Търсачка

Банер

Каталог Психология СТРАТЕГИИ за справяне със стреса при деца и младежи в неравностойно положение


Малка дипломна работа, 50 стандартни страници, съдържа бележки под линия, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

I ГЛАВА Исторически преглед 1.Дефиниция 2.Стадии на стреса 2.1. Стадий 1 2.2. Стадий 2 2.3. Стадий 3 3.Телесни и психични реакции в резултат на стрес 3.1. Телесни реакции 3.2. Имунна система 3.3. Сърдечно-съдова система 3.4.Психични заболявания II ГЛАВА Подход, анализ и оценка на на начините за справяне със стреса 1. Начини за справяне със стреса 1.1. Автогенен тренинг 1.2. Хипнозата като метод за преодоляване на стреса 1.3. Поведенческа психотерапия 1.4. Социално-психологически тренинг 1.5. Справяне със стреса със средствата на изкуството 2. Анализ и оценка 2.1.Групата 2.2.Организационните форми и методите на възпитание и обучение III ГЛАВА Изводи и практически приложения 1. Изводи 2. Практически приложения ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Основна цел: Прилагане на подходящи стратегии за усвояване на базисни умения за разбиране при деца и младежи в неравностойно положение, развиване на дарования и възпитаване на отговорно поведение в гражданското общество. Подцели: • Полагане на процеса на личностно развитие и себепознание в контекста на взаимодействието с другите хора. • Извеждане от социална изолация и от стресови ситуации. • Запознаване с основните закони, детски и човешки права. • Обучение в общуване, сътрудничество и работа в екип. • Придобиване на знания за семейните отношения и работната среда. Дейности за постигане на целите: • Запознаване с Конвенцията за правата на детето. • Запознаване с Хартата за правата на човека. • Запознаване с националните документи за правата на детето. • Провеждане на дискусии, беседи и лекции, насочени към ГО. • Провеждане на занимания по интереси, съобразени с възможностите и потребностите на децата и младежите в неравностойно положение. I ГЛАВА Исторически преглед Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации и непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ. Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране. Той не може да бъде избегнат и може при определени обстоятелства да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране. 1.Дефиниция Има многобройни дефиниции за стреса. Същественото е, че избраната дефиниция трябва да отразява динамичността на състоянието. Това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалащата ни среда (стресори) и индивидуалните способности за справяне (буфери) с тези изисквания. При наличие на тежък стресор и неадекватни способности за справяне, нивото на стрес ще бъде високо. Обратно, когато буферите са по-силни от стресора, то нивото на стрес ще бъде ниско. Трябва да се има предвид, че този баланс не е постоянен и може да се променя всеки ден или дори всеки час. Според този модел има два начина за редуциране на стреса: намаляване на външните стресори и повишаване на способностите за справяне с него. 2. Стадии на стреса Реакцията към стрес се развива във времето и преминава през няколко етапа. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При по-лек стрес човек преминава от етап на етап. При тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по-късен стадий. 2.1. Стадий 1 Човек изпитва лека тревожност. В много случаи, напр. при преминаването на по-висока длъжност или поемането на нова роля (раждането на дете е свързано с поемането на роля на родител), човек се чувства изправен пред ново предизвикателство и се мобилизира, за да се справи с него. Обичайно мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период на “меден месец”, в който стреса повишава производителността (в най-общ смисъл) и усещането за добре свършена работа у човека. 2.2. Стадий 2 Ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране. Може да има оплаквания от “затрупване с работа” или “невъзможност за поемане на глътка въздух”. Тук стресът се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване за свърхнатоварване. 2.3. Стадий 3 Ако не се предприемат мерки за справяне със стреса, човек навлиза в третия стадий, в който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др. 2.4. Стадий 4 Крайният стадий води до чувство за “прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за “прегаряне” 3. Телесни и психични реакции в резултат на стрес 3.1. Телесни реакции Тялото ни реагира на стреса чрез активиране на две системи – автономната нервна система (АНС) и ендокринната система (ЕС). При стрес мозъкът автоматично задвижва каскада от реакции, като активира АНС или ЕС. Телесната реакция към стрес е автоматична и не е нещо, което съзнателно решаваме да правим или не. Автономната нервна система е тази част от нервната система, която реагира и преработва стреса. Тя има два дяла – симпатикусова (отговаря за телесните реакции при стрес) и парасимпатикусова (отговаря за релаксацията и възвръщането до нормално състояние след отминаване на стреса). Ендокринната система е мрежа от взаимосвързани жлези с вътрешна секреция, които при стрес отделят различни хормони (напр. адреналин). При стрес от мозъка се освобождават химични субстанции, които водят до повишаване на нивата на кръвна захар и мастни киселини в кръвта, до повишена сърдечна честота и кръвно налягане и т.н. Настъпващите промени подготвят тялото за “битка или бягство” - реакция, която цели съхраняването и оцеляването ни. Общ адаптационен синдром на Селие. 6 Ханс Селие описва през 40-те години на миналия век реакциите към стрес. Според него реакцията на организма към стрес е една и съща независимо от вида на стресора (положителен или отрицателен). Началният стадий е “сигнал за тревога”. Развива се в рамките на 6-48 часа след стресиращото събитие и ангажира АНС. Сърдечната честота и кръвното налягане се повишават. Следващият стадий е “съпротива”, в който се отделя повече адреналин и се намалява продукцията на някои други хормони (напр. хормона на растежа). Ако стресорът не е голям, тялото се възвръща почти до нормалното си функциониране. Третият стадий е “изтощение”, в който при продължаващ стрес тялото губи съпротивителните си сили. Тук се проявяват свързаните със стрес болести. 3.2. Имунна система Стресът намалява способността на имунната система да се бори с бактериите и вирусите, които окупират тялото ни. Имунната система се бори с болестите като произвежда лимфоцити. Тези клетки се свързват с бактериите и вирусите и ги унищожават. При стрес производството на лимфоцити намалява и за тялото е по-трудно да се справи с болестта. ___________________ 6 BieliauskasLA: Stress and its Relationship to health and Illness. Westview Press, 1982. Недостигът на лимфоцити прави хората по-уязвими към заболявания, кам които има вече предразположение, напр. астма и екзема. В резултат на стреса кръвоснабдяването в засегнатите части на тялото намалява. Така кръвта стига по-друдно до поразените места и лимфоцитите не могат да стигнат дотам и да си свършат работата. Счита се, че следните заболявания на имунната система се дължат или се обострят от стрес: алергии, артрит, множествена склероза, ревматоиден артрит, витилиго и др. 3.3. Сърдечно-съдова система При стрес в кръвта се освобождават мастни киселини, които се трансформират в холестерол. Той се отлага в стените на кръвоносните съдове (артериите) и ги стеснява (артериосклероза). Стесняването води до повишено кръвно налягане. Хроничният стрес води и до повишена съсирваемост на кръвта. Освен преките последици върху сърдечносъдовата система, които в крайна сметка водят до заболявания като хипертония, коронарна болест на сърцето, инфаркти и инсулти, има и непреки. Те са свързани с използването на неадаптивни механизми за справяне със стреса като тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, които сами по себе си са рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Някои от заболяванията на сърдечно-съдовата система, които по категоричен начин са свързани със стреса са: артериосклероза, есенциална хипертония, болест на Бюргер, болест на Рейно, тахикардия и др.3 Хроничният стрес играе роля и за възникването и поддържането на заболявания и от други системи (напр. храносмилателната). Такива заболявания са: стомашна язва, синдромът на възбудимото дебело черво, повечето гастрити, хроничният улцеро-хеморагичен колит и др. _________________ 3 Петрова, Галя . Стрес и последици от стреса, 2003. 3.4.Психични заболявания При стрес се наблюдават различни емоционални прояви като: тревожност, депресия, гняв, избухливост и вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени като: промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне. II ГЛАВА Подход, анализ и оценка на начините за справяне със стреса 1. Начини за справяне със стреса 1.1. Автогенен тренинг В процеса на саморегулация на стресовите състояния автогенният тренинг заема централно място. Според Йохан Шулц 3 автогенният тренинг представлява концентрирано себеотпускане. В благоприятна ситуация постепенно се извършва психофизическо превключване на организма в посока на спокойствие и релаксация. Автогенният тренинг е особено полезен метод за представителите на редица професии, свързани с постоянно въздействие на остър и хроничен стрес. Този метод помага на личността не само да отстрани вредните ефекти на стресовата реакция, но и дава възможност да мобилизира в необходимия момент енергичните резерви на организма. Именно затова използуването на автогенния тренинг е изключително важно в процеса на психологическата адаптация при случаите на остри стресови въздействия (летци, космонавти, оператори, диспечери, моряци, военни и т.н.) При автогенния тренинг се осигурява пълно съхраняване на самоконтрола и волята на човека, без да се изключва проява на инициативност и творчески подход. Този метод позволява не само да се предотвратят вредните последици от стреса, но и да се повиши общата работоспособност на организма. Особено голям ефект при автогенния тренинг се постига по отношение на емоционалния самоконтрол, отстраняване на психичното напрежение, чувството на тревожност и неувереност, регулацията на сърдечната дейност. Лицата, занимаващи се с автогенен тренинг, придобиват способности за регулация на своето настроение - те са бодри, спокойни и уравновесени в своята дейност, притежават добра работоспособност и нямат проблеми със съня си. ------------------------------- Заключение Стресът е универсален спътник в ежедневието ни. Когато е твърде голям или твърде продължителен, обаче, или когато не разполагаме с адекватни механизми за справяне, той води до нарушения в телесното и психичното ни функциониране, които могат да се прояват под формата на различни заболявания. В ежедневието понятието “стрес” често се използва, за да обозначи състояние, което е свързано с дискомфорт, но не изисква кой знае какво внимание. Това, обаче, не е така. Последиците от прекомерния или продължителен стрес са сериозни и колкото по-рано се вземат мерки за овладяването му, толкова по-добре и по-удовлетворени ще се чувстваме в ежедневието си. С различните техники на извеждане от стрес се постигат: • Овладяване координацията на движенията, което развива концентрацията на вниманието, мисленето, въображението и активира самоконтрола. • Развиване чувството за ритъм и музикални умения. • Обогатяване на позитивните преживявания. • Реализиране на творческата активност на личността и естетическото възпитание. • Подобряване на уменията за съвместна работа. • Създаване на положителна нагласа и устойчива заинтересованост на децата и младежите за двигателна активност. • Комплексно и хармонично претворяване на музиката, поетичното слово и движенията и постигане на колективен резултат. • Изграждане чрез игра на здравна, музикална, художествена, естетическа и екологична култура у младите хора. Състояние: • Издръжливост, жизненост: подобрява се физическата им издържливост и жизнеността им: стават по-енергични, по-работоспособни; чувстват се с повишен тонус. • Нервна система и настроение: Стават психически по-издъръжливи, чувстително стабилизират нервната сисистема. Чувстват се по-спокойни, по-уравновесени, след участие в занимания настроението им е превъзходно. • Здраве: Чувстват се по-здрави физически.Усъвършенства се умението за контрол на собственото здраве. • Физическа активност:: Подобрява се и се повишава двигателната активност. • Телодържание:: Подобрява се стойката. Ходят леко, имат свобода и лекота в движенията си и по-голяма ловкост. • Конкретни здравословни проблеми: Спират появило се напрежение и болки. Подобрява се зрението, паметта, устойчивостта. • Уравновесеност и търпеливост: Забравят за стреса – намалява се чувството за тревожност, напрежението, разконцентрираността. Чувстват се психически уравновесени. По-лесно преодоляват страховете и безпокойството си. Започват по-мъдро да приемат някои неща от ежедневието. Стават по-търпеливи и внимателни. Придобиват мекота в характера. По-добре овладяват гневни изблици. • Самочувствие и самоувереност: Чувстват се по-полезни за някого (децата), от което имат по-добро самочувствие. Придобиват самочувствието, че могат повече, отколкото са си представяла преди. Придобиват самоувереност. Чувстват се по-сигурни в себе си. Чувстват се по-пълноценни като себереализация. • Позитивизъм и оптимизъм: Стават по-добри, повишава се вярата им в доброто. Стават по-позитивни, повишава се оптимизмът им за живота въобще. Започват да обръщат внимание и да забелязват повече хубавата половина от истината за хората. Спокойни са за бъдещето си, защото вече са повярвали, че в света има много добри хора. • Жизненост и работоспособност: Стават по-жизнени, издържливи, работоспособни. Изпълват с творческа енергия. • Обогатено светоусещане: Носят приятното усещане, че са част от нещо голямо и хубаво (”Животът е хубав, когато си включен в него”). Навлизат в нов, пъстър, мелодичен и хуманен свят. Обогяват се с нови знания за света и хората. Стават много взискателни към качеството на звуковата и зрителната среда. • Отвореност и общителност: Ставах по-отворени и общителни. Вече могат да говорят пред публика. • Организираност: Стават по-организирани и отговорни. • Търпимост, толерантност: Започват по-внимателно и търпеливо да изслушват хората. В отношенията си имат по-голяма търпимост, толерантност, разбиране. Стремят се да бъдат колкото може по-добронамерени, отстъпчиви и търпеливи. • Приемане на другите, прошка: Приемат хората такива, каквито са. По-лесно приемат недостатъците и по-лесно прощават. Виждат преди всичко хубавото в хората. • Отваряне за другите: Стават по-отворени за хората. Намират повече време и поводи за общуване. Разширяват кръга на общуване. • Отзивчивост: Развиват се отзивчивост, взаимопомощ, сърдечност. • Подобряване на взаимоотношения: Подобряват се взаимоотношенията с другите хора. • Търсене на компромиси: Търсят повече варианти за решаване на проблемите си, правя повече компромиси. • Развиване на качества: Развиват отговорност, ангажираност, съпричастност, организаторски умения, воля, устойчивост, самоувереност, удовлетвореност, търпение и толерантност. • Самоусъвършенстване и развитие: Засилва се желанието за самоусъвършенстване и развитие. Развиват се творческите способности. Развива се и се разширява мирогледът. Издига се съзнанието до най-възвишените общочовешки ценности. Учат се да вървят по нови, неутъпкани пътища. Стимулират се да учат непрекъснато и да споделят наученото с другите. • Здраве: Подобрява се здравето, вътрешният баланс, оптимизмът и концентрацията. Укрепва нервната система. Засилва имунната система. • Умения в нови области: Изграждат се допълнителни умения. Получава се квалификация в различни направления – музика и пеене, хореография, рисуване, работа с текст. • Подобрени взаимоотношения: Създават се добри, по-човечни и хармонични взаимоотношения. • Приятелство: Развива се приятелско чувство и симпатия. Възможност за партньорство. • Доверие и уважение: Изгражда се по–голямо взаимно доверие и уважение. • Общуване: Улеснява се контактът и общуването в неформална среда. Обучителят вече не е трето (виновно) лице, а ценен помощник. Нова възможност за съвместна работа. Чрез съвместна работа може да се стигне и до естествена материална подкрепа от родителите на съвместни проекти. По-добра комуникативност при желание от страна на родителя – така се следи за развитието на детето. Подобрява общуването чрез съвместни екскурзии. Развиват се личността и емоционалната интелигентност. Обучението възпитава, изгражда характера, дисциплинира, развива концентрация. Внася се баланс и спокойствие. Намалява агресивността. Подобрява се самооценката, самочувствието. Чувстват се значими, че правят нещо добро за своето развитие. Стимулира се творчеството. Някои започват да пишат стихове. Отпускат се да пеят и рисуват. Развива музикалността. Дава модел за позитивно отношение и подобрява себепознаването. Изгражда се ценностната система на по-високо ниво. ЛИТЕРАТУРА 1. Атанасов, Ат. Практическа психотерапия. 1988. 2. Карлгрин, Франс: Възпитание към свобода, 1999. 3. Петрова, Галя . Стрес и последици от стреса, 2003. 4. Фрайберг, Селма. Магични години, 1986. 5. Христозов, Хр. Практическа психотерапия, 1988. 6. BieliauskasLA: Stress and its Relationship to health and Illness. Westview Press, 1982. 7. Lazarus DS: Psychological Stress and Coping Process. McGraw-Hill, 1966. 8. Lazarus, R., S. Folkman. Stress, apparaisal and cooping. 1984. 9. IX - Medical Social Sciencies – 20.

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 590 посетителя и 4 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.