Търсачка

Банер

Каталог Педагогика Обща УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ В УЧИЛИЩЕ


Дипломна работа, 70 стандартни страници, съдържа таблици, формули, диаграми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Съдържание Стр. УВОД.................................................................................................................4 Първа глава. Теоретичен обзор на проблема за конфликтите в педагогическия колектив в училище.............................................................................................................6 1.1.Същност на конфликтите............................................................................6 1.2.Видове конфликти........................................................................................6 1.3.Предпоставки за възникване на конфликти в педагогическия колектив............................................................................................................10 1.4.Управление на конфликтите в педагогическия колектив............................................................................................................13 1.5.Същност на педагогическия колектив.....................................................17 1.6.Общуването в педагогическия колектив............................................................................................................21 1.6.1.Същност на общуването.........................................................................21 1.6.2.Същност и характерни черти на педагогическото общуване...........................................................................................................24 1.7.Взаимоотношения в педагогическия колектив.......................................25 1.7.1.Компоненти на процеса общуване........................................................27 1.7.2.Вербална комуникация.Въпросите в диалогичното общуване...........................................................................................................29 1.8.Фактори и техники за убеждаващо въздействие в педагогическото общуване...........................................................................................................30 1.9.Особености на управлението на педагогическия колектив ..................32 Втора глава. Организация и методика на изследването....................................................................................................40 2.1.Хипотеза......................................................................................................40 2.2.Цел и задачи на изследването...................................................................40 2.3.Организация на изследването...................................................................41 2.4.Методи........................................................................................................41 2.4.1.Анкетна карта за учители......................................................................41 2.4.2.Анкетна карта за директори на училища.............................................44 2.4.3.Математически методи..........................................................................48 2.5.Обект на изследването..............................................................................48 Трета глава. Количествен и качествен анализ на резултатите от изследването...................................................................................................51 3.1.Резултати от анкетата проведена с учители...........................................51 3.2.Резултати от анкетата проведена с директори на училища..................56 3.3.Изводи от изследването............................................................................60 3.4.Модел за ефективно управление на конфликтите в педагогическия колектив............................................................................................................61 Заключение.....................................................................................................70 Използвана литература................................................................................72 Приложения....................................................................................................73 УВОД Живеем във време, в което поради прехода в различни сфери от нашия живот - социален, политически, икономически конфликтите между хората са явление, с което постоянно се сблъскваме. Предвид личностните различия, не е възможно да се избегнат разногласията, но когато един конфликт е между колеги педагози, е от значение да бъде овладян по най-добрият начин за да не въздейства негативно и върху подрастващите ученици. Хората много често асоциират конфликта с агресията, опасността, спора, враждебността и т.н.. Затова у тях е залегнало убеждението, че конфликта е нежелано явление, но не може да се отрече и факта, че той е и ценен с информацията, която носи за потребностите, желанията и интересите на конфликтуващите страни, с възможностите за възстановяване на колективната интеграция, с разкриването на голям брой алтернативи за излизане от създалата се проблемна ситуация, с желанието за реагиране на промените вътре и вън от организацията, с възможността за споделяне на собствени становища по обекта на конфликта и удовлетворяването по този начин на личната потребност от уважение и власт. Управлението на конфликтите е предизвикателство към съвременния ръководител. То трябва да включва не само разрешаването на вече възникнали конфликти, но и предотвратяване на потенциалните конфликти и иницииране на тези, чието избухване е закъсняло и пречи на работата. Неуспешно управлявания конфликт в училище води до намаляване ефективността на преподаването като цяло, както и до личностни негативи за педагогическия колектив. Педагозите хабят нерви, време и трупат напрежение което влияе върху останалите аспекти на живота и работата им. Затова е от взаимна полза да се стремим към преодоляването им или към бързото им разрешаване в случаите в които конфликтите са факт. В специализираната литература има много разработки по проблемите свързани с конфликта и неговите последствия. Известни български, руски и западни автори работещи по този проблем са: С. Джонев, Р. Стаматов, М. Бакърджиева, Е. Салига, М. Мескон, М. Алберт, А. Турек, М. Крозе, У. Грант, Н. Обозов, Х. Корнелиус и др.. Те изследват проблема - конфликт и тяхното общо становище е, че конфликта е един от главните двигатели на социалния прогрес, който се проявява едновременно с други социално - психологически феномени, като: ред, спокойствие, съгласие, стабилност и др. Всичко това мотивира желанието ми да изследвам конфликтите, които се случват в педагогическият колектив в училище. В изследването ще се опитам да обоснова търсенето на възможности за провокиране на педагогическите колективи на интерес към изграждането на умения за преодоляване на конфликтите. Целта на изследването е не само да се установи наличието на конфликти, но и да се потърсят възможности за тяхното успешно управление. Всичко това би могло да бъде една предпоставка за един по-спокоен микроклимат в педагогическият колектив. ПЪРВА ГЛАВА ТЕОРИТИЧЕН ОБЗОР НА ПРОБЛЕМА ЗА КОНФЛИКТИТЕ 1.1. Същност на конфликтите В областта на управлението съществуват множество тълкования за конфликта. Но за целите на настоящата дипломна работа ще дефинирам конфликта като отсъствие на съгласие между две или повече страни, които могат да бъдат конкретни лица или групи. Всяка страна прави всичко, за да може да бъде приета нейната гледна точка или цел. Хората много често асоциират конфликта с агресията, опасността, спора, враждебността, войната и т.н. Затова у тях е залегнало убеждението, че конфликтът винаги е нежелателно явление, което при възможност винаги трябва да се избягва или незабавно да се разрешава. Такова отношение е заложено в трудовете на авторите, принадлежащи към школата на научното управление ,административната школа и подръжниците на Макс Вебер. Техните подходи към ефективността в организацията до голяма степен са се базирали на определянето на задачите, процедурите, правилата, взаимодеиствията на длъжностните лица и разработването на рационална организационна структура. Според тях тези механизми отстраняват условията за появяването на конфликта и могат да бъдат използвани за решаването на възникнали задачи (2,с.305). Представителите на школата на “ човешките отношения” също са били склонни да смятат,че конфликтът може и трябва да бъде избягван. Те са признавали възможността за проявата на противоречия между целите на на отделните личности и целите на организацията като цяло, между линеиния и щабния персонал, между пълномощията и възможностите на едно лице, както и между различните групи ръководители. Те обаче са разглеждали конфликта като следствие от лошо управление. Представяли са добрите взаимоотношения като средство за предотвратяване възникването на конфликти. Според Е. Силаги (11,с.189) в съвременното общество и съответстващата му образователна система непрекъснато избухват, разгарят се и се разрешават конфликти и противоречия. Според М. Мескон (9,с.613) конфликтът е ситуация, която поставя проблеми и провокира търсенето на оптимален вариант за тяхното решаване. В този смисъл той е тип мислене. Като форма на общуване той е диалог, във и чрез който се проявява сблъсъкът на мнения, убеждения и оценки. Според С. Джонев той е „остро сблъскване между противоречиви тенденции- интереси, позиции, нагласи и т.н., пораждащи взаимно отрицание между опонентите, при което всяка от страните държи еднолично манипулиране с обекта на конфликта”. (4,с.195) Има автори които определят конфликта като поведение – отхвърлящо, заимстващо, творящо. Той обаче не е война, нито пък споразумение за временно примирие, а отсъствие на съгласие между две или повече страни. (6, с.190) Конфликтът е ситуация, при която обектът често се подменя от субекта, отношението към предмета на спора – идеята, убеждението, оценката, се пренася върху човека. Това е пътят, по който доброто може да излезе извън своите граници и конфликтът се превръща в ситуация, при която една от страните прави опит да се наложи над другата включително чрез насилствени методи. Границите на всеки конфликт не започват с неговото видимо избухване. Те се разпростират от мотива до резултата, като ползата или вредата от него имат дълготрайни последици. Ако един конфликт не се разреши, той води след себе си по-дълбоки и трайни конфликти, които дестабилизират системата, докато разрешеният конфликт благоприятства нейното развитие. Според Т. Ангелов (2.,с.41) много често конфликтите се разглеждат като нежелано явление, защото те влияят отрицателно върху крайния резултат, влияят отрицателно върху отношенията в колектива, за тяхното решаване се губи време както и защото са резултат от неефективно управление. Но конфликтът е често срещана и нормална проява във всяка социална сфера, така също и в образователната система. Конфликтите в образованието са между различните страни на системата, като най-съществени са тези между самите учители в колектива. Понякога те са желани, защото спомагат за: формулиране на алтернативи, вследствие на което се взема най-ефективното решение; разработва се най- ефективната управленска политика. Според А. Ангелов (1,с.305) конфликта прави процеса на вземане на решение по ефективен и дава на хората възможност да изразят свои мисли. По този начин те удовлетворяват личните си потребности от уважение и власт. От своя страна това води до ефективно изпълнение на планове, проекти, тъй като в тях предварително са заложени различни гледни точки. В специализираната литература се обръща внимание на двете противоположни страни но конфликта като явление. Конфликтът може да бъде функционален и да води до повишаване на ефекността от управление. Той обаче може да бъде и дисфункционален и да води към снижаване на личната удовлетвореност, груповото сътрудничество и ефективността на управлението. Според А.Ангелов (1,с.306) ролята му зависи от това, до колко ефективно се управлява. За управлението на конфликта е необходимо субективният фактор да е наясно с причините за възникване на конфликтната ситуация. Много често за управляващите основната причина за конфликта е стълкновението между отделните личности. ---------------------------- Заключение Общопризната е тезата, че съвременното общество е конфликтогенно т.т. то непрекъснато натрупва и поражда конфликти. Социологически изследвания показват, че броят на конфликтите постоянно нараства. Училището като социална институция не прави изключение. Училищните конфликти явни или скрити присъстват в нашето ежедневие и не е възможно да ги избегнем. Но трябва да се научим да ги разпознаваме, предусещаме, анализираме и управляваме, за да можем да получим най- доброто разрешение. Необходимо е усилията да се съсредоточат към тяхното предотвратяване, което изисква познаване на конкретните ситуации които са довели до възникването на конфликта. В дипломната работа разгледах същността, видовете конфликти и възможните модели за тяхното управление. В заключение на всичко написано до тук мога да посоча, че управлението на конфликтите е не само наука, но и изкуство, че изисква не само знания, но и талант. Управлението на конфликтите е процес на влияние върху конфликтуващите страни, който зависи от стадия, на който се намира конфликтът, от обекта на конфликта, от индивидуалните характеристики на конфликтуващите, от конкретната ситуация, в която се развива конфликтът и от много други случаи-индиректен, но винаги с определена цел: запазване на равновесното състояние на управляващата система чрез предотвратяване на потенциалните, разрешаване на вече възникналите и иницииране на готвещи се да избухнат конфликти в педагогическия колектив. И още нещо. Теорията и практиката показва, че по-голямата част от причините за възникване на конфликти в педагогическият колектив са свързани с дейността на ръководството. С други думи преди да търсят причините в подчинените, ръководителите трябва да ги потърсят в себе си, в своите действия и бездействия. В този дух на мисли, ще си позволя да цитирам Молиер: „ Ние отговаряме не само за това, което правим, но и за това което не правим”. Това важи особено за ръководителите. Тяхната ефективна дейност ще повиши ефективността на управлението и ще подобри вътрешно и външноорганизационните комуникации. Използвана литература 1.Ангелов, А., Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,1998. 2.Ангелов Т., Помагало за студенти,2008. 3.Андреева Г.,Социално познание и междуличностно взаимодействие,С., изд.Лик,1999. 4.Джонев С.,Стратегии на ръководителя в междуличностните отношения.С., 1990. 5. Джонев С., Мениджмънтът е човешко общуване,С., 1991. 6. Илиев Вл., Психология на разговора, изд.Леге Артис., 2002 7. Илиев Вл., Общуването(същност,динамика и развитие), Плевен, изд.Леге Артис, 2003. 8. Илиев Вл.,Бакърджиева М., Комуникативна култура, Плевен,изд. Леге Артис 2006. 9. Мескон М.Основи на мениджмънта изд.С.1999. 10.Паунов М.,Организационно поведение,С. 1993. 11. Силаги Е.,Мениджмънт,наука, изкуство, практика,№ 14 и 15, Варна,1991. 12.Списание„Педагогика”,1997,кн.1-10 13.Стаматов Р., Психология на общуването, изд.Хермес, 2006. 14.Стамов В.,Йерархическа структура и терминология в логопедията,Благоевград,1994. 15.Уолтърс П., Характеристика на успешното организационно развитие,С., 1996.

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 668 посетителя и 34 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.