Търсачка

Банер

Каталог Технически науки Машиностроене Устройство за повърхностна обработка на фино-механични детайли с неправилна форма


Дипломна работа, 45 стандартни страници, съдържа таблици, формули, схеми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ Увод 3 1. Грапавост на повърхнините 3 2. Икономическа ефективност. 7 3. Абразивни материали 7 4. Характеристики на абразивните инструменти. 9 5. Класификация на машините за абразивна обработка на детайли. 14 5.1. Хонинговъчни машини за абразивна обработка: 14 5.2. Свръхзаглаждащи машини. 14 5.3. Притриващи машини: 14 5.4. Полиращи машини: 15 5.5. Шлифовъчни машини: 15 6. Хонинговане 16 7. Свръхзаглаждане 16 8. Притриване 19 10. Шлифоване 27 11. Устройство за повърхностна обработка на детайли с неправилна форма /барабан/. 43 Заключение 45 Използвана литература 46 Увод Машините за абразивна обработка намират все по-широко приложение поради изискванията за точност и високо качество на детайлите. Шлифовъчните машини са най-разпространени поради това, че отговарят на следните изисквания - максимална точност, гладкост и високо качество. С всеки изминат ден изискванията към изделията се повишават поради високата конкуренция, вноса, цените, прогреса в технологическото развитие и др. Голямото развитие на машините за масово производство е резултат на прогреса в технологията /високи скорости на рязане/, а постиженията при дребно и средно серийното производство са свързани преди всичко с развитие на средствата за автоматизация и контрол /ЦПУ/. Качествените показатели на машините за абразивна обработка зависят преди всичко от това с каква точност обработват повърхнините на обработваните детайли и постигнатата грапавост. Съществуват пет класа на точност, които определят качеството на обработката: - Н /І / - с нормална точност; - П /ІІ / - с повишена точност; - В /ІІІ / - с висока точност; - А /ІV / - с особено висока точност; - С /V / - особено точни машини. Постигнатата грапавост зависи от класа на точност и вида на обработката. 1. Грапавост на повърхнините Грапавост на повърхнините - това са различни по форма, размери и посока бразди, вдлъбнатини и изпъкналости, които образуват релефа на дадена повърхнина. Реалните повърхнини се различават от геометричните, които са идеални, т.е. без отклонения от формата. Измерването на действителнта повърхнина не може да бъде точно поради грешки в измерването. Поради това повърхнината, която се получава измерването, се нарича реална /ефективно измерена/ повърхнина. Условната линия, спрямо която се отчита измервания реален профил, се нарича базова линия. Базовата линия трябва да бъде еднакво отдалечена и успоредна на средната линия и също така тя не пресича профила. Има определен участък, на който се прави количествена оценка на грапавостта. Този участък се нарича базова дължина. L L L Фиг.1. Разположение на базовата дължина Размерите на базовата дължина зависят от степента на грапавост на повърхнината - при по-груби повърхнини са по-големи, а при по-гладки повърхнини - по-малки. Базовата дължина се разполага така спрямо профила, че да изключи вълнообразност на повърхнината. Средна линия на профила /Т/ - тя е основният белег за определяне на грапавостта. Тази линия по форма е като нормалния профил и дели измерения. При количествена оценка на грапавостта "Т" служи за база. Фиг.2. Определяне на средна линия Стъпка на грапавината /S/ - това е дължината на отсечка от средната линия, ограничена от пресечните и точки с два съседни участъка на измерения профил /фиг. 2/. С БДС 783 - 79 от 1.01.1981 г. са утвърдени следните параметри за количествена оценка на грапавостта на повърхнините: - Средноаритметично отклонение на профила. - Височина на грапавините на профила по 10 точки. - Най-голяма височина на грапавините на профила. - Средна стъпка на грапавините на профила. - Средна стъпка на грапавините по върховете. - Относителна опорна дължина на профила. Средноаритметично отклонение на профила Ra Това е средното аритметично отклонение от абсолютните стойности на отклоненията на профила в границите на базовата дължина. При измерване на ограничен брой отклонения средното аритметично отклонение се определя приблизително по формулата: * yi – частни стойности на y в границите на базовата дължина Височина на грапавините по 10 точки Определя се като средно разстояние между пет най-високи точки на падините в границите на базовата дължина: Най-голяма височина на грапавините /R max/ Тя се определя като разстояние между две линии, разположение на равни разстояния от средната линия и допирателни към профила на най-високата и най-ниската точка в границите на базовата дължина. Средна стъпка на грапавините /Sm / Представлява средната стойност на стъпката на профила в границата на базовата дължина и се определя от израза Smi - стъпките на определените равнини; K - брой на стъпките на грапавините в границите на базовата дължина. В БДС 783-79 за параметрите Ra, Rz, Rmax, Sm и S са утвърдени числени стойности. ------------------------------- 11. Устройство за повърхностна обработка на детайли с неправилна форма /барабан/. Този уред е предназначен за абразивно обработване на ювелирни изделия (гривни, колиета, метални изделия и др.) след приключване на всички видове обработки от тази група и за почистване на замърсени повърхнини. Състои се от: 1) Въртящ барабан - изработен от мура (тъй като останалите видове дървен материал са смолисти) с форма на шестоъгълна призма. 2) Регулатор - служи за намаляване на оборотите подавана от електро мотора (до 60 об/мин.), като предавателното отношение е 4 :1. 3) Ремъчна предавка - служи за предаване на въртящото движение от електромотора към регулатора. 4) Електромотор - използван е електромотор от машина 5) Превключвач - включва и изключва електромотора на машината. 6) Стойка - на нея е закрепен барабана. 7) Маса (поставка) - върху нея са разположени всички останали детайли (1-5). Използуваните абразивни тела са сачми с диаметър до З mm или търкалящи тела от продълговати (иглени) лагери. Търкалящите тела от иглените лагери са много подходящи, поради своята форма, за обработка на гравирани повърхнини. Желязото се обработва с нарязан на парчета гьон, а останалите метали (злато, сребро, месинг и др.) - със сачми. Използуват се стоманени сачми от завода в Стара Загора или специални сачми от Австрия. Барабанът работи при 60 об/мин., защото при по-високи обороти ще се получат центробежни сили, които ще изтласкат абразивните тела по периферията и те няма да обработват детайла. При нормални обороти сачмите удрят по повърхността на обработваното изделие и го лъскат, така че да придобие блясък. Работният обем на барабана е 1/2 от обема му. За работа барабана се зарежда с 0.5 - 1 кг. абразивни тела (колкото повече, толкова по-добре), вода, обработваните детайли, абразивен прах или сапун. Използуваната вода е чиста питейна вода. Използва се 72 % сапун, бебешки прах за пране или веро. По-силен сапун или избелващ прах предизвикват посивяването на сребърните изделия и пречат да се добие желания блясък на детайла. Времетраенето на процеса е в зависимост от вида на метала и от вида на обработваната повърхност. - Сребро - 15 мин. - Други метали - 30 мин. За плоски повърхнини се изисква по-малко времетраене, а за грапави (гравирани) - по-голямо. Заключение Устройството за повърхностна обработка на фино - механични детайли се неправилна форма е предназначено за полиране и шлифоване на материали, изработени от благородни метали и сплави на неметали. Изработеният макет представлява умален вариант на машина със същото предназначение. Разликата, освен в размера се състои и в това, че е прибавен регулатор, който служи за намаляване на оборотите и ремъчните предавки. Уредът намира приложение в ювелирството за обработка на накити, чието фино полиране и шлифоване води до много високото им качество след обработка. Също така могат да се обработват и фино - механични детайли, при които се изисква висока гладкост на повърхнините - при фините механизми. Компактността в размер позволява да се обработват и по-дребни и по-едри изделия. Използвана литература 1. Атанасов, Ж., „Абразивна обработка на металите”1979/80 г.; 2. Димитров, Л., „Металорежещи машини и технология на машиностроенето”, 1992 г.; 3. Найерман, М., „Справочник на шлифовчика”, 1989 г.; 4. Попов, К., „Съвременни шлифовачни инструменти”, 1985 г.; 5. Оурата, И., „Хенинговане”, 1975 г.; 6. Михайлов, Вл., „Шлифоване на външни и вътрешни ццилиндрични повърхнини”, 1965 г.; 7. Джиджиева, „Технология на металообработването”, 1987 г.; 8. Сандалски, Б., Е., Златанова, „Техническо чертане”, 1987 г.; 9. „Абразивна и диамантна обработка на материали”, Справочник 1981 г.; 10. Енциклопедия „А – Я”, БАН, 1974 г.

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 660 посетителя и 12 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.