Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Първа част

Философията на Ортега-и-Гасет

1. Понятието „криза”

1.1. Културна криза ............................................................... 5

1.2. Дехуманизацията на изкуството.....................................16

1. Социално.политическа криза

2.1. Изясняване на понятието „човека-маса”........................21

2.2. Окупация на властта и преминаването

й в ръцете на „човека-маса”............................................26

Втора част

Философия на Освалд Шпенглер

1. Понятието „криза”

1.1.Понятието за „цивилицация”...............................................33

1.2. Културата като „жив организам”........................................34

1. Цивилизацията в последния стадий-

период на упадък.......................................................................41

Трета част

Сравнение на двете гледни точки за кризата

между двамата мислители..........................................................61

Заключение ......................................................................................

Литература ......................................................................................62

УВОД

„Всички епохи, в които господствува вярата, са блестящи и издигат сърцето. Плодоносни са за тогавашния свят и за следващия.” /Гьоте / Моят свят е свят на глобалните промени и проблеми.

Върху този наш живот влияят проблемите на глобализацията. Социалните мислители на Новото време се чувстват длъжни да сътворят нов олтар /на глобализацията/, за да я издигнат в ранг на основна ценност. Глобалните проблеми са изключително важни за човечеството. От тяхното решаване зависи понататъшният социален прогрес-предотвратяване на нова термоядрена война и осигуряване на мир за всички народи, преодоляване на икономически разрив между развитите и развиващите се страни, на глада, нищетата и неграмотността. Решението на тези и много други глобални проблеми е възможно при ликвидиране на социалния антагонизъм /непримиримо противоречие в обществото/ и установяване на хармонична взаимовръзка между природата и обществото.

Светът, в който живеем е неспокоен. Плашат го най-различни облаци, които засенчват небосклона. Навсякъде кипи борба за мир. Защо го нямаме? Народите се вълнуват като немирен океан. Науката се гордее с неподозирани постижения. Техниката ни сервира шеметни изобретения. Цивилизацията ни изненадва с неочаквани новости.Факт е обаче, че големите улеснения и културни постижения създават две неща: от една страна, подобряват условията за живот, но, от друга са благоприятна почва за разпространението на злото и проблемите. Така и добре наторената почва благоприятствува развитието на културите. Но при липса на грижи бързо букват бурени. Проблемите си служат с прогреса, за да се ширят навсякъде и шеметно да растат, а войните разкъсват от лицето на човека тънката културна маска и пред нашия ужасен взор отново лъсва старият човек-звяр, човек-дивак.

Повече от ясно е, че виликите постижения на човешкия ум не са в състояние да донесат дълго чаканото блаженство.

Напротив, те плашат жителите на земята, защото създават сигурни средства за масови унищожения.

Колко е прав философът Освалд Шпенглер, като заявява:”Развитието на човечеството не е изкачване към един връх, а е вълнообразно движение”.

Шпенглер залага на историческата нелогичност, непоследователност, фатализмът е водещ. Неговата циклична теория е план на структуриране на историческия материал;или по-скоро на културите и цивилизациите. Това е една подредена представа за света.Но не и във вид на схема: Древност - Средновековие - Ново време. Тези осем вида култури са: Индийска, Египетска, Вавилонска, Китайска, Антична, Византийско-арабска, Западноевропейска, култура на Маите.За него тези култури имат фатален край криза и –упадък.Всички те преминават през определини стадии:детство, зрял период, и смърт.Той определя като последна Западноевропейската цивилизация като края на „световния град”. Тя също ще завърши с упадък.

Неговото произведение „Зелезът на Запада” е исторически синтез на политикономия, политика, наука, математика, скулптура и музика.Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди това от Гьоте морфологичен метод за естествените науки.Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми:те се раждат, развиват, угасват и умират.Философът разграничава осем главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура:аполонова; магичеческа и фаустовска.Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл.Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.

„Зелезът на Запада” -1922г.-Шпенглер отхвърля решително „линейното” движение на обществото и историята, отхвърля твърдението, че в историята има някаква последователност.С това той отхвърля тогавашната и сегашна историография, че обществата се делят на древни, средновековни и модерни.

Човекът и обществото са два взаимно свързани „организми”в един кръговрат от исторически събития.Тези именно събития са резултат от човешкото движищо поколение на дадена епоха; творчески личности като Питагор, Галилей, Мохамед, Кромуел и още много други.Техните възгледи остават фактически за нас емблема на представата за света, който ни заобикаля.Тези исторически личности всъщност са преките участници в историята, със своите вилики постижения и битки.Единствено с тяхната „помощ” ние днес можем да си позволим да ползваме всички тези вече готови продукти от природата-и материални, и духовни.Благодарение на учените-изследователи ние днес имамe наготово цялата информация за природа, човек и общество, наука и техника.Днес имаме в неимоверно много количество и духовни, и материални блага. Това е тяхната настина добре „свършена работа”, казано на съвременен език.

Именно по този въпрос разсъждава и испанския мислител Хосе Ортега-и-Гасет.Той говори за ролята на поколенията, но най-вече за „движещото” поколение и фигурата на Галилей.Този е единият проблем, а другият е за масовият човек в книгата „Бунтът на масите”.Неговите изводи са :

Животът не търпи да бъде подменян нито от вярата-откровение, нито от чистия разум.Затова е настъпила кризата на Ренесанса;затова и над нас е надвиснала –загадъчна, непонятна-нова криза.Срещу откровението се е опълчилчистият разум, науката;срещу чистия разум днес се изправя с претенции за власт самият живот-тоест жизненият разум, защото да живееш в необходимостта да мислиш като реакция пред неумолимото обкръжение е трудно.Може да се живее и без да се мисли геометрически, физически, икономически, политически.

Всичко това е чист разум, а човечеството на практика е живяло хилядолетия наред без него или го е имало само в зачатък.При реалната възможност да се живее без чист разум днес мнозина искат де се освободят от задължението да мислят, да се откажат от войнстващо презрение от разума.И това е напълно възможно като реакция срещу благоговението пред чистия разум, пред културизма. Но колкото по-доволни от това привидно- и тъй лесно-освобождение са днес мнозина, толкова по-неизбежоно ще се чувстват в плен на другия, на неотвратимия разум;онзи разум, от който и да искаш, и да не искаш, няма как да се откажеш, защото той значи просто да живееш-това е жизненият разум.

Ортега-и-Гасет е оптимист относно кризата на Западно-европейската цивилизация и култура, като смята, че тя -цивилизацията ще бъде духовния водач на човечеството на Европа.

Според Ортега обяснението на изкуството със самото изкуство е безнадежден теоретически път.Разцветът и упадъкът на даден художествен жанр най-малко зависят от наличието или липсата на таланти сред подвизаващите се в него.

Защото самият талант е зависим от действителността, историята, света, които му дават възможност за проява.Забелязаната от Ортега особеност: пълната хармония, ”която всяка историческа епоха поддържа във всичките си изяви”

(Дехуманизацията на изкуството), е за него безспорно доказателство, че духовните продукти( и всички видове изкуство) не могат да бъдат обяснени нито сами по себе си, нито само със себе си, че те са някаква еманация на социалния живот.Именно Ортега говори за тези негативни страни на новия стил в изкуството, а те са:да дехуманизира изкуството, да отбягва живите форми, да не прави от художественото произведение нещо друго освен художествено произведение, да гледа на изкуството като на игра и нищо повече, да бъде то по природа иронично, да избягва всякакъв фалш и следователно до постига прецизна реализация, да лиши изкуството, както искат младите, от каквато и да била значимост.Ортега пише още, че е”лесно да се каже, нарисува или да се нахвърлят няколко щрихи без смисъл .Но за да се създаде нещо, което да не е копие на „естественото” и все пак да притежава някаква реалност се изисква най-висша дарба.”

А 19-ти век казва Ортега е „кривял прекомерно очите : затова неговата художествена продукция далеч не представлява нормален вид изкуство, а може би най-голямата аномалия в историята на вкуса.” Тези думи звучат с най-звучната си динамика, така че връщат „новите продукти на рекламация”, защото нямат достатъчно стил и смисъл не се наблюдава. Тоест имаме стилизация, следователно това е дехуманизация :това означава, че реалното се деформира и се дава „воля на стил”, приканва го да следва формата на нещата, обаче без особен стил.

В замяна на това 18-ти век, в който има толкова много характер, притежава в излишество стил.

Обликът, който започват да приемат всички изяви на битието в Европа, предвещава период на мъжественост и младост.Жената и старецът трябва да отстъпят за известно време кормилото на живота на момчетата и нищо чудно, че светът като че ли започва постепенно да губи строгия си вид.

Това са някои от акцентите на испанския мислител, застъпени от неговата философия за човека, като живо същество със своите качества и недостатъци във всяка област на живота.

Някои философи, приемайки постепенното оживотворяване на реалното от идеята, на Материята от Духа, се стремят да свържат с него (с Платон), Надеждата за едно земно освобождаване, сякаш като стане господарка на предопределението и инерцията, душата ще може някой ден да овладее тягостните вероятности и да победи страданията и злото на Земята.Уви, тази надежда е неправдоподобна.Изглежда, че никакво външна сътресение, никакво вътрешно обновление не ще могат да преобразят сегашната Вселена, без да бъдат равносилни на смърт-смърт на индивида, смърт на расата, смърт на Космоса.

Едно по-реалистично и по-християнско гледище ни показва Земята на път към състояние, при което Човекът, след като е овладял своята област на действие, своята сила, своята зрялост, своето единство, най-после ще се превърне в напълно развито същество.При този апогей на отговорността и свободата му той ще поеме в свои ръце цялото си бъдеще и цялото си минало и ще избира-между горделивата независимост и влюбеното отклонение от центъра.

Така човекът е проект и екзистенция - Здравия разум, Философията и Религията - са онези опорни точки, от които ще трябва да си „сверяваме часовниците” занапред, в случаи на лутане или регрес.Моето мнение поне е такова!.

I.част Философията на Ортега-и-Гасет

Понятието „криза”-културна и социално-политическа:

1.Културна криза- дехуманизация на изкуството

Културата е всичко създадено от човека и за човека.

Етимологически „култура” се свежда до латинския глагол colо colui, cultus.Първоначално „култура” означава „обработване на земя”. Оттук метафорично започва да означава всяка оброботка – в частност на ума и съзнанието.

В Античността прякото и преносното значение винаги са били разглеждани съотносително като два аспекта на един и същ процес вложен в културата. Това единение на значенията е пряко отражение на основния естетически принцип на Античността, а именно органичното единение на материалното и идеалното, на образ и идея, на конкретното и абстрактното.В съгласие с този принцип, за античните хора добре обработената, култивирана земя е напълно идентично, тъждествено понятие с добре обработения културен интелект и съзнание.

Най-общо културата се разглежда в два аспекта-материална и духовна.

Материалната култура обхваща:

-култура на труда /производството:това е всичко, свързано с производството- средата за производство (оръдия на труда), имущество, природни, ресурси инфраструктура, сгради, земя, производствени умения.

-култура на бита-всичко произведено

Духовната култура включва всичко, свързано с обработката на душата и ума – наука, изкуство, религия, философия, морал, етика, политико-правови идеи и отношения, култура на чувствата, литература, образование, език, реч, логика, митология и други.

Изходна и основополагаща е темата за поколенията и тяхната роля в структурата на световната история.Тук е застъпена, каквато е според Ортега-и-Гасет, фигурата на Галилей.

При Галилей и Декарт настъпва краят на най-голямата криза, започнала на XIV и завършила чак в началото на XVII век.В нейния край, като водораздел и връх между две епохи, се извисява фигурата на Галилей. С нея модерния човек влиза в модерния свят.

Поставя се въпроса за изясняването на културната епоха Ренесанс- идеи, ценности, тежнения, творби.А интересът към Галилей е за това, че в недрата на съвременната цивилизация се усеща фигурата му на основоположник в области като точното естествознание и научната техника.

Историята, преди всичко, трябва да се постави като една конструкция, която да бъде с главна черта –точността.

Животът е в проявление на две измерения:

-първичното живеене на Азът –живеене с проблема;

-второстепенно живеене –решаване на проблема;

-и в крайна сметка–себетълкуване на живота и една добра равносметка за всичко в него.

Така, че всеки от нас си изгражда някаква представа за вселената с цената на собственото си усилие.Тази представа идея, му е дадена от човешката среда, това е идеята господстваща в неговата епоха.

Човекът не само мисли за нещата или знае -той изработва оръдия, майстори сечива, живее физически с някаква техника.Какво ще бъде обкръжението му зависи от съвършенството на техниката, която заварва с раждането си.За разлика от първобитния–днешния човек не е притиснат от материалните проблеми.Погълнат е от друг вид проблеми.

Животът винаги е грижа, но във всяка епоха едни неща създават повече грижи от други.За разлика от 1850 година днес едрата шарка не ни създава грижи.Сега има „по-модерни” болести- спин, диабет, различните видове грип. Затова пък днес ни създава проблем за разлика от преди –парламентарният режим.

Ето две постоянни функции, два основни фактора във всеки човешки живот, които си оказват взаимно влияние- идеология и техника.

В едно „днес”, във всяко „днес” съжителстват няколко взаимносвързани поколения, а отношенията между тях, които се обуславят от различните им връзки и възрастови особености, образуват динамична система на привличане и отблъскване, на съгласие и спор - ето какво е във всеки миг реалността на историческия живот.

Идеята за поколенията, въздигната в метод на историческо изследване, се състои в проектирането на тази структура върху цялото минало.Методът на поколенията ни позволява да виждаме живота така, сякаш сме в него, в неговата актуалност.Човекът винаги живее в един свят от убеждения, повечето от които са общи за всички хора от съответната епоха-това е духът на времето. Това е „съществуващия свят”, ”духът на времето” – човекът е, човекът живее.Промените и измененията са главният фактор в историята.

Като следствие от световните древни истории, е че животът на отделния индивид е включен в един по-обхватен процес, от който е просто един стадий.Човекът е част от своето поколение, но поколението не е навсякъде –без определено място и време -то се намира между две поколения. Ето защо човекът е по природа историчен:ето защо, животът е обратно но утопизъм и ухронизъм- а именно необходимостта да си в едно определено „тук” и в едно непоправимо и единствено „сега” .Всяко човешко поколение носи в себе си всички предходни, и в един вид ракурс на всеобщата история.

-------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Херберт Макузе предлага интересна схема за различаване на културата и цивилизацията:

Цивилизация Култура

Специално внимание заслужават идеите на Николай Бердяев на тази тема. В своята статия “Предсмъртните мисли на Фауст”, Бердяев излага една цялостна теория за цивилизацията като антипод на прогреса. Всяка култура неизбежно преминава в цивилизация. Цивилизацията е съдбата на културата. Културата е национална, цивилизацията – интернационална.

Философията и изкуството съществуват само в културата, в цивилизацията те са ненужни. В цивилизацията е възможно и нужно единствено инженерното изкуство.

Културата е основана на неравенство, на качествата на хората. Цивилизацията е проникната от стремежа към равенство, тя се основава на количеството. Културата е аристократична, цивилизацията – демократична.

Цивилизацията, казва Бердяев, е проникната от духовна еснафщина. Капитализмът и социализмът са еднакви близки до тази духовна еснафщина, до тази духовна буржоазност.

Според О. Шпенглер науката е несъвместима с културата; тя е нещо “неорганично” ; тя е продукт на цивилизацията, т.е. на умираща култура. Подобно противопоставяне на научното и светогледното, на цивилизацията и културата се среща и при Н. Бердяев. Според него самата етимология на “културата” свидетелства за нейния религиозен произход, като отъждествява термина “култура” с термина “култ”, а “култа” – с религията.

С нарастването на степента на социалност, се унищожават индивидуално-творческите извори на културата (философия, религия, изкуство). “Философията не е социална, философията е персонална” – пише Бердяев.

За него различието между културата (духовното) и цивилизацията (научно-техническото) не е историко-епохално.

Цивилизацията трябва да означава по-скоро социално-колективен процес, културата - по-скоро индивидуален и дълбочинен процес.

Много автори разглеждат цивилизацията като синоним на материалната култура, израз на достатъчно висока степен на овладяване на силите на природата.

Алфред Вебер (1868-1958), немски социолог, определя цивилизацията върху основата на своята схема за трите сфери на социално-историческия процес:

v цивилизационната сфера – включваща науката и технологията (техниката);

v социална сфера – икономика и държава;

v културната сфера – религия, философия, изкуство.

Според критерия кумулативност (трупане, усилване действието на нещо) Вебер смята че науката и техниката имат най-ярко изразен кумулативен характер. Поради това те имат универсален характер. Религията, философията и изкуството се поддават по-трудно на кумулация и поради това по-скоро се създават отново при всеки преход от едно общество към друго. Съответно социалната сфера заема междинно положение по критерия кумулативност.

Както се вижда, според Вебер цивилизацията е една от трите сфери на културно-историческия процес и обхваща науката и технологията.

Вебер противопоставя различните компоненти на единната система на културата. За разлика от Н. Бердяев и Шпенглер, той вижда цивилизацията не като етап от развитието на социалността, а като по-долен етаж вътре в културата. Но и той приписва на културата качествата духовност и бездуховност, присъщи на цивилизацията.

Преди всичко културата и цивилизацията са начин на общуване на човека с битието. Целта на това общуване е: овладяване на собствената природа на човека и овладяване на природните сили посредством сложни системи от оръдия на труда – машини и технологии, за създаване на определени материални и духовни ценности.

Културата е предназначена да осигури хармоничното съчетаване на природното и социалното начало у човека и обществото като цяло. Цивилизацията е начинът, по който се постига тази хармоничност.

Културата е степен на очовеченост на природата, съвкупност от средства, които се използват за осъществяването на тази задача.

Културата показва как и какво човекът произвежда, а цивилизацията – за какво произвежда. Така цивилизацията става израз на реализацията на целта на културния процес, израз на предназначението на човешкия прогрес.

Цивилизацията изразява отношението към плодовете на човешката дейност, като смисъл, цел и ценност. Тя е механизъм за разкриване, установяване и гарантиране на възможност за индивида разумно, целесъобразно и справедливо да се възползва от плодовете на културата.

Цивилизацията е начин на общуване с плодовете на културата, докато културата е общуване със самата действителност.

Цивилизацията е мярка на разумност и хуманизъм като съществени характеристики на човешката култура.

И така: културата, в широкия смисъл на думата, е концентриран израз на човешкия прогрес, а цивилизацията е начинът на неговото осъществяване и използване на резултатите от него.

Освен това цивилизацията означава:

§ свободен, широк и равноправен достъп за всички хора до културния прогрес и неговите плодове;

§ пълноценност и разумност на използването на тези плодове.

Културата и цивилизацията са фактори за взаимодействие и развитие, когато се намират в определено единство и равновесие. Когото те влезнат в противоречие, започва процес на взаимно израждане. Когато постиженията на културата се съсредоточат неравномерно в ръцете на малка група народи, а огромни човешки маси са лишени от тях; когато в една страна придобивките на културата са привилегия на шепа хора, а останалите са лишени от тях; когато постиженията на културата се използват за унищожаване на цели народи, за разрушаване на екологичния баланс в света или в някоя негова част, културата и цивилиз

Коментари на клиенти: