Грешка
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering


Дипломна работа, 59 стандартни страници, съдържа таблици, формули, има апарат
Цена: Обадете се за цена
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ ГЛАВА ПЪРВА ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ 4 1. Служебно предназначение и класификация на корпусните детайли. Технически изисквания. Заготовки 4 2. Обработване на корпусни детайли 6 2.1. Основни етапи в технологичния процес за механична обработка на корпусни детайли 7 2.2. Базиране на детайлите 8 2.3. Методи за обработване и избор на машини 9 3. Технологична подготовка за обработване на детайли върху металорежещи машини с ЦПУ 11 4. Етапи при проектирането на технологичен процес за обработване на детайли върху МРМ с ЦПУ 12 5. Проектиране на технологичен процес при многостранна обработка на корпусни детайли върху обработващи центри (ОЦ) 12 ГЛАВА ВТОРА ПРОЕКТИРАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИЯ ПРОЦЕС 15 1. Служебно предназначение и конструктивни особености на детайла 15 2. Технологичен анализ на конструкцията 16 2.1. Рационалност на конфигурацията на детайла 17 2.2. Точност на размерите и грапавост на повърхнините 17 2.3. Точност на формата и взаимното разположение на повърхнините на детайла 19 3. Избор на заготовка 20 5. Избор на технологични бази 23 6. Последователност на обработване на повърхнините 24 7. Определяне на прибавките и междинните размери 26 8. Избор на машини 31 9. Настройване на МС 032 33 10. Избор на инструменти 35 11. Определяне режимите на рязане 35 12. Нормиране на времената за изпълнение на операциите 39 ГЛАВА ТРЕТА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРИСПОСОБЛЕНИЕ 42 1. Изисквания и особености на приспособленията за машини с ЦПУ 42 2. Анализ на изходните данни и приетото конструктивно решение 43 3. Осигуряване на необходимата стабилност (якост) 43 4. Описание на работата на приспособлението 46 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА РАЗРАБОТВАНЕ НА УПРАВЛЯВАЩА ПРОГРАМА 47 ГЛАВА ПЕТА ТЕХНИКО - ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ 55 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 58 ГЛАВА ПЪРВА ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ 1. Служебно предназначение и класификация на корпусните детайли. Технически изисквания. Заготовки Корпусните детайли най-често се явяват базови детайли и служат за установяване върху тях на други детайли и отделни сборни единици съединени помежду си с необходимата точност на относителното положение. Корпусите трябва да осигуряват разположението на сглобените към тях елементи както в статично състояние, така и в процеса на експлоатация на машината (възела), а също и плавна работа и отсъствие на вибрации. Към корпусните детайли се предявяват редица технически изисквания като якост, жилавост, износоустойчивост, точност, виброустойчивост, минимални деформации при промяна на температурата, херметичност, удобство при сглобяване и разглобяване на съответните сборни единици. Осигуряването на техническите изисквания, отнасящи се към параметрите на геометричната точност се извършва на различни етапи от технологичния процес. Най-общо основните изисквания са:  точност на формата на равнинни базиращи повърхнини: равнинност и праволинейност в определени направления;  точност на относителното положение на равнинни базиращи повърхнини: в една равнина, в успоредни или перпендикулярни такива;  точност на разстоянието между две успоредни равнинни повърхнини;  точност на диаметралните размери и геометричната форма на отворите: кръглост, цилиндричност;  точност на относителното положение на отворите изразяваща се в неуспоредност и неперпендикулярност спрямо осите на други отвори или спрямо други равнинни повърхнини;  точност на разстоянията между осите на отворите: съосност;  определена грапавост на повърхнините. Спазването на всичките изброени изисквания може да бъде необходимо само в отделни, изключителни случаи при изработването на сложни отговорни детайли. Обикновено към отделните корпусни детайли се предявяват само част от изброените изисквания. Големината на допустимите отклонения на горепосочените показатели на точността се определя от условията на сглобяване на детайлите, характера на сглобяваните механизми и експлоатационните им условия. Те могат да бъдат определени опитно или аналитично. В много случаи допустимите отклонения се определят от съответните стандарти. Конструктивната форма и размерите на корпусните детайли, използваните материали, както и точностните им характеристики зависят от предназначението им и условията на тяхната експлоатация. Според конструктивните си особености и предназначение корпусните детайли могат да се класифицират на следните основни групи:  призматично - корпусни детайли – това са корпусите на скоростни и подавателни кутии на металорежещи машини, корпуси на редуктори и др. Те могат да бъдат монолитни или разглобяеми, като при последните разделителната повърхнина минава през основните отвори. Общото за всички тях е наличието на равнинни повърхнини и системи от отвори, част от които се изработват с висока точност;  корпусни детайли с гладки вътрешни цилиндрични повърхнини, където - това са цилиндрови блокове на двигатели с вътрешно горене и компресори, корпуси на пневмо - и хидроапаратура, задното седло на стругове и др. Обикновено тези отвори са подложени на интензивно триене и основните изисквания към тях са високата точност на размерите и формата и изискване за износоустойчивост и ниска грапавост;  корпусни детайли със сложна пространствена форма – корпусите на парни и водни турбини, центробежни помпи, вентилатори и други. Сложната пространствена форма при тях е продиктувана от условията за осигуряване на необходимия поток на флуидите (течности или газове);  корпуси, върху които има направляващи повърхнини – супорти, маси на металорежещи машини, планшайби и други. Направляващите елементи на тези детайли осигуряват възвратно-постъпателното движение на работните органи на машината. Тези детайли се характеризират с ниска височина (0,10,2 от широчината) и за повишаване на стабилността са оребрени. Има изискване към тях за висока точност;  детайли от типа на плочи, капаци, ъгълници и конзоли – това са по-прости корпусни детайли, често изпълняващи функциите на допълнителни опори за валове, червяци, ходови винтове и други детайли на задвижването или явяващи се основи за установяване и осигуряване на правилното относително положени на отделни възли на машината. От анализа на функционалните повърхнини в корпусните детайли могат да се формират следните основни групи: 1) основни базови повърхнини, които в корпусите могат да съществуват като следните разновидности:  три плоски повърхнини, образуващи координатен ъгъл;  плоскост и перпендикулярни на нея два отвора;  сравнително голям цилиндричен отвори и перпендикулярна на него плоскост; 2) спомагателни базови повърхнини – основно лагерни отвори и плоски повърхнини; 3) крепежни отвори; 4) отвори, които имат функциите да подвеждат смазващо - охлаждаща течност, отдушници и др. Изборът на материал, от който се изработват корпусните детайли се определя не само от съображенията за якост, стабилност и виброустойчивост, но и от технологични съображения свързани с избора на най-икономичен метод за получаване на заготовката и лесна обработваемост на повърхнините. Като материал се използва чугун, цветни сплави и по-рядко стомана. Основен метод за получаване на заготовките е леенето (около 95%), като се срещат и заварени конструкции. След получаване заготовката се подлага на контрол, който обхваща проверка на химичния състав и физико - механичните свойства, дефектоскопия за наличие на шупли и пукнатини, контрол на размерите. Необходим етап при подготовка на заготовките за механично обработване е и подходящата им термообработка. 2. Обработване на корпусни детайли 2.1. Основни етапи в технологичния процес за механична обработка на корпусни детайли Независимо от това, че съществува голямо разнообразие от конструктивни форми на корпусни детайли, механичната им обработка има много общи неща. Най-общо технологичния маршрут за обработка на корпусни детайли включва: А. Грубо и чисто обработване на повърхнините, които ще бъдат използвани за технологични бази. Б. Обработване на останалите външни повърхнини. В. Грубо и чисто (или получисто) обработване на основните отвори. Г. Обработване на второстепенните отвори и на други повърхнини. Д. Довършващо обработване на повърхнините, основните бази и основните отвори. В някои случаи се включват и етапи за термично обработване, чието място в процеса може да бъде различно. Тази принципна последователност на технологичния маршрут може да се изменя в зависимост от конкретните условия (характера на детайла, служебното му предназначение и изискванията за точност). За да бъде технологичен един корпусен детайл, т.е. да се получава с минимални загуби на труд и материали, трябва да отговаря на следните условия: 1. Формата му да бъде възможно най-близка до правилните геометрични форми. 2. Да се обработва без сдвояване с друг корпусен детайл. 3. Механичната му обработка конструктивно да е подсигурена от една база – от повърхнина и два установъчни отвора на нея. 4. Повърхнините и челата на отворите му да се обработват на един преход и да нямат елементи, които да пречат на тази обработка. Челата на отворите трябва да се обработват с челни фрези. 5. Челните повърхнини на отворите да бъдат перпендикулярни спрямо осите им, за да се осигури правилно врязване и водене на инструмента, обработващ отворите. 6. Точните съосни отвори да се разстъргват на един преход. Затова те не трябва да имат прагове, които да пречат. Отворите във вътрешните стени на детайла да бъдат равни или по-малки от съосните им отвори във външните му стени. 7. да се избягва многообразието на размерите на отворите, резбите и допуските. --------------------------------- ГЛАВА ПЕТА ТЕХНИКО - ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ Технико - икономическият анализ се разработва за различаващите се операции на двата варианта на технологичния маршрут за обработка на детайла “Корпус”. Целта е да се определи кой от двата варианта е икономически по-изгоден чрез сравняване на технологичната им себестойност. Анализът се извършва по методиката представена в [4]. Технологичната себестойност СТ представлява сума от онези разходи за производството, които са различни за сравняваните варианти. Тя се определя по формулата: ст. за дет., където РМ са разходите са материали, ст. за дет.; РЗ – разходите за работна заплата, ст. за дет.; РЕ – разходите за експлоатация на работното място, ст. за дет.; РПИ – разходите за приспособления и инструменти, ст. за дет. 1) Разходите за материали се определят по формулата: ст. за дет., където GЗ е масата на заготовката, kg; ЦЗ – цената на заготовката, ст. за kg; GД – масата на детайла, kg; ЦОТ – цената на отпадъците, ст. за kg. 2) Разходите за работна заплата се определят по формулата: ст. за дет., където СЧ е часовата тарифна ставка за съответния разред, ст. за дет.; КН – коефициент на заплатата на настройчика; КММ – коефициент на многомашинно обслужване; ТК – калкулационната норма на време, min; 1,25 – коефициентът на допълнително заплащане и отчисления за обществено осигуряване. 3) Разходите за експлоатация на работното място се получават от: амортизационните отчисления за възстановяване и основен ремонт на машините, разходите за амортизация и поддържане на помещенията, разходите за силова електроенергия, за текущ и среден ремонт и поддържане на машините и за спомагателни материали. Часовите разходи за експлоатация на работното място се определят по формулата: , ст. за час. Разходите за амортизационни отчисления и основен ремонт на машините при двусменен режим на работа се определят от израза: ст. за час, където Цм е първоначалната цена на металорежещата машина, лв.; - коефициентът на натоварване на машината по време. Разходите за амортизация и поддържане на помещенията се определят по формулата: ст. за час, където SM е площта на машината, определена от габаритите u, m2; KS – коефициентът на допълнително необходимите площи за проходи, пътища, складове, служебни помещения и др. Разходите за силова електроенергия, текущ и среден ремонт и поддържане на помещенията при двусменен режим на работа се определят от израза: ст. за час, където Р е инсталираната мощност на машината, kW; - единиците, определящи категорията на ремонтната сложност на машината. 4) Разходите за приспособления и инструменти се определят по формулата: ст. за дет., където е първоначалната стойност на приспособленията и инструментите, лв.; N – годишната програма, дет. за год. 5) Сравняването на вариантите приключва с определянето на икономическия ефект Ие от внедряването на по-изгодния от тях: лв., където С1 и С2 са технологичните себестойности на различаващите се части от сравняваните варианти, лв. за дет. Сравняването на двата варианта на технологичния маршрут е представено в таблица 10. Сравняване на вариантите на технологичния маршрут Таблица 10 Варианти Данни за различаващите се операции Ст ст. за дет. Ие лв. операция машина Тед, min Разред Кмм І фрезоване разстъргване ценоване ФУ 251 МС 032 МС 032 1,65 4,26 0,668 3 4 4 1 2 2 169 360 ІІ шлифоване фрезоване фрезоване ШПх32-11 МС 032 МС 032 2,38 6,76 1,27 3 4 4 1 2 2 205 Икономически по-изгоден е І вариант, тъй като при него: - единичното време е по-кратко - технологичната себестойност е по-малка - икономическият ефект при годишна програма 1000 детайла е 360 лв. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Патарински, П., Технология на машиностроенето. Първа част. С., Техника, 1981. 2. Иванов, И. и др., Технологични изисквания при конструиране. С., Техника, 1985. 3. Справочник на технолога по механична обработка, том 2. С., Техника, 1990. 4. Гатев, Г. и др., Ръководство за курсово проектиране по технология на машиностроенето. С., Техника, 1980. 5. Справочник технолога - машиностроителя, том1. М., Машиностроение, 1985. 6. Справочник на технолога по механична обработка, том 1. С., Техника, 1989. 7. Градинаров, А., Металолеене. Р., Печатна база, 1985. 8. Замфиров, И., Технологична екипировка. Русе, 1986. 9. Русева, С. и др. ЕСКД – Справочник по конструкторска документация. С., Техника, 1888. 10. Караколов, Л. и др., Настройване на металорежещи машини с ЦПУ. С., Техника, 1989.

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.



© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.