- Грешка
Дипломна работа, 43 стандартни страници, съдържа формули, чертежи, снимки, има апарат |
||
Цена:
Обадете се за цена
|
|
|
Задайте въпрос за този материал | ||
СЪДЪРЖАНИЕ стр. УВОД .... 3 Глава I Литературен обзор ..... 4 1.1 . Измерителни прибори за налягане .... 4 1.2 .Течностни прибори ... 5 1.2.1. Пиезометър ..... 5 1.2.2. U – образен мановакууметър .... 6 1.2.3. Диференциален манометър .... 7 1.2.4. Манометър с наклонена скала ... 8 1.3. Метални прибори .. 9 1.3.1. Прибори с тръбна пружина .. 9 1.3.2. Мембранни прибори . . 12 1.3.3. Електроконтактни манометри ... 13 1.3.4. Технически манометри с микропревключвател .. 14 1.3.5. Манометри технически с потенциометър ... 15 1.4. Разработване на техническо задание.. 16 Глава II Разработване на методика и уредба за калибриране на манометри... 18 2.1.Еталониране на приборите за налягане ... 18 2.2. Разработване на методика за калибриране на манометри... 21 2.3. Разработване на уредба за калибриране на манометри.. 28 2.3.1. Уточняване на изходните данни.. 28 2.3.2. Избор на конструктивна схема... 28 2.3.3. Избор и изчисляване на тръбопроводи .. 29 2.3.4. Изчисляване на силов цилиндър .. 30 2.3.5. Избор на дроселов вентил… 38 2.3.6. Техника на безопасност при обслужване на уредбата за калибриране на манометри . 38 Използвана литература . 40 Приложения .. 41 УВОД Апаратите с пневматично и хидравлично действие са приложени за пръв път при малката механизация на работни операции, които изискват по-голяма физическа сила. Това приложение продължава и при по-нататъшната механизация и частична автоматизация на производството, а пълното им утвърждаване се достига при цялостната автоматизация на производствените процеси. Хидравличните и пневматичните машини намират приложение както при новопроектирани машини и съоръжения, така също и при машини и съоръжения които се реконструират и модернизират. Използването на тези машини допринася съществено за увеличаване на производителността на труда в сравнение с устройствата, действащи по механичен начин. Условията, които те предлагат позволяват да се подобрят безопасността на труда и здравеопазването, да се повиши културата на работното място и да се създадат отлични възможности за рационализиране на производството във всички области. Високите изисквания към пневматичните и хидравличните машини определя необходимостта от тяхната безотказна и точна работа. Това може да се осигури при постоянен контрол на параметрите на процесите протичащи в тези машини. Контролът се осъществява от контролните и измервателни средства (термометри, манометри, разходомери и др.). Поради прецизността на работата им се явява и необходимостта от периодичното еталониране и калибриране на всички измервателни средства. Всички тези измервателни уреди и отклоненията които показват, трябва да отговарят на определени стандарти и норми. Глава I Литературен обзор 1.1 Измерителни прибори за налягане Първите манометри са живачни. Идея за тях дава италианския учен Е. Торичели (1640), а са изработени от италианският механик В. Вивиани (1642) и френския учен Б. Паскал (1646). Съществуващите прибори за измерване на налягане са за трите вида налягане: абсолютно , надналягане и подналягане (вакуум). Според вида на измерваното налягане приборите се класифицират в следните групи: -прибори за измерване на атмосферно налягане, които се наричат барометри; -прибори за измерване на разликата между абсолютното налягане и атмосферното налягане, т.е. за измерване на надналягане, които се наричат манометри; -прибори, с които се измерва разликата между атмосферното налягане и абсолютното налягане, по-малко от атмосферното, т.е. за измерване на вакуум, и се наричат вакуумметри; -прибори които измерват, както надналягането, така и вакуума, т.е. комбинирани прибори, и се наричат моновакуумметри; -прибори за измерване на абсолютно налягане. Обикновено абсолютно налягане се измерва с помощта на два прибора: манометър и барометър или барометър и вакуумметър, които могат да се комбинират в един прибор, който да показва направо абсолютното налягане. Според принципа на действие приборите се разделят на : -Течностни прибори, при които измерваното налягане се уравновесява от налягането на стълба течност , височината на който служи за измерване на налягането . -Метални прибори, при които под действието на измерваното налягане в еластичния елемент, който бива тръба или мембрана, се появяват еластични деформации, големината на които служи за измерване на надналягането или вакуума. Според чувствителния си елемент манометрите биват течностни, пружинни, бутални, електросъпротивителни, пиезоелектрически, топлопроводни, йонизационни и др. Металните прибори с разделят на класове на точност според тяхната чувствителност. Класът на точност К представлява отношението на максимално допустимата случайна грешка Δmax към максималната стойност от скалата N, изразено в проценти, т.е. Установени са следните класове на точност: 0,005; 0,02; 0,1; 0,2; 0,35; 0,5; 1; 2; 2,5; 4,0; 6,0. Приборите с класове на точност от 0,35 до 6 се употребяват, за да дадат ориентировъчно стойността на налягането, а приборите с класове на точност от 0,005 до 0,35 се употребяват за лабораторни цели и като образци-еталони. Те се използват за измервания, които изискват повишена точност, а също и за проверка и еталониране на маномери от по-нисък клас на точност, т.е. нечувствителните маномери. 1.2 Течностни прибори. Течностните прибори действат с най-различни течности, чиито специфични тегла зависят от големината на измерваното налягане. Трябва всеки път да се посочва названието на течността. Така например говори се за милиметри или метри воден стълб, живачен стълб, спиртов стълб и др. всяка течност, която се използува в тези уреди, има точно определено специфично тегло и се нарича манометрична течност. Като предимства и недостатъци на разгледаните прибори може да се отбележи следното. С течностните прибори може да се измерва лесно и с голяма точност, но те позволяват отчитане само на сравнително ниски налягания от порядъка на 300 до 400 kN/m2 за живачни манометри. При по-високи налягания манометрите добиват много големи габаритни размери и са неудобни за практическата работа. Поради това, че са прости по устройство, имат стабилни показания и действат с голяма точност, те имат широко приложение като работни прибори при лабораторните изпитвания, а също служат и за градуиране на други скали и проверка на други прибори, т.е. ползват се като контролни прибори. 1.2.1.Пиезометър. Той представлява най-често срещаният течностен манометър. Ползува се както за измерване на надналягания (тръбичката 3 от фиг.1.), така също и за отчитане на вакуум (тръбичката 4 от същата фигура). ----------------------------- 2.3.6. Техника на безопасност при обслужване на уредбата за калибриране на манометри. При обслужването на уредбата за калибриране трябва да се съблюдават следните правила за безопасна работа и точно отчитане на резултатите при процеса на еталониране: - преди работа се проверяват всички връзки и тръбопроводи за течове на хидравлична течност, при наличието на такива те се отстраняват; - преди да се монтират манометър-еталона и манометъра за проверка се обезвъздушава цялата система; - задвижването на плунжера на силовия цилиндър чрез ръкохватката да става плавно в двете посоки. - демонтажа на манометрите да се извършва при липсата на налягане в уредбата. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. В.Геров, Б.Спасов – “Основи на хидравликата и пневматиката” – Техника, София 1973 г. 2. Х.Фукс, В.Кунце – “Азбука на хидравликата и пневматиката” – Техника , София, 1983 г. 3. Л.Илиев, М.Тодоров – “Промишлени и станционни тръбопроводи” –Техника, София ,1974 г. 4. БДС 8.161-82 “Манометри, моновакуумметри и вакуумметри деформациони образцови. Методи за проверка”. 5. БДС 8.017-91 “Държавен първичен еталон и държавна проверочна схема на средствата за измерване на налягане 60кРа-60МРа”. 6. “Основи метрологии” , част III , ВИСМ 7. “Изисквания към съдържанието на методиките за калибриране на средствата за измерване”, НЦМ, 1995г. 8. “Указания за изразяване на неопределеност (WECC)” 9. Г.Грозев, Г. Гужгулов - ”Хидро и пневмо-машини и задвижвания”, Техника, София, 1990 г. 10.Ненов.П - “Машинни елементи-курсово проектиране”, Техника, София , 1984г. 11.Христов.Д - “Пресмятане и конструиране на машинни елементи”, Техника, София, 1980г. |
||
Коментари на клиенти:Все още няма коментари за този материал.Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар. |
||