Търсачка

Банер

Каталог Археология, История България Развитие на структурите за обществена безопасност по време на Трето българско царство


Дипломна работа, 99 страници малко по-големи от стандартните, съдържа бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ: СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА 3 ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА 7 ПЪРВА ГЛАВА ПЪРВИ СТЪПКИ В ИЗГРАЖДАНЕ СТРУКТУРИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ В ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО (1878-1944г.) 1. Трето българско царство (1879-1944 г.). Обобщен анализ. 10 2. Изграждане структурите за обществена безопасност при управлението на Стефан Стамболов. 14 2.1. Обобщен анализ на политиката на Стефан Стамболов. 14 2.2. Изграждане структурите за обществена безопасност при управлението на Стефан Стамболов. 25 3. Структура на Държавна сигурност – минало. 28 3.1 История до 1944 година. 29 3. 2. Структура. 30 3. 3. Дейност. 32 4. България в годините на Втората световна война (1939–1944). 34 4.1. Ориентация на България към Германия и нейните съюзници. 34 4.2. Вътрешнополитическо развитие. 35 4.3. „Обединена България”. 35 4.4. Опозиционно и съпротивително движение (1941–1944). 36 5. Обществена безопасност в системата на полицейските служби и взаимодействието им с други служби. 40 5.1. Първи исторически етап (1878-1919г.). 43 5.2. Втори исторически етап (1920-1934г.). 51 5.3. Трети исторически етап (1935-1944г.). 56 ВТОРА ГЛАВА. РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ В Р БЪЛГАРИЯ – ОБОБЩЕН ВРЕМЕВИ АНАЛИЗ 1. Разузнавателна защита на конституционния ред. 66 2. Възникване и развитие на разузнавателните служби за сигурност през 19 и началото на 20 век. 71 3. Тайната полиция в България /след Освобождението и през Третото българско царство/. 80 ЗАКЛЮЧЕНИЕ 84 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 87 П Р И Л О Ж Е Н И Я 90 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА БАН - Българска академия на науките БЖС - Български женски съюз БЗМС - Български земеделски младежки съюз БЗНС - Български земеделски народен съюз БКД - Българско книжовно дружество БКМС - Български комунистически младежки съюз БНА - Българска народна армия БНБ - Българска народна банка БНЖС — Български народен женски съюз БНСС - Български национален студентски съюз БОНСС - Български общ народен студентски съюз БОНСФ - Българска общонародна студентска федерация БРП - Българска работническа партия БРСДП - Българска работническа социалдемократическа партия БРСДП (т. с.)- Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) БРСДП (ш. с.)- Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) БРЦК - Български революционен централен комитет БСДП - Българска социалдемократическа партия БСДС - Български социалдемократически съюз БТА- Българска телеграфна агенция БТВТРО - Българо - турска вътрешна тракийска революционна организация БТЦРК - Български таен централен революционен комитет БУС - Български учителски съюз БЦКБ - Българска централна кооперативна банка ВДРО - Вътрешна добруджанска революционна организация вж - виж ВИИ - Висш икономически институт ВМ - Военно министерство ВМОК - Върховен македоно-одрински комитет ВМОРО - Вътрешна македоно-одринска революционна организация ВМРО - Вътрешна македонска революционна организация ВМРО (о.) - Вътрешна македонска революционна организация (обединена) ВНС - Велико народно събрание ВОЗ - Въстаническа оперативна зона ВТУ - Висше търговско училище ЗЗД - Закон за защита на държавата ЗМС - Земеделски младежки съюз ИККИ - Изпълнителен комитет на Комунистическия интернационал МВ - Министерство на войната МВР - Министерство на вътрешните работи МВРИ - Министерство на външните работи и изповеданията МВРНЗ - Министерство на вътрешните работи и народното здраве МЖПТ - Министерство на железниците, пощите и телеграфите МЗ - Министерство на земеделието МЗДИ - Министерство на земеделието и държавните имоти МЗТ - Министерство на земеделието и търговията МИЗ - Министерство на индустрията и занаятите МИИ - Министерство на информацията и изкуствата МИС - Министерство на информацията и съобщенията МНП - Министерство на народната просвета МНС - Министерство на народното стопанство МОПР - Международна организация за подпомагане на революционерите МОСЗТ - Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията МОСПБ - Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството МОСПС - Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията МП - Министерство на правосъдието МПроп. - Министерство на пропагандата МС — Министерски съвет МСП - Министерство на социалната политика МТЗ - Министерство на търговията и земеделието МТП - Министерство на търговията и промишлеността МТПТ - Министерство на търговията, промишлеността и труда МФ - Министерство на финансите НАТО - Северноатлантически пакт НОВА - Народоосвободителна въстаническа армия НРБ - Народна република България ОН - Общество на народите ОНС - Обикновено народно събрание ОРСС - Общ работнически синдикален съюз ОФ - Отечествен фронт подполк. СС - „Охранителни отряди" (букв. на нем.) в хитлеристката армия ССМ - Съюз на социалистическата младеж ТЦБК - Таен централен български комитет ЦК - Централен комитет ЦС - Централен съвет ч. - част чл.- член ШЗО - Школа за запасни офицери ЮКП - Югославска комунистическа партия ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА Разузнаването възниква в дълбока древност. Появява се за да задоволи една обществена потребност – осигуряване сигурността на обществото. Пълноценната разузнавателна система, чрез която се осъществява контрол върху структурата за управление на държавата, за първи път е създадена от цар Дарий I в Персия. Тя се развива паралелно с развитието на държавната администрация. За целта се изгражда широка мрежа от осведомители и апарат от хора, които да ръководят тази мрежа. Актуалността на темата на дипломната работа произтича от факта, че разузнаването е изключително специфична и високо интелектуална дейност, която обслужва националните интереси на държавите в света, в края на миналия век, претърпява забележителни и огромни качествени промени. Това налага при критични забележки към разузнавателните служби да се съобразяваме с настъпилите трансформации в глобален мащаб. Прословутата тема за „досиетата” и множество от коментари по нея в националните медии само профанизират пред общественото мнение тази изключително професионална тема, която е свързана с „ядрото” на българската държавност и съответно национална сигурност. Историческите извори не предоставят конкретни данни за дейността на българските средновековни тайни служби. Не са известни факти, по които може да се съди за техните структури и организацията на работата им. Безспорно е обаче, че българското разузнаване е било твърде активно. През 1871г. се създава тайна полиция, чрез която Централния български разузнавателен комитет да може по-добре да наглежда работата на частните комитети и да извършва наказанията на престъпниците на закона. Тайната полиция е пряко подчинена на Централния комитет и има свои представители българските градове. Те са натоварени със задачата да наглеждат тайно делата на революционните работници и да ги съобщават на Централния комитет. Членовете на местните революционни комитети не са уведомени за човека, който е натоварен да изпълнява тайните полицейски функции в техния град. Друга важна функция на революционната тайна полиция е да разкрива турските шпиони и да следи за дейността на турската тайна полиция. Третата основна функция е да следи точността и верността на революционната тайна поща. След Освобождението на България от османско робство (1878г.) българската полиция започва да се изгражда по руски образец. Българската военна администрация обаче не пристъпва към организиране на полицейско- разузнавателно подразделение от типа на охраната, която по това време вече е структурирана в Русия и е натрупала значителен опит. С функциите да осъществяват "таен надзор" в структурата на българската полиция са натоварени полицейските пристави. В съответствие със Закона за полицията от 1889 г. по един полицейски пристав се назначава в градовете с над 10 000 жители, като повече от един пристав се допуска да има само в градовете София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас. През 1906 г. е приет Закона за столичната полиция. Създава се самостоятелно звено за столична безопасност, както и отделения за борба с бандитизма. Създава се и отделение за обществена безопасност. Задачите на отделението са да предупреждава и да разкрива престъпленията, да залавя престъпниците, да следи съмнителните и опасни лица, осъжданите, предсрочно освободените затворници, безделниците, просяците, дезертьорите, да осъществява надзор над хотелите, хановете, театрите, кръчмите и други публични заведения и др. След Първата световна война България изпада в тежка икономическа криза, рязко нараства и престъпността. Правителството на БЗНС приема Закона за изтребление на разбойниците (1922г.), която предвижда прилагането на извънредни мерки за предотвратяването на кризисната ситуация в България. След Деветоюнския преврат (1923г.) предвидените в този закон извънредни мерки, приети с цел ограничаване на криминалната престъпност, се прилагат с цялата им тежест спрямо политическите престъпници. През 1925г. се приема Закон за защита на държавата и Закона за администрацията и полицията. Регламентират се правомощията на полицията. Със Закона за администрацията и полицията в Дирекция на полицията, която става ръководен орган на цялата полицейска дейност, се създават: - вътрешна полицейска служба – звеното организира и осъществява негласно и явно наблюдение на лица нарушаващи или застрашаващи конституционния ред и сигурност и неутрализиране на участниците в тези действия. Основен обект на защита е политическата система. Службата осъществява и функции по управление на дейности, контрол на пресата и печата, медиите, наблюдение на български граждани зад граница. - външнополитическа служба – тя осъществява наблюдение зад граница – осъществява разузнавателна дейност в полза на нашата страна. - бюро за наблюдение на пресата и журналистите Мерките за укрепване и модернизация на полицията продължава и след военния преврат от 1934г. По време на правителството на Кимон Георгиев започва официално да се употребява терминът "политическа полиция". В Дирекция на полицията се изгражда квалифицирано аналитично звено. През 1937г. влиза в сила Наредба-закон за държавната полиция, много положения в които са заимствали от германския Закон за полицията от 1934г. и водят до централизиране на политическата институция. През 1944г. е предприета последната стъпка за реконструкция и реорганизация на полицията в Царство България. В постановление на Министерския съвет се предвижда на мястото на Дирекция на полицията да се създаде Главна дирекция на полицията с две подразделения – Дирекция на сигурността и Дирекция на реда. Промените в страната, настъпили през септември същата година, осуетяват реализацията на постановлението. Целта на дипломната работа е да разгледа исторически развитието на структурите за обществена безопасност по време на Третото българско царство. В тази насока на анализа задачите на дипломната работа са свързани с етапите (условно обособени от нас в отделни точки и глави) в развитието на структурите за обществена безопасност в периода 1879-1944 г., както и обособените по видове структури – тайна милиция; държавна сигурност; структурите към Министерството на вътрешните работи, разузнавателните служби; опозиционно и съпротивително движение (1941–1944) и т.н. Структурата на дипломната работа включва две глави, а именно: Първа глава. Първи стъпки в изграждане структурите за обществена безопасност в третото българско царство (1878-1944г.). Втора глава. Разузнавателните служби в Р България – Обобщен времеви анализ. С оглед изследването в дипломната работа е използвана литература в различни направления – архивни документи от периода на Третото българско царство, укази, закони, записки, изследвания и анализи. -------------------------- ЗАКЛЮЧЕНИЕ В представянето на историята на Третото българско царство най-често битува образа на една монархия, лишена от аристократичен чар. Един трон без пищност и размах, осакатен откъм онзи патиниран блясък на дворцовия живот, церемониал и социален кръг, характерен за европейските монархии. Цялата история на Третото българско царство е белязана от опита ни да се превърнем в нормална европейска страна със самостоятелна национална политика. И логично тези стремежи са срещали противник в лицето на Русия и Съветския съюз. Те не желаят нито да бъдем европейска държава, нито да бъдем самостоятелни. Руското “покровителство” в Третото българско царство накратко: − 1881 - с активното участие на руски генерали у нас се установява “режима на пълномощията”. Скоро управлението на страната практически е поето от тях. − 1885 - Русия се противопоставя на Съединението и насърчава Сърбия да ни нападне. − 1886 - офицери русофили свалят княз Батенберг - смятан за символ на независимостта ни. − 1886 - 1887- Русия заплашва България с окупация, насърчава Турция да си върне Румелия, не признава властта на Стамболов, поддържа и инспирира бунтовнически чети и заговори. − 1895 - убит е Стефан Стамболов, направил всичко по силите си, за да запази независимостта на България. − Краят на ХIІХ и началото на ХХ в. - Русия се противопоставя на българската активност в Македония по всички възможни начини, поддържа сръбската и гръцката пропаганда там. − 1913 - войските ни са разбили турската армия в Тракия, България става прекалено самостоятелна. Русия подкрепя Сърбия и Гърция, действа срещу националните ни стремежи в Македония и благосклонно гледа навлизащите ни в гръб румънски войски. − 1915 - 1918 - Националният въпрос отново ни изправя срещу Русия. Сражения между българската и руската войска в Добруджа. − 1944 - СССР ни обявява война, въпреки че спазваме строг неутралитет, и окупира страната. В България постепенно се установява най-вярното на Москва комунистическо управление. Изводите, до които стигнах от дипломната работа са, че демократичните промени в България променят обществените изисквания към полицейската дейност. Очакванията на обществото са за полицейска институция, осигуряваща обществен ред и сигурност в рамките на законовите си правомощия, ориентирана към гражданите и осъществяваща дейността си в интерес на цялото общество при абсолютно зачитане на правата и достойнството на хората. Едновременно с това настъпват промени в структурата и ръста на престъпността, която в първите години след демократичните промени се повиши неколкократно. Увеличава се броят на престъпленията против личността и собствеността. Появяват се нови, непознати видове престъпления. Организираната престъпност се превръща в дестабилизиращ фактор. Основна цел на обществена безопасност по време на Третото българско царство е решаването на проблемите на хората и повишаването на чувството им за сигурност. По този начин реалните потребности на гражданите и тяхната удовлетвореност се превръщат в мерило за ефективност на полицейския труд. От направения анализ в дипломната работа можем да обобщим накратко, че задачите, които Стамболов си поставя в управлението на държавата се изразяват най-вече в успокояването на раздираната от политически страсти държава, в укрепването и в създаването на условия за едно стабилно икономическо развитие, в търсенето на начин за решаване на националния въпрос и за спечелване на международно признаване на княза. Структурите за обществена безопасност по време на Третото българско царство служат за обяснение на въпросите около държавните органи, които гарантират сигурността на държавата и нейните граждани. Накратко мога да обобщя, че са налице пет основни причини за съществуването на структурите за обществена безопасност. Те са именно: • гарантират, че правителството ще разгледа всеобхватно всички заплахи за сигурността; • увеличават ефективността на сектора за сигурност, като оптимизира приноса на всички ангажирани с проблема институции; • направляват прилагането на политиката за сигурност; • изграждат вътрешнодържавен консенсус; • развиват регионалното и международно сътрудничество. Оказва се, че за да функционират ефективно и ефикасно структурите за обществена безопасност, на първо място трябва да анализират задълбочено всички заплахи за националната сигурност. Вътрешните и международните заплахи дълго време са били разглеждани поотделно, но все по- често политиката за сигурност включва цялостна оценка както на вътрешно държавната така и на международната среда. При създаването на структурите за обществена безопасност трябва да участват всички държавни институции, свързани със сектора за сигурност, а в най-добрия случай и международни и неправителствени актьори. На второ място структурите за обществена безопасност могат да спомогнат хармонизирането на дейността на растящия брой актьори в областта на сигурността, в това число тези на национално ниво, в местната власт, бизнеса (например при защитата на ключови инфраструктурни обекти), различните граждански организации, както и регионалните и международни институции. На трето място структурите за обществена безопасност дават насока на различните актьори в областта на националната сигурност във връзка със синхронизирането на оперативните им решения с краткосрочните и дългосрочните цели на националната политика. Този централизиран процес осигурява оптималното използване на наличните ресурси, като помага да се избегнат несъответствията и дублирането при взимането на решения и тяхното прилагане на практика. На четвърто място структурите за обществена безопасност гарантират широка ангажираност на различни актьори с политиката за сигурност посредством задълбочаването на дискусията и сътрудничеството на професионално, ведомствено и партийно равнище. Този диалог може да допринесе за изграждането на консенсус по отношение на ключовите национални ценности и интереси, както и относно обхвата на заплахите за тези ценности и интереси. На пето място структурите за обществена безопасност представляват инструмент за изграждане на доверие на регионално и международно равнище. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Конституция на Република България. 2. Бяла книга по въпросите на гражданският контрол във въоръжените сили – 1990 –1997 . С., 1998 г. 3. Закон за МВР /обн. ДВ, бр.122/1997 г. изм.ДВ бр.29/1998 г./. 4. Закон за държавната агенция Национална сигурност. ДВ, бр. 109/2007 г. 5. Закон за специални разузнавателни средства /обн. ДВ, бр.95/1997 г./. 6. Наказателен кодекс /актуализация ДВ, бр.7(62/1997 г./. 7. Наказателно-процесуален кодекс /актуализация ДВ, бр. 64/1997 г./. 8. Правилник за прилагане на Закона за МВР /обн. ДВ, бр.113/1998 г./. 9. Концепция за национална сигурност на Република България /обн.ДВ, бр.46/1998 г./. 10. Стратегия за противодействие на престъпността /ПМС от 16.0.1998 г./. 11. Сборник “Гражданския контрол над полицията”, С., 1997 12. Сборник “Демократичното общество и гражданският контрол върху системата за национална сигурност”. С., 1997 13. Сборник “Политика на сигурност и военно-гражданските отношения в преход към демокрация”. С., 1997 14. Асенов, Б., Кипров П., “Контраразузнаването”, С., 2000 15. Асенов, Б., “Теория на разузнаването”, С., 2005 16. Асенов Б. Теория на разузнаването и контраразузнаването. С., 2008 г. 17. Василев, Е., “Фирмена сигурност”, С., 2000 18. Гайдаров, Й. “Фирмена сигурност”. В.Търново, 1998 19. Делибалтов, И., “Промишлен шпионаж”, С., 2000 20. Дячки, С. “Информационна и аналитична дейност на специалните служби за сигурност”, С., 2001 21. Илиев, Ил., “Полиция, устройство и управление”. С., 1995 22. Илиев, Ил., “Управление на полицейските и специални служби”, С., 2000 23. Каймеджиев, Хр. , “Теория на оперативно издирвателната дейност”, С., 1999 24. Кънчев, М., “Основи на управлението”, С., 1999, 2000 г. –І и ІІ ч. 25. Недялкова, А. “Управление на човешките ресурси”. С., 1999 26. Стоянов, Ж. “История на разузнаването”. С., 2002 27. Томов, В., “Индустриална и екологична сигурност”. Варна, 2002 28. Трифонов, Т. “Тероризъм – политически и правни аспекти”. С., 1998 29. Трифонов, Т., С. Славов, “Теоретични проблеми на разузнаването.С., 2000 30. Трифонов, Т, Г. Ралчев, “Специалните служби, теория и практика”. С, 2001 31. Христов, П., “Разузнавателна защита на конституционния ред”, С., 2000 32. Динков, Д., България в европейската интеграция, изд. „96 плюс”, С., 2000. 33. Динков, Д., Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, УИ Стопанство, С., 2002. 34. Holbrooke, R., America, European Power, Foreign Affaires, March/ April 1995. 35. Stability Pact for South Eastern Europe, Cologne, 10 June 1999, Final, SN 18/4/99 REV4. 36. Stability Pact, South East Europe Compact for Reform, Investment, Integrity and Growth; Progress in Policy Reform in South East Europe; Monitoring Instrument- prepared by the country economic teams and OECD, September 2002. 37. Statement of James Dobbins, Director of RAND International Security and Defense Policy Center, before the Committee of Foreign Relations, US Senate, July 14, 2004; www.rand.org Интернет източници: 1. www.stabilitypact.org 2. www.stabilitypactwatch.info Нормативна база. 1. Законът за защита на класифицираната информация (Обн. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., попр. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2003г., изм. ДВ. бр.31 от 4 Април 2003г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., доп. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., доп. ДВ. бр.89 от 12 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г.) представлява законовата рамка на защитата на класифицираната информация в Република България. Законовата уредба се доразвива с подзаконови нормативни актове, които формират в цялост регулаторната рамка на защитата на класифицираната информация. В изпълнение на законовата делегация за доразвиване на правната уредба с подзаконови актове са приети следните актове: • Правилник за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация Обн. ДВ. бр.115 от 10 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.22 от 11 Март 2003г., доп. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.44 от 9 Май 2008г.; • Наредба за системата от мерки, способи и средства за физическата сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване (обн. ДВ, бр. 22/11.03.2003 г.); • Наредба за общите изисквания за гарантиране на индустриалната сигурност Обн. ДВ. бр.22 от 11 Март 2003г., попр. ДВ. бр.24 от 14 Март 2003г., изм. ДВ. бр.104 от 11 Декември 2007г.; • Наредба № 6 от 19.03.2003 г. на Министъра на здравеопазването за реда и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания и на периодичните здравни прегледи и методите за тяхното провеждане (обн. ДВ, бр. 35/16.04.2003 г.); • Наредба за задължителните общи условия за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, в които се създава, обработва, съхранява и пренася класифицирана информация Обн. ДВ. бр.46 от 20 Май 2003г., изм. ДВ. бр.44 от 9 Май 2008г.; • Наредба за реда за извършване на проверките за осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация Обн. ДВ. бр.19 от 28 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.44 от 9 Май 2008г.; • Устройствен правилник на Държавната комисия по сигурността на информацията и на нейната администрация Приет с ПМС № 50 от 04.03.2003 г. • Обн. ДВ. бр.22 от 11 Март 2003г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ. бр.23 от 18 Март 2005г., изм. ДВ. бр.83 от 18 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г.; • Наредба за криптографската сигурност на класифицираната информация Обн. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.44 от 9 Май 2008г.

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 226 посетителя и 5 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.