Търсачка

Банер

Каталог Хранителни технологии ДИПЛОМЕН ПРОЕКТ "МЕНТА"


Дипломна работа, 40 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици и формули, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

ВЪВЕДЕНИЕ Голяма част от растенията на сем. Lamiaceae, към което спада и ментата, се препоръчват в народната медицина за лекуване на различни заболявания. Техните лечебни свойства са признати и от официалната медицина и сега фармацевтичната промишленост произвежда лекарствени препарати с участието на вещества, извлечени от растенията на сем. Lamiaceae. Парфюмерийната, козметичната и хранително вкусовата про¬миш¬ле¬ност също с внимание се отнася към различните видове от сем. Lamiaceae, защото ги използват както за ароматизиране, така и за получаване на нови модифицирани продукти. Изследванията направени върху тези растения показват, че тяхната биологична активност се дължи на терпеновите съединения, които влизат в техния състав. За редица ди- и тритерпенови съединения е установено, че имат антибактериална, инсектицидна, антифунгална, антитуморна, анти-скле¬ротична, противовъзпалителна и други активности. В последните години в литературата има съобщения, свързани с биологичната активност (антибактериална, антитуморна, антисклеротична, задържаща заста¬ря¬ва¬не¬то на кожата) на урсоловата киселина и някои нейни производни. Много често ди- и тритерпеноидите се модифицират до нови про¬дук¬ти с повишена биологична активност, което ги прави особено перспек¬тив¬ни¬ за химикофармацевтичната промишленост. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР 1. Основната суровина е културната мента ( Mentha piperita L. ) Представителите на сем. Устоцветни (Lamiaceae) са широко раз¬про¬ст¬ранени из нашата планета. Срещат се в тропичните, субтропичните, уме¬ре¬ните и хладните климатични области. Могат да се видят и по край¬бре¬жията на моретата и океаните, и в равнините и предпланините, достигат и високите планински пояси. Липсват само в тундровата област и в ледените пустини на Арктика и Антарктика. Те са обитатели на сухи и влажни почви, както и на заблатените и мочурливи места, но между тях няма водни растения. Към това семейство принадлежат 200 рода с над 3500 вида растения. От него в нашите региони са установени около 135 вида, които при¬над¬ле¬жат към 30 рода. Най-известният представител е ментата - многогодишно тре¬висто растение, разпространена главно в северния умерен пояс. Извест¬ни са около 50 вида мента. Ето някои от тях: - Mentha aquatica - Mentha arvensis - Mentha arvensis var. sachalinensis - Mentha asiatica - Mentha australis - Mentha canadensis (syn. M. arvensis var. canadensis) - Mentha crispa - Mentha cervina - Mentha citrate (syn. M. odorata) - Mentha cunninghamii - Mentha dahurica - Mentha diemenica - Mentha japonica - Mentha longifolia - Mentha pulegium - Mentha spicata ( syn M. viridis) - Mentha vagans В България се срещат около 10 вида с многобройни вариации, от които като културен вид се отглежда само вида Mentha piperita. 1.1. Произход на ментата Ментата произхожда от Средиземноморието и е била позната на старите народи преди нашата ера. От йероглифните надписи на храма в Едфу, посветени на Бог Хор научаваме, че ментата се използвала като ри¬ту¬ално растение. То се споменава на няколко места в Библията, а също така и в гръцката и римската митология. Названието е свързано с една легенда, разказвана от Овидий за нимфата Минте, която Персефона заварила в ръцете на своя съпруг Хадес и която тя претворила в билка, за да бъде тъпкана от хората. Културната мента е сравнително ново растение и нейната родина е Англия – областта Мичам. За първи път културната мента е била използвана за получаване на етерично масло през 1721 година, когато този вид е бил вписан в Британската фармакопея като официално растение. От областта Мичам ментата се разпространява в другите европейски страни и САЩ. В Европа ментата е разпространена най-много в Франция, Италия, Русия, България и Румъния. 1.2. Ботаническа характеристика Ментата като многогодишно растение образува подземно коренище, разположено на малка дълбочина в почвата, като разклоненията му са почти хоризонтални. По дължината му се образуват надебелявания от които излизат коренчета. Стъблата са прави и достигат височина около 60 – 80 cm. Те са разклонени четириръбесто, антоцианизирани или зелени, рядко окосмени. Освен тези стъбла, през втората половина на лятото се образуват пълзящи стъбла, които лесно се вкореняват. Листата са прости, срещуположни, разположени по две в колената на стъблата, а по форма са продълговати (яйцевидни), със заострена основа и връх, и с назъбен листен ръб. Цветовете са червеникаво виолетови, събрани в класовидни съцветия, намиращи се по върха на централното стъбло и на страничните разклонения. Плодът е малка куха кутийка (капсула), която съдържа 1-4 дребни семена. Описаната лютива мента се засажда с разсад, а не със семе. Насажденията се развиват от вегетативните пъпки на стъблата. През втората половина на вегетацията си, ментата образува коренища, с които презимува. На пролет, от тях поникват нови растения, а майчините коренища загиват. Това дава основание ментата да се счита за многогодишно растение. Първо се засаждат по-гъсто, а след това се разсаждат и се засаждат на разстояние 80 - 100 сm между редовете. Ментата обича равни и влажни места, защитени от ветрове. На една и съща нива тя може да се отглежда най-много три - четири години. Лютивата мента е хибрид произлязъл от кръстосване на диви видове: M. longifolia Hunds. x M. rotundifolia L. = M. spicata x M. aquatica L. = M. piperita Този хибрид е полиморфен и има три вариетета: officinalis, vulgaris и silvestris. С най-голямо значение е Mentha piperita var. officinalis Sole, коя¬то има две форми:  Бяла мента (f. pallescens Camus) – тя е със светлозелено стъбло, слабо назъбени листа, с по-удължено и не така компактно съцветие с бели цветове. Цялото растение е по-дребно, по-слабо окосмено, често чашките са почти голи.  Черна мента (f. rubescens Camus) – тя е с тъмнозелени, анто¬циа¬ни¬зи¬ра¬ни стъбла и тъмнозелени листа, които са силно назъбени. Съцветията са конусовидни и компактни с виолетови и червени цветчета. Цялото растение е по-едро и силно окосмено, особено по чашките. 1.3. Морфология на суровината Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45-65 %). От надземната маса, получена от 1 декар и прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава чрез парна дестилация около 3-5 кg етерично масло. Суровината трябва да е чиста от плевели и други видове мента. Съставът на маслото от листата и съцветията е различен. В маслото от листата преобладава ментолът, а в маслото от съцветията – ментон и ментофуран, който е нежелан поради лесното му окисляване. Като суровина се използват ожънати и завехнали стъбла, завършващи със съцветия. Ментата се жъне при цъфтеж 50 % в топлите и слънчеви часове на деня ( 9- 16 h). Цветовете цъфтят последователно по прешлени, от основата на съцветието до върха. 50 % се отчита при цъфтеж в средата на главното съцветие на растението. При получаване на две реколти, жътвата на първата е при 30 % цъфтеж, а на втората – през есента (септември – октомври), като добивите от нея са с 25-50 % по ниски. Стъблата са четириъгълни с хлътнали стени, образуващи жлебове между четирите ръба. По дължината си стъблата са щриховани. Отвътре те са изпълнени със сърцевина, а от вън са окосмени с малки космици. Листата са срещуположно поставени. От долната страна те са силно окосмени, а от горната страна – по-малко. Особено от долната страна са гъсто покрити с жлезисти трихоми и осемклетъчни, лабиатно устроени етерични жлези, които с лупа изглеждат като малки точки. На върха на всяка колона се намират съцветия – клас. Всяко цветче е свързано с къса дръжка. В основата му се намира прицветник, който е по-дълъг от цветчето и стърчи над него като плева. Чашката е тръбеста, с камбаноподобна част и пет ръба образуващи горна триделна и долна двуделна уста. По продължение на чашката се намират десет силно окосмени ръба. Коронката се състои от поставената в чашката тръбеста част, която в областта на глътната част е силно разширена. Отвътре се подават четири тичинки и едно двукрилесто близалце. Стъблото е тъмнозелено и антоцианизирано, листата са зелени, някои с червено виолетови багри, класчетата са зелени, с виолетови корени. Етеричното масло има аромат на ментол. Вкусът от началото е парлив, а след това разхладителен, а понякога и лют. Суровината от другите видове мента се различава от тази на Mentha piperita L. по различните морфологични белези описани в таблица 1. ------------------------------ 2. Конструктивно решение и особености на строителното изпълнение Производственият корпус представлява едноетажна сграда. Конструкцията на производствената зала е рамкова. При нея натоварванията се поемат от един елемент – рамка. Тя представлява съчетание от колона и греда. С рамковата конструкция се преодоляват по-големи отвори:  конструктивна ос L = 6 m  конструктивен отвор B = 12 m  конструктивна височина Hk = 8 m Конструкцията на останалата част от сградата е скелетна. Тя пред¬ставлява система от взаимно свързани елементи – хоризонтални (греди) и вертикални (колони). Приетата конструкция има добри строителни въз¬можности и просто изпълнение. Сградата е съоръжена с приемно-експедиционна рампа. Основите на сградата са изпълнени с бетон, колоните от стоманобетон, стените са тух¬ле¬ни, като външната е с дебелина 0, 25 m, а вътрешните преградни сте¬ни са с дебелина 0, 125 m. Подът е от бетонова настилка с дебелина 0, 20 m. Подът в производствената зала трябва да е с изпълнение за лесно почистване, да има известна грапавина, за да не се пързаля и да позволява по-лесно дезинфекциране. Подовата настилка трябва да е от негорим материал, който дава искри при удар с метал или камък. По него трябва да са предвидени подови сифони за отвеждане на промивните води от измиването на технологичното оборудване. Стените в производствената зала са от водоустойчива мазилка. За санитарно-битовият възел (СБВ) пода трябва да е изпълнен от топла настилка, която лесно се почиства и хигиенизира. В СБВ стените са облепени с фаянсови плочки на височина 200 cm. Над тях стената е боядисана с хигроскопична мазилка, позволяваща периодична де¬зин¬фек¬ция. Настилката в офисите трябва да бъде топла и да се почиства лесно. Стените в офисите са боядисани с латексови бои. Складовете са с циментова замазка на пода и варо-циментна мазилка на стените и тавана. В коридорите настилката трябва да се почиства лесно и да бъде устойчива на захабяване. Прозорците и вратите в производствената част на сградата са метални, съгласно изискванията за противопожарна безопасност. 3. Захранване за производствени нужди * Снабдяване с вода: Необходимата вода за производствените нужди е от градският водопровод (Пловдив). Изискванията на водата за производството са еднакви с изискванията за питейната вода. Водата за противопожарната инсталация също е от отклонение на градският водопровод. * Снабдяване с пара: Необходимата пара се осигурява от заводската парна централа. * Снабдяване с електроенергия: Необходимата електроенергия за производствените цели и осветлението се получава от трафопост използван от целия завод. Захранването на машините е с стартери които са водоустойчиви. Главното разпределително табло е на външната стена на сградата. * Снабдяване с работна ръка: Необходимият брой работници ще се набира от гр. Пловдив и околните селища за времето на кампанията. * Отопление и вентилация: Производството не се нуждае от определена – постоянна температура. Производствената зала не се отоплява, както и складовите помещения. Отопляват се: лабораторията, стаята на технолога и СБВ. Тези помещения имат прозорци, което ги прави слънчеви и светли. Вентилация има във всички помещения. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Актерян, С. – „Технологично обзавеждане на предприятията за растителни мазнини и етерични масла”, лекционни записки, Пловдив – 2002 г. 2. Актерян, С. – „Ръководство за решаване на курсови задачи по дисциплините: „Технологично обзавеждане за производство на етерични масла, парфюмерия и козметика” и „Технологично обзавеждане за производство и преработка на растителни мазнини” „ , Пловдив – 2007 г. 3. Андреева, Е. – „Ръководство за разработване на икономическата част на дипломните проекти”, Пловдив, 1996 г. 4. Георгиев, Е. – „Технология на естествените и синтетичните ароматични продукти”, София, 1995 г. 5. Георгиев, Е., А. Стоянова – „Справочник на специалиста от ароматичната промишленост”, БНАЕМПК, Пловдив, 2006 г. 6. Иванова, С., Б. Матева – „Производствена среда и дизайн – ръководство за упражнения”, Пловдив, 1983 г. 7. Стоянова, А., М. Перифанова – Немска, Е. Георгиев – „Суровинознание за растителните мазнини и етерични масла”, Пловдив, 2006 г. 8. Стоянова, А., Е. Георгиев – „Технология на етеричните масла”, Пловдив, 2007 г. 9. Топалов, П. – „Стокознание на суровините за етерични масла и растителни мазнини”, Пловдив, 1962 г

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 930 посетителя и 14 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.