Търсачка

Банер

Каталог Технически науки Строителство Българската практика за обновяване на жилищни сгради


Дипломна работа, 63 страници малко по-големи от стандартниет, съдържа таблици, схеми, диаграми, бележки под линия, има апарат, не е довършена
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ 2 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 4 ВЪВЕДЕНИЕ 6 ГЛАВА ПЪРВА. ПОЛИТИКА ЗА ПОДПОМАГАНЕ. ЖИЛИЩНО ОБНОВЯВАНЕ В КОНТЕКСТА НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ. 11 1.1. Кохезионна политика на ЕС и енергийно обновяване на жилищни сгради. Нови измерения. Възможности за България. 11 1.2. Сравнителен анализ на жилищния сектор в България с други страни от ЕС. 19 1.2.1. Дял на многофамилния жилищен фонд. 19 1.2.2. Енергийно изпълнение на многофамилния жилищен фонд. 21 1.2.3. Разходи за енергия. 22 1.2.4. Регулиране на електроснабдяването/топлоснабдяването. 24 1.2.5. Собственост и структура на владеене на многофамилния жилищен фонд. 26 1.2.6. Съпоставка на финансовата рамка. 27 1.2.6.1. Публично финансиране за обновяване на многофамилния жилищен фонд. 27 1.2.6.2. Частни инициативи при обновяване на многофамилния жилищен фонд.. 31 1.2.7. Движещи сили и пречки пред обновяването на многофамилния жилищен фонд. 32 1.3. Европейски практики (проекти) по обновяване на многофамилни жилищни сгради. 38 1.3.1. Технология & Околна среда. 38 1.3.2. Организация & Финансиране. 40 1.3.3. Политика & Стратегия. 43 ГЛАВА ВТОРА. БЪЛГАРСКАТА ПРАКТИКА ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИ СГРАДИ НА ПРИМЕРА НА ПРОЕКТ “ДЕМОНСТРАЦИОННО ОБНОВЯВАНЕ НА МНОГОФАМИЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ”. 45 2.1. Информация за проекта - цели, срок, бюджет. 45 2.2. Контекст. Стратегия за подкрепа на собствениците в многофамилни жилищни сгради. 45 2.3. Партньори, роли и отговорности. 48 2.4. Организация и методология на изпълнение на дейностите през проектния цикъл. 50 2.4.1. Подбор на общини за участие в проекта. 50 2.4.2. Информационна кампания. 50 2.4.3. Доброволно сдружаване на собствениците. 52 2.4.4. Интегрирани проектни предложения. 53 2.4.5. Подписване на договорни споразумения между участниците. 53 2.4.6. Подготовка на инвестиционните дейности. 54 2.4.7. СМР за обновяване на сградите. Изпълнение и контрол на обновителните дейности. 55 2.4.8. СМР за обновяване на прилежащите публични пространства. 56 2.4.9. Дейности след приключването на обновяването. 56 2.5. Постигнати до момента резултати. 56 ГЛАВА ТРЕТА. КОНСТАТАЦИИ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ. 58 3.1. Констатации, изводи и препоръки по институционалната рамка. 58 3.2. Констатации, изводи и изводи по правната рамка. 62 3.3. Констатации, изводи и препоръки по техническото изпълнение (обследване, проектиране и изпълнение на обновителните дейности). 62 3.3.1. Обхват на мерките. 62 3.3.2. Подбор на сградите. 62 3.4. Констатации, изводи и препоръки по финансирането. 62 3.4.1. Финансиране в 2 компонента – субсидия и собствени средства. 62 3.4.2. Цена на обновителните дейности, платежоспособност на бенефициентите. 62 3.5. Препоръки по отношение организацията на процеса. 62 ЗАКЛЮЧЕНИЕ 62 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 62 ПРИЛОЖЕНИЯ 63 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ БГВ Битовата гореща вода ГД Главна дирекция ДЕО Договор за създаване на Европейска общност ДКЕВР Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие ЕК Европейска комисия ЕПЖС Едропанелно жилищно строителство ЕПК Едроплощен кофраж ЕС Европейски съюз ЕтС Етажната собственост EФРР Европейски фонд за регионално развитие ЗЕЕ Закон за енергийна ефективност ЗМСМА Закона за местното самоуправление и местните власти ЗУЕС Закон за управление на етажната собственост ЗУП Звено за управление на проекта ЗУТ Закон за устройство на територията ИПГР Интегрирани планове за градско развитие КИИП Камара на инженерите в инвестиционното проектиране КПД Коефициент полезно действие МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МТСП Министерство на труда и социалната политика НЖС Национална жилищна стратегия НП Неприложимо НДП Национален директор на проекта НПО Неправителствена организация НПОЖС Национална програма за обновяване на жилищни сгради НСИ Национален статистически институт НСОРБ Национално сдружение на общините в Република България ОПРР Оперативна програма „Регионално развитие” ППП Пакетно-повдигани плочи ПРООН Програма на ООН за развитие ПУРНЕС Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост РКООНИК Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата СМР Строително-монтажни работи СРР Строително-ремонтни работи CECODHAS Европейски комитет за координация на социалния жилищен сектор CEMR Съвет на европейските общини и региони UNECE Икономическа комисия за Европа към ООН ВЪВЕДЕНИЕ След Втората световна война рязкото увеличаване на населението и развиващата се икономика създадоха нуждата от жилища и стимулираха интензивното обществено жилищно строителство. Поради обстоятелствата дълготрайността, енергийната ефективност и устойчивостта бяха много по-маловажни от количеството на отделните жилища. Тази тенденция достигна своя връх през седемдесетте години на двадесети век. В резултат на това в много от старите, но особено в новите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) е наследен неадекватен жилищен фонд и изолирани общности в резултат от десетилетия липса на внимание. В тези случаи липсата на инвестиции в жилищния фонд доведоха до превръщането на по-бедните, изолирани общности в гета, и оттам до неприязън и понякога до социално недоволство и насилие, неотдавна наблюдавани в някои държави-членки. Днес този жилищен фонд обикновено се нуждае от техническо и функционално обновяване, както и от социално възстановяване. Проблемите на европейският жилищен фонд са още по - актуални в светлината на подновената стратегия за растеж и заетост на Евросъюза - „Европа 2020 - за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”. Целта на стратегията е да се излезе от кризата с по-добра и по-устойчива икономика, която осигурява високи нива на заетост, продуктивност и социално единство. Енергийната политика има важна роля, която трябва да изпълни, за да спомогне за успеха на този дневен ред. Не случайно една от петте водещи цели на „Европа 2020” е постигане на целевите стойности „20/20/20“ по отношение на климата/енергията: да се редуцират емисиите на въглероден диоксид с 20%, да се повиши енергийната ефективност с 20%, да се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници с 20%. Според приетата през месец декември 2010 г. ,,Европейска енергийна стратегия 2011-2020 г.” жилищният сектор се явява финансово най-ефективния сектор за постигане на тези цели. Мащабна интервенция в този сектор не само ще насърчи енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, но така също и създаването на работни места, инвестициите, ноу-хау и конкурентоспособността на икономиките, като ще допринесе за повишаване на енергийната независимост на държавите. Същевременно, като част от интегриран подход, енергийните мерки в жилищния сектор, ще допринесат за градското развитие, подобряването качеството на живот на гражданите и борбата с енергийната бедност и изолацията. Повишаване на енергийната ефективност в жилищния сектор е и мярка от приетия от ЕС в началото на 2009 година ,,Европейски план за икономическо възстановяване” от последствията на световната криза. В тази връзка е и извършената промяна в Регламент (ЕО) № 1080/2006. С нея се цели разширяване на обхвата на допустимите бенефициенти и увеличаване на финансовия ресурс за тези дейности в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). В унисон с поставените цели в „Европа 2020” е и новоприетата Директива 2010/31/ЕС на европейския парламент и на съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите. Според разпоредбите й строителните норми на държавите членки трябва да бъдат променени така, че от края на 2020 г. всички новопостроени сгради да отговарят на високи стандарти за енергийна ефективност, а вече построените сгради трябва да бъдат подобрени. В контекста на приетата Директива е и Заключителното комюнике от 18-та неформална среща на министрите отговарящи за жилищното строителство в Европейския съюз, провела се в периода 21-22 юни 2010 г. в Толедо, Испания. Основната тема на срещата на министрите беше: ,,Обновяването на съществуващия жилищен фонд”. По - конкретно ,,Комюникето по жилищна политика” съдържа препоръки към страните членки за формулиране на политики, цели и мерки, свързани с обновяване на съществуващия жилищен фонд, законодателни инициативи и насърчаване на различни механизми за финансиране и съфинансиране на мерки за енергийна ефективност. Независимо от поставените общи цели и предприетите законодателни разпоредби нуждата от обновяване е различна в различните страни в Европа. В общи линии, старите страни-членки на ЕС са започнали процеса на обновяване, в който се вземат предвид мерките за пестене на енергия. Това решение е свързано с първата енергийна криза през седемдесетте години на миналия век, като към настоящия момент тези страни значително намалиха употребата на енергия в жилищния фонд през последната част на двадесети век. Енергийната характеристика на жилищата в новите страни-членки изостава и в повечето случаи е поне два пъти по-ниска. Това в пълна степен важи за жилищните блокове, построени по индустриален способ между 1960 и 1990 г. Те имат висок енергиен интензитет, което означава, че качеството на тези жилища от гледна точка на енергийната ефективност респективно комфорт на обитание е много ниско. Според “Редовния национален доклад за жилищното строителство в европейските страни” от Министерството на околната среда, историческото наследство и местното управление на Ирландия за 2010 г., наличните данни, свързани с нивата на обновяване на жилищата в европейските страни са малко. Не е възможно да се каже нещо общо за тенденциите в енергийното обновяването в Европа. Страните действат много различно – независимо дали те са стари или нови членки на ЕС. Но, тъй като досегашното законодателството регулираше предимно новите сгради, все още много голяма част от съществуващия жилищен фонд в Европа се нуждае от обновяване. Гледайки на жилищата като на ресурси за бъдещето, въпросът не опира само до пестене на енергия, но и до осигуряването на адекватни условия за живот и до подобряването на условията на живот като цяло, съобразно бъдещите стандарти. Жилището е преди всичко основно право, достъпът до което обуславя достъпа до други основни права и осигурява достоен живот. То е признато в Хартата за правата на човека и в ревизираната Европейска социална харта на Съвета на Европа, както и в много конституции на европейски държави. В този контекст през последните години страните от ЕС – старите и новите – промениха жилищната, строителната и градоустройствената си политиката, така че тя да дава приоритет на въпроса за устойчивото развитие. В редица страни са създадени проекти за показване и демонстриране приложимостта на възприемането на поредица от мерки за снижаване на негативното влияние на жилищните сгради върху околната среда (на сградния фонд се пада 40 % от общото енергийно потребление в Съюза ), вкл. намаляване ползването на електричество, топлина и вода, а от там и подобряване средата на обитание. За разлика, обаче от много други сфери на обществения живот, в областта на жилищната политика в ЕС няма единна практика . Всяка страна в зависимост от специфичните си условия и финансови възможности изгражда своята жилищна политика, така че не е възможно изучаването и директното прилагане на готов чуждестранен опит. Цел на настоящата дипломна разработка е да представи, сравни и анализира българската практика за обновяване на жилищни сгради на примера на проект “Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради” (ДОМЖС), както и да изведе изводи и препоръки за успешното й прилагане в бъдеще. ДОМЖС е проект на Министерство на регионалното развие и благоустройството (МРРБ), изпълняван с подкрепата на Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Целта му е да разработи и тества за пръв път в България пълния цикъл от обновителни дейности по многофамилни сгради, като начин да се придобие практически опит и да се извлекат поуки за бъдещото успешно изпълнение на Националната програма за обновяване на жилищни сгради (и възможности за модифицирането й), включително препоръки за нормативни промени и институционална организация, както и добри практики за изпълнението на Операция 1.2 „Жилищна политика” от Оперативната програма „Регионално развитие” (ОПРР), която ще стартира на 15 юни 2011 г., съгласно Годишната индикативна работна програма на ОПРР за 2011 г. За постигане на така формулираната цел авторът си поставя следните задачи за изпълнение:  Разкриване същността и спецификата на политиката на ЕС за жилищно обновяване в контекста на устойчивото развитие;  Сравнителен анализ на жилищния сектор в България с други страни от ЕС, в това число възможностите за реализация на проекти по обновяване на жилищни сгради;  Представяне на българската практика за обновяване на жилищни сгради на примера на проект “Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради”;  Извеждане на констатации, изводи и препоръки относно възможностите за бъдещо, широкомащабно прилагане на модела в България. Основните методи използвани за нуждите на изследването са: сравнителен анализ, метод на анализ и синтез, обобщение и анализ на разработки по темата, анализ на нормативна база, стратегически и програмни документи, имащи отношение към разработката, таблично и графично представяне на статистически материали. Източниците на информация използвани от автора за целите на настоящата разработка са учебници, книги, ръководства, статии, анализи, коментари и т.н. свързани с тематиката на дипломната работа и проектната проблематика като цяло. В хода на изследването също така бяха проучени нормативните, стратегическите и програмните документи на европейско и национално ниво, имащи отношение към провежданата жилищна политика и прилаганите мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Известна трудност и условност при разработването на темата възникна при изясняване съдържанието на понятието многофамилни жилищни сгради в отделните страни-членки на ЕС. В нашата страна под многофамилни жилищни сгради основно се разбира сгради с 3 или повече етажи, строени по индустриален способ (ЕПК и ЕПЖС), основно през периода 1960 - 1990 г. През този период този вид жилищно строителство осигуряваше единствената възможност за жилище в големите градове и то по строго определен ред, довел до социална нехомогенност в блоковете. Освен това, за разлика от масовата практика в Европа, в България тези жилища масово се продаваха на населението, за да се осигурят приходи за продължаване на процеса на строителство. За разлика от България в повечето страни от ЕС многофамилните жилищни сгради се свързват с понятието ,,социални жилища”. Това също са панелни сгради строени по индустриален способ, собственост обаче на конкретната държава, общините или така наречените жилищни кооперативи. Социалните жилищни сгради се определят най – общо като осигуряване на висококачествено жилищно настаняване за групи с по-ниски доходи, вкл. наскоро приватизирания наличен жилищен фонд, както и жилищно настаняване на уязвими социални групи. На края искам да изкажа дълбока благодарност на всички преподаватели от Катедра ,,МИО и бизнес” към Факултет ,,Международна икономика и политика” на УНСС, за задълбочаване на интереса ми в сферата на проектното управление. Специални благодарности искам да изкажа на гл.ас. д-р Св. Бонева, под чиято методическа помощ бе написана настоящата дипломна разработка. ------------------------------------- ГЛАВА ТРЕТА. КОНСТАТАЦИИ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ. Обновяването на многофамилни жилищни сгради е комплексен и сложен процес. Той бе успешно реализиран по проект ДОМЖС, тъй като всички проблеми (юридически, финансови, организационни, технически) бяха адресирани едновременно и координирано. В съществуващата правна и институционална рамка, ПРООН и създадените проектни структури изпълниха ролята на специализиран посредник за осигуряване на необходимите условия и улесняване на успешната реализация. Липсата на необходими правни субекти и политики в много случаи беше компенсирана с решаване на въпросите на ,,парче”. За целите на бъдещите мащабни обновителни процеси (в контекста на предстоящата Операция 1.2. на ОПРР) са необходими обаче, законодателни промени и провеждане на политики, за формирането на които опитът от изпълнения Демонстрационен проект може да послужи като ценна база. Глава втора по-горе описва институционалната рамка, в която е функционирал проектът, организационната форма на изпълнение на обновителните дейности по целия цикъл, използваният финансов механизъм за подкрепа, начина на прилагане на техническите мерки. На тази основа са направени констатациите и са изведени изводи и препоръки в тази глава. Структурата следва логиката на втората глава – констатации, изводи и препоръки се правят по отношение институционална и правна рамка, организационни, технически и финансови въпроси. Тъй като жилищното обновяване по своята същност е интегриран процес, констатациите и препоръките в отделните части може да не съвпадат напълно със заглавието и да обединяват различни аспекти на отделната тематика. 3.1. Констатации, изводи и препоръки по институционалната рамка. Жилищното обновяване изисква участието на всички заинтересовани - институции и партньори. Ясно определените адекватни роли на участниците и тяхното взаимодействие беше важен фактор за успеха на Проекта. МРРБ е основната институция, отговорна за провеждане на жилищната политика на държавно ниво, в частност обновяване на многофамилни сгради. Определяне обновяването на жилищния фонд за приоритетна политика, както и наличието на финансов ресурс за тези цели от структурни фондове и евентулната продажба на вредни емисии очевидно ще породи необходимост от институционално укрепване на структурата, която ще администрира процеса в бъдеще. Ролята на местните власти по отношение на жилищната политика е определена в Закона за местното самоуправление и местните власти (ЗМСМА). В тази му част обаче, той е морално остарял и неефективен. На общините са вменени отговорности, свързани с жилищната политика, които са необезпечени ресурсно (човешки и финансови). Същевременно следва да се подчертае, че масов процес на обновяване на жилищния фонд е нереалистично да бъде осъществен без съществено участие на общините. Проектът показа, че общините осъзнават като цяло своите отговорности по отношение на жилищната политика и проявяват интерес за реализация на такава. Без адекватна правна рамка и ресурсно обезпечение на евентуални ангажименти, тяхната роля ще остане символична. Сдружаването на собствениците в етажната собственост улеснява институциите и бизнеса в процеса на организация и комуникация с етажната собственост. Собствениците на жилища в сгради, в режим на етажна собственост след приемането на Закона за Етажната собственост разполагат с подобрен инструментариум за организация на управлението и поддръжката на общите части. Сдружението обаче, отговоря за вземането на решения и контрола над изпълнение на дейностите, но като правило не е в състояние да организира на компетентно експертно ниво обновителните процеси. Тези функции в проекта бяха изпълнявани от ЗУП. Необходимо да се определи кой ще прави това в бъдеще, коя ще е фигурата на специализирания посредник, за предоставяне на експертна помощ на етажната собственост през целия процес – от подготовка на проектното предложение за кандидатстване за финансиране – национално или европейско, през изпълнението, мониторинга и отчитането. Проведено през септември 2009 г. проучване на нагласите на бенефициентите в рамките на проекта показа, че две трети от анкетираните домакинства от обновени вече сгради ясно са осъзнали необходимостта от външна помощ. Създаването на правна фигура на специализиран посредник има и друго преимущество: влагането на публични средства за целеви обучения на специализирани посредници е многократно по-ефективно и ефикасно отколкото обучение на потенциални бенефициенти – собственици в етажната собственост. Бенефициентите биха приложили наученото еднократно – докато трае обновяването на собствената им сграда, за разлика от специализирания посредник. Веднъж обучен, неговият персонал ще може да предоставя услугата на много бенефициенти. В този контекст добре е да се намери най-ефективния и ефикасен механизъм за използване на натрупаните знания и опит от екипа, управлявал Демонстрационния проект. За целите на изпълнение на ОПРР 1.2, подходящи за ролята на специализиран посредник са организациите от неправителствения сектор, независимо от липсата на традиции и опит в България за това. Европейската практика показва и опитът на проекта потвърждава факта, че НПО могат да бъдат ключ към масовизиране на процеса на обновяване на сгради в режим на етажна собственост. В рамките на по-комплексна концепция, те могат в бъдеще да бъдат част от правната фигура на професионален мениджър на етажната собственост. Разбира се, има необходимост предварително да се определят условията, на които ще отговарят посредничите, както и правилата, по които ще работят. Частният бизнес се явява изпълнител на обществени поръчки по проекта. Тази му роля много вероятно да се запази в схемата по ОПРР 1.2, предвид факта на разходване на публични средства за целите на обновяването. В по-дългосрочен план следва да се търси мястото на публично – частното партньорство (ПЧП) в този процес, включително на финансовия инженерингов механизъм JESSICA, считан за много подходящ по отношение на жилищната политика и вече прилаган в други страни. Банките и финансовите институции са присъщ партньор в обновителните процеси, предвид нуждата от кредитен ресурс. В рамките на проекта, обаче, те имаха лимитирана роля. Собствениците разчитаха предимно на собствен ресурс, поради непосилно високите нива на лихви и невъзможността на голяма част от бенефициентите да осигурят изискуемите обезпечения (в случая се има предвид индивидуални кредити и обезпечения). Масовизиране на процеса на обновяване на многофамилни жилищни сгради изисква намиране на устойчиви решения за финансиране, а именно – работещи схеми за предоставяне на кредитен ресурс на сдруженията на собствениците . В този контекст основните въпроси за решаване са - общото обезпечение и разпределение на финансовата тежест между собствениците в сдружението. Не на последно място следва да се работи за преодоляване на психологическите бариери у хората за такова начинание. Препоръки по отношение на институционалната рамка По отношение на МРРБ 1. Важно изходно начало за ефективни политики, финансирани със средства от различни източници е да се определят ясно и да се обезпечат нормативно ролите на всички участници в жилищната политика, респективно в обновяването на многофамилни сгради на държавно и местно ниво. Да се определят дейностите, които могат да бъдат делегирани на местните власти, както и тези, чието управление и изпълнение ще бъде по-ефективно, ако се възложат (outsource) на правни субекти извън държавните и общинските институции. 2. Жилищното обновяване е многосекторна дейност. Предвид големият брой потенциално заинтересовани страни (министерства, местни власти, частен и неправителствен сектор, банки и финансови институции и т.н.) очевидна е необходимостта от ефективен център за координация. 3. Добре би било създаване (в бъдеще) на самостоятелна специализирана структура, отговорна за контрола на изпълнението на жилищната политика и в частност жилищното обновяване да стане по примера на страните от Централна Европа (част от примерите са представени в първата глава). По отношение на местните власти: 1. За да могат местните власти ефективно да упражняват задълженията си по отношение на жилищната политика, необходимо е да се преразгледа нормативната уредба на ролята им и да се осъвременят текстовете в ЗМСМА, респективно свързани закони в съответствие с тенденциите в държавната политика относно жилищното обновяване и финансовата децентрализация. 2. Важно е да се направи анализ на нуждите от персонал, респективно от обучение на този персонал в общините за целите на жилищната политика. 3. Полезно за бъдещите жилищни политики ще бъде да се намерят подходящи механизми за насърчаване на сътрудничеството и партньорството на местно ниво между общинските власти, неправителствения сектор, частния бизнес и т.н. във връзка със съвременните форми за прилагане на жилищно обновяване – напр. JESSICA. По отношение на неправителствения сектор 1. Да се дефинира възможната роля на неправителствения сектор в масов процес за обновяване на жилищния фонд 2. Да се определят условията, на които трябва да отговарят желаещите да се занимават с такава дейност, както и правилата по които ще работят - да намерят нормативно уреждане . 3.2. Констатации, изводи и изводи по правната рамка. 3.3. Констатации, изводи и препоръки по техническото изпълнение (обследване, проектиране и изпълнение на обновителните дейности). 3.3.1. Обхват на мерките. 3.3.2. Подбор на сградите. 3.4. Констатации, изводи и препоръки по финансирането. 3.4.1. Финансиране в 2 компонента – субсидия и собствени средства. 3.4.2. Цена на обновителните дейности, платежоспособност на бенефициентите. 3.5. Препоръки по отношение организацията на процеса. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ПРИЛОЖЕНИЯ

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 209 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.