Грешка
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering
  • Грешка при зареждане на модулите:MySQL server has gone away SQL=SELECT id, title, module, position, content, showtitle, control, params FROM tb_modules AS m LEFT JOIN tb_modules_menu AS mm ON mm.moduleid = m.id WHERE m.published = 1 AND m.access <= 0 AND m.client_id = 0 AND ( mm.menuid = 69 OR mm.menuid = 0 ) ORDER BY position, ordering

Дипломна работа, 87 стандартни страници, съдържа бележки под линия, графични елементи, диаграми, има апарат
Цена: Обадете се за цена
Задайте въпрос за този материал
СЪДЪРЖАНИЕ УВОД 3 Първи раздел ПРЕГЛЕД НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ВЪВ ВЕСТНИКА, ПАЗАР НА ВЕСТНИЦИТЕ 6 Икономически аспекти на проблема 6 Състоянието на вестникарския пазар в струксурен план 18 Състоянието на вестника днес от гледна точка на съдържанието 26 Втори раздел ТРАНСФОРМИРАНЕ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ВЕСТНИК 34 От Цезар до Гутенберг и по-късно 34 Силни и слаби страни, възможности и заплахи 40 За съдържанието на вестника от класически тип 41 За някои текстове в националните и във вестниците от Ловеч 49 Трети раздел: ВЕСТНИКЪТ В ИНТЕРНЕТ 59 Интернет изданията по света 64 Електронният вестник в България 37 ОБОБЩЕНИЕ 62 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 68 ПРИЛОЖЕНИЯ 70 УВОД Само бегъл поглед на темата, и по страниците на вестниците, и в сайтове, блогове и форуми в Интернет, е достатъчен да убеди, че тя е интересна не само за журналисти, медийни магнати и хора, свързани професионално с печатните издания, но и за широката читателска аудитория. Изписването и в търсачката Google, например показва 270 000 резултата. Могат да се открият мнения както на социолози, политолози, журналисти, и т.н., така и на читатели. И мненията /тези на читателите - при специалистите нещата са малко по-различни/ най- често са полярни. Аз лично не си спомням кога за последно съм си купил вестник - най-вероятно съм пътувал с влак и е нямало друго за правене. – пише някой с username флатко, ...почти всеки ден си купувам някой спортен вестник... иначе нямам някой на който да вярвам та ги взимам просто за да чета, това от което се интересувам... Не им гледам "сензациите" от първата страница...... – добавя username Самия_дявол; но Goga 001 им опонира: Всеки ден си купувам вестници, трябва да съм информирана, интересува ме написаното слово, защото ако е написано професионално, освен информационен заряд носи и естетическа наслада лично на мен.* [http://forum.abv.bg/lofiversion/ index.php/t1500.html] Точно този невероятно голям интерес към проблема провокира избора на темата на настоящата дипломна работа. Пишейки книгата си „Зад кулисите на вестниците“ двамата именити американски журналисти Джон Хамилтън и Джордж Кримски си задават няколко според тях страшни въпроси. Ще започнат ли хората по- малко да се интересуват от новините? Ще оцелее ли вестникът? Хората се нуждаят от новини, но от вестници ли ще ги получават?; В бъдеще големите компании повече ли ще доминират новинарският бизнес от днес? Новините и информациите стават със сигурност все по-сериозен бизнес. Новините ще станат ли „по- жълти“ или по-малко сериозни? Много репортери и редактори чувстват, че журналистиката е загубила посоката, при което вестниците отклоняват ресурси от разследващата журналистика, за да предоставят забавление и „леки“ новини...[Хамилтън, Дж., Зад кулисите на вестниците, С.2008, с.296-301] Това са въпросите, на които в хода на изследването ще отговорим с методи на социологията, маркетинга и прогнозирането. Без да претендираме за абсолютна точност, защото тези науки нямат такива претенции. Защото в случая се работи с декларирани данни и доверителни интервали. Би било коректно да се отбележи, че подобен дебат за бъдещето на вестниците не е нов. Да се насочат новините съобразно с желанията на потребителите – това всъщност е причината за появата на вестниците. Забавлението е стара журналистическа практика. Разследващата журналистика приижда на вълни. Изследването си поставя амбициозната задача да направи преглед на съвременните тенденции в съдържателен и икономически /пазарен/ план. Работата е оформена в три раздела. В първия са разгледани съвременните тенденции във вестникарската индустрия и състоянието на вестникарския пазар. Вторият раздел съдържа ретроспективен преглед на явлението – от класическия вестник до електронното издание и блога, както и анализ на съвременното състояние на вестниците. Данните за националната преса са на база публикувани социологически изследвания (количествени и качествени) и собствен анализ на вестниците в област Ловеч. А третият раздел е посветен на интернет версиите на съвременните вестници – нещо, което някои наблюдатели определят като вестникът на бъдещето. Футористичните прогнози обаче са по-скоро елемент на научната фантастика и затова по-коректно би било да се каже – вестникът на настоящето и обозримото бъдеще. За целта са използвани данни от социологически изследвания, публикувани в печата и на сайтовете в интернет; анкети по темата; публикации в печата. Като методи на изследването са използвани анализ на публикации в блогове, печатни издания, форуми; анализ на текстове; анализ на съдържание (контент анализ) на броеве на вестниците Ловеч прес, Ловеч глас и Народен глас, SWOT анализ. Работата завършва с обобщение и изводи. Пълен списък на използваната литература и даден в края. Приложенията съдържат...................................... . Първи раздел ПРЕГЛЕД НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ВЪВ ВЕСТНИКА, ПАЗАР НА ВЕСТНИЦИТЕ Икономически аспекти на проблема Медиите са един от най-динамично променящите се сектори в съвременната индустрия. Структурата на пазарите в глобализиращия се свят се променя твърде динамично. Вестник се конструира все по-лесно с помощта на компютъра. Онлайн изданията предлагат новините по-бързо от радиото и телевизията. Търсенето при медиите обаче е силно неопределено. Трудно се прогнозира интересът на аудиторията към нови продукти и как ще реагират потребителите [Филева, П., „Медиен мениджмънт”, С. 2009, стр. 224]. Все повече печатни издания се превръщат в отмираща част от ритуала на поколения читатели, предшестващи така нареченото Интернет поколение. Както сполучливо Хамилтън отбелязва „по – рано мама и татко седяха на верандата и четяха следобедния вестник. Днес е вероятно и двамата да работят. След като напазаруват, вземат колата от ремонт и направят няколко курса до детската градина, те разполагат със значително по-малко време за четенето на вестника (тъй като жените поемат по-голямата част от ежедневните домашни задължения, тяхната читателска аудитория чувствително е намаляла) [Хамилтън, Д., Зад кулисите на вестниците, С.2008, с.296]. Според някои експерти докато през 1984 г. средностатистическият американец отделя за четенето на вестници 1500 часа, през 1997 отделеното време е едва 11 % от това преди 11 години – 165 часа. Вижда се, че обезпокояващата за родните издатели тенденция е проблем за представителите на бранша по цял свят. Нито мистър и мис Америка, нито господин и госпожа Български читатели обаче са престанали да се интересуват от новините – политически, икономически, бизнес или спортни и културни – информациите за актуалните събития стават по-важни от всякога. Днес хората прекарват все повече време на работното си място, опитвайки се да открият, погълнат и използват информация. Издателите на пазара преосмислят бизнес моделите и подхода си към клиентите. И вестниците се променят, като се страят да задържат читателския интерес - броят на цветните им страници се увеличава, оформлението става все по-модерно и раздвижено. За периода 2004 – 2005 г. повече от 50 световни вестника преминават към по-компактния формат (А4). Някои всекидневници въвеждат свои „леки” (съкратени) варианти на сериозните си издания. Издателите се стремят да се справят с намаляващия читателски интерес, от една страна, преориентирайки съдържанието на вестника, съобразно търсенето. От друга страна в стремежа си да достигнат до нови групи читатели и изхождайки от презумпцията, че има такива, които не биха дали пари за вестник, започват да пускат на пазара безплатни издания. Последните, разбира се са безплатни за читателите, но съвсем не са евтино удоволствие. За формиране на бюджета си те разчитат на рекламодателите. Използвайки вече изградените навици на читателя към традиционните печатни издания, безплатните вестници с променлив успех се стремят да възпитат навици за потребление, търсейки пазарни ниши в един фрагментиран медиен пазар. Резултатът от дейността на безплатните издания повдига много въпроси, чиято злободневност в повечето случаи зависи от техния икономически успех или неуспех. ---------------------------------- ОБОБЩЕНИЕ От написаното до тук следва, че перспективите пред вестниците в България, а и тези по света са сложни. От една страна налице е отлив на читатели и икономическата криза не е единственият фактор за това. От друга страна читателите изпитват нужда от информация, но информация обективна, навременна, поднесена по интересен начин и най-вече истинска. Те реагират на опитите за манипулация със загуба на интерес. Това поставя пред журналистиката на новия век нови предизвикателства. На първо място животът налага наличието на компетентна журналистика. И облечена в красиви фрази, глупостта си е глупост. Не случайно големите редакции подбират в състава си икономисти, юристи, инженери. Специализирани рубрики се водят от лекари, социолози, политолози. Или се канят за коментатори и анализатори съответните специалисти. Ако са верни наблюденията на някои медийни анализатори, че журналистиката оказва влияние върху развитието на кризите в икономиката и финансите, посредством тяхната репрезентация, то тогава отговорностите на пишещите стават още по-големи. За да отговори на обществените очаквания, журналистиката трябва да се прави от хора, които са наясно с икономическата проблематика, със законовите постановки, със състоянието на технологиите. През последните години в българската медийна индустрия доста широко навлиза практиката да се привличат на работа в медиите нереализирани политици. Със свои предавания в различни електронни медии се появяват Емил Кошлуков, Юлиана Дончева, преди тях покойният вече Александър Божков, Александър Маринов. Вестниците сякаш са запазени от подобни набези. Но това не означава, че при тях може да се говори за абсолютна политическа независимост и за липса на манипулативни материали. Всичко това в светлината на нещо много съществено. Когато се говори за медии и в частност за вестници, не трябва да се забравя, че става дума за бизнес – един от най-влиятелните, от най-доходоносните бизнеси. Вестникът не е нищо друго освен опит да се продаде една от най-скъпите стоки на последните столетия – информацията. Изхождайки от това следва вестникарските и медийните мениджъри да се съобразяват със законите на пазара. Като всяка стока и вестникът е предназначен да задоволява определени човешки потребности. И стоката се продава добре, докато на пазара не се появи друга по-луксозна стока. На медиания пазар това е радиото, впоследствие – телевизията. Тези конкурентни форми поставят пред вестниците нови предизвикателства. С развитието на технологиите обаче, вестниците успяват да отговорят на необходимостта от промени. Качвайки се на нови платформи – интернет – вестниците стават по-бързи (информацията достига до читателя в реално време), по-атрактивни (снимковият материал е многоброен, а вече и български електронни вестници започнаха да качват видеа). Но все по-разрастващата се глобализация налага още една тенденция, без отчитането на която вестникът няма шансът да оцелее – съсредоточаването върху местните новини. За това трябва да се заделя повече ресурс – и финансов и кадрови. Поглед върху броячите на електронните вестници показва, че именно местните новини са най-четените. Съотношението прочетена местна – прочетена чужда новина е в пъти в полза на местната новина. Разликата е от порядъка на 4:1 до 6:1. И основната причина за това е именно технологията. Читателят в интернет няма проблеми да прочете инвересуващото го за Шумен в шуменско издание, за Ловеч – в ловешко, за София - в софийско, за Лондон – в лондонско. В този смисъл отпада все повече необходимостта от задграничните бюра на вестниците, от командировките в чужбина в състава на бизнес или политически делегации. В този смисъл това освобождава вестникарите от определени зависимости. Защото публична тайна е, че такива обвръзки са факт до момента. Наивно е разбира се да се смята, че може да съществува независим вестник, доколкото правенето му е скъпо занятие. Но именно съсредоточаването върху местната проблематика ще отдалечи журналистите от финансирането на вестника и в този смисъл ще допринесе за подобряване обективността на информацията. Всичко това предизвиква други необходимости пред журналистиката. Широката мрежова култура, богатите познания в областта на информационните технологии, са просто задължителни за тях. И тези моменти трябва да залегнат още в обучението на журналистите. На този етап точно тези дисциплини са слабо застъпени в учебните програми на бъдещите журналисти. Липсва и специализиращото обучение по икономика и право например. Добрите издания от миналото (не в политически, а в технологичен план) обръщаха сериозно внимание на връзката с читателя. Днес този момент е още по-актуален, а технологиите дават възможност на всеки читател да стане съавтор в реално време на „своя“ вестник. Да зададе въпрос (което поставя още по-остро необходимостта от наличието на професионалисти, можещи да отговорят също в реално време), да изкаже мнение, да сподели позиции. На това електронни издания посвещават цели рубрики. Или дават възможност да се коментира всяко събитие, отразено във всяка от рубриките на вестника. Всичко това прави цензурата почти невъзможна. Защото в интернет ненаписаното от журналиста се дописва от читателя. Журналист и читател стават съавтори на новината, коментара, репортажа.

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.



© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.