Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В КРАЯ НА ДВАДЕСЕТИ И НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК


Дипломна работа, 52 страници малко по-малки от стандартните, съдържа приложения, има апарарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ УВОД ГЛАВА ПЪРВА .Българо-руските отношения от 1991г – 2001. Проамериканската политика на Филип Димитров и ролята на балансьор на Желю Желев Външнополитическите отношения с Русия при правителството на Любен Беров. Ямбургската спогодба. .Кабинета на Жан Виденов. Русия е на второ място за България по значение на външнополитическите приоритети. Кабинета на Иван Костов. Българо-Руската газова криза и нейното решаване. ВТОРА ГЛАВА Отношения между България и Русия в началото на двадесет и първи век. Нови приоритети в отношенията между двете страни . ЗАКЛЮЧЕНИЕ УВОД Отношенията между България и Русия винаги са възбуждали спорове в българското обществото доколкото тези отношения са обвързани идеологически или прагматично. Темата за връзките и взаимоотношенията между двете срани периодично са обект на интерпретации, анализи и оценки в годините на прехода и особено в новите геополитически реалности на двадесет и първи век. Всеки човек и всяка държава имат бъдеще което се основава на миналото, от което не може да избягат. Утвърдени постулати и доскоро неоспорими аксиоми рухват под напора на новото, което не иска да се повтаря, а търси и формира нови, различни символи и митове. Въпреки това има факти и явления, които остават най – вече в обществената история, чиято същност е обвързана с изграждането и запазването на самото минало като национална памет и тази памет да бъде привнесена в новото, в бъдещето. Емоциите са неизменна част в политиката на България по повод връзките и с Русия и нейното място в българската история. Независимо от нейния статут /Руска или Съветска империя/ присъствието и в българската история и политика не може да бъде елиминирано. Велика държава или супер сила тя неизбежно или в повечето случаи определящо присъства в политиката на българската държава до началото на деветдесетте години на двадесети век. В годините на прехода нихилизма е водещ коректив в политическите икономическите и социални процеси в България. Инерцията на прехода доведе до заместване на идеологемата ,,братската дружба,, с ,,анти,, руските лозунги. Разграничителната линия във времеви план на прехода на промяната на отношението от емоцията към прагматизма може да се приеме 2001 година. Външния фактор повлиял на тези процеси на промяна са атентатите от 11 септември 2001г. които преобръщат света и изтласкват на заден план процесите и настроенията от 90 - години на 20 век. Освен това новата политическа конфигурация в България създава позитивна възможност да се засили тенденцията към възприемане на Русия вече не толкова като светъл или омразен образ от миналото, колкото като изгоден в политически или икономически план международен партньор. Не може да се отхвърля фактът, че утвърждаващия се нов световен ред преминава по познат сценарий, който през последните векове непрекъснато се повтаря. Битката за власт концентрира познати субекти, нови акценти, но и предсказуеми ориентири. Евразия и Близкия изток са, за пореден път през последните векове, основен обект на геостратегически интереси на глобалните и регионалните играчи. Москва не само участва но и се възползва успешно както се видя през последните няколко години от най – сериозното си оръжие – енергийните ресурси и транспортните коридори. Основните партньори /врагове/ САЩ и Русия повтарят ситуацията от 18 и 19 век. В нея Англия вместо САЩ обединява държавите от ,,Европейския концерт,, в битката срещу Руската империя за влияние в ,,Болния човек на Босфора,, Тогава както и сега, Русия е ненавистния враг/партньор, необходим в конюнктурните конфигурации, енергийните планове и регионалните сценарии. Членството на България в НАТО и Европейския съюз инспирира нов подход в отношенията София – Москва. През втората половина на 20 век в двустранните отношения се налага нов нюанс, който и досега, в една или друга област, най вече в икономиката, има актуално значение. В двуполюсния свят българската икономика изцяло се развива в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ/СИВ/, за разлика от периода на 50 –те години на 20 век, когато Русия отстоява само политическо влияние на балканите, респективно в България, след това икономическата зависимост от СССР се засилва многократно. През 90 –те години на 20 век този процес е прекъснат, но не навсякъде. Прехода към пазарна икономика от западен тип не води до увеличение на брутния вътрешен продукт на България. Напротив, производството е сведено до минимум, а приватизацията предизвиква серия от фалити, на голям брой печеливши предприятия и отрасли. В този период руски фирми на равно с западно европейските и американските, се борят за българския пазар. Преминали през емоционалния период на последното десетилетие на 20 век, в началото на 21 век, Русия и България правят успешни опити да изградят отношенията си на прагматична основа. На заден план остава търсенето на дивиденти от близкото или далечно минало, като основа за постигането на едни или други цели. Българските политици се опитват да възприемат Русия през призмата на евроатлантическите интереси на държавата. Това обаче не се отнася за българското общество, където младежта е индиферентна към Русия и българското минало, а средното и възрастно поколение се разделят между възхвалата и отрицанието. Новото време обаче изисква нови подходи на поведение. Това осезателно се наблюдава в Русия. Федерацията през двата мандата на бившия президент и настоящ премиер Владимир Путин и в момента действащия президент Димитрий Медведев последователно и настъпателно отстояват мястото на Русия в света на привилегированите. Нещо повече, така нареченият ,,Енергиен рай,, на Москва, и осигурява, възможно най добрата в периода след разпадането на Съветския съюз, политическа и икономическа ситуация, от която Кремъл се възползва успешно. Очертаващия се така наречен геостратегически капан в европейски и азиатски план, ориентира руската дипломация към многоаспектни и динамични действия. Емоциите вече не са актуални. България е част от транспортните коридори от изтока към запада, която трябва да бъде максимално използвана за руските енергийни интереси. От друга страна членството на България в НАТО и Европейския съюз, предопределят поведението на Москва спрямо София. Това означава, че трябва да я ухажва или да се бори с нея. Русия се връща на позициите си от Берлин 1878г. когато прагматизма определяше нейното поведение спрямо Балканите. 2001г. е вододел в отношенията на България с Русия. Новото правителство на Симеон Сакс Куборг Готски започва да води балансирана външна политика и тези промени са изказани от Соломон Паси, външен министър на България по това време в типичния му атрактивен стил с думите: ,,Впрочем специално по руската тема да подчертая, че преди три години това управление успя да разбие двуполюсния модел във външната политика, но малцина си даваха сметка, че ще бъде разбит и двуполюсния модел и във вътрешната политика! До преди три години у нас битуваше заблудата, че една от двете партии е абонирана за връзките със Русия, а другата е абонирана за връзките със Съединените щати, респективно със Европа. Това което това управление показа е, че могат да се подържат еднакво добри връзки със Съединените щати и с Европа, и със Съветския Съюз…с Русия прощавайте. В никакъв случай едното не е за сметка на другото.” В. Сега, 23 октомври 2004г. След 2001г. взаимоотношенията между двете страни напускат трайно сферата на емоциите и се ориентират към прагматизма. ПЪРВА ГЛАВА През 1991г. Това е годината в която основните международни институции на Източния Блок – СИВ и ОВД в които членува България се саморазпускат. И в двата случая България е неподготвена за случая – в първия - загубата на защитния чадър на Варшавския договор не е заменена с никаква концепция за национална сигурност, а в другия защото огромна част от икономическите връзки на България със страните от СИВ. /Търговския оборот на страната само със СССР е 60 % от общия дял/ На 29 януари 1991г. България получава статут на най – облагодетелствана нация от САЩ а по късно и от Западна Европа. Външната преориентация е изместена към другия полюс на гео политическата ос. В същото време Съюзния договор със СССР изтича през 1992г. и ако парламента не приеме специално решение до 4 август 1991г., той автоматически ще се поднови за срок от 5 години. Присъствието на военни клаузи в договора карат президента Желю Желев да предложи денонсиране на договора, което е направено на 1 август 1991г. след гласуване на ВНС. Така България със закон се отказва от съюзните си отношения със все още не разпадналия се Съветски Съюз. Това става малко преди опита за консервативен преврат в Москва от 19 – 20 август, който в крайна сметка довежда до разпадането на СССР в края на годината, и появата на неговото място на все още неясната структура Общност на независимите държави /ОНД/ Един американски дипломат изказва мнение за Българската външна политика по това време ,, Никоя страна от Източна Европа не ухажваше Съединените щати по – прилежно от България, която изостри собственото си положение на несигурност, чрез отказ да поднови пакта за сигурност със Съветския съюз точно преди Московския пуч” Clyatt, O. W. Bulgaria s Quest…, Революция, пуч, преврат така наричат специалистите и политиците събитията от 19 август 1991г. На 18 август консервативните сили в КПСС оглавени от вицепрезидента Генадий Янаев, правят опит за преврат като задържат държавния глава на СССР Михаил Горбачов. Той е посетен от членовете на току - що оформилия се Държавен комитет за извънредно положение - ДКИП, които му предлагат доброволно да се откаже от пълномощията си. Горбачов отказва. Рано сутринта на 19 август вицепрезидента на СССР Генадий Янаев издава указ за отстраняване от длъжност Михаил Горбачов поради ,,невъзможността да изпълнява служебните си задължения поради здравословни причини” Също така разпространява и съобщение, че поема функциите на държавен глава на СССР. Опита за преврат е осуетен от президента на Русия Борис Елцин, който призовава към гражданско неподчинение. Той определя създаването на ДКИП като опит за държавен преврат, а членовете му за държавни престъпници. Започват масови митинги и студентски демонстрации. Блокирани са бойни машини на пехотата изпратени от ДКИП. На 22 август Михаил Горбачов е освободен и се завръща в Москва, като преди това заявява че нещата са под контрол. След това организаторите на пуча са арестувани. По късно Горбачов разпуска КПСС и започва разпадането на СССР. На 13 октомври 1991 г. в България се провеждат парламентарни избори при което достъп в парламента получават само три партии. (въпреки че международните наблюдатели са очаквали един пъстър парламент с много повече гласове) Българите дават гласове само на двата полюса – червения на БСП и синята на СДС, към които трябва да се добавят и сигурните гласове на етническите турци за ДПС. Изборната победа е за СДС, но която е само с процент и половина пред втората БСП. На 8 ноември 1991г. лидера на СДС, Филип Димитров съставя самостоятелно правителство след като получава парламентарната подкрепа на председателя на ДПС Ахмед Доган. Новият премиер вижда по нов начин външната политика на България. Той започва с подмяната на дипломатите, като на мястото на ,,старата школа” възпитаниците на съветските висши дипломатически училища идват млади и неопитни дейци, но които не са обременени с миналото. (Любопитен детайл при тази смяна на кадри е това, че външния министър Стоян Ганев е съветски възпитаник, но и един от най – яростните русофоби. Той остава в аналите на прехода ката министър, заплашил, че ще съди Съветския съюз за нанесените щети.) Ново е и виждането на Филип Димитров, за баланс между Изтока и Запада, между Европа и САЩ. Българската външна политика е обърната изцяло към Съединените щати. Президента Желю Желев има малко по различно виждане за новото място на България в света. С активната си външна политика той се опитва да балансира проамериканската позиция на премиера. Външно политически успех за него е уреждането на отношенията с Русия, като наследничка на СССР – при посещението на президента на Руската федерация Борис Елцин в България през август 1992г. е подписан договор за сътрудничество между България и Русия. Преди това на 21 до 23 октомври 1991г. Желю Желев е на официално посещение в Москва по покана на Борис Елцин и поради различни причини Желев така и не успява да срещне с Михаил Горбачов, който продължава да бъде президент на СССР. Всъщност Желев подпомага Елцин в борбата му срещу Горбачов, като се съгласява да признае Русия като самостоятелна и независима държава. По този начин България става първата държава признала Русия. ,, за пръв път метрополията искаше да се отдели от империята, на която е естествения гравитационен център,, Желев Ж. В голямата политика.., През 90-те години България приема напълно съзнателно – да свие драстично търговията си със Русия и да се преориентира напълно към Западно европейските пазари, като крайната цел е членството и в Европейския Съюз. През 1991 – 1992 на Русия е отредено четвърто място в търговските приоритети на България - след Западна Европа и САЩ, балканските страни и арабските страни. Само за една година търговския обмен падна с 1.6 пъти, а делът на Русия в българския стокообмен се съкращава от 42.7% на 20%. Рязко се свива и номенклатурата на стоките в търговския обмен. Ангажирани изцяло в неефективната битка за място на западните пазари, България доброволно отстъпва позициите на руските пазари и други страни в ОНД на конкуренцията на силни фирми от западните страни и Югоизточна Азия. В същото време отраслите й, които са ориентирани към производства за износ и от които се интересува руския пазар – фармацевтика, вина, тютюни, хранителни стоки – изпадат в криза. А други български стоки, които се търсят от руския пазар, просто не се предлагат. В този момент продукцията на електрониката, транспортното оборудване, корабостроенето могат да намерят, макар и не в предишните мащаби. ------------------------------- ЗАКЛЮЧЕНИЕ До деветдесетте години на двадесети век, независимо от обществено политическите катаклизми и трансформации в българското и руското общество през целия век, инерцията на имперското поведение, в чиито планове България заема стабилно място на послушен и отзивчив играч в Югоизточна Европа както и тази на българските политици, търсещи в супер силата изгода, закрила и подкрепа, е традиционна и последователна. Краят на Студената война поставя не толкова принципите на политическо поведение, колкото методите и средствата, които се използват. През последните десетилетия на двадесети век, рухва формирания модел за ,,по големия и по малкия брат,, върху който се изграждат българо-руските отношения. Този период преминава под знака на ,,нихилизма,, в България и на неприятната изненада и на разочарование в Русия. Взаимния отказ от активни политически контакти (освен подписания през 1992г. двустранен договор) води до катастрофални за българската икономика резултати. Постепенно отношенията София-Москва в далечното време от края на деветнадесети век, когато икономическата дезинтересираност на Русия я поставя в края на списъка от икономически партньори на България. Разликата от тогава е в факта, че през последните петдесет години на двадесети век българската икономика е изградена по руски образец, което я прави зависима от суровините и резервните части от Русия. Не може да се подмине и факта, че икономическия вакуум в Русия и пост съветското пространство бързи се запълва от транс национални компании и фирми от цял свят. Преминали пред катарзиса на разбитите илюзии и суровите реалности в началото на двадесет и първи век тръгват да се развиват върху нова основа. Атентатите на 11 септември 2001г. стартираха нова визия на света, поставиха нови задачи и преразпределиха глобалното пространство, съобразно новия враг на човечеството – тероризма. Общия враг, обединява но също дава възможност да се очертаят нови алтернативи в двустранен план. Създават се реални условия да се наруши дихотомната зависимост ,,малка-голяма,, държава. Новите стари играчи (НАТО и Европейския съюз) очертават и новите акценти в глобалното пространство и съответно новите външнополитически приоритети на България и Руската Федерация. През последния период се забелязва и отсъстващия елемент в отношенията на двете страни в миналото – стремежа за равноправен диалог, в който надделява не толкова историко-емоционалната рефлексия, колкото прагматичната заинтересованост. Вариантът на двустранно ориентирано към взаимния интерес, сътрудничеството е безалтернативно. Това е единствения начин не толкова да докаже незаменимостта, колкото да се създадат условия за намиране на адекватни решения в глобализиращия се свят, в който всяка една от държавите от постсъветската система трябва да намери своето достойно място. ПРИЛОЖЕНИЕ Списък на Държавните глави и Министър председатели на Руската Федерация и Република България РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ Председатели на съвета на министрите на Руската Федерация Борис Елцин (в рамките на СССР) – 6.11. 1991г. – 21.12.1991г.(21.05.1992г.) Борис Елцин – 21.12.1991 – 15.06.1992г. Егор Гайдар – 15.06.1992г. – 14.12.1992г. Виктор Черномирдин – 14.12.1992г. – 25.12 1993г. Председатели на правителство на Руската Федерация Виктор Черномирдин – 25.12 1992г. – 23.03.1998г. Борис Елцин – 23.03.1998г. Сергей Кириенко – 28.03.1998г. – 23.08.1998г. Виктор Черномирдин – 23.08.1998г. – 11.09.1998г. Евгений Примаков – 11.09.1998г. – 12.05.1999г. Сергей Степашин – 12.05.1999г. – 09.08.1999г. Владимир Путин – 09.08.1999г. – 07.05.2000г. Михаил Кесянов – 07.05.2000г. – 24.02.2004г. Виктор Христенко – 24.02.2004г. – 05.03.2004г. Михаил Фрадков – 05.03.2004г. – 14.09.2007г. Виктор Зубков – 14.09.2007г. – 08.05.2008г. Владимир Путин – 08.05.2008г. – до сега Държавни глави на Руската Федерация Борис Елцин – 06.11.1991г. – 07.05.2000г. Владимир Путин – 07.05.2000г. – 08.05.2008г. Димитрий Медведев – 08.05.2008г. – до сега РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър председатели Андрей Луканов – 22.09.1990г. – 19.12.1990г. Димитър Попов – 20.12.1990г. – 07.11.1991г. Филип Димитров – 08.111991г. – 29.12.1992г. Любен Беров – 30.12.1992г. – 17.10.1994г. Ренета Инджова – 17.10.1994г. – 24.01.1995г. Жан Виденов – 25.01.1995г. – 11.02.1997г. Стефан Софиянски – 12.02.1997г. – 20.05.1997г. Иван Костов – 21.05.1997г. – 24.07.2004г. Симеон Борисов Сакс Куборг Готски – 24.07.2004г. – 17.08.2008г. Сергей Станишев – 17.08.2005г. – до сега Държавни глави Петър Младенов (председател на държавния съвет) – 17.11.1989г. – 03.04.1990г. Председател/Президент Петър Младенов – 03.041990г. – 06.07.1990г. Желю Желев – 01.08.1990г. – 22.01.1992г.: 22.01.1992г. – 22.01.1997г. Петър Стоянов – 22.01.1997г. – 22.01.2002г. Георги Първанов – 22.01.2002г – 22.01.2007г.: 22.01.2007г. – до сега Литература и интернет сайтове Лилов.А. Диалогът на цивилизациите. София 2004 Калинова.Е., Баева. И. Българските преходи. ,,Парадигма,, 2006 http://www.ekspert-bdd http://www.vesti.bg htto://www.dyulgerova.sof.bg/statii.html http:/www.dnevnik.bg/Bulgaria/2008/ http:/infocenter.bnt.bg/content/view/full/2344 http:/www.econ.bg/news/article157921.html http:/www.mfa.government.bg/- http:/www.dyugerova.sof.bg/newdocs/bolgaro-ruski-otnoshenia.doc http:/www.bolgari.net http:/omda.bg/bulg/news/archcoment/bg_russia.htm http:www.capital.bg/show.php?storyid=250601-

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 558 посетителя и 2 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.