Търсачка

Банер

Каталог Психология Човешкото поведение в “норма” и “отклонение” в юношеството


Дипломна работа, 65 страници по-големи от стандартните, съдържа 1 схема, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод ……………………………………………………………………………1

Глава І. Човешкото поведение в “норма” и “отклонение”……………..4

1. Що е поведение? ................................................................................4

1.1. Социално поведение ………………...…………………………………7

1.2. Индивидуално поведение ……………………………………………...7

2. Социализация, социален тип личност, социално поведение………7

3. Отклонения в поведението. Форми на отклонено поведение………9

3.1. Аномално поведение …………………………………………………..10

3.2. Девиантно поведение ………………………………………………….12

3.3. Делинквентно поведение ………………………………………..........14

4. Проблемът “девиантно поведение” ……………………………………16

4.1. Девиантно развитие …………………………………………………….19

4.2. Основни типове девиантно поведение ……………………………...20

Глава ІІ. Психика и поведение в юношеска възраст ……………..……24

1. Юношеството – обща характеристика ………………………………...24

2. Развитие на поведението в юношеска възраст ………...……………28

3. Влияние на физиологичното развитие върху поведението …….…30

4. Изграждане на юношеска група ………………………………………...32

5. Връзката “семейна среда – поведение” ……………………………….34

6. Социализиране на юношите към неявните / скрити, криминални / социални обекти .38

Глава ІІІ. Юношество и девиантност …..44

1. Фактори и условия за разпространение на девиантното поведение в наши условия …45

2. Психосоциална характеристика на юношеската личност с асоциална ориентация …..47

3. Дисхармонично развитие на юношата …49

4. Отклоненията в сексуалното поведение като форма на девиантно поведение при юношите ……53

5. Адиктивно поведение на юношата …57

Заключение ..62

Използвана литература 64


УВОД

Отклоненията от поведението от общоприетите норми е един от социалните проблеми, който привлича вниманието както на широката общественост, така и на изследователите в различни научни области. В този проблем са проецирани всички важни аспекти на индивидуалното и обществено развитие, както и основните ценности на отделния човек.

Една от често дискутираните проблематики се отнася към причините, механизмите и спецификата на процесите водещи до появата на различни форми на отклонения в поведението. В исторически план гносеологията на девиациите в човешкото поведение е постигнала значителни успехи. В науките за човека и особено в психологията различните форми на отклонения в поведението и начина на живот са описани и систематизирани достатъчно широко. Историческият обзор на тази проблематика показва, че тези форми носят характерни за обществените системи белези и поради това могат да се типологизират обективно и адекватно в съответствие с етапите на развитието на човечеството.

Отклоненията в поведението на обществените индивиди имат място във всяко едно общество, въпреки неговите институционални и неформални механизми на регулация. Особено забележимо се увеличават проявите на отклонено поведение тогава, когато в обществените отношения настъпват сериозни промени. Демократизацията на тези отношения у нас предизвиква разрешаването или съдържателното разместване на нормативните системи на общественото и индивидуалното съзнание. Това неминуемо води до промени в представата на хората за дължимото поведение и до нарастване на девиациите в количествен аспект и тяхното преструктуриране от гледна точка на тяхното качество. Този механизъм лежи в основата на психо-социалните явления, на същността на “девиантното поведение” и е един априорен модел за обяснение на причинно–следствените отношения пораждащи девиациите.

В психологията на човешкото поведение се анализират няколко важни аспекта на проблематиката. Първият от тях разкрива значението на редица личностни особености и качества за възникване на девиантното поведение и формирането на социален индивид с характерна асоциална насоченост.

Вторият важен аспект на девиантното поведение, разкрива етапите на неговото формиране и актуализация. Познаването на този процес позволява да се диагностицира и прогнозира развитието на асоциалното поведение и да се диференцират психологическите и социални предпоставки за неговото пренасочване в рамките на нормативните изисквания.

Девиантното поведение като форма на отклонение и неговите прояви са важен проблем за психологията, педагогиката, социологията.

В частност детската психология и психология на развитието в детско – юношеска възраст също отразяват като съществен проблем “девиантното поведение”.

В досегашното специална литература не са достатъчно изяснени проблемите, отнасящи се до процесите на т.нар. социално аномализиране на индивида, както и до тенденциите на изява на социалната дезадаптация на децата и юношите. Спорни са и становищата на редица дефектолози, които правят първите опити за описание на тези явления като съпътстващи детското развитие.

Процесите на отклоняващото се личностно формиране се наблюдават както при напълно нормални, така и при умствено и физически непълноценни индивиди и именно поради този факт възникват множество противоречия.

Юношеството е един от най–динамичните периоди от човешкото развитие, през които индивида достига апогея в своето развитие като организъм, полова принадлежност, асимилация на социокултурния тип, осмисляне на света около себе си.

Този период е характерен с особеностите и трудностите, които възникват при процеса на социализация на социално неравностойните деца и юноши.

Това е проблем, които е от съществено значение за психологията на девиантното поведение, която от своя страна определя за предмет изследването на особеностите и закономерностите в социализацията и десоциализацията на личността на подрастващите.

Социализацията на подрастващото поколение е от важно значение за социализацията на индивидите и за развитието на обществото като цяло.

Възпитателният потенциал на всяко общество трябва да бъде ориентиран към формирането на социално приемливо поведение и начин на живот на подрастващите поколения.

Ето защо е необходимо анализиране и обобщаване на факторите и условията, които провокират зараждането и утвърждаването на детско – юношеската девиантност и делинквентност, да се изучава девиантното поведение като следствие на трудностите в социализацията на личността, да се прави анализ на неговата същност и динамика чрез изследвания на индивидуално – личностните характеристики на отделните подкатегории социално неравностойни деца и различните форми на отклоняващо се поведение.

Именно по този начин могат да бъдат обобщени и систематизирани формите на девиантното поведение, наблюдавани в различните периоди на възрастово–психологично развитие на децата и юношите, които в последно време имат своя интензитет на разпространение.

Изучаването на девиантното поведение в юношеството и обогатяването на досегашната научна представа за това явление дава ориентир за организацията и провеждането на профилактични мероприятия сред децата и семействата, живущи в психо-социален риск с цел предотвратяване на появата на отклоняващо се поведение и социализирането на индивида и обществото като цяло.

Ето защо целта на настоящата дипломна работа е да даде по–обширна представа за девиантната личност на юношата, да се разграничат отделните видове поведение в “норма” и “отклонение” и причините за появата на девиантното състояние.

Познаването на личността на девиантния юноша дава възможност за по - нататъшно преодоляване на аморалното поведение, пораждащо отрицателни реакции у околните, пречещо на психосоциалното съзряване на юношата и неговата успешна социализация.

Информативния характер на изложението цели промени в ежедневното ни отношение към живота на нуждаещите се от психологическа помощ и подпомагане

Задачите, които стоят в основата на разработката са:

- научна популяризация на проблема “девиантно поведение”;

- чрез теоретичен анализ на проблемите да се насочи вниманието на обществеността към девиантните прояви на юношите взели връх в своя интензитет в последно време – детска престъпност, скитничество, наркозаразяване, безинтерес към училище, аморален начин на живот и т.н.

- след анализиране генезиса и характера на това явление да се даде ориентир за организация и провеждане на профилактики и мероприятия сред деца с такъв тип поведение, техните семейства и училището.


ГЛАВА І

Човешкото поведение в “норма” и “отклонения”

1. Що е поведение?

В българската традиционна психология /60–90-те години/ почти липсват тълкувания на категорията “поведение”.

Често неин заместител са категориите “дейност” или “активност”.

В съветската психология поведението се приема за дейност, която има биологични предпоставки и е социално обусловена. Нейна типична форма е трудът, а основен атрибут – общуването.

Поведението е този тип социална активност на човека /социалната група/, с която се реализира постоянно отношение към себе си, околните и действителността.

Поведението е сложен психо-социален феномен, чрез който се регулират единството, равновесието и смисълът на отношенията “индивид – индивид” и “индивид – общество”.

Най–често поведението се определя като присъща на живите организми форма на взаимодействие с външната среда, в чиято реализация се наблюдава двигателна, моторна и вътрешна /психична/ активност.

Преди всичко човешкото поведение се определя от това, че то е начин на живот, на съществуване на човека.

“Истинските причини за човешкото социално поведение лежат не само в гените и не само в изобретенията и обучението, а в някаква амалгама от едното и от другото” / Динев, В. Модели на човешкото поведение, С. 1993/

Наред с това поведението е тази обобщена функция на организма и психиката на човека, която е своеобразно средство за удовлетворяването на неговите витални потребности и подържане на неговата дееспособност.

За да има смисъл, поведението притежава своя цел, структура, съдържание, резултати и последствия.

Значимо място в структурата на поведението заемат видовете и типовете поведение. В зависимост от неговата еволюционна и функционална същност условно се диференцират следните видове:

· Инстинктивно поведение – реализира се в храненето, репродуцирането, смяна на активността под формите на бодърстване и сън. Още познато и като защитно поведение.

· Рационално поведение – условно диференцирано като емоционално и познавателно–оценъчно поведение

· Съзнателно поведение – не би могло да бъде осъществено без контрол, планиране и оценка на условията, в които се реализира и на личните мотиви за действие. То е пряко зависимо от насочеността на личността. Съзнателното поведение се реализира паралелно с безсъзнателното, но неговите типични форми се наблюдават в по–сложните отразителни механизми на индивидуалната психика.

· Безсъзнателно поведение – съвкупност от психични процеси, актове и състояния, обусловени от обективната действителност, влиянието на които не се отчита от индивида. То е форма на психично отражение, в което образът на действителността и отношението към нея не са диференцирана рефлексия, а са цялостен, неразчленен и дифузен образ на протичащите около субекта явления. Форми на това поведение са преживяванията, емпатийните прояви, идентификацията, представата за своето “Аз” и др. Безсъзнателното се наблюдава в ранните онтогенетични форми на отражение, първобитното мислене, интуицията, паниката, хипнозата, сънищата, подпраговите усещания, непроизволното запомняне, в неосъзнаването на причините за дадено действие и т.н.

В своята социална същност поведението представлява медиатор в отношенията между отделния индивид и обществото като цяло. То определя вариантите в развитието и синхрона между индивидуалните действия и социалните изисквания, като успоредно с това в него се откриват индивидуалните трудности и отклонения в тези отношения.

При анализа на поведението като процес става дума за сложно психично явление, отразено в понятие, което определя активното взаимодействие между средата и личността от една страна, а от друга представлява действаща система със своите структурни елементи и релации. /фиг.1/.

Анализът на схемата позволява да се диференцират няколко блока в системата на човешкото поведение, както и няколко типа съответстващи релации. Най – глобалната структура се открива в отношението личност – среда. Външните аспекти на поведението на индивида представляват неговите двигателни актове, телесни действия, моторни страни, а вътрешните – неговата психическа дейност. Активното взаимодействие между личността и средата, осъществявано чрез вътрешните и външни форми на функциониране на практика представлява същността на човешкото поведение.

Типологията на човешкото поведение обобщено е диференцирана в неговите два варианта на реализация: индивидуално и социално поведение.

 

 

--------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Написаното до тук е поглед на живота на децата и юношите, които създават известни трудности и грижи на своите родители и учители. Тяхното заклеймяване като “умствено изостанали”, “странни”, “маниакални”, “наркомани”, “престъпници” или “аморални” не във всички случай е основателно. Дали мястото на тези подрастващи е сред категориите “нормални” или “аномални” индивиди?

Всеки категоричен отговор е с многозначна стойност.

В света от хора съжителстват безброй семейства, групи, нации и във всяка от тях заема определено място отделния човек. Той е просто себе си и едновременно с това е едно сложно единство от организъм, претворил се в индивидуална психика, наблюдаван като социален индивид и поведение със своята лична и социо-културна принадлежност и перспективи.

Психологията е наука, която детайлизира посочените релации и анализира хронологията от връзки и зависимости между човека и човешката общност. Като интерпретира абстрактното знание за индивидуалната и социалната психика, тя обобщава описанието на тези психически явления, процеси и състояния, с които всеки индивид е приобщен към определена категория хора.

Настоящият интерес е насочен към анализа на генезиса на това поведение у юношите, което впечатлява и предизвиква нежелателни реакции у околните.

За да се осъществи успешно социализирането на отделния индивид в обществото, трябва да бъде предотвратена появата именно на девиантното поведение, чието наченки се зараждат най–вече в периода на юношеството. Ето защо анализа, изучаването на девиантното поведение са от голямо значение както за правилното развитие на личността на отделния индивид така и за правилното и успешно социализиране на обществото като цяло.

Психологическите изследвания изучаващи човешката психика и поведение във всичките им измерения дават насока за разработване и прилагане на специфични, диагностични и терапевтични техники и процедури. Именно тяхното въздействие привежда в равновесие индивидуалната активност на човека към социално значима реализация.

Наред с това, психологията цели осъществяването на желателното отношение на обществото към отделните състояния на човека, които се отнасят до психическата патология.

Кои са състоянията, чието закономерно следствие са формите на отклонено поведение?

Как са разпространени тези отклонения във възрастовата популация “подрастващи и юноши”?

На тези въпроси може да се отговори именно чрез анализа на девиантното поведение, който от своя страна насочва вниманието на обществеността към явления и факти, които в последно време имат своя интензитет на разпространение, познати като: детска престъпност, безнадзорност и скитничество, наркозаразяване, спад в интереса към училище, отпадане от обучение, аморален начин на живот и т.н.

Изучаването на отклоняващото се поведение дава ориентир за организацията и провеждането на профилактични мероприятия сред децата и семействата, живущи в психосоциален риск и като цяло изложеното до тук отговаря на необходимостта от научна популяризация в тълкуването на проблема “девиантно поведение”.

Едни от факторите и условията за появата и разпространението на този тип асоциално поведение са недостатъчните познания за процесите и явленията, наблюдавани в детското развитие в отношенията: “нормално развитие” “аномално развитие” девиации в поведението “делинквентност”, както и беглото познаване на учителите на възрастово – психологичните особености на юношеството.

Познаването на тези проблеми гарантира не само добрата професионална осведоменост, но и активната изява на учителя в процесите на преодоляване и недопускане разпространението на асоциалната реализация на обучаваните.

Увеличаването на броя на девиантните прояви /престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни, опити за самоубийство, “стихийна зараза” към сектите, към наркотичните и токсични вещества са факти, които се множат в строго определени условия: в условия на живот на “нездравото семейство”; в условията на социалната и педагогическа занемареност; в условията на медийна атака към оформящото се съзнание и самосъзнание на юношите; в условията на дестабилизация във функциите на въздействие на обществените институции и т.н.

В психологическия цикъл науки все по–голямо място се отделя за анализа на посочените проблеми. В психиатричната и психологическата практика се прилагат разнообразни техники и процедури за диагностика, терапия, прогностика, и профилактика на тези състояния.

Все повече са хората, които се осмеляват да споделят проблемите си с психиатъра, психолога, социалния работник. В стремежа си да съхранят своя хармоничен живот и благополучие, нуждаещите се хора търсят “рецепти” за поддържане на равновесието между себе си и действителността.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Динев, В. Модели на човешкото поведение, С. 1993.

2. Минчев, Борис. Лекции по “Психология на развитието в детско-юношеска възраст”, 2005.

3. Минчев, Борис., Стаматов, Румен. Психология на човека, Пловдив, Хермес, 2003.

4. Пирьов, Генчо. Детска психология. С., Наука и изкуство, 1971.

5. Речник по психология, С., Наука и изкуство, 1989.

6. Станкушев, Т. Наркомании, С., 1982.

7. Шишков, А.М. Асоциално поведение на подрастващите. С., 1980.

8. Аверин, В.А. Психология детей и подрастков. С.Петербург, Издателство Михайлова, 1998.

9. Кондрашенко, В.Т. Девиантное поведение у подростков. Беларусь., 1988.

10. Личко, А.Е. Психопатии и акцентуации в характера на подрастващите. 1979.

11. Пирожков, В.Ф. Криминальная психология: Психология подростковой преступности. Книга первая. Москва, 1998.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 535 посетителя и 80 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.