Диагностика на счетоводно-информационната система на Разплащател

Грешка

Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering

Дипломна работа, 65 стандартни страници, съдържа бележки под линия, таблици, диаграми, има апарат
Цена: Обадете се за цена
Задайте въпрос за този материал
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions / table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} Съдържание* Глава Първа. 3 Основни характеристики на предприсъединителните фондове. 3 1. Същност на предприсъединителните фондове. Основни предприсъединителни фондове. 3 2. Степен на усвояване на средствата по фондовете в Република България. 8 3. Предизвикателства при участието във фондовете на ЕС.. 14 3.1. Проблеми при усвояване на средствата. 14 3.2. Анализ на ползите от предприсъединителните програми на ЕС. 18 Глава втора. 25 Структурни фондове. Роля и значение на Разплащателната агенция за България. 25 1. Обща характеристика на Структурните фондове и тяхната роля в България. 25 2. Обща характеристика на ДФ “Земеделие% и Програма САПАРД за България. 32 3. Създаване, начин на работа на Разплащателна агенция по отношение евросубсидиите. 36 4. Диагностика на счетоводно-информационната система на Разплащателна Агенция. 44 Глава трета. 57 Възможности за оптимизиране на информационно-отчетната система на Разплащателната агенция в България 57 1. Трудности и проблеми в отчетната система на Разплащателната агенция. 57 2. Насоки за оптимизиране ефективността и контрола на Агенцията. 58 Списък с използваната литература. 64 Глава Първа Основни характеристики на предприсъединителните фондове 1. Същност на предприсъединителните фондове. Основни предприсъединителни фондове. Основните инструменти в подкрепа на концепцията за икономическо и социално сближаване са Структурните фондове (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство и Финансовия инструмент за насочване на риболова) и Кохезионния фонд. Понастоящем структурните операции са втория по големина разход на бюджета на Общността, което отразява нарастващото политическо значение на икономическото и социално сближаване през последните години. За страните- кандидатки икономическото и социално сближаване е част от техните стратегии за конвергенция с ЕС. Това е и важен приоритет, заложен в Партньорство за присъединяване. На базата на предложение на Европейския Парламент, Съветът на Министрите определя бюджета и основните правила свързани със структурната помощ. Структурните фондове се разпределят по цели и по страни. Европейската комисия представя областите, които могат да получават финансиране; изготвя и разпространява указания за работата. Детайлите от програмите, дефинирани в т. нар. Програмни допълнения, се определят от националните или регионалните власти. Информация за тях се предоставя на Комисията, без да се преговаря по тях. На базата на тези програмни допълнения националните или регионалните власти обявяват кандидатстването за проекти, което (както и по-нататъшната дейност) се извършва според възприетите оперативни методи. [1] Съответните органи избират проекти, които отговарят по най-добрия начин на целите на програмата, и информират спечелилите търговете. Съответните органи редовно наблюдават напредъка по изпълнение на програмите, информират за това Европейската комисия и предоставят доказателства, че средствата се използват по най-добрия възможен начин. Европейската комисия следи функциониращите одитни системи и постепенно превежда финансовите средства от Структурните фондове, анализира развитието на мониторинговите индикатори и документите, оценяващи работата на фондовете. Основни предприсъединителни фондове Основно се говори в българската практика за три основни предприсъединителни програми на Европейския съюз, започнали своето подпомагане при преговорите на страната ни за членство в ЕС. Това са Програма ФАР, програма ИСПА и програма САПАРД. Въпреки, че в публичното пространство се дискутират много още програми за подпомагане на малките и средни предприятия и като цяло частната инициатива, производство и предприемачество, които са с различна целева насоченост (финансови аспекти на помощта, консултинг, партньорство, обмен на кадри, иновации и трансгранично сътрудничество и други), основно се набляга на официалните предприсъединителни фондове и програми. България по тези програми получава € 240 милиона над предварително обявеното финансиране от €4.4 милиона от бюджета на ЕС за първите три години от членството си: 2007, 2008 и 2009 г. През периода 2004 – 2006 г. ЕС увеличава финансовата си подкрепа за България с 30 %. Страната получава около € 400 милиона годишно, които са равни на 2% от брутния й вътрешен продукт (БВП). Друг остава въпроса каква част от тези средства не са усвоени, както и причините за това. [2] Останалите европейски институции, които работят активно с България по тези програми и като цяло по присъединяването на страната към Еврозоната, са Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). ЕИБ предоставя заеми за широк кръг проекти, насочени към подпомагане на прехода към пазарна икономика и усвояването на достиженията на Общността. Дейността на ЕИБ е съгласувана с ФАР, с финансовите институции на Държавите членки и с ЕБВР. Дейността на ЕИБ в България започва още през 1991 г. и оттогава банката е предоставила над € 1 милиард за приоритетни проекти в страната. 65% от средствата са инвестирани в транспортния сектор, а останалите – в изграждане на ключова инфраструктура и индустриални проекти с европейско измерение. В контекста на регионалната политика на страните - кандидатки целта на институционалното изграждане е да се развие административен капацитет и многогодишно планиране. Това се постигна най-вече чрез Специалната подготвителна програма за Структурните фондове. Тази програма бе предназначена да подкрепя идентифицирането на регионалните различия в страните - кандидатки, дефинирането на приоритети и цели за структурните програми и изработването на програми за структурно развитие. Конкретна цел на Специалната подготвителна програма бе да запознае страните -кандидатки с принципите, инструментите и процедурите на структурната политика на ЕС и да ги приложи на оперативно ниво чрез пилотни проекти. Вторият приоритет на програма ФАР има две цели. Първата цел е инвестиране чрез проекти за доставка на оборудване, което директно подпомага дадена институция да осъществява своите функции. Обект на втората цел е инвестиране за постигане на икономическо и социално сближаване с оглед опитно да “се тестват” съответните институционални структури посредством програми за смекчаване на икономическата и социална цена на преструктурирането или спазването на европейското законодателство в конкретен индустриален сектор . Подкрепата на програма ФАР предполага интервенции подобни на тези на държавите- членки посредством Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ). Както при програмирането по Цел 1 на Структурните фондове, помощта се предоставя за изпълнението на приоритети, определени в Предварителен Национален план за развитие (ПНПР), и е съсредоточена върху производствения сектор, бизнес- инфраструктурата и развитие на човешките ресурси. ПНПР на страните-кандидатки определя техните стратегии, приоритети и програми за насърчаване на икономическо и социално сближаване. След като се представи от съответните национални органи и бъде одобрен от Комисията, ПНПР се анексира към Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейските Общности и по този начин се превръща във важен документ по програмирането на помощта по програма ФАР. След присъединяването ПНПР се превърна в Национален план за развитие, необходим за получаване на помощ по Структурните фондове. Изработването и изпълнението на ПНПР трябва да бъде основано на принципите на партньорство: в бъдеще националните и регионалните органи в страните-кандидатки, както и съответните неправителствени актьори с опит в сферата на икономическото и социалното развитие, следва все повече да участват в изработването му. В допълнение, програма ФАР се ориентира към по-задълбочен програмен подход, който доведе до по-голямо сближаване на програмата за трансгранично сътрудничество по ФАР с аналогичната програма в рамките на Структурните фондове – INTERREG. Основните цели на ФАР са: · Засилване на публичната администрация, така че тя да може да функционира ефективно в рамките на ЕС; · Подкрепа за хармонизиране на законодателството на страните кандидатки с европейската система от правила (acquis communautaire), така че да се намали нуждата от преходни периоди след присъединяването; · Подкрепа на икономическото и социално сближаване. Около 30% от средствата по ФАР се предоставят за Институционално изграждане, което предполага добра институционална схема на управление на програмата.[3] Като цяло, подпомагането от страна на ФАР цели да приближи социалната политика на България към тази на ЕС. При използване на финансиране от страна на ФАР в МТСП е необходимо да се има предвид следното: Социалната интеграция се разглежда като абсолютно необходим елемент в създаването на балансирана Общност. Подготовката на България за икономическото и пазарното интегриране трябваше да се съпровожда с мерки и в социалната област, които да осигурят пълни гаранции за социалните права на работниците. Акцентирането само върху икономическите мерки и политики, поддържането на досегашното "подчинено" значение на социалната защита и политики би се оказало в разрез с утвърждаващата се през последните десетилетия европейска практика. Фундаментално условие е създаването на устойчиво демократично общество с ясно изразени и независими един от друг сегменти - държава, политическо и гражданско общество. Процесите на проникване, срастване и/или контролиране на някои от тези сегменти от другите (най- вече на гражданското общество от държавата и политическото общество, проникването и срастването на част от политическото общество с държавата) можеха да се окажат непреодолима преграда пред стремежа за "влизане в Европа". В един такъв контекст ясното поддържане на оформени и обособени държава, политическо и гражданско общество (в т. ч. особено недържавните организации, синдикатите, гражданските обединения) придобиват особена важност на абсолютно задължително предварително условие и е компонент от финансирането на ФАР. Инструментът за структурни политики за предприсъединяване – ИСПА предостави финансова помощ за инвестиции в сферата на околната среда и транспорта с цел да се подпомогне въвеждането и прилагането на европейското законодателство в тези два сектора за периода 2000- 2006 г. Освен тази подкрепа, най-важният приоритет на ИСПА за страните- кандидатки беше възможността да се запознаят с процедурите и да създадат институции, които да администрират помощта по Кохезионния фонд (и Структурните фондове). ИСПА е предприесъединителен финансов инструмент за страните от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в Европейския съюз, за периода 2000-2006 г. Генералните цели на ИСПА са: - Подготовка на страните- кандидати за присъединяване; - Запознаване на страните- кандидати с регионалната политика и процедурите на ЕС за Кохезионния и Структурните фондове; - Хармонизиране на законодателството в областта на околната среда с Европейските директиви; - Разширяване и даване достъп до транс-европейската транспортна мрежа. Финансовите ресурси, с които разполага ИСПА са 1 млрд. евро годишно. За България сумата възлизаше на около 8-12% годишно или 80 – 120 млн. евро, което за 7-те години прави 280-420 млн. евро. Отпусканите финансови средства се определят индивидуално за всяка страна на базата на следните показатели: · Население; · БВП на глава от населението; · Площ на страната; · Преценка на страните с най-големи нужди. · ИСПА участва във финансирането на проектите до 75% от стойността им, като в изключителни случаи може да бъде 85%. ---------------------------------------------------------- v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions / table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} 2. Насоки за оптимизиране ефективността и контрола на Агенцията. На основание чл. 41, ал. 1 от ЗСП, се дават следните препоръки за оптимизиране на ефективността и контрола на Агенцията от министъра на земеделието и продоволствието: 1. Да се организира обучение за поддържане на придобитата квалификация за работа с ИСАК. Да се разшири броят на експертите за работа с ИСАК на всички нива на Разплащателната агенция. 2. Да се предприемат действия за ефективно разпределение и използване на придобития по проекта хардуер и стандартен софтуер за Централно управление и регионалните офиси на Разплащателната агенция. На основание чл. 42, ал. 1 от ЗСП, в срок 15.01.2008 г. министърът на земеделието и продоволствието следва да уведоми писмено Сметната палата за предприетите мерки по изпълнение на препоръките. Изготвен е доклад на основание чл. 41, ал. 1 от ЗСП, и е приет от Сметната палата с решение № 268 от 04.10.2007 г. ИКТ инфраструктура и Единна ИС на Разплащателната агенция към Държавен фонд "Земеделие" Възложител ДФ "Земеделие" * Изпълнител/и o Софтуерната система - фирма "Технологика" и консорциум "Технологика и Датекс"; o Комуникациите - "Лирекс Нет"; o Оборудването (сървъри, разпределени дискови масиви, работни станции, комуникационно оборудване) - почти всички големи, а и по-малки ИТ фирми в България. * Цели на проекта: Осигуряване на административни и технически механизми в Разплащателната агенция към ДФ "Земеделие" съгласно европейските норми, чрез които земеделските стопани да могат да получават финансово подпомагане от фондовете на Европейския съюз. Поради голямата отговорност, която има тази агенция както към българското земеделие, така и към европейските фондове, мерките за нейното ефективно функциониране включват създаване на надеждна ИКТ инфраструктура, разработване на единна информационна система и осигуряване на безпроблемното функциониране съобразно всички изисквания за сигурност и защита на данните. Проектът включва Изграждане на информационна и комуникационна инфраструктура, набавяне на оборудване, създаване на софтуерна система, с която да работят централизирано в реално време всички структурни единици на фонда - централното управление в София и 28-те териториални звена, където се приемат заявките на земеделските производители за кандидатстване за финансово подпомагане. Цялата информация, подадена в електронен вид, се обработва в централното управление и след като се направят необходимите проверки, се разрешава отпускането на определената сума. Географската информационна система, вградена в единната ИС на Разплащателната агенция в ДФ "Земеделие", е разработена специално за нуждите на агенцията, отговаря на изискванията за точност, заложени в европейското законодателство и съдържа данните от системата за идентификация на земеделски парцели (т.нар. физически блокове) на Министерството на земеделието и продоволствието. Системата включва следните слоеве: орто-фотоснимки с размер на пиксела 50 см, административни данни (области, общини, землища), кадастралните имоти и физическите блокове. Заложени са доста алгоритми за проверки на данните - препокриване на части от различни парцели, представяне на един парцел от няколко лица, както и проверки според изискванията на ЕК за минимални площи, за които може да се отпусне финансиране Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и продоволствието: * Възложител Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и продоволствието. * Изпълнител/и софтуерната група Акстър към ТУ-София (за ИС), Скортел (за сателитната система). * Цели на проекта: Внедряване на ИС, която да следи за постоянното ниво на улова на риба, да улеснява определянето на националните квоти, съобразени с редица параметри, вкл. търговски, автоматично изпращане на данни към системата на ЕС в синхрон с европейските стандарти и изисквания в сферата на риболова. Сателитната система за наблюдение на риболовните плавателни съдове визуализира върху електронна карта във WGS 84 координатна система движението на риболовните кораби. На борда на всеки кораб е инсталирано устройство за сателитен мониторинг. Данните за моментните координати и скоростта на кораба, наред с датата и часа се записват в централната ИС и съответно се визуализира траекторията на плавателния съд. Системата разполага с модул, предназначен за комуникация между капитана на кораба и центъра за наблюдение. Уловът може да се изтегли и декларира в системата още преди да бъде разтоварен на риболовното пристанище. Това допринася за повишаване ефективността на контролните центрове на пристанищата. Съгласно европейските регламенти разплащателните агенции са служби или органи на държавите - членки на ЕС, които изпълняват три основни функции: Одобрение на средствата.Установява се размерът на сумата, която трябва да се изплати на заявителя в съответствие с правилата на ЕС, и конкретната схема, по която е предвидено финансиране. Плащане.Издава се нареждане до обслужваща агенцията банка или държавна организация, за да бъде извършен превод по сметката на одобрения заявител. Осчетоводяване на разходите. Плащанията се записват в отделни счетоводни книги, поддържа се електронна база данни, подготвят се периодични отчети за приходите и разходите и месечни и годишни декларации до Европейската комисия. Надеждата на хилядите земеделски производители в България, че ще получат първите помощи за обработваема земя, има шанс да се сбъдне наесен. Разплащателната агенция, която ще управлява субсидиите от еврофондовете за земеделие и рибарство, получи акредитация в сряда, но се чака утвърждаване от Брюксел. Дотогава агенцията ще съществува само на хартия. Земеделски производител обработва 30 декара с царевица, пшеница или други полски култури. Обработваемата земя е разположена в 15 различни парцела. Четири от тях са от по 5 декара, а другите 11 парцела са от 0.3 до 0.8 декара. Производителят има право да получи от 10 до 15 лв. на декар директни плащания за обработваема площ само за 20-те декара. По схемата за единно плащане на площ обработваема земя България е договорила с еврокомисията да се субсидират над 10 декара за полски култури и над 5 декара за зеленчуци, тютюн, лозя и други трайни насаждения. От Националната служба за съвети в земеделието препоръчват на аграрните производители, обработващи малки парцели земя, да се регистрират като сдружение за съвместна дейност с минимум 10 декара земя, за да не изпускат субсидиите. Възможен е и друг вариант. С нотариална заверка се предоставя правото да се кандидатства за преки плащания на един или двама производители, но общият сбор на обработваемата земя да не е под 10 декара. Регламент (ЕО) № 1233/2007 на Комисията от 22 октомври 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 885/2006 относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР Годишните счетоводни отчети, посочени в член 8, параграф 1, буква в), от Регламент (ЕО) № 1290/2005, включват: a) прехвърляните приходи, посочени в член 34 от Регламент (ЕО) № 1290/2005; б) разходите по ЕФГЗ след приспадане на каквито и да било недължими плащания, които не са били възстановени в края на финансовата година, различни от тези, посочени в буква з), включително каквито и да било лихви върху тях, обобщени по позициции и подпозиции от бюджета на Общността; в) разходите по ЕЗФРСР по програми и по мерки. При приключването на програмата, каквито и да било недължими плащания, които не са възстановени, извън посочените в буква з), включително лихвите върху тях, се приспадат от разходите за разглежданата финансова година; г) информация относно разходите и прехвърляните приходи или потвърждение, че подробностите за всяка транзакция са съхранявани в компютърен файл на разположение на Комисията; д) таблица на разликите, по позиции и подпозиции, или в случая на ЕЗФРСР — по програми и мерки, между разходите и прехвърляните приходи, обявени в годишните счетоводни отчети и тези, обявени за същия период в документите, посочени в член 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно формулиране на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение воденето на счетоводството от разплащателните агенции, декларациите за разходите и приходите и условията за възстановяване на разходите по линия на ЕФГЗ и ЕЗФРСР [**], доколкото това се отнася за ЕФГЗ, и в член 16, параграф 2 от посочения регламент, доколкото това се отнася за ЕЗФРСР, съпътствана от обяснение за всяка разлика; е) отделно, сумите, които ще бъдат поети от съответните държави-членки и Общността съгласно член 32, параграф 5, първа алинея и параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1290/2005; ж) отделно, сумите, които ще бъдат поети от съответните държави-членки и Общността съгласно член 33, параграф 7 и параграф 8, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1290/2005; з) таблица с недължимите плащания, които трябва да бъдат възстановени в края на финансовата година като следствие от нередности по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета [***], включително каквито и да било санкции и лихви върху тях, като се следва образецът, посочен в приложение III към настоящия регламент; и) извлечение от регистъра на длъжниците за сумите, които трябва да бъдат възстановени и кредитирани или от ЕФГЗ, или от ЕЗФРСР, извън тези, посочени в букви б), в) и з), включително каквито и да било санкции и лихви върху тях, като се следва образецът, посочен в приложение IIIа; й) обобщение на интервенционните операции и доклад за количеството и местонахождението на запасите в края на финансовата година; к) потвърждение, че подробната информация за всяка стъпка по интервенционното складиране се съхранява в досиетата на разплащателната агенция. 2. Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент. 3. Приложение III се заменя с текста в приложение II към настоящия регламент. 4. След приложение III текстът, даден в приложение III към настоящия регламент, се добавя като приложение IIIа. Списък с използваната литература Ангелов, Ив., Икономиката на България и ЕС. Стратегия за догонващото икономическо развитие до 2020 година., ИУ – БАН, 2002 Великов, Цв., Предизвикателствата на подготовката за участие в структурните фондове на Европейския съюз, публ. Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество” към Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, 2002 Динков, Д., Европейска интеграция, ИСК при УНСС, 2002 Ковачев, А., Преструктуриране и развитие на икономиката. Сборник България – ЕС, състояние, проблеми, перспективи. В. Търново, 2002 Колев., Г., Българския бизнес не е подготвен за влизане в ЕС, Сп. Експерт, 2001/5 Комисия на Европарламента подкрепи членството на България и Румъния 30 март 2005: http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2005/03/30/19_300305bg.shtml Константинов, Ем., Европейската политика за съседство и предизвикателствата пред България, Сп. Експерт, ян, 2006 Манова, Д., Новите предизвикателства пред България в стремежа й за членство в Европейския съюз и НАТО: http://www.binetti.ru/varia/manova_1.shtml Маринов, В., и кол., Европейска икономическа интеграция, С., 2001 Спиридонов, Ив., Основи на ЕС, 2003, с 23 Николова, Е., Европейският съюз пред съдбоносни промени, Сп. Експерт, ян, 2006 Пиримова, В., Икономически растеж и благосъстояние в България – очаквания и реалности., УНСС, София, 2003 Регламент 1260/1999 на Съвета на ЕС установяващ общите условия за Структурните фондове, чл. 1-2; Главна Дирекция “Регионална политика”- Inforegio. Тодоров, А., Блян по Европа или европейски проект, Сп. Експерт, 2001/3 Шикова, И, Разширяването на Европейския съюз: ускоряване на темпа на присъединяването (икономическата реформа и помощта от ЕС, приемането и прилагането на acquis communautaire в България, поуки от опита на Полша и Чехия): http://www.becsa.org/start_en.php?id=bg_RIIA1999 EU, 6th Periodic Report. Part 2: Competitiveness. http://europa.eu.int Havlik, P. et al., Competitiveness of CEE Industries: Evidence from Foreign Trade Specialisation, August, 2002 Havlik, P., Patterns of Catching-Up in Candidate Countries’ Manufacturing Industry, WIIW, August, 2002 Koontz, Harold, Management : A Suggested Formulation of Principles, California Management review, 1999, No 2 Quality
Коментари на клиенти: Все още няма коментари за този материал. Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.

Глава Първа

Основни характеристики на предприсъединителните фондове

1. Същност на предприсъединителните фондове. Основни предприсъединителни фондове.

2. Насоки за оптимизиране ефективността и контрола на Агенцията.

Списък с използваната литература

Коментари на клиенти: