Търсачка

Банер

Каталог Журналистика Печатните медии в четвъртата медийна област


Дипломна работа, 65 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

1. Състояние на трите медийни области- стр. 4

2. Печатните медии в информационната епоха- стр. 6

3. Документната медийна област- стр. 8

3.1. Печатните медии след радиото и телевизията - стр. 12

3.2. Печатните медии след интернет- стр. 14

3.3. Тенденции на развитие в българското книгоиздаване- стр. 16

4. Конвергенция на трите медийни области и формиране на четвъртата медийна област- стр. 23

4.1. Състояние и перспектива в Света- стр. 33

4.2. Състояние и перспектива в България- стр. 36

4.3. Съпоставка между Световните и Българските издателства- стр. 43

5. Радио, телевизия, кино и печатна индустрия, интернет базирани медии и компютърна индустрия- стр. 45

6. Източници- стр. 64

Увод

В новата епоха масмедиите преживяват количествен и качествен скок в своето развитие. Развиха се всички медии – печат, радио, телевизия, интернет, DVD, целият спектър аудиовизуални средства. Образуваха се мултимедията и световната медийна паяжина. Създадоха се крупни и безброй дребни производствени и разпространителски културни компании – киноиндустрия, ТV индустрия, производство на развлекателни, музикални и най-различни други програми, на игри и т.н.

Така, започвайки второто хилядолетие, пред специалистите се изправя ново предизвикателство – все по-нарастваща нужда от дигитализиране на процесите в сферата на печатните комуникации. Отначало цифровият печат изглежда скъпо удоволствие, но скоро се разбира, че за средни и къси тиражи той е много практичен и удобен, с възможности за допечатване по всяко време при поискване, при едно значително скъсяване на пътя от оригинала до печатната машина. Дигитализацията в сферата на печатните комуникации достига и до създаването от страна на най-големите производители на печатарска техника като „Хайделберг”, „Ман-Роланд”, „Комори” , „Осе” и съвременни конфигурации – комбинация между цифров и безводен (сух) офсетов печат. Дико-уеб способът пък позволява от компютъра директно да се експонира върху формения цилиндър, а след отпечатването да се изтрие старата и да се експонира нова информация. Дигитализацията в света на печатните комуникации цели да се покаже въздействието на системната среда и на дигиталната конверсия като основен метод за трансформация на ресурсоосигуряващите потоци върху функционалния модел на библиотеката като медийна институция, представяща документалната област, за да се постигне хармонизиране в съответствие с новите изисквания на средата като се покаже че конвергенцията на медийните области неизбежно ще доведе до нови характеристики и функции, с които се удовлетворяват нови потребности и се реализира нейната мисия в динамиката на промените в системната среда.


1.Състояние на трите медийни области

1) Междуличностната област включва формите, при които има двупосочна обмяна на информация, например: разговор лице в лице, по телефона, като и комуникация между човек и компютър. В тези области съдържанието е слабо структурирано. Комуникацията не протича винаги последователно. Тя не е повлияна от външни посредници. Междуличностните форми са емоционално натоварени и спонтанни, с висока степен на лично участие и интерактивност, силно свързани с контекста. Съществуват и отложени форми на междуличностна комуникация – когато двупосочният поток на информация, се прекъсва във времето, както е при гласовата, писмената и електронната поща. Разновидностите на електронната поща (чатове, табла за обяви, форуми) стават все по популярни и допринасят за растежа на онлайн услугите и за появата на т.н. киберобщности. Макар че в ел. пощата и чата, участва писаното слово, в основата си те са продукт на устната комуникация.

2) Областта на разпръскване включва опосредствена информация на слухова и визуална комуникация, от един или малцина към мнозина, чието съдържание е силно структурирано и се представя на аудиторията от началото към края на фиксирани места и по график. Разпръскването се асоциира предимно със сценичните изкуства, радиото и телевизията. При ранните форми няма разделение между публика и изпълнители, както и сега е някои театрални и песенни форми. В последствие участието на аудиторията намалява, а властта на посредниците се увеличава. Посредникът става „пазач на входа”, контролира съдържанието и протичането на комуникацията, той доставя забавление и информация на многобройна пасивна публика. Радиото и телевизията се електронни средства за информация и развлечение, които обединяват нациите и задоволяват разнообразни местни потребности. Те се превръщат в могъща социално-икономическа сила, която създава модерното консумативно общество с неговата социална митология.

3) Документната област включва опосредени форми на текстуална и визуална информация от един или малцина към мнозина, чието съдържание е подредено и се предоставя на отделни хора, чрез преносими медии. Към тази област са оформените като страници електронни форми в интернет. Решаващо за ползването на големите масивни данни в световната мрежа е разработването на графичен потребителски интерфейс или опростен браузър, който позволява на всеки компютърно грамотен човек да намира път към търсената от него информация.

Фидлър определя три медиаморфози, всяка от които е свързана с определен език: говорим, писмен и цифров. Той представя новите електронни технологии и очертава социалният контекст, в който се появява телевизията и т.н. компютърно поколение. Според Фидлър телевизията хомогенизира представите на американците за света и за самите тях. Удоволствието да се забавляваш сам е заменено от очакването да бъдеш забавляван. Телевизионният поток от новини и забавление запълва времето, което преди това хората са ползвали за четене, разговори, трапези и творчески занимания. Телевизорните мрежи и рекламодателите филтрират и подбират съдържанието, за да избегнат спорните въпроси. Телевизията непрекъснато създава и руши митове. При отразяването на политиката и действителността, медиите пренебрегват границата между факт и измислица, опростяват и банализират сложни проблеми и значителни събития. Нараства недоверието към новинарските медии и към традиционните източници на информация. Успоредно с това расте популярността на интернет и онлайн услугите, увеличава се преселването на млади хора в киберпространството. Кибермедиите започват да променят представата на човека за самия себе си, тъй като в киберпространството всеки може да бъде такъв какъвто иска. Силно нараства медийното многообразие. Хората използват различни медийни форми за да задоволят потребностите си. Заедно с това се усилва усещането за недостик на време. Хората правят по няколко неща едновременно. Нараства тяхната способност да възприемат няколко медийни потока заедно, но спада равнището на внимание и търпение. Прогресивно намалява времето за четене. В подрастващите не се възпитават читателски навици. Слухово-визуалните програми изместват словесните текстове. Спада литературната и езикова грамотност. Задълбочава се тенденцията за фрагментиране на аудиторията и рекламата, която според някои наблюдатели ще доведе до края на масмедиите.

2.Печатните медии в информационната епоха

Информационната епоха поставя традиционните медии под натиск да се дефинират наново и да защитят мястото си в обществото. Печатните вестници губят тираж и все повече отстъпват за сметка на онлайн изданията, аудиторията се разпада на блогосфери, хората дебатират в хиляди форуми, днес всеки е коментатор и репортер. Често не професионални журналисти, а свидетели на катастрофи и бедствия изпращат първите новини и снимки от мястото на събитието. Информационната ера бележи “еманципация” на аудиторията от традиционните медии, защото всеки търси и намира алтернативни източници в интернет, което ни навежда на мисълта че печатните медии са застрашени.

Общото мнение е, че печатните медии и книги няма да изчезнат, но ролята на рекламата във формирането на приходите и съдържанието ще намалее. Изданията ще се правят на общностен принцип в по-малък редакторски състав, ще диверсифицират бранша си във всички видими и невидими маркетингови полета. Оказва се, че страни като България вече са революционизирали модела и може да дават идеи и пример на американските издателства за симбиоза между медия и книжна индустрия, медия и филмова и музикална индустрия, което се явява като резултат от глобализацията. Новите технологии и понятия бързо се превръщат в нещо общоприето в съзнанието на хората. За по-малко от десет години компютрите заменят механичните приспособления почти навсякъде. Днес много вестници и списания публикуват повече информационни графики – карти, схеми, таблици, отколкото е възможно преди въвеждането на графичните компютърни системи. След тях се наблюдава рязък поврат към графики със значимо и полезно съдържание – през периода 1984-1989г. средният брой на графиките се утроява, а информационните графики достигат от 10 на 100 почти до 90 на 100. Всъщност много от нещата, които днес се приемат за даденост, са се появили съвсем неотдавна.

Преди 25 години електронните медии се изчерпват с радиото и телевизията. Лазерите и оптичните мрежи, миниатюрните видеокамери и телевизори, плейърите и музикалните CD-та, цифровите факс машини, мобилните телефони и лаптопът са неизвестни извън изследователските лаборатории. Интернет и електронна поща са ограничени в секретният свят на изследванията на отбраната, събирането на информация се осъществява в библиотеката с помощта на молив и хартия. Вестниците и списанията едва започват да заменят механичните пишещи машини с електронни текстообработващи системи и малцина журналисти могат да си представят електронните технологии за събиране и производство на новини, които са общоприети днес, или да предвидят настолните издателски системи и експанзията на новинарските графики, станали възможни благодарение на персоналните компютри. Тези примери илюстрират основния принцип на прогностиката – винаги очаквай неочакваното. Все пак съществува относително стабилна схема, която важи всеки път, когато една технология тръгне от лабораторията към пазара. Ускорителите, които тласкат напред развитието на медийните технологии са т.нар. настъпващи социални необходимости. Те се определят като взаимодействие между обществото и технологиите и произтичат от няколко основни категории: нужди на фирмите, изисквания на други технологии, регулаторни или законови фактори, общи социални фактори. За пример може да се вземе FM радиото: конкуренцията на телевизиите намалява значително печалбите на по-големите AM станции и бъдещето им е сериозно застрашено. А много по-ниските разходи за FM излъчване правят разработването на по-малки станции печелившата стратегия за медийните компании, продуценти и инвеститори (нужди на фирмите). Напредъкът на технологиите създават необходимост и търсене на технология за висококачествено радиоразпръскване, каквато FM излъчването е готово да предложи.

 

 

---------------------------------------------------------------

 

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Компютърна индустрия

Първият мащабен електронен цифров компютър е създаден през 1946г. след края на Втората световна война от Министерството на отбраната на САЩ. Тази огромна машина,позната като ENIAC е с невероятните размери дължина -30 метра, 3 метра височина и тегло от 30 тона. Изразходва над 10 000 вата електрическа мощност, използва над 18 000 радиолампи, съдържа над 500 000 запоени ръчно контакта, а самото му изграждане струвало над половин милион долара. При това първите поколения лампови компютри са не само големи и скъпи, а и ненадеждни и разочароващи при използване.

Миниатюризацията на компютърните компоненти започва усилено към края на 50-те години на 20 век. Появата на транзисторите и така наречените полупроводникови елементи води до замяната на радиолампите и до рязкото намаляване на необходимите медни проводници. През 1969г. един конструктор на схеми се сеща, че е възможно да се създаде програмируема интегрална схема с широко предназначение, която да може да прави всичко, което желае потребителят. Две години по-късно се обявява ерата на интегрираната електроника и се представя първият комерсиален микропроцесор – компютър върху чип. След 1972г. на всеки няколко години се появяват нови поколения микропроцесори, които са многократно по-мощни и по-усъвършенствани от предшествениците си. Сета те се използват в автомобилите, камерите, пералните машини и в стотици други уреди за ежедневна употреба, но най-важната си роля изиграват в развитието на персоналните компютри и цифровите комуникационни мрежи.

Мрежа от компютърни мрежи. Интернет . Затворената някога област на американски изследователи и учени, която познаваме като интернет, се превръща в огромна глобална комуникационна система, използвана от милиони хора по света за академични и бизнес цели, както и за лична кореспонденция и събиране на информация. Мрежата всъщност представлява свободно свързана паяжина от хиляди съединени помежду си компютърни мрежи. Интернет се ражда в разгара на студената война, през 1969г., като експериментална мрежа наречена ARPANET. През първата си година свързва четири университетски компютърни центъра, които участват във военни разработки на Агенцията за перспективни изследвания и проекти към Министерството на отбраната на САЩ. Целта на изследването е да се изгради мрежа от компютри, която да продължи да функционира, дори ако големи части от нея са разрушени от ядрен удар или саботаж. За да осигурят преминаването на информацията при тези условия, създателите на мрежата избират да се откажат от исторически наложилият се при военните модел с централен контрол за свързване на базите с главната квартира. Вместо това те приемат подхода на “децентрализирана” разпределена мрежа по образеца на пощенските служби. По този модел винаги се осъществява комуникация между източника и адресата. Пощенската система дава един от най-добрите примери за разбиране на това, как се насочват съобщенията в интернет. Когато съобщението се изпрати, то отива в най-близката пощенска подстанция. От там то бива насочено към градската или регионалната пощенска служба. Следва насочване към други регионални пунктове за разпределение до местната пощенска служба или подстанция, която е най-близо до крайната цел. Оттук отговорността се поема от съответният пощальон или фирма, които трябва да занесат писмата до пощенската кутия на получателя.

Процесът на изпращане на електронна поща по Мрежата е продължение на пощенския модел. Всеки компютър свързан към мрежа притежава уникален адрес. Компютъра на изпращача е отговорен да опакова всяко съобщение в цифров “плик” и да го адресира правилно. Адресът е структуриран според правилата, наречени интернет протокол (IP), които определят как ще бъде насочена пощата.

През 80-те години на миналия век, интернет обхваща повечето големи академични институции и изследователски центрове в САЩ, както и на много други место по света. В началото на десетилетието интернет свързва около 10 000 души в САЩ чрез 400 компютърни хъба. В края му вече са свързани няколко милиона потребители чрез 5000 хъба в 26 страни. Но колкото и феноменална да изглежда експанзията на интернет през този период, неговият растеж през следващите пет години изненадва почти всички. Към 1995г. към тридесет милиона души в над сто страни са получили компютърен достъп до новинарски служби, библиотеки, научни и академични списания, “електронни табла за обяви” и бази данни, както и един до друг през над три милиона интернет сайта за връзка. Към същата тази година, благодарение на технологии като “Мозаик”, интернет става толкова популярен, че потребителските мрежи започват да предлагат на клиентите си достъп до глобалната мрежа, който преди това абонатите са можели да ползват само в границите на службата, за която са абонирани. Щом собственическите стени започват да се сриват, на онлайн клиентите вече не им се налага да се абонират за много служби, за да намират необходимата им информация или за да общуват с цялата онлайн кохорта.
Много потребители твърдят, че Мрежата е много подходящ носител на свободното слово, отколкото което и да е от другите средства за комуникация.

Един от най-ярките примери до каква степен са променени от модерните комуникационни технологии очакванията ни за новините и тяхната незабавност е земетресението в Лисабон през 1755г. При него загиват над 60 000 души, но за да се разпространи новината са необходими няколко месеца, а достигнала до вестниците й биват отделени само няколко реда. Ако същото това земетресение се бе случило днес, новините за събитието щяха да се разпространяват с гриф “мълния” до медийните организации по света почти със скоростта на светлината. След секунди по радиото щяха да звучат бюлетини, на телевизионните екрани щяха да се появят видеокартини “на живо”. Интервюта с оцелели, спасители и безброй експерти щяха да запълнят безброй колони новини, стотици часове ефирно време, както и стотици мегабайтове в компютърни бази данни и сайтове.

Едва ли някой е можел да си представи, че още в средата на 90-те години на 20-ти век, цифровите факс машини, електронните пощенски услуги и клетъчните телефони ще се използват всекидневно за лесно и сравнително евтино общуване както с далечни страни и изолирани райони, така и в големите градове и бизнес сградите. Възможно е никога да не успеем да предскажем с голяма точност последиците от технологичните промени, но все пак можем да фокусираме погледа си върху бъдещето. Дори и да ни се струва, че днес промените в света протичат по-бързо, историческите изследвания показват съвсем друго. Според Пол Сафо, директор на института за бъдещето в Калифорния, САЩ – периодът необходим на новите идеи да навлязат трайно в живота ни е средно около тридесет години. Той нарича тази закономерност “Правило на 30-те години.” Същото това правило може да не е безпогрешно, но то позволява да се погледне на развитието на новите технологии по-реалистично. Не бива да се забравя, че целта на правилото не е фиксирането на твърди времеви рамки за масовото приемане на новите технологии. Основната идея е, че впечатленията за спонтанен технологичен напредък обикновено са погрешни. В отговор на възникването на нови медии, утвърдените форми на средствата за комуникация трябва да се променят. Ако не настъпи такава промяна, остава възможността те да загинат.Всичко се опира на принципа на метаморфозата на старите медии, а от него произтичат три идеи – за коеволюцията, конвергенцията и комплексността.


Коеволюция

Всички форми на комуникация са здраво вплетени в тъканта на човешката комуникационна система и не могат да съществуват независимо една от друга в нашата култура. Когато възникне и се развие нова форма, тя повлиява по различно време и в различна степен развитието на всяка от другите съществуващи форми. Коеволюцията и съвместното съществуване, а не последователната еволюция и замяната са норма, откакто се появяват първите живи организми на планетата. Стабилното присъствие на новите технологии, което днес смятаме за разбиращо се от само себе си, не би било възможно, ако раждането на всяка нова медия водеше до погиването на някоя от старите медии.


Конвергенция

Почти всеки персонален компютър, продаван днес, предлага на потребителите възможност да пускат CD-ROM дискове, съчетаващи текст, неподвижни изображения, аудио и видеоклипове, а също да се свързват с глобалната мрежа и да получават достъп до различни бази от текстова и аудиовизуална информация. Това е един от най-очевидните примери за схващането известно като конвергенция на медиите. Идеята различни технологии и форми на медии да работят заедно, днес е по-скоро банална, но не толкова отдавна тя е смятана за утопична.


Комплексност

В периоди на голами промени като този, който преживяваме сега, всичко наоколо може да ни се струва хаотично и в по-широк смисъл това е точно така. Хаосът е съществен елемент от промяната. Без него светът би бил невъзможен. От хаосът се раждат новите идеи, които вдъхват живот на системите. В този контекст комплексността се отнася до събития, които се случват в някои привидно хаотични системи.

За определянето на групираните по различен начин медии се използват множество станали обичайни и взаимозаменяеми термини. Вестниците и списанията, например, могат да бъдат вместени в категории като печатни медии, новинарски медии, преса, периодика и масмедии. Не по- малко са и възможните категории за радиото, телевизията, киното и другите популярни форми на средствата за комуникация. Всякя от тях е валидна, но и доста затворена. Печатните и електронните медии, например, включват само сравнително нови форми, докато в съвременния медиен микс се включват и по-стари сходни форми.


Използвани източници

v Безплатни вестници // www. tangrambg.com, август 2006 г.

v // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 4. Available from: [www.media-journal.info]

v http://www.publishers.org/documents/S12008.pdf

v Дерменджиева, Татяна. Системата ISBN в България 2007 – 2009. // М е ж д у т р а д и ц и я т а и м о д е р н о с т т а. В. Търново, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2010, с.122–126..

v Пенкова-Ангелова, Ефросина, Силвия Филипова. Издателските поредици – традиционна практика в съвременен облик. (Прояви, проблеми и статистика за периода 2004–2008 г. // М е ж д у т р а д и ц и я т а и м о д е р н о с т т а. В. Търново, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2010, с. 183–195.

v Тотоманова, Антоанета, Илона Калоянова. Издателската институция в България (2004–2008). // М е ж д у т р а д и ц и я т а и м о д е р н о с т т а. В. Търново, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2010, с.143.

v Дерменджиева, Т. Българската книга за 2000 – септ. 2004 г. (Библиометриен анализ). – В: Б и б л и о т е к и, четене, комуникации. В. Търново, 2005, с. 110.

v Тодоров, Т. Електронни книги. С., 2003, с.153. Авторът дава пример с издадени от варненската фирма Relaxa мултимедийни интерактивни самоучители, включени в Интернет и издадени на СD ROM.

v Драгомирова Диляна, Вестникарският Великден на България // www.fmd.bg, 14 май 2009г.

v Димова, К., Медиаморфоза и съвременна журналистика;

v Филева, П., Глобализация и медии. С.,2002;

v Фидлър, Р., Медиаморфоза. Да разберем новите медии. Кралица Маб, 2005

v Бакарджиева, Мария. Информационното общество – една нова парадигма. С о ц и о л о г и ч е с к и п р о б л е м и, бр. 2/94.

v Българското медиазнание, т. 2, 1996, с. 29-40;117-122;153-156.

v Вучков, Юлиян. Телевизията – живот и чудо, С., 1990, с. 7-45, 183-227.

v Игнатовски, Владимир, Телевизионният принцип, С. 1986, с. 17, 105-155.

v Кунчев, Влъчко. Взаимното привличане. С., 1986, с. 153-166, 228-233.

v Мелтев, Михаил. Телевизията – модели и системи. НБУ, С., 1997.

v Мелтев, Михаил. Телевизионен продуцент, С., НБУ, 1999, с. 9-15.

v Милев, Росен. Щрихи към историята на медиите и комуникациите в България, Б ъ л г а р с к о м е д и а з н а н и е, т.1, 1996.

v Михайлов, Владимир. В началото бе словото в: Предизвикателството на аудиовизуалните комуникации С., 1996.

v Михайлов, Владимир. Медийна рецепция, НБУ, С., 1998, с.38-41; с.209-211.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 199 посетителя и 1 потребител в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.