Търсачка

Банер

Каталог Журналистика ИНДИЙСКИТЕ МЕДИИ история и съвремие


Дипломна работа, 58 страници малко по-големи от стандартните, съдържа бележки под линия, графични елементи, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

Увод.....................3

1.Възникване и развитие на индийските медии ...5

1.1. Предпоставки за появата на медии ........7

1.2 Развитие на печатните медии ................9

1.3 Развитие на електронните медии ..........18

2. Моментно състояние на индийските медии ....24

2.1 Печат и агенционна журналистика ........24

2.2 Радио и телевизия ....30

2.3 Нови медии .............40

3. Регулиране на медиите и ролята им за формиране на общественото мнение ….43

3.1 Регулиране на медиите ....43

3.1.1 Министерство на информацията ..43

3.1.2 Закони и нормативни актове ........45

3.2 Роля на медиите за формиране на общественото мнение .....49

Заключение ..55

Библиография ....57

Приложение I .....59


Увод

Индия – многолика и контрастна, загадъчна и неопознаваема, многоцветна и усмихната. Така я описват пътешествениците. Определения като тайнствена, недостъпна, непозната често украсяват и кориците на книгите, посветени на тази необятна страна. И наистина, колкото и да бъде изследвана, Индия често изненадва с нещо ново.

Като огледало на обществото медиите са един от достъпните начини, ако не да бъде опозната напълно, то да бъде разбрана в значителна степен тази страна. Средствата за масова информация (СМИ) са онези хроникьори на събитията, без които съвременният живот би изглеждал непълен. Наречени „четвъртата власт”, медиите са вече толкова мощни, че излизат извън изначалната си функция да информират и второстепенната да образоват и забавляват, те често са важен критерий за оформяне на общественото мнение, създават масовата култура, биват отправна точка при определянето на ценностите на социума.

Ето защо, познаването на едно общество би било невъзможно, без познаването на неговите медии, тези, които в голяма степен отразяват, но и формират облика му.

Изследванията върху индийските медии в България са спорадични и като цяло изобщо липсват, въпреки многогодишните връзки между двете страни. Причините за това могат да бъдат търсени в тяхното многообразие от езици и култури, които представят, както и в тяхната многобройност, поради което за проучването им са необходими дългогодишни анализи и наблюдения.

Настоящото изследване има обзорен характер. Неговата цел е да проследи историята на журналистиката и развитието на средствата за масова информация в Индия, както и да опише основните процеси понастощяем.

Магистърската теза включва увод, три глави, заключение, библиография и приложение.

Изложението е разпределено в три глави. Първата е озаглавена „История и развитие на индийските медии” и е подразделена на 3 подглави, проследяващи възникването и развитието на печатните и електронните СМИ в Индия. Разделът включва както теоретично-аналитични, така и дескриптивни текстове. Във втората глава, озаглавена „Моментно състояние на индийските медии” подробно са описани настоящите печатни и електронни средства за масова информация, срещащи се на медийния пазар в Индия. Третата част е посветена на „Регулиране на медиите и ролята им за формиране на общественото мнение”. В нея са разгледани законовите рамки за съществуване и функциониране на медиите в Индия, начините за регулиране и контролиране на потоците информация, както и методите за влияние върху формиране на общественото мнение и оформяне на масовата култура.

При разработването на магистърската теза е използван комплексен изследователски метод. Той включва наблюдение и анализ на съществуващи разработки по темата.

За написването на изследването като източници са използвани индийски и други чуждестранни автори. Включени са както научни тези в областта на журналистиката и масовите комуникации, така и преки наблюдения, най-вече в интернет.


Възникване и развитие на индийските медии

Публицистиката съпътства човечеството още от праисторически времена. Стремежът на човека да записва случките от живота си, от пещерните рисунки, през древните папируси и средновековни ръкописи, та чак до съвременните интернет и телевизия е част от многовековната история на журналистиката.

„Предпоставки за възникването на публицистиката като социокултурно явление се създават още в зората на човешката цивилизация, когато в хода на трудовата си дейност човешките същества изпитват нужда да поддържат устойчива връзка помежду си.”[1]

Понятието журналистика идва от латинското Acta Diurna, преобразувано в DiurnalisJournalis. Това били листове, окачвани на обществени места, на които се съобщавали събития от живота на патрициите в Древен Рим.

Счита се, че журналистиката се появява в резултат от развитието на общуването между хората, в резултат от развитието на цивилизацията и промените в начина на живот между хората.

Елиезер Алфандари в своя лекционен курс „Увод в журналистиката” разделя развитието й в 4 етапа:

1. Предписмена – хората обменят информация, чрез жестове и мимики, а по-късно и чрез орална комуникация

2. Писмена – в нея се включва и рисуваната култура

3. Печатна - възниква след изобретяването на печатната машина от Гутенберг през 1448 г.

4. Етап на масовата комуникация - който започва с развитието на технологиите през 19 в. – с появата на дагеротипията (фотография) през 1839 г., телеграфа (1840 г.), телефона – Александър Бел (1876 г.), кинематографа (1894 г.), радио (1895 г.), телевизия (1923-1926 г.)[2]

В Индия се наблюдават и четирите етапа на развитие на журналистиката. Първата фаза на орална комуникация е твърде добре развита. Много преди изобретяването на печатната машина индийските епоси и химни се разпространяват в устна форма. „В древни времена оралната комуникация била единствената възможна техника за религиозните проповедници и философите да пропагандират гледната си точка... Голяма част от населението било неграмотно... Брахманите използвали санскрит, който носел аура на научност и ерудираност. Религиозните учения били посветени на елита, а достъпа до обикновените маси бил твърде отдалечен.”[3] Така Агарвал и Гупта в своя труд „Наръчник по журналистика и масова комуникация” обясняват начина на разпространение на идеи и виждания в предписмения етап на развитие на журналистиката в Индия. Те посочват, че въпреки развитието на средствата за масова информация през 19-20 в. много индийски политици, сред които и Махатма Ганди предпочитали да използват именно устната комуникация, за да разпространяват идеите си. „Той (Махатма Ганди – б.м.) използвал Padayatra (“пътешестване пеша”) и молитвени срещи, за да установи директно и лично разбирателство със своите слушатели... Така, молитвените срещи станали много мощно средство за разпространение на гандистките идеи за политиката, икономиката, развитие на селото, недокосваемостта, ahimsa[4], satyagraha[5] и swadeshi[6].”[7] Всъщност устната, говорима публицистика, която е най-древната, но съществува и до днес, е възникнала именно по този начин, отбелязва проф. Филип Панайотов в „Старобългарска публицистика”. Оралната комуникация е използвана от дълбока древност, „за да се улесни управлението на обществото...се прибягва до разясняване на предприетите стъпки и взетите решения, до обосноваване на тяхната правилност, правомерност и необходимост.”[8]

С възникването на писмеността се появява и литературната публицистика, която е и най-разпространената. Заедно с нея се развива и рисуваната публицистика.

В Индия за нейни образци се считат едиктите на император Ашока от 3 в. пр. Хр. Владетелят използвал пракрити за комуникацията с поданиците си по въпросите за етиката и морала в империята.

Освен това в Индия често записвали информация на палмови листа. „Но писаните документи били считани за твърде опасни за използване от по-нисшите класи. Затова управляващите чрез различни методи кодирали, предавали и декодирали тайната информация, засягаща вражески държави”[9].

Според изследователите, първите новини от държавата започнал да записва император Акбар. През 1574 г. той създал специална служба, която помагала на средновековните историци да събират материал за хрониките си.

Въпреки разгледаните етапи на журналистиката обаче, в днешния си смисъл, това понятие се разглежда много по тясно. Енциклопедия Британика дава следното определение на термина: „Журналистиката е събиране, подготовка и разпространение на новини и свързани с тях коментари и фичъри[10], чрез такива медии, като памфлети, новинарски писма, вестници, списания, радио, филми, телевизия и книги. Понятието журналистика в оригиналния си вид се прилага към репортажи за събития в пресата, особено във вестници, но изобретяването на радиото и телевизията през 20 век прави употребата на термина по-широка, за да включи печатната и електронна форма на комуникация.”[11]. В допълнение към това определение електронната енциклопедия Уикипедия определя журналистиката като занаят, понятието за който обаче, се размива с широкото навлизане на онлайн медиите. В смисъла, в който приемаме журналистиката днес, развитието й в Индия започва много по-късно.

Предпоставки за появата на медии

Въпреки че широкото разпространение на новите информационни технологии може да се счита за една от основните предпоставки на глобализацията, възникването и развитието на журналистиката във всяка отделна страна остава „продукт на конкретни исторически условия.”[12]

В Индия времето, за възникване на медиите[13] във вида, в който ги познаваме днес, назрява в края на 18 век. „В Индия журналистиката е продукт на борбата срещу непрекъснатите репресивни мерки през дълъг период от време”[14], пишат Агарвал и Гупта. Те пoдчертват, че ролята на масовата комуникация в борбата за свобода, независимост и социални реформи е дълбоко осъзната от най-големите държавници. „Най-големите стълбове в борбата за освобождение – Махатма Ганди, Локманя Бал Гандхар Тилак, социалните реформатори и либерални мислители Раджа Рамохан Рой, Сурендранатх Банерджи и Гопал Кришан Гокхле са както редактори, така и пионери при създаването на добре известните вестници”[15]. Заради тази обвързаност с масмедиите авторите твърдят, че историята на журналистиката е „неразривно свързана с развитието на националното съзнание и прогреса на движението за независимост”[16].

Съзнаването от страна на индийските политици на значението на медиите за формиране на общественото мнение и обществените нагласи продължава дълго след отпечатване на първите вестници в страната. Възникнала като носител на идеите за свобода, след обявяване на Независимостта, журналистиката запазва важното си значение в прогреса на страната.

В тази връзка са показателни спомените на дългогодишния кореспондент на БТА Тодор Кюранов в Делхи за срещите му с тогавашния премиер Джавахарлал Неру. Кюранов споделя, че между пресата и Неру са съществували „многобройни, непрекъснати и най-близки контакти”[17]. Oще тогава прави впечатление “прозрачността, гласността, достъпността”[18] с която се работи. Независимо, че е „горестен привърженик на социализма”[19], с тези три качества на своето управление, Неру още в средата на 20 век нарежда своята страна, сред най-демократично ръководените държави. Близостта му с медиите, а от там и с индийската, а и световната общественост бързо го правят обичан и уважаван политик и държавник. „Журналистите обичаха Първия човек на страната, заради това, че не ги държеше на разстояние, заради това, че лесно и бързо влизаше в диалог, не отказваше отговор, поразяваше със своя интелект и находчивост.”[20]

Доверието на политиците към медиите ражда и доверие на обществото към тях. Вероятно тази симбиоза между индийските граждани, средствата за масова информация и държавниците прави в днешно време Индия втора в света по потребление на печатни медии.


------------------------------------------------------


Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

Многообразието от индийски медии рисува цялостна картина на индийското общество. Чрез тях се отразяват неговата самобитна култура и разбирания, масовите вкусове и потребности.

Те са и символ на демокрацията, вземайки предвид факта, че въпреки многобройните регулиращи закони, няма нормативен текст, ограничаващ съдържанието на средствата за масова информация.

Богати на разнообразие от формати, жанрове, езици, на които се издават и излъчват в тази страна те формират един от най-големите медийни пазари в света. По този начин аудиторията има възможност да избира сред голям брой медии, според своите желания и предпочитания.

Въпреки това, пред индийските медийни институции все още стои сложната задача да достигната до по-голям брой хора в селските райони. Да предложат продукт, разбираем и полезен, както за високо образованото градско население, така и за неграмотните жители на страната. Първата стъпка е направена с образователната телевизия, уникална по рода си в световен мащаб.

Настоящата Магистърска теза засяга темата за миналото и съвремието на индийските медии най-общо. На базата на настоящата работа се разкриват множество възможности за изследване на индийските медии, като влияние и роля на печата в борбата за независимост на Индия, съвремени индийски печатни и електронни медии, индийски медийни тръстове, методи за регулиране на индийскитре медии, социална и образователна роля.

Интерес за българската наука биха представлявали сравнителни анализи в съдържателен и оформителски аспект между български и индийски издания, както и програмна схема на индийските електронни медии.

Считаме обаче, че всички подобни научни разработки биха били непълни и откъслечни в отсъствието на обобщаващо научно изследване, каквото представлява настоящата Дипломна работа.

А изучаване на медиите е важно, защото те дават една по-пълна картина на индийското общество, спомагайки за по-пълното и цялостно опознаване на тази страна.


Библиография

Алфандари, Е., Увод в журналистиката и медиите – лекционен курс, 1998

Граматика на журналистиката, Университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски”, С., 1996

Дионисиева Е. Нови журналистически жанрове. Курсова работа, ФЖМК, СУ „Св. К. Охридски”, 2008

Индия в българската наука, Сборник Доклади и съобщения от научната конференция „Индия в българската наука”, Албатрос, С., 1997

Кунчик, М., А. Ципфел. Въведение в науката за публицистика и комуникации, Фондация „Фридрих Еберт”, С., 1998

Панайотов, Ф., Старобългарска публицистика, Университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски”, С., 1996

Aggarwal, Vir Bala, V.S.Gupta, Handbook of Journalism and Mass Communication, Concept Publishing Company, 2001

The Newspaper (Price And Page) Act, 1956

Working Journalists and other Newspaper Employees (condition of service) and Miscellaneous Provisions Act, 1955

http://www.allindiaradio.org

http://blog.crjayaprakash.com/?p=285

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/306742/journalism

http://www.ddindia.gov.in

http://www.deccanherald.com/content/94784/rural-india-internet-users-grow.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Amateur_radio_in_India

http://en.wikipedia.org/wiki/Dainik_Bhaskar

http://en.wikipedia.org/wiki/Dainik_Jagran

http://en.wikipedia.org/wiki/Doordarshan

http://en.wikipedia.org/wiki/Media_of_India

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Times_of_India

http://gunkglumb.blogspot.com/2007/08/indian-regional-journalism.html

http://india.mapsofindia.com/india-forum/media-in-india.html

http://indiacode.nic.in

http://www.indiatodaygroup.com

http://www.indianetzone.com/37/history_indian_radio.htm

http://www.indianetzone.com/42/history_private_television_india.htm

http://investor.bhaskarnet.com/pages/dainikbhaskar.php?id=7

http://www.legalservicesindia.com/articles/demo.htm, Shivhare, V. Public Opinion and Democracy

http://legalserviceindia.com/articles/media.htm, Basu, A. Media Laws – An Overview

http://mib.nic.in

http://www.mfa.bg/bg/pages/view/5515

http://www.myfmindia.com

http://prasarbharati.gov.in

http://www.radioone.in

http://www.rajputbrotherhood.com/knowledge-hub/articles/understanding-the-role-and-ethics-of-mass-media-in-india.html, Virani, M. Understanding the role and ethics of Mass Media in India!, Vyas, R. V., R. C. Sharma, A. Kumar, Educational Television in India

http://www.rtiindia.org

html://www.studentsguide.in/mass-media/journalism/indian-journalism-history-and-growth.

http://timesofindia.indiatimes.com/business/india-business/India-to-have-3rd-largest-number-of-Internet-users-by-2013/articleshow/4821630.cms

http://tojde.anadolu.edu.tr/tojde8/articles/educationaltv.htm





Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 722 посетителя и 27 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.