Търсачка

Банер

Каталог Право ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕТО НА ОБЕКТИТЕ НА ИСТОРИЧЕСКОТО, КУЛТУРНО И НЕМАТЕРИАЛНО НАСЛЕДСТВО В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА


Колективна курсова работа, 86 страници малко по-големи от стандартните, съдържа бележки под линия и таблици, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ: УВОД………стр.4 I. МЕРКИТЕ, КОЙТО СА ПРЕДПРИЕТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО…стр.5 II. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НИ НАСЛЕДСТВО…………стр.10 III. ПРОБЛЕМИТЕ СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО стр.12 IV. МЕРКИ, КОИТО СА ПРЕДПРИЕТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО…стр.20 V. ЕВРОПА И НИЕ………………………………...стр.27 1. СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ У НАС И ЕВРОПА, ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ……стр.27 2. НЕЛЕГАЛНИЯ ПАЗАР НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ….стр.29 3. ПРОЕКТА НА „МАТРА” „ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО: БЪЛГАРИЯ –ЕС”…………стр.37 4. ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ………………………...стр.44 5. ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО………………………………стр.55 6. НИДЕРЛАНДИЯ И СПОСОБА Й ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВO………...стр.60 VI. МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО: ПРИНЦИПЪТ LEX SITUS…………………….стр.69 VII. БИБЛИОГРАФИЯ……………………………...стр.88 УВОД Разнообразната природа и кръстопътното положение на българските земи са причината за богатата история и развитие през древността. Населението по нашите земи изживява дълъг и интересен исторически път – от праисторическите епохи през древно тракийската цивилизация до включването му в състава на Римската империя. За днешна България паметниците на далечното минало са част от културното-историческо наследство. Опазването на културните паметници е съществено за съхраняването на националната идентичност на българина , връзката му със земята и традиционната култура като съществена част от неговото ежедневие и средство за оцеляване през периоди на свобода или зависимост. България е страна членка на Европейския съюз и е част от глобалния не само икономически и социален, но и културен пазар. Тази зависимост носи в себе си колкото позитиви толкова и опасности , особено по отношение на културното ни наследство , именно вливането и размиването на културната идентичност на страните членки. Промените настъпващи в културното разнообразие и неговото традиционно практикуване за целите на икономическото му експлоатиране крие немалко рискове. Именно поради това, от значение е създаването на добре функционираща система за закрила на нематериалното културно наследство чрез прилагане на редица мерки за неговото опазване. I. Мерките , който са предприети от българското законодателство по отношение на нематериалното културно наследство. Българското законодателство не предоставя специална закрила към момента за нематериалното културно наследство, както и не дава точно определение за това понятие. За опазването му е възприета практиката на принципа на обичайното, неписано право, че нематериалното наследство е обществено достъпно и всеки член на обществото, всеки българин има правото да го практикува и използва, не само за лични нужди, но и с комерсиална цел. Така на културния пазар, нематериалното наследство е представено в множество изразни форми с доминиращо комерсиален характер като сувенири, преработени народни танци и традиционни изпълнения (например спектакъла „Два свята”), дизайнерските линии на Prêt-a-Porter с народни елементи, преработените народни песни (поп-фолк течението) и други. С отварянето на българския културен пазар и нарастването на туристическата мобилност към страната ни, все по-често нематериалното наследство търпи промени влагащи в съдържанието му елементи на чуждестранна култура. Това колкото и да увеличава неговата продаваемост, толкова и изопачава неговата традиционност и културно послание. Честа практика в сферата на културния туризъм е изучаване на български народни танци (като нестинарството например, което в същността си е традиционен ритуален танц) от чуждестранни групи (най-често азиатски). Този чуждестранен културен интерес, е доказателство за уникалността на националните ни традиции, но от друга страна е реална опасност за тяхното опазване защото дали чуждестранните представители ще изиграят нестинарския танц с неговата ритуална сакралност и ще предадат традиционното му културно послание, а дали въобще ще посочат българския произход на това нематериално културно наследство. В случая разчитайки на азиатската коректност, последните опасения може бе са излишни предвид факта, че единствено те (Япония) като легални производители на традиционното българско кисело мляко указват неговия произход като го наричат Българско кисело мляко, а не йогорт както го налагат европейските производители като Danonne дори на територията на България. Наличието на примери от практиката указващи реалните опасности пред опазването на нематериалното наследство посочват, че сега действащата система за неговата закрила е сравнително неефективна и не отговаря на съществуващите обществени отношения свързани с неговото използване. Доказателство за верността на изказаната теза е, тенденцията в международната практика за разработване и приемане на унифицирана правна рамка за опазване на нематериалното наследство. Интересен е фактът, че тази инициатива е подета именно от богати на нематериално наследство страни, а не от страните, негови ползватели. Първите имат интерес за създаване на рамка за опазване на нематериалното наследство, а вторите имат интерес тази рамка да не съществува или ако бъде приета, да не е съществено ограничителна по отношение неговото използване, тъй като това означава легално допускане на конкурентно предимство за страни, сравнително извън динамиката на глобалната икономика към момента. Международните тенденции по отношение опазването на нематериалното наследство са свързани с две междуправителствени организации ЮНЕСКО и СОИС . ЮНЕСКО защитава правата на страните богати на нематериално наследство като разработва и приема множество нормативни документи за неговото опазване и признаване на правото на тези общности върху тяхното нематериално наследство. Акцентът на закрилата на ЮНЕСКО е изведен към закрила, преди всичко на самото нематериално наследство като културно наследство на общностите. СОИС е междуправителствена организация защитаваща, предимно икономическите интереси за използване на нематериалното наследство. Съгласно разработваната от СОИС закрила на нематериалното наследство, то е резултат на колективен интелектуален труд, поради което неговото място се търси в системата на интелектуалната собственост, която предоставя изключителна закрила на създателите на интелектуална собственост. Двете организации се припокриват и работят в следните насоки : • признаване на нематериалното наследство статут на културно наследство; • разработване на система за опазване на нематериалното наследство като културно наследство; • признаване на колективното право на общността върху нейното нематериално наследство като основно човешко право; • установяване на правила за достъп и използване на нематериалното наследство; • приемане на ограничения на използването на нематериалното наследство до степен неговото изопачаване или опорочаване; • ролята на интелектуалната собственост за опазване на нематериалното наследство. Организацията приема нормативни актове признаващи и дефиниращи нематериалното наследство като културно наследство на общностите (например, Конвенцията за културното разнообразие и други). Разработва и предлага система от мерки за опазване на нематериалното културно наследство като задължителни акценти при законодателна инициатива на национално ниво. Това се разглежда в първите две насоки и те са част от компетентността на ЮНЕСКО и са приоритет . ЮНЕСКО признава колективното право на общностите върху техните интелектуални резултати, с което установява колективното право на общността върху нейното нематериално наследство и я указва като „общност на произхода” (The UNESCO Declaration of the Protection of the Human’s Rights и The Draft Declaration and National Legislation in the Field of Indigenous People’s Rights страни, по който са по-голямата част от регионално обособените държави ) Останалите насоки от съвместните интереси между организациите, остават в компетенциите на СОИС, тъй като пряко се отнасят до определяне на съдържанието на колективното право на общностите, като особен вид право на интелектуална собственост върху нематериалното културно наследство, като колективен творчески резултат. СОИС разработва няколко основни международни акта по отношение вида на колективното право, неговите носители, срочност, съдържание като съвкупност от имуществени и неимуществени права на общностите и допустимото използване с комерсиална цел на закриляното с него нематериално наследство. По основни международни актове на СОИС за опазване на нематериалното наследство при неговото използване с комерсиална цел са: - Tunis Model Law on Copyright 1976, който е международен нормативен документ, ратифициран от повече от 30 държави; - WIPO/UNESCO Model Provisions for National Laws on Sui Generis Protection of Expressions of Folklore Against Illicit Exploitation and Other Prejudicial Actions 1982, който съдържа международно признати типови разпоредби за изграждане на национално законодателство в областта, от които са се възползвали 24 държави; - WIPO/UNESCO Draft Treaty for the Protection of Expressions of Folklore Against Illicit Exploitation and Other Prejudicial Actions 1984, който е примерен международен договор за закрила на нематериалното културно наследство; Организацията определя мястото на нематериалното наследство в системата на интелектуална собственост като го нарича традиционни знания и го позиционира в третата нейна подсистема наречена „Нови обекти” Традиционните знания включват знанията, уменията и опита практикувани и предавани по традиция от областите на народното творчество и генетичните ресурси. В народното творчество, това са: вербалните, музикалните и жистомимичните традиции наричани фолклор както техният материален израз представен през произведенията на народните художествени занаяти като народни носии, народни инструменти, традиционни накити и занаятчийски произведения. В генетичните ресурси, това са: народната медицина и методи за лечение (билколечение) както и традиционните методи за производство на генетични продукти (например като българското кисело мляко, бялото саламурено сирене и други). СОИС приема, с което прави съществено изключение от принципите на правото на интелектуална собственост което е преди всичко индивидуално право, т.нар. колективно право на общността върху нейните традиционни знания като го нарича „особено право” или sui generis. Организацията разработва специален режим за неговото придобиване и управление, по основни акценти от който са: • колективното право принадлежи на всички членове на общността на произход на традиционните знания; • носители на колективното право са държавата или сдруженията на общностите; • правото е безсрочно; • достъпът до нематериалното наследство е свободен; • използването на нематериалното наследство се извършва по традиционния за това начин съобразно неговото традиционно послание, без това да води изопачаване или опорочаване на същото; • използването на нематериалното наследство се извършва при указване на неговия произход; • приходите от използване на нематериалното наследство следва да се разпределят между ползвателя и общността на неговия произход. Приемствеността на политиката на СОИС и на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното наследство се изразява в установяването и на: • задължението страните членки да създадат компетентни органи за опазване на нематериалното наследство; • да създадат специален регистър за вписване на националното нематериално наследство за целите на неговото опазване. В отговор на „добре свършената работа” от СОИС по съвместните насоки, ЮНЕСКО през 2003г. приема международен нормативен акт-Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, в който залягат основните принципи за опазване и икономическо използване на нематериалното културно наследство. През 2006 г. България ратифицира Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, с което по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, нейните норми стават задължителни и дори се ползват с приоритет пред тези на националното право. България е страна членка на СОИС и ЮНИСКО и активно участва в междуправителствените комитети по различни въпроси от областта на интелектуалната собственост, културата и образованието. -------------------------- 3.2 Регламент на Съвета (ЕИО) № 3911/92 Регламентът на Съвета № 3911/92 относно износа на материални културни ценности задължава страните членки, на които предстои да изнасят извън граница културни ценности, да предприемат проверки за идентификацията на онези обекти, които са дошли от друга страна членка на ЕС, с цел да се уверят, че изнасянето на обекта извън територията на държавата, от която произхожда, е било законно. Ако се окаже противното, то Държавата членка, в която обектът понастоящем се нами¬ра, не може да оторизира неговия износ извън ЕС и такава оторизация може да бъде дадена само от другата държава членка, от чиято територия въпросният обект е бил незаконно изнесен. Член 2 на Регламента постановява, че "Разрешение за износ трябва да бъде издадено по молба на заинтересуваното лице: • от компетентните власти в страната членка на ЕС, на чиято територия кул¬турният паметник се е намирал законно и окончателно на 1 януари 1993 г., • или след тази дата - от компетентните власти на страната членка, на чиято територия паметникът се намира вследствие: или на законното му и оконча¬телно изнасяне от друга държава членка, или на внос от трета страна, или на реимпортиране от трета страна след законното му изпращане в нея от държавата членка" (придружено с подчертаване). Едно затруднение произтича от факта, че във втория абзац думите "законното и окончателно [изнасяне]" се отнасят само за културните паметници, които са били пренесени от една държава членка на ЕС в друга такава. Именно включването на тези думи поражда задължение на компетентните власти на страната членка, в ко¬ято се намира предметът на културата, да обследват произхода му. Следователно, ако се разкрие, че този предмет не е бил изпратен законно и окончателно от друга държава членка, то компетентният орган, на чиято територия вещта се намира в момента, няма право да издава разрешение за износа му. Но този израз не се появява във връзка със случаи, при които обектът е бил изнесен от страна, нечленуваща в ЕС (като, да речем, Китай). Вследствие на това се оказва, че Член 2 от Регламента в действителност възпрепятства държавите членки да предприемат подобни проверки за предмети с произход извън ЕС. за които се изисква разрешение за експорт. Това е нежелателно от гледна точка на справянето с нелегалната търговия и може да доведе до потенциални затруднения за ЕС като цяло в отношенията му с трети страни. Пропускането на думите "законно и окончателно" по отношение на случаите, когато някакви културни ценности са били пренесени от трета страна означава, че тази клауза изисква от компетентния орган чисто и просто да се задоволи с устано¬вяването на факта, че въпросния предмет е на негова територия. И ако това е така, то компетентният орган е задължен [при наличие на подадена молба - бел. пр.] да издаде разрешение за износа му. Единствената възможност за снемане на това задължение се съдържа в трети параграф на Чл. 2, а именно: "когато въпросните културни ценности са обезпечени от законодателни норми, защитаващи национални богатства с художествена, историческа или археологическа стойност в засегнатата държава членка". Изглежда ми вероятно, че тази очевидна разлика в третирането на културните ценности, произхождащи от страни членки на ЕС, и на произхождащите от трети страни, да е била мислена с цел да освободи страните членки от задължение да извършват проверка по отношение на предмети, внесени от трети страни, както са задължени да правят това по отношение на предмети, произхождащи от държави членки на Съюза. Обаче, на практика, начинът на дефиниране на Член 2 по-скоро поражда нежеланата последица, че една държава членка в действителност е въз¬препятствана да контролира нелегалната търговия с културни ценности, произхож¬дащи от трети страни. Обединеното Кралство предложи една поправка на Регламента, имаща за цел да създаде възможности за Великобритания и другите страни членки, ако те избе¬рат - като своя политическа позиция - да предприемат проверки на предмети на културата, внесени в Европейския съюз от някоя нечленуваща в него страна, и кои¬то, по смисъла на Регламента подлежат на процедура за издаване на разрешение за износ. Тази поправка е съобразена с препоръките на Надзорния съвет по незакон¬ната търговия, който убеди британското правителство да: • се присъедини към Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. относно мерките за и предотвратяване и забрана на незаконния внос, износ и трансфер на памет¬ници на културата; и • да обособи ново правно определение за престъпление, отнасящо се до без¬честно разпореждане с предмет на културата, който е бил опорочен, при наличието на знание или убеждение у субекта на деянието, че предметът е бил опорочен. Великобритания намира за решаващо, в светлината на цялостната й поли¬тическа ориентираност към справяне с незаконната търговия на културни цен¬ности, държавната власт в Обединеното Кралство да бъде способна да проучва историята/произхода на всеки предмет, подлежащ на процедура за издаване на разрешение за износ по силата на Регламента, както и да бъде способна да реа¬гира ефективно, когато е установено наличие на опорочени културни ценности, и е обезпокоена, че ако въпросната поправка не бъде направена в Регламент 3911/92 на Съвета, това може да доведе до потенциално препятствие пред цяла¬та Европейска общност да се справи с евентуални предизвикателства, отправени й по законен път възоснова на сегашното дефиниране на Член 2. В настоящата му форма Регламентът може да доведе до неволен, но заради това не по-малко превратен, резултат в онази страна членка, която няма да има властта да пре¬установи движението на стоки, за които на властите във Великобритания, или на отговорни за експорта органи в други страни е известно, че са опорочени. Позицията на Великобритания е, че поправката в Член 2 е необходима с оглед на правомощията, които ще даде на страните членки да избират дали да извършват проверки на културни ценности, влизащи на територията им от трети страни и, когато е необходимо, да отказват издаване на разрешения за износ по отношение на такива предмети, ако те са били незаконно изтъргувани. Предложената от Великобритания поправка е следната: Проект за поправка на Регламент на Съвета 3911/92 Да се промени предпоследният параграф на Член 2.2, така че да звучи по след¬ния начин: "Разрешение за износ може да бъде отказано, в съгласие с целите на този Регламент, когато въпросните културни ценности са обезпечени в засегнатата страна членка с правни или административни процедури, предназначени за защитата на: • националните богатства на тази държава членка; или • културни ценности от трети страни." БИБЛИОГРАФИЯ 1. http://ec.europa.eu/enterprise/regulation/inst sp/dir937 en.htm 2. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:31992R3911:EN:NOT 3. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:31993L0007:EN:NOT 4. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/en/com/2000/com2000 0325en01.pdf 5. http://ec.europa.eu/enterprise/regulation/inst sp/docs/dir937/web rapport final def en.pdf 6. http://ec.europa.eu/taxation customs/resources/documents/cultural goods en.pdf 7. http://www.culture.gov.uk/NR/rdonlyres/4179847D-5309-47A7-BEE1- 60B39C2447EC/0/GuidanceforExporters.pdf and 8. http://www.erfgoedinspectie. nl/ media/publications/Uitvoer boekje ENG.pdf 9. http://www.culturalpolicies.net and www.european-heritage.net 10. http://www.minocw.nl/documenten/boekman cult3.pdf 11. www.budobs.org 12. Giuliano-Lagarde, Report on the Convention on the law applicable to contractual obligations(Official Journal of the European Communities, 1980 C282, p.1). Giuliano-Lagarde 13. Saving Art for the nation: a valid approach to 21st-century collecting?” (“Съхраняване на изкуството за нацията: валиден ли е този подход за колеционерството през XXI век?”), публикувана в: The Art Newspaper, 142, Dec. 2003., стр. 23-26. 14. http://www.geocities.com/~profwork/pp/agenda/index.html за кратко обяснение;http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/evaluation/evalsed/guide/development/benefits/prog_improv_en.htm за приложение в контекста на регионалната политика наЕС;http://lgi.osi.hu/publications_datasheet.php?id=112 15. Harry Hillman-Chartrand and Claire McCaughey, “The Arm’s Length Principle and the Arts: An International Perspective — Past, Present, and Future” в http://www.culturaleconomics.atfreeweb.com/arm’s.htm 16. Национален център за изучаване на общественото мнение: Изследване на нагласите в културния процес. Проучване сред заети в сферата на културата по метода на пощенската анкета, проведено в периода 17 август — 30 септември 2005 г, 398 анкетирани лица, октомври, 2005 г. 17. Закон за авторското право и сродните му права

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 191 посетителя и 5 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.