Търсачка

Банер

Каталог Психология Диагностична зависимост между уменията на учениците от 4 клас за общуване и отношенията в семейството


Дипломна работа, 44 страници по-големи от стандартните, съдържа бележки под линия, таблици, диаграми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Задайте въпрос за този материал

800x600 Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

СЪДЪРЖАНИЕ


I. Увод ..3

II. Първа част. Научно-теоретични основания за изследването ...6

  1. Вътрешносемейни отношения .....6
  2. Общуване в училищната институция ...6
  3. Диагностика на междуличностни отношения

III. Втора част. Изследователска програма концепция на изследването ..9

  1. Oсновни изследователски понятия ..9
  2. Цел на диагностичното изследване ....10
  3. Основни изследователски задачи…10
  4. Хипотеза......... 11
  5. Обектно-предметна област на изследванетo. .... 11
  6. Основни изследователски методи и диагностичен инструментариум. ...12
  7. Диагностични критерии и показатели в изследването ..12

IV. Трета част . Емпирични данни, статистически анализ и педагогически коментар.....19

  1. Емпирични данни от рисувателен тест “Моето семейство” ....20
  2. Емпирични данни от Тест-въпросник А. Я. Варга, В. ...25
  3. Метод за статистическа обработкана емпиричните данни. ...34

V. Изводи и обобщения .....41

VI. Заключение.....43

VII. Използвана литература ...44

VIII. Приложения (в отделно книжно тяло)


УВОД

Има само едно истинско богатство,

и то е общуването между хората.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Човекът е социален индивид и в този смисъл не може да живее извън общество.

Човешкото общество е голяма група от хора, общност, поредица от отношения, включително социален статус и роли. В него индивидуалните личности взаимодействат най-вече с останалите членове на групата1. Обществото е взаимозависима мрежа от човешки отношения. Човешкото общество е немислимо без общуването.

Общуването е самостоятелна форма на човешка активност. То е взаимно влияние между хората, както и процес на съпреживяване и взаимно разбиране. То е необходимост за осъществяване на контакт, което има обратна връзка2. Реалността и необходимостта от общуването сe определя от съвместната дейност на хората. Чрез общуването човек обособява своята индивидуалност и неповторимост2. Общуването е и специфична форма на взаимодействие на човека с другите хора, при което се обменят не само идеи, мисли, но и черти на характера, позиции и оценки, то е основа и източник на социалната психика, специфичен механизъм, в резултат на който се се изгражда и развива груповото (колективното) съзнание. Научното изследване на проблема за общуването има важно теоретико-методическо значение за изясняването на природата и функциите на социалнопсихичните явления и процеси, в които съществена роля е отредена на общуването.

Социалната психика не е абстрактна, безличностна и надличностна “душа”, а продукт на една от формите на социалното взаимодействие – непосредствената форма на човешката дейност. Социалнопсихичните явления и състояния са резултат от непосредственото общуване в микросредата (семейството, училището, улицата и др.), оттук и определящата роля на макросредата за изграждане на цялостния облик на човека4. Семейството е важен фактор за възпитанието на индивида. В него се изграждат основите на човешката личност.

Много изследователи определят семейството като взаимодействие между личности; като система, в която важна роля играе всеки член на семейството.

Най-голямото богатство на семейството са децата. Те са живата сила на семейството. Изграждането на детето в самостоятелна личност започва в семейната среда.

Там се изгражда моделът на общуване, а на него е подчинен изборът, който правят в живота си5. Моделът на семейните взаимоотношения децата пренасят в други житейски ситуации. Ефективното междуличностно общуване между родители и деца може да се осъществява чрез различни форми, но като специфичен човешки продукт то винаги кореспондира с потребността от обич, доверие, разбиране6. Родителите именно са тези, които според Л.С.Виготски7 подпомагат малкото дете не само в овладяване на човешката култура, но и му показват начините на „вклиняване” в нея. В Европейската референтна рамка се казва: „... детето трябва да може да реализира в максимална степен своите житейски планове8.

Образователният процес има за цел да развива осем ключови компетентности, чието овладяване подготвя учениците за живота им на възрастни и създава основата за бъдещо обучение и професионален живот. Тези компетентности са равнопоставени помежду си, но не се развиват в еднаква степен в българското училище и причините за това са както институционални (действащите Държавни образователни изисквания, учебни програми, учебници; организацията на квалификацията на учителите и др.), така и личностни (свързани с нагласите и разбиранията на учители, родители, ученици).9

Ключов критерий за определяне на качеството на образователния процес се явява личностната реализация на ученика в живота, като развиването на умения за живот не е периферия, страничен резултат, а главна цел на образованието.

Семейните взаимоотношения се проявяват като предиктори на междуличностните отношения в училище. Децата се справят добре тогава, когато е налично благотворното детско общество. За тях не са от гол я мо значение материалните фактори в училище. Децата са щастливи когато са чувстват привързани към детското общество и се чувстват неразделна негова част10.

Задачата на съвременния учител е не само обучителна и възпитателна. Ако искаме да бъдем наистина полезни педагози, да помогнем за изграждане на истински пълноценни личности е необходимо да фасилитираме положителна промяна в общуването на децата и родителите им11. Да имаме познание върху спецификата на техните отношения, стереотипи и житейски позиции. Желанието ми да да постигна нравствено и социално стабилизиране на своите ученици, да бъда истински полезна на тях, техните семейства и оттам на обществото, ме мотивира да изследвам диагностичната зависимост между уменията на учениците за общуване и отношенията в семействата. Динамиката между личното ми педагогическо постижение и затрудненията, свързани с изграждане на междуличностните отношения в детския колектив12 е отправна точка при осмислянето на моята идея за диагностично изследване.

 

-------------------------------------------

 

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} 800x600 Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman","serif";}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Осъществената диагностична процедура ми помогна да осъществя преминаване към нов модел на моето кариерно и професионално развитие, така че да синхронизирам досегашните добри тенденции с нови предложения, да бъда в унисон със съвременните тенденции и изисквания.

Откроиха се конкретни нови възможности за прилагане на разнообразни форми за работа с родителите с цел повишаване на педагогическата им култура относно възпитанието на детето.

Така образователният процес ще отговаря на изискванията на съвременното общество: изграждане на личности готови за реалностите на света, адаптивни, действени и предприемчиви, готови за личностна и професионална реализация в живота.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Тодорова,Е.Брак и семейство, С.,Просвета, 1994, 144с.

2. Съвременният начин на живот и взаимоотношенията родители деца. Педагогика, кн. 8-9, 1998.

  1. Тодорова,Е.Съвременни американски теории за семейството, Наука и изкуство,С., 1988
  2. Вичев, В. Социално-психическият климат в колектива, С., 1976
  3. Мирчева, К. Как да избегнем войната с децата си , Изд. Арт клуб „Херос” Ст. Загора 2006
  4. Виготски Л. С,Мислене и реч, Наука и изкуство, С. 1983 г., стр. 457
  5. Европейската референтна рамка, 2005
  6. Делчева, Т. Ключови компетенции на учителя лидер в класната стая ,ТРУ – Стара Загора , 2011
  7. Качества на ефективния обучител The Pfeiffer Library Volume 25, 3rd Edition
  8. Къмингс,М. Семейни конфликти и деца: от гледна точка на емоционалната сигурност („Marital Conflict and Children: An Emotional Security Perspective“ (Guilford Press, 2010).
  9. Стефанова,М., Детският учител като изследовател сп. «Предучилищно възпитание» 9/2008

12. Гордън, Т., Философия на модела "Трениране на успешни родители" 15.02.2012

  1. Маркова Д., Диагностични възможности на детската рисунка, ВЕДА СЛОВЕНА- ЖГ София, 2005
  2. Ангелова, Р. Опознайте детето, изследвайки го. Благоевград, 1997

15. Николова,Н. ,Субективно оценяване на корелационни коефициенти,Научни трудове, том 49, серия 5.1,2010

  1. Къмингс,М,. Семейни конфликти и деца: от гледна точка на емоционалната сигурност („Marital Conflict and Children: An Emotional Security Perspective“ (Guilford Press, 2010)

http://www.referati.org/korelacionen-analiz-5/31329/ref

http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/publ/pdf/ll-learning/keycomp_en.pdf


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 875 посетителя и 13 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.