intelligence. New York: Guilford Press.

Goleman, D. (1998). Working with emotional intelligence. New York: Bantam Books

Goleman, D. (2001). The emotionally intelligent workplace: how to select for, measure, and improve emotional intelligence in individuals, groups, and organizations. San Francisco: Jossey-Bass

Horn, J. L., & Cattel, R. B. (1967). Age differences in fluid and crystallized intelligence. Acta Psychologica, 26, 107- 129.

Leonard, N. H. & Harvey, M. (2007). The trait of curiosity as a predictor of emotional intelligence. Journal of applied social psychology, 37(8), 1914-1929.

Mayer, J. D., & Salovey, P. (1997). What is emotional intelligence? Emotional development and emotional intelligence, New York: Basic Books, pp. 3- 31.

Mayer, J.D., Salovey, P. and Caruso, D. R. (2000). In: The Handbook of Emotional Intelligence: Theory, Development, Assessment, and Application at Home, School and in the Workplace. Bar-On, R. and Parker, J. (Eds). Jossey-Bass, p.102

Mayer-Salovey-Caruso Emotional Intelligence Test (MSCEIT), by J. D. Mayer, P. Salovey, and D. R. Caruso, 2002, Toronto, Ontario: Multi-Health Systems, Inc. Извлечено на 17. 11. 2010 от: http://www.eiconsortium.org/measures/msceit.html

Palmer, B. R., Gignac, G., Bates, T., & Stough, C. (2003). Examining the structure of the Trait Meta-Mood Scale. Australian Journal of Psychology, 55, pp. 154-159.

Rockhill, C. M., Greener, S.H. (1999). Development of the TMMS for Elementary School Children. Poster presented at the Biennial Meeting of the Society for Research in Child Development.Извлечено на 28.11.2010 от: http://www.eric.ed.gov/PDFS/ED430688.pdf

Salovey, P. & Mayer, J. D. (1990). Emotional Intelligence. Imagination, Cognition, and Personality, 9, pp. 185- 211

Salovey, P., Mayer, J. D., Goldman, S.,Turvey, C, & Palfai, T. (1995). Emotional attention, clarity, and repair: Exploring emotional intelligence using the Trait Meta-Mood Scale. In: J. W. Pennebaker (Ed.) Emotion, disclosure,and health. Washington, DC: American Psychological Association, pp. 125–154.

Spearman, C. (1904). “General intelligence”, objectively determined and measured. American Journal of Psychology, 15, pp. 201-293

Sternberg, R. J. (1985). Beyond IQ: A Triarchic Theory of Intelligence. Cambridge: Cambridge University Press. Извлечено на 29.11.2010 от: http://psychology.about.com/od/cognitivepsychology/p/intelligence.htm

Thorndike, E. L. (1920). Intelligence and its uses. Harper’s Magazine, 140, p. 228

Thurstone, L. L. (1938). Primary mental abilities.Chicago: University of Chicago Press. Извлечено на 29.11.2010 от: http://psychology.about.com/od/cognitivepsychology/p/intelligence.htm

Wechsler, D. (1940). Nonintellective factors in general. Psychological Bulletin, 37, pp. 444-445


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 865 посетителя и 27 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.