Търсачка

Банер

Каталог Европейска интеграция АНАЛИЗ НА УЧАСТИЕТО НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В УСВОЯВАНЕТО НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ


Дипломна работа, 96 страници по-големи от стандартните, съдържа схеми, таблици, диаграми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

I ГЛАВА : Основни принципи на функциониране на СФ

1.1 Същност, видове и процес на създаване на ЕСФ

1.2 Цели и принципи на действие на СФ

1.3 Мониторинг и оценка- структура и индикатори

II ГЛАВА: Участие на България в СФ

2.1 Основни стратегически и програмни документи

2.2 Институции и механизми за усвояване на Структурните фондове

на ЕС

2.2.1 Стратегическо планиране и програмиране

2.2.2 Управление и координация

2.2.3 Финансово управление и контрол

2.2.4 Мониторинг

ІІІ ГЛАВА Анализ на участието на малките и средни предприятия в усвояването на СФ на ЕС

3.1 Обосновка на анализа

3.1.1Цели на анализа

3.1.2Обща характеристика на МСП в България

3.1.3Политика за насърчаване на предприемачеството и МСП в България

3.2 Оценка на сегашното състояние,нуждите и проблемите на МСП

3.2.1Познаване на политиката и изискванията на ЕС по отношение на МСП

3.2.2Основни пречки за покриване на европейските изисквания от българските МСП

3.3.Капацитет на МСП за участие в усвояването на средствата от ЕФ

3.3.1Достъп до финансиране от програми на ЕС

3.3.2Фактори затрудняващи фирмите при участие в ЕФ и програми

3.3.3Готовност на фирмите за работа със структурните фондове чрез ОП”Конкурентоспособност”

3.4. Основни изводи и препоръки

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЯ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


УВОД

От 1 януари 2007 г. България стана пълноправен член на ЕС и има възможността да участва като равнопоставен партньор на Съюза в реализирането на политиките на Общността.

Едно от големите предимства и предизвикателства пред всяка страна – членка на ЕС, включително и нашата, е възможността за използване на фондовете на ЕС. Независимо от факта, че Европейският съюз като цяло представлява просперираща икономическа общност, налице са различия в състоянието и развитието на над 250-те региона в Съюза. Именно премахването на тези несъответствия и предоставянето на гражданите на ЕС на равни възможности за достъп до качествено образование и обучение,за получаване на по-добра работа, за екологично чиста околна среда, за осигуряване на благоприятна бизнес среда е основната цел на регионалната политика, или както още се нарича, политика на сближаване (кохезионна политика).

Република България ще получи достъп до финансовата помощ от структурните и кохезионния фондове на Европейския съюз (ЕС), които са основните инструменти за намаляване на икономическите и социалните различия в ЕС. Ефективното управление на тези средства изисква добро познаване на изискванията на фондовете на ЕС и сериозна подготовка на национално, регионално и местно ниво в публичния и частния сектор, включително на малките и средните предприятия (МСП).

Пълноправното членство на България в Европейския съюз от началото на

2007 година предостави на малките и средните предприятия (МСП) много нови възможности, но ще възникнат и множество предизвикателства пред предприемачите. Това определя необходимостта от целенасочена и ефективна държавна подкрепа за малките и средните предприятия, чиято роля в икономиката непрекъснато нараства.

През 2004 година броят на малките и средните предприятия е над 221 хиляди. В сравнение с 2001 година те са се увеличили с почти 17.8 хил. (9 на сто). МСП представляват 99.3 на сто от всичките предприятия в изследваната съвкупност и 99.7 на сто от частните предприятия в нея .

Преобладават микропредприятията (с 1 до 9 заети). Броят им продължава да нараства и през 2004 година те са над 198.7 хил., което е с 5.5 на сто повече спрямо 2001 година.Наред с това обаче делът им намалява от 92.4 на 89.6 на сто от общия брой на изследваните частни предприятия за сметка на по-бързото увеличаване на броя и на дела на малките предприятия. Малките предприятия (с 10 до 49 заети) наброяват 18.9 хил. през 2004 година. За периода 2001–2004 година броят им се е увеличил с 6672, или с 54.8 на сто, а делът им е нараснал от 6 на 8.5 на сто. Най-малобройната подгрупа на МСП – средните предприятия (с 50 до 249 заети), са 3.6 хил. и въпреки че са с 800, или с 28.8 на сто повече отколкото през 2001 година, делът им в общия брой на изследваните

частни предприятия остава относително постоянен, едва 1.6 на сто.

Конкретната теза, която се разработва в дипломната работа е,че малките и средните предприятия (МСП) са основен носител и бенефициент на социалното и икономическото сближаване, което ги прави важна част от кохезионната политика на ЕС. МСП ще играят важна роля за постигане на стратегическите цели на България за по-висок растеж и по-добър човешки капитал в периода 2007 - 2013 г. За предходния програмен период 2000 – 2006 г. 11% от средствата в структурните и кохезионния фонд на ЕС са били предназначени за МСП. Новата политика за растеж и заетост поставя още по-голям акцент върху привличането на МСП за участие в програмите на ЕС и за взаимно допълване между мерките по структурните и кохезионния фондове, програмата за конкурентоспособност и иновации и рамковите програми на ЕС за изследвания, иновации и технологично развитие. През ноември 2005 г. Хартата на МСП в ЕС беше осъвременена и включи принципа „Първо помисли за малките”, който отчита основното значение на МСП за развитие на иновациите, растежа и заетостта в ЕС. В тази връзка е и фактът, че общият брой на МСП в ЕС (около 23 милиона) съставляват около 99% от бизнес активността.

Ключова за ефективното и пълноценно участие на МСП в усвояването на средства от структурните фондове на ЕС е ОП „Конкурентоспособност”, която съдържа основните параметри на действие на Европейския фонд за регионално развитие в сферата на иновациите и конкурентоспособността в България. Доброто познаване на възможностите и предизвикателствата пред МСП в България, включително при работата с фондовете на ЕС, е необходима предпоставка за усъвършенстване на програмирането и ефективността на въздействие на структурните фондове в страната.

Целта, поставена в разработката е да се изследва състоянието и развитието на МСП в страната като отрази специфичните проблеми на българските малки и средни предприятия. Средствата от фондовете на ЕС не са просто пари, те са ресурс и инструмент за развитие. Но за да се използват и усвояват ефективно е необходим капацитет на местно ниво.

Основната задача на дипломната работа е да се идентифицират проблемите при усвояване на СФ от МСП ,степента на готовност на МСП за участие в усвояването на европейски средства по отношение на запознатост с правилата и начините на кандидатстване,готовността за генериране на проектни идеи и възможностите за осигуряване на съфинансиране на проекти.

Обект на магистърската теза e визията на МСП в България като дефиниция съгласно промените в Закона за малките и средните предприятия. Възприе се изцяло дефиницията на Европейската комисияпо Препоръка 2003/361/ЕС, което бе част от преговорния процес зачленство на страната ни в Европейския съюз според ангажиментите вГлава 16 “Малки и средни предприятия”. Предстои ни да следим как ще се отразят тези промени върху състоянието и развитието на самите предприятия, които от 2007 година, на базата на тази дефиниция, вече ще имат и реалната възможност да участват в Оперативната програма “Развитие конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013” и да бъдат

подпомогнати с финансиране по структурните фондове на ЕС.

Предмет на разработката е принципът “Мисли първо за малкия”,който се препоръчва от Европейската комисия на правителствата на страните-членки с цел местното законодателство да ограничи до минимум административните пречки пред малкия бизнес и да създаде благоприятни условия за неговото възникване и развитие.

На тях е подчинена и структурата на настоящата дипломна работа.


I ГЛАВА

Основни принципи на функциониране на структурните фондове

1.1 Същност, видове и процес на създаване на ЕСФ

Структурните фондове са основните финансови инструменти на политиката на сближаване на ЕС и представляват второто по размер перо в общия европейски бюджет. За изпълнението на тази и други общи европейски политики всяка страна-членка прави вноска в бюджета на ЕС в размер на около 1% от брутния си вътрешен продукт. Структурните фондове предоставят финансова подкрепа за икономическо и социално развитие на по-бедните региони, за да могат те да се справят успешно с изискванията на общия пазар и изравнят своя стандарт и този на по-напредналите страни-членки на общото европейско семейство.

Европейската анти-бедност мрежа поддържа мнението, че структурните фондове имат значителен потенциал да се борят с бедността, социалното изключване и неравенството. Заслужава да си припомним мащаба на проблема. В момента, 72 милиона души в Европа живеят под линията на бедността и почти 19 милиона са безработни. Затрудненията имат непропорционален ефект върху жените и децата и засягат един кръг от маргинализирани и уязвими групи като мигранти, малцинствени етнически групи и хора с увреждания.

Европейският съюз е ангажиран с действия срещу бедността от 1970г. и целта да се пребори с изключването е част от договорите сега. Лисабонската стратегия, приета през 2000, пое значителни ангажименти в подкрепа на целите за социално включване.

Реформираните структурни фондове, навлизащи в своя четвърти програмен период 2007-2013, са значителен наличен ресурс за подобряване на европейското социално и икономическо благосъстояние.

Исторически структурните фондове датират от 60-те години на миналия век и преминават през редица реформи, отчитащи етапите в развитието на ЕС като политическо и икономическо обединение и най-вече отделните вълни на разширяване на ЕС т.е. приемането на нови страни-членки със специфичните за тях проблеми.

Структурните фондове са втората по големина част от бюджета на Европейския съюз, единствено след тази, която е отделена за Общата селскостопанска политика. Традиционно, имаме пет структурни фонда (въпреки, че последните два бяха наречени “финансови инструменти”):

v Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)

v Европейски социален фонд (ЕСФ)

v Кохезионен фонд

v Европейски селскостопански фонд за развитие на селските райони (ЕСФРСР)

v Европейски фонд за развитие на рибарството (ЕФРР)

След последната реформа, за настоящия период на програмиране 2007-2013 действат само три структурни фонда: ЕФРР, ЕСФ (двата основни) и Фонда за кохезия. Целите на трите фонда се ръководят от общите цели на европейската политика на сближаване и се допълват, като по този начин насърчават едно балансирано развитие и икономически растеж.

v Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)

ЕФРР е създаден през 1975 г. Фондът е най-важният инструмент за провеждането на общата “регионална политика”, чиято цел е да допринесе за намаляване на различията между регионите в Общността. Фондът се прилага главно в национални програми за стимулиране на развитието, чрез безвъзмездни субсидии. Също така и при финансирането на производствени инвестиции; създаване или модернизиране на инфраструктури, които допринасят за приспособяването на съответните региони; инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми; мерки, насочени към експлоатиране на потенциала на вътрешно регионалното развитие; инвестиции в областта на образованието и здравеопазването в региони, попадащи в дефиницията на Цел 1( виж стр.9); финансиране на проучвания или пилотни схеми относно регионалното развитие на ниво Общност, особено, когато се отнасят до гранични райони на държавите-членки, туризъм, урбанистично развитие и култура.

ЕФРР цели да насърчи икономическото и социално сближаване в ЕС чрез намаляване на дисбалансите в развитието на отделните страни и региони и степента на изоставане на най-необлагодетелствуваните от тях. На практика фондът покрива един изключително богат и разнообразен спектър - от инфраструктура и транспорт, през развитие и облагородяване на градски райони, използване на информационни технологии иновации, инициативи в сферата на туризма, до подкрепа за малки и средни предприятия.

 

 

----------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Резултатите от проучването(Социологическо проучване на тема "Българските МСП и участието им в усвояването на Структурните фондове на ЕС" –Витоша Ресърч) показват, че през следващите три години, 35.4% от фирми категорично биха потърсили подкрепа за инвестиционните си проекти от структурните фондове. За реализиране на своите инвестиционни проекти фирмите ще търсят финансова подкрепа по линия на структурните фондове за технологично обновление на производството (49.4%), за покриване на стандартите/изискванията на ЕС (36.9%), за иновационни проекти за разработване на нови продукти/технологии/услуги (20.4%), за въвеждане на енергоспестяващи технологии (19.3%) и за модернизация на управлението на фирмата (14.0%). Според резултатите от изследването, средно около 27% от МСП не са запознати с изискванията по отношение на СЕ маркировките, опазването на околната среда, управлението на качеството, вътрешната организация на производството, условията и безопасността на труда. Всяка втора фирма не е запозната със сроковете за въвеждане на отделните изисквания. Само между 10% и 23% от анкетираните фирми покриват напълно европейските изисквания. Въпреки, че не покриват изискванията на ЕС, около 70% от МСП са оптимисти и смятат, че ще устоят на конкурентния натиск от страна на общия европейски пазар. МСП обаче имат намерение да покрият изискванията, защото 50% от заявилите намерение за инвестиции през следващите 3 години ще финансират въвеждането на тези стандарти, а 36.9% от тях биха кандидатствали по структурните фондове за покриване на тези инвестиции. По отношение на иновациите общите резултати от изследването са сравнително ниски – 15.6 % от изследваните фирми биха кандидатствали за дейностите по приоритет 1(Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика) ( 6.4% за стартиращи фирми; 4.4 % за НИРД проекти; 4.8 % за про-иновативна инфраструктура), но трябва да се вземе под внимание факта, че иновационната активност на предприятията се изразява преди всичко във въвеждането на нови продукти за тях самите или за българския пазар и в много по-малка степен в разработването и внедряването на международни иновации. Това предполага развитието на сравнително широка и обхватна подкрепа за МСП в България с цел както укрепване и растеж на съществуващите иновативни предприятия, така и създаване на повече нови такива. Проблемът с достъпа до финансиране е ключов за капацитета на МСП да усвояват структурните фондове. Достъпът до външно финансиране е критично условие за усвояването на средствата от структурни фондове и програми, защото от него зависи капацитета на повечето малки и средни предприятия да осигурят съфинансиране. От достъпа до външно финансиране зависят и мащабите на иновационна дейност и растеж на фирмата, които пък определят и шансовете за участие в грантовите схеми. Достъп до кредит през последните три години са имали 44% от анкетираните. Около 37% от участниците в изследването са ползвали търговски кредит през последните три години. Малкият и среден бизнес все още не разчита достатъчно на сектора на финансовото посредничество, а ползва главно собствени средства. Тази констатация е още по-валидна по отношение на новите и стартиращи фирми. Сред основните пречки, които респондентите посочват за достъпа им до банкови кредити, са високите лихви (54.3% от респондентите), „скритите" разходи по кредита (19%), както и прекомерните изисквания за обезпечения (40%). Именно поради тази причина, Европейските програми за финансиране на бизнеса, се разглеждат като отделен случай на небанково финансиране. На фирмите се предоставят средства на цена, значително по-ниска от тази на кредитния ресурс. Несъмнено тези средства са привлекателни за МСП – показател за това е високата оценка, която респондентите дават за полезността на приоритет 3 от ОП за развитието на дейността им – 40.9% . Близо 60 % от бизнес плановете на фирмите са с хоризонт от една година, и едва 17 % са с хоризонт над 4 години, като само 2 % са с хоризонт от 6 до 10 години, който покрива хоризонта на ОП - сериозна структурна пречка за синхронизирането на техните бизнес-процеси с работата на оперативните програми и структурните фондове на ЕС. Данните показват наличие на зависимост между това дали фирмите планират своето бизнес развитие и разработват писмени бизнес планове от една страна, и нагласата и готовността на МСП да кандидатстват за подкрепа чрез ОП „Конкурентоспособност" – от друга. Като цяло, болшинството от предприятията, които биха се възползвали от финансова подкрепа за повечето дейности по тази Оперативна програма, разработват писмени бизнес планове за развитие за различни срокове – съответните дялове варират между 59 и 75%. Твърде слаба e активността на фирмите при участието им в конкурси по европейските фондове и програми. Само 1.4% от анкетираните фирми декларират, че са получили финансова подкрепа по линия на програма ФАР; 1.6% от анкетираните фирмите са получавали финансиране от програма САПАРД; 0.7% са получили финансова подкрепа от ИСПА. 89.5% от анкетираните фирми никога не са кандидатствали за финансова подкрепа от европейски и международни фондове и програми. Причините за това са няколко, от които по-важните могат да бъдат обобщени, както следва: недостатъчен вътрешнофирмен капацитет за участие; сложните и бюрократични процедури(29.1%), липсата на достатъчно информация за европейските програми (28.4%), както и необходимото съфинансиране на проектите (30,2%). МСП са слабо информирани относно възможностите за работа със структурните фондове на ЕС - 45% от анкетираните фирми са отговорили, че са запознати в малка степен с възможностите за работа със структурните фондове, а 40.9% от тях, че изобщо не са запознати с тези възможности. Изводите, които се налагат са двупосочни. От една страна, МСП не са активни в търсенето на информация, и заемат изчаквателна позиция, за да се ориентират за ситуацията след присъединяването. Бизнесът се оплаква от липса на достатъчно и ясна информация, но самите бизнесмени споделят, че не търсят информация и не проявяват активност. От друга страна, информационните кампании по отношение на възможностите за кандидатстване по СФ са все още в предварителен етап и не предоставят достатъчно конкретна информация. Самите документи не са на етап на пълна готовност, когато могат да се споделят детайли по условията на кандидатстване и допустимост.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Апостолов, А., “Управлението на проекти - необходимост или поредна модна теория”, Българска асоциация по управление на проекти, РА НатРай, София

2. Редовен доклад на ЕК за напредъка на България в процеса на присъединяване, 2003

3. Ричард Бърд “Setting the stage: Municipal finance and Intergovernmental Finance”

4. Фондация “Отворено общество”, Ръководство по предприсъединителни финансови инструменти, София, 2003

5. Наръчник за управление на цикъла на проекти на Европейския съюз Ramboll management, Институт по публична администрация, С., 2003

6. Полезните уроци от Европейските програми и проекти в периода 1990 – 2003 - статия под печат М. Иванова, Годишник на СУ, Катедра „Европеистика”, С, 2004

7. Project Cycle Management Handbook EC, Europe Aid Co-operation Office, Brussels, 2002

8. http://europa.eu.int

9. Вержиния Димитрова:”Достъпът до структурните фондове е застрашено от неясните процедури на администрацията ,а не от недостатъчен капацитет на бизнеса”-публикация 10.07.2007г.Europe.bg

10. Доклад:”Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на структурните фондове на Европейския съюз”,юли-август 2006г.-Министерство на икономиката и енергетиката.

11. . Социологическо проучване на тема "Българските МСП и участието им в усвояването на Структурните фондове на ЕС"

12. Годишен доклад за състоянието и развитието на малките и средни предприятия в България-2006г.-Министерство на икономиката и енергетиката.

13. Годишна програма за участие на Р България в процеса на вземане на решения на ЕС(2007г) Europe.bg


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 196 посетителя и 2 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.